schizoaffective Добавено Юли 23, 2015 Доклад Share Добавено Юли 23, 2015 (edited) izvinete doktor todor pyrvanov tyi kato ne znam ve4e kyde da vi pisha izpolzvam tuk. vidqh 4e ste otgovorili onlain na nqkoi hora. vyprosyt mi e slednia imam shizoafektivno raztroistvo i naskoro si postavih diagnoza sy6to panicheski ataki zza koeto ne e potvyrdeno vse o6te ot lekar. Ot lekarstvata mnogo mi trreperqt rycete kogato sym sred hora. useshtam silno stiagane na muskulite i se raztrepervam. Vuprosyt mi e sledniq ima li li ste pacienti bolni ot shizoafektiwno raztroistvo koito da rabotiat i mislite li che sym prekaleno chuvstvitelna i si vuobrazqvam za trepereneto i moga da rabotia ima li li ste takiva pacienti. molq vi za pomo6t. kogato sum si vku6ti mi nqma ni6to lo6oto e kogato izlqza na kafe s nqkoi po dale4en priatel. Повечето от хората които имат шизоафективно разстройство работят.За треперенето-попитайте как да се коригира с хапчета психиатъра си.Това е напълно възможно. Хубава вечер! Пишете на български. Редактирано Юли 23, 2015 от д-р Тодор Първанов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
schizoaffective Добавено Юли 25, 2015 Автор Доклад Share Добавено Юли 25, 2015 Благодаря за отговора.Така си и мислех че ще ми отговорите, но имам и други проблеми, които не споделих а според мен са основните, който ме спират да работя.Единия срам ме е дори да го произнеса. Зависима съм от майка ми. Причернява ми и ме обхващат пагубни мисли само, когато съм далеч от нея. Притеснявам се, че ако започна работа трябва да е в друг град тъй като в моя нямам никакви шансове да си намеря работа, а там нея няма да я има. Това се случи с мен след като завърших висшето си образование. В смисъл и по време на текущите ми лекции и звънях поне по 10 пъти на ден, но след като се разболях се сринах тотално. Не си позволявам да правя нищо без нея.Вторият ми проблем, е че след като се разболях денят ми общо взето протича в плач и мисли за самоубийство. Проклинам деня в който съм се родила, не знам как да си помогна, защото ако не се случи нещо с мен трябва да се поболея от плач. Тя много ми помага, когато ми става тежко и тази мисъл ме успокоява. Поне нощно време си позволявам да мигна. През останалото време е все този кошмар. А когато нея я няма направо влизам в състоянието когато бях когато започна лечението ми с антипсихотици. Моля ви кажете ми как да си помона защото антидепресанти от 10 мг на ден не действат по никакъв начин. Искам да бъда човека, които бях преди.Най-много ми е тягостно, че вече майка ми изпълнява функциите ми на бял дроб. И без него ще умра. Ходих при психолог, които ми предложи да взимам ксанакс. Този ксанакс вече не ми действа. Какво да правя, имам един единствен болен приятел и никого друг. Не излизам никъде, защото нямам и никакви пари. И това причерняване пред очите ми става бая често.Баща ми е болен на легло и не знам дали му остава много живот. Всичката тази каша ми се случва вече втора година. Това, което искам сега е да са здрави майка ми и баща ми. Той спря да работи и сега ние го гледаме. А знаете ли каква бях, когато учех висшето си, жизнена, неспазваща много правила и норми. Това в момента, което съм е една сянка. Много ме е срам от себе си. Бихте ли ми дали някакъв съвет. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 27, 2015 Доклад Share Добавено Юли 27, 2015 Ok.Нуждаеш се от промяна.Нямаш пари за психолог.Но, спортуването е безплатно.Както си свободна през деня, може да спортуваш по няколко часа.Спорта ще направи тялото ти здраво.А това неминуемо ще повлияе на духът и самочувствието ти.Обуваш ли си вече маратонките? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.