Конфликт на работното място - моля за насоки и съвети?

[Човек_88]

Здравейте, приятели. Ще пристъпя директно към изложението на проблема си, като се надявам да ми помогнете да намеря конкретен подход, метод и стратегия за разрешаването му. Ще обмисля и анализирам всяко от мненията ви. 

Преди няколко месеца започнах работа. Длъжността ми е ръководна - управлявам седем души. Имам сериозен проблем с една от подчинените ми служителки, който се изразява в грубо, арогантно, надменно, агресивно и на моменти унизително отношение спрямо мен. Вероятно причините се дължат на професионална ревност, злоба, конкуренция и на определени нейни личностни проблеми. Още от първия ден, в който постъпих на работа, започнах да се държа много добре с нея /буквално като сестра и приятел/. Заговарях я, питах я иска ли нещо за хапване като излизам на почивката. Питах как е минала деня, завързвах различни теми и разговори. Отношението ми беше просто перфектно. Към почти никой не съм се отнасял толкова добре. Защитавах я пред други колеги, които я нападаха, казах й че ние сме екип и като такъв имаме задължение и взаимно да пазим гърбовете си. Добавих и че идвам тук с приятелски намерения и държа да се разбираме добре. Че може да разчита на мен в случай на проблеми и т.н. Когато пристигаха определени задачи, винаги се обръщах с "Моля те, прегледай този документ.", или "Би ли направила еди какво си?" Правех всичко това с цел постигане на сплотеност, работа в екип, доверие и прекарване на часовете от 8 до 5 в една относителна хармония и сравнително спокойствие. Подчертавам приятелски, защото не съм имал никакви свалячески или сексуални намерения.

Въпреки всичко това, обаче, резултатите от подхода ми са драматични. Когато пристигне нова задача на работното място, папката ми се "тръска" арогантно на бюрото, говори ми се наставнически и заповеднически, на моменти и укорително и/или иронично. Не се изпълняват мои указания. Дори ми се заявява в очите че в тази фирма тя изпълнява указания единствено на изпълнителния директор и на никой друг. Когато идват нови задачи, една от функциите ми е да ги разпределям и да й ги възлагам. Тя отказва изпълнението на част от тях, под претекст че аз не мога да решавам какво, кога, защо и как да разпределям и че тя не е съгласна с това. Отделно от това, не ми оказва никакво съдействие по отношение на първоначалното обучение и встъпване в естеството на работа, което допълнително усложнява така създалата се ситуация. Постоянно заявява "няма безплатен обяд", "мен никой не ме е обучавал" и т.н. Това се случва когато поискам някой документ за преглед и прочит - крие си труда, за да не взема да "открадна" занаята. Често съм игнориран и умишлено пренебрегван. А естеството е специфично и без помощ трудно се случват нещата. Опитах и друг подход - по-тросната интонация, по-хладно, рязко и грубо държане - резултатът е още по-лош.

Тъй като нямам проблем с никой друг от подчинените си, проведох разговор с началниците си и детайлно обрисувах патовата ситуация, като помолих и за вземането на отношение по казуса, в резултат на което те ме изслушаха, но отговориха че не са психотерапевти и не могат да превъзпитат и/или променят някого. Поеха обещание да поговорят с нея, но резултатът клони към нула. Тяхното становище е, че аз съм по-млад от нея на години, че тя имала 5-6 години стаж във фирмата и не можела да позволи човек, който е по-малък от нея и няма такъв стаж, да я ръководи. Била горда и т.н.

Да не забравяме обаче, че аз съм началник и като такъв имам право да разпределям поставените задачи, да контролирам, ръководя и организирам нейната работа, да възлагам, да искам обяснения, да налагам санкции. Тези мои правомощия обаче, се явяват чисто теоретични, понеже когато опитах да ги използвам, не срещнах подкрепа и разбиране от началниците, нито изпълнение от нея. А като началник нося и отговорност за неизпълнение на поставените задачи.

Всички останали в колектива ме харесват, работим чудесно в екип, разбираме се и ме хвалят. Как да се справя с тази служителка? В резултат на това че не ми съдейства, аз не мога да се науча как се работи там. Отделно от това ме злепоставя пред другите, не можем да работим в екип. От това страдат и поставените ни задачи - често се предават със закъснение, с грешки и пропуски. Атмосферата е нагнетена - по цял ден стоиш в стая с човек, който не може да те понася и дори въздухът е напрегнат.

Как да процедирам? Как мога да въздействам на такъв човек?

 

Редактирано Юли 18, 2015 от Student_21

[Диляна Колева]

Това е проблем с поставянето на граници от твоя страна.

От самото начало, тази жена те е преценила като човек, който може да манипулира и да не му позволи да постави необходимите работни граници.

Сам казваш, че си започнал приятелски отношения, не просто към всички, но конкретно към нея. Тук тя е спечелила емоционалната манипулация и започнала да злоупотребява с отношението.

В работната среда приятели няма. Особено когато си на ръководна длъжност и отговаряш за екип който е на друга ейрархична позиция в служебните отношения. Ти просто не си част от тях, това е. 

За да разбереш как да се справиш с тази колежка прочети книгата "Емоционалното изнудване" . Освен, че ще ти бъде обяснено какво се е случило, ще намериш и точните стратегии за твоята ситуация. Ти си попаднал на емоционално изнудване в бизнес отношенията.

[АлександърТ.А.]

Просто трябва да смениш поведението .За това си научи задълженията , правомощията ,отговорностите . И тези на подчинените си . В работно време се работи . Няма място за лични отношения .

[д-р Тодор Първанов]

Работата ти явно ти харесва.Но, от това което описваш,ще кажа,че на мен тази фирмата не ми харесва.

Тези, които наричаш началници, не стават за такива и аз не бих искал да работя за тях.

Всъщност, те бягат от отговорност.Всеки, който поне малко има понятие от управление, би реагирал, защитавайки не теб, а длъжността ти.Те не го правят, значи не знаят, какво правят.Отделно, както разбирам, не са ти осигурили адекватно обучение за на новото работно място.

 

С две думи, .....когато имаш лоши мениджъри, не е добре.

[Човек_88]

Колкото приятелски съм се държал с нея, толкова и с другите. Не е имало някакво по-специално отношение точно към нея. Разказвам за нея, понеже само с нея имам този проблем и само с нея делим една стая, а другите служители са разположени в други стаи. Освен това само с нея сме на едно професионално ниво и сме преки колеги, а другите са на малко по-различни длъжности и дори с по-различно образование /т.е нямаме толкова допирни точки/. 

Ясно е че в работата се работи. Но какво пречи човек да си върши задълженията, в колективен и приятен дух и атмосфера? Кой е казал че работата е някакво бойно поле? Съгласен съм че не трябва да се смесва личният характер с професионалните задължения, но когато този личен характер се превърне в сериозна пречка за изпълнението на поставените задачи, мисля че имаме проблем и че сегашната стратегия трябва да се смени и очевидно не работи. Въпросът е какво точно да предприема? С добро отношение не става. С по-рязко - очевидно също, защото се озлобява и започва да прави още повече напук.

Относно началниците - че не стават за такива е ясно, да. Че подходът във фирмата е объркан - също. Но работата е хубава, на мен лично ми харесва и не искам да се предавам след първата трудност. Искам да се справя с проблема.

[АлександърТ.А.]

Според мен психолозите ти дадоха конкретни отгговори . Остава творчеството от твоя страна .

Работих в две фирми с противоположен маниер на управление . В едната началника ти висеше постоянно на врата до степен да  пита : --- пак ли търся инструмента , защо не съм достатъчно подреден , точно сега ли ще пия кафе когато ни се пече яйце от напрежение ,  --- Не контролираше само на масата   .

В другата искаха резултати ,без да определят никакви параметри на поведение .Нещо като ---- искам да ми е добре , но сам решавай как да го направиш ----.  И в двете отговарях за няколко човека . В първата не можех само да ги уволнявам . Имаше дисциплина и мисля работата вървеше . Във втората само правех коментари . Две години ловех единия да бърка в касата и нищо .На края ядоса нещо шефа , та го уволни .

Ще повторя казаното от Диди . Определи служебните граници и никакави емоционални отношения .Емоциите само ще те разсейват .

Граници в общуването ? Не всички са на едно мнение .Това е твърдост при изпълнение на  вече взети решения . В това число и служебните задължения .

При социализма всички работеха .За мързел не уволняваха .За това имаше табла с резултати от работата  , кой колко изпълнява плана . . Поне морално удовлетворение .

 

 

 

 

 

[Орлин Баев]

Присъединявам се към мненията на Диляна за границите и на Тодор за слабия мениджмънт на фирмата.

Аз също като теб мисля, че работата върви именно когато има разбирателство и лични, добри отношения, които обаче по никакъв начин не се бъркат в професионално-служебните. Това че проявяваш човешко отношение към въпросната персона, по никакъв начин не означава, че това има общо с позволяването тя да не си върши работата или да те самопоставя в йерархията където не ти е мястото. Като по-груб пример, който не се отнася към конкретната ти ситуация, но илюстрира отношението ми, бих казал - дори да спиш с нея, работата си е работа, а личните отношения, лични отношения. Споделям от личния си живот. Преди време работех като сладкар при близък роднина. Извън работата, както и като отношение към личността ми по време на работата, той се отнасяше към мен чудесно - разбиращо, приятелски и сърдечно. По отношение на професионалните ми задължения и дейността ми обаче, бе буквално безжалостен. И не само към мен, а към всичките си подчинени. Чудесно отношение към личностите ни, но що се отнася до работата - no mercy! Изискване за точност, бързина, качество, организация на няколко успоредно вършени дейности. Дори ходенето до тоалетната, при свръхнагнетения график и изисквания за резултатност, бе нелека за вместване във времето минутка. Но към нас като личности - дълбоко уважение и топлота. Ще споделя още от опита си, за да аналогизираме със ситуацията ти сега. След време работих като чистач на кораб, в гръцко - френска компания. Практикуваният мениджмънт бе вертикален, властов, с двойни и тройни стандарти, дискриминиращо лично отношение, дистантност. В резултат на това, цялата структура на обслужване едва се движеше. След няколко месеца ме промотираха като супервайзър на 40-на момчета от целия свят, като цялата структура на управление, както и лично директорите над мен изискваха от мен отношение към служителите въз основа на принципите на вертикалния мениджмънт, такова каквото споменах по-горе. Беше трудно и неефективно... След време работих за американска корабна компания, където мениджмънтът се случваше на съвсем друг, хоризонтален принцип. Шефът не е над теб, а е равен, просто си върши своята работа, както ти своята, а най-важното е да върви качествено работният процес. Няма властови позиции, говори се на малко име с когото и да е, а след работа си пиеш питието с шефа и другаруваш с него. Ти си Смит, той е Джон, всеки си върши работата по най-добрия начин и това е. Приятели сте, на пристанището можете да ходите на бар и по момичета заедно. Що се отнася до работата обаче, няма мислост. Там си да работиш, при това по най-добрия, бърз, организиран и ефективен начин. Ако работните задължения на Джон включват да прецени дадена ситуация и да помоли Смит да свърши това и това, тъй като му се явява началник, го прави. Няма властово държание, има меко и приятелско отношение, има обратна връзка, постоянно се организират брийфинги, така че да се изяснят нещата, но и за да бъдат мотивирани и обединени хората от съответния супервайзър. Работата обаче се върши безкомпромисно, при това с лекота и с липса на напрежение, каквото присъства примерно във вертикалния или неангажиран мениджмънт, пораждащи масирани прихологични съпротиви, опозиционни защитни механизми и хаос. Надявам се да съм ти полезен с това си споделяне и аналогиите между него и ситуацията ти.

Явно ръководителите ти, поне засега, не проявяват нужните качества... При това положение можеш да реагираш по най-адекватния начин, което евентуално би задействало или колежката, или би провокирало директорите ти да я задействат.

Ето предложение за действие. Продължи да поддържаш добро лично отношение към колежката, но решително го разграничи от професионалните ви ангажименти. Когато се налага да я помолиш да свърши нещо, спокойно и любезно, но и официално го прави. Ако тя не приема и не го върши, в никакъв случай не го поемай ти, нито го разпределяй на други колеги. Прави брийфинги на служителите си - събирания, на които изясняваш ясно ситуацията, правиш я достояние на всички, но и говориш и вдъхновяваш хората си. Останалите служители така ще се сплотят около теб и ако тя продължава в същия дух, ще бъде тотално изолирана. От време на време пиши и доклади до ръководителите си и си запазвай копие. Ако колежката не промени отношението си и не започне да си върши работата и да приема възлаганите и от теб задачи, ще започне да страда работата. Тогава емоционалният натиск от страна на колегите към нея би нараснал, докато в същото време мениджърите над теб биха сериозно се замислили дали да продължават със същото неактивно отношение към нея и самата ситуация би ги поставила пред избора дали да я уволнят или да я привикат за изясняване на мястото и във фирмата, евентуално заедно с теб. Има някакъв малък шанс, ако мениджмънтът действително е много жалък, да съкратят теб. Но, поне ще знаеш, че си направил най-доброто и си дал всичко от себе си, по най-точния начин. А ако управлението наистина е толкова зле, едва ли си струва да работиш там за дълго. Но, едва ли ще се стигне до там! 

Редактирано Юли 29, 2015 от Орлин Баев

[Човек_88]

Благодаря, Орлин. Очаквах да се включиш и високо ценя твоята активност в темата. Сърдечни поздрави за написаното.

Мисля че и аз симпатизирам на хоризонталния модел на поведение и управление, който приложих от самото начало, но в случая не работи /поне не и спрямо нея/. Затова ще опитам и други методи и стратегии, включително и описаните от теб. Аз не забравям да разпиша развитието и решението на проблемите си в темата, така че ще давам обратна връзка за развоя на събитията, като ще се надявам да продължим да обменяме опит, съвети, насоки и стратегии.

Редактирано Юли 30, 2015 от Student_21

[Човек_88]

Включвам се с нова информация по темата. Първо реших да се заема с поставянето на граници. Макар че знам, че това не е правилният подход, реших да е по "лошия" начин, тъй като добрият, културният, възпитаният очевадно не водят до никакъв резултат. Започнах да й отговарям троснато, на моменти дори агресивно ако прояви някаква наглост, да не я заговарям на никакви теми, да отстоявам мнението и позицията си много решително и утвърдително. Това доведе до пълна липса на общуване между нас, до още по-голямо охладняване и озлобяване и вече от 1 седмица не си говорим нищо /което за мен не е проблем, защото така и така не изгарям от желание да разговарям с нея при подобно стечение на обстоятелствата/.

В професионален план нещата са трагични - продължава да отказва да ми предоставя документите, които съставя в хода на изпълнение на служебните си задължения. Така тя може да впише в тях каквото си поиска, а после пряка отговорност ще нося аз, като ръководител. Не ми съдейства, за да се науча как се правят нещата, но пък успях да намеря други колеги, които да го правят. Не ме информира за развоя на случаите в отдела ни. Не ми казва като излиза някъде, нито ме пита за разрешение. Говорих с нея твърдо по тези въпроси, но без никакъв резултат. Подходих меко и човешки, после бях по-груб, изискващ, рязък и здраво агресивен, но напразно.

С оглед на всичко това написах доклад до "шефовете", в който детайлно обрисувах ситуацията и заявих че ако не вземат мерки за овладяването й, отказвам да нося отговорност за документи и становища на отдела ни, които не са ми известни като негов ръководител. Отговорът беше че бях привикан от тях и ми беше казано да не пиша доклади и че те са направили всичко възможно, но друго не могат. Всички отдели имали някакви проблеми ,но никой не се занимавал да пише доклади и да "петни" реномето на фирмата с тях /защото те стигат и до изпълнителния директор/. Тя била с опит и знаела, аз не съм знаел и затова нищо не могли да направят. Отделно от това, разбрах от други хора, че тя се ползва с големи вътрешно и външнофирмени протекции и оттам явно идва цялото й арогантно поведение. Личи че другарува отблизо с шефовете, натиска се, подмазва се, може и да спи с тях. Оклеветила ме е че не знам нищо, че не мога да й бъда началник като знам по-малко то нея, че нямало да ми чете лекции, че нямало безплатен обяд. Да си били назначили човек, който е в час с всичко и тогава нямало да има такива проблеми. Другите ми колеги казват че разбират ситуацията, но и тях ги е страх от нея и се укриват като стане въпрос за моя защита. Но поне с тях работим безпроблемно и нямам абсолютно никакви проблеми.

От целия този хаос има само един плюс - и това е че след тези събития, "шефовете" започнаха да възлагат задачите предимно на нея, външните хора започнаха да се допитват само до нея, 80 % от работата започна да върши само тя. Това е нож с две остриета, който тя използва, защото утре като излезе отпуск и не съм научил нищо, аз самият ще загазя, защото няма да мога да върша адекватно поставените ми задачи. Тя е съгласна дори да върши всичко, но аз да не "открадна занаята" и да не се науча, защото така ще съм зависим от нея, от знанията й, другите ще виждат че на нея може да се разчита повече, че неформално тя движи нещата, въпреки моята длъжност и т.н. Тя просто иска косвено да ме отстрани, дори с цената на това да се напъва да върши всичко само тя.

Ако работата и свързаните с нея условия не ми харесваха и не си струваше, отдавна да бях напуснал. Лошото е че и в много други работи е същото и не знам как да процедирам. Благодарение на протекциите си тази колежка си прави каквото поиска и никакви мои стратегии не дават резултат.

 

Редактирано Август 18, 2015 от Student_21

[д-р Тодор Първанов]

Само едно, не напускай.Тя това иска, не и доставяй това удоволствие.

[Човек_88]

Абсолютно. В това съм категоричен. Нито смятам че е по-добра от мен /въпреки опита й/, нито смятам че това е редно и нормално. Дори на инат да е, няма да напусна доброволно, освен ако те не ме уволнят принудително.

[д-р Тодор Първанов]

Ако те уволнят, те губят не ти.

[Guest Кермит]

Според мен граници се поставят трудно, когато се прави впоследствие. Тя те е "поразхвърляла" емоционално и поведенчески в двете крайности като отношение към нея и е трудно да сложиш каквито и да е граници.

 

Защо си се притеснил за отговорността относно документите? - добрата организационна практика предполага, че ти като начаник на отдела трябва да ги подписваш. Липсата на подпис автоматично би трябвало да те освободи от отговорност.

 

Друго - познавайки хора със сходен манталитет като колежката ти - хора-оркестри, не допускам, че ще ти даде възможност да се зачудиш какво да правиш, ако тя отсъства. По принцип тези хора не отсъстват, но и да се случи - благословия за тях е да бъдат повикани "извънредно".

 

Дори ми се заявява в очите че в тази фирма тя изпълнява указания единствено на изпълнителния директор и на никой друг.

....

....

От целия този хаос има само един плюс - и това е че след тези събития, "шефовете" започнаха да възлагат задачите предимно на нея, външните хора започнаха да се допитват само до нея, 80 % от работата започна да върши само тя.

 

Не са шефовете, а Биг Бос е решил така. Това как е станало нито те интересува, нито можеш да го промениш.

 

Единственият ти полезен ход, според мен, е да съсредоточиш усилия в отношенията си с останалата част от екипа - колкото и да ти е трудно, не показвай и не коментирай какво се случва в теб заради К`олежката. За останалите си подчинени трябва да си вдъхновяващ мотиватор в деня им.

[Човек_88]

За подписа не е точно така. От една страна това което казваш е логично да се случва по този начин - няма ли наличие на подпис, няма и отговорност, но при нас когато липсва мой подпис или ме обвиняват че не съм създал правила, при които ВСИЧКО да ми се предоставя за подпис, или пък автоматично ми вменяват вина и служебна отговорност, защото отговарям за изходящите документи, съставени от екипа ми, дори да не съм ги подписал и видял. Знаете че стане ли нещо, винаги "дърпат" началника и той е пряко отговорен за случващото се в отдела му.

Относно границите - наистина се поставят по-трудно впоследствие, но бях длъжен да ги поставя, или поне да опитам. По-добре късно, отколкото никога. Смея да се похваля че по отношение на личните граници, напредъкът е видим. Тоталният неуспех е само по отношение на професионалните. Все пак, след всичко това, възнамерявам и занапред да продължа да поддържам острите и "грубиянски" лични граници.

С останалата част на екипа всичко е ОК - работим успешно, говорим си като приятели в извънработно време, изпълняват това, което им заръчам, държат се добре с мен и т.н.

Под "Биг Бос" разбираш не шефовете ми на местно ниво, а целият изпълнителен директор на фирмата за територията на цялата страна, така ли? 

Аз лично мисля че тя действа в екип с някой голям шеф, като уговорката е да ме държат настрана от извършваната дейност, дори с цената на това тя да се спука от работа, пък аз да лежа на бюрото по цял ден. Правейки това, тя има редица печалби - липса на конкуренция в мое лице, безопасност от "крадене на занаят", издигане в очите на другите за моя сметка, поддържане на зависимост към нея, защото аз съм в информационно затъмнение, липса на опасност някой да я замести и голяма вероятност ако махнат мен тя да заеме моето място и т.н. А моята патологична "награда" за това явно е бездействието по цял ден.

Но това е временно, защото първо никой не дава пари даром за лежане и второ - в момента, в който излезе в отпуск или болничен и аз остана сам, "шефовете" ще видят че работата не върви и вероятно ще ме сменят с друг, който може да я извършва без необходимото съдействие.

Просто в случая "рибата мирише от главата" и като схемата е сбъркана по високите етажи, няма как положието да е ОК в ниските.

 

 

Редактирано Август 19, 2015 от Student_21

[Guest Кермит]

Да, под Биг Бос визирах изпълнителния директор. Във вертикалните организации точно той казва кое как и накъде. Работил съм в частна такава и много добре си спомням как последната брънка във фирмата командореше началници, счетоводители, HR-и и прочее. Беше мадама по вкуса на шефа и колкото и да се криеха, хармонията им личеше от самолет.

 

Аз лично мисля че тя действа в екип с някой голям шеф, като уговорката е да ме държат настрана от извършваната дейност, дори с цената на това тя да се спука от работа, пък аз да лежа на бюрото по цял ден. Правейки това, тя има редица печалби - липса на конкуренция в мое лице, безопасност от "крадене на занаят", издигане в очите на другите за моя сметка, поддържане на зависимост към нея, защото аз съм в информационно затъмнение, липса на опасност някой да я замести и голяма вероятност ако махнат мен тя да заеме моето място и т.н. А моята патологична "награда" за това явно е бездействието по цял ден.

 

Прекалено конспиративно. Нищо лично против теб, както се казва.

Това е манталитет - всеки на твоето място ще е в подобна позиция.

Ако се замислиш защо ти си назначен на тази длъжност, а не госпожа-фурия**, е твърде възможно да не намираш логика предвид обстоятелствата. Често обаче такива фурии нямат началнически амбиции, дори ги плаши перспективата, а вилнеят на оперативно ниво - там където е наистина цялата работа. Та нали един шеф има по-скоро координиращи функции - как на такъв човек като колежката ти ще и е комфортно да координира "произведеното" от други? Тя трябва да е "замесена" в производството, за да се чувства важна.

 

-------------------------------------------

** Защо не я кръстиш в съзнанието си госпожа Фуриела? Фуриела Метлояхова (потомствен наследник на баба Яга - нищо, че не си я носи, но има метла, която яха, бъди сигурен! ). Представи си я с големи криви нокти в обувките и поне твоето напрежение по отношение на присъствието и ще поспадне.

[Диляна Колева]

Включвам се с нова информация по темата. Първо реших да се заема с поставянето на граници. Макар че знам, че това не е правилният подход, реших да е по "лошия" начин, тъй като добрият, културният, възпитаният очевадно не водят до никакъв резултат. Започнах да й отговарям троснато, на моменти дори агресивно ако прояви някаква наглост, да не я заговарям на никакви теми, да отстоявам мнението и позицията си много решително и утвърдително. Това доведе до пълна липса на общуване между нас, до още по-голямо охладняване и озлобяване и вече от 1 седмица не си говорим нищо /което за мен не е проблем, защото така и така не изгарям от желание да разговарям с нея при подобно стечение на обстоятелствата/.

 

Иска ми се да уточня неща. Поставянето на граници не е трудно, ако знаеш как, ако имаш уменията и насоките. Ако не знаеш.... да, ще постигнеш пълен хаос.

За да може един човек да постави граници в личните и професионалните си отношения, трябва да е много наясно със собствените си лични граници. Къде започват, къде свършват. Умее ли да се заявява, как го прави, къде са слабите му места.

Ако беше прочел книгата, която ти препоръчах, преди да започнеш поставянето на граници, щеше да видиш, че изобщо нямаше ад стигнеш до доклади и до шефовете. С фина промяна в поведението с вкарването на няколко нови реплики и промяна на начина на отговаряне. Щеше да поставиш в шах и мат събеседника манипулатор. Тихо и без особено напрежение за теб.

Не е нужна агресия, нито троснато поведение. Напротив с усмивка и твърда позиция, заявена по правилния начин всичко си идва на място.

Предстои ти втори опит, но първо прегледай информацията.

[Кунум]

** Защо не я кръстиш в съзнанието си госпожа Фуриела? Фуриела Метлояхова (потомствен наследник на баба Яга - нищо, че не си я носи, но има метла, която яха, бъди сигурен! ). Представи си я с големи криви нокти в обувките и поне твоето напрежение по отношение на присъствието и ще поспадне.

Аз бих подходила по друг начин. Бих я кръстила г-жа Безпокойство (и собствено и на другите) и бих погледнала на нея като на човек, в чийто личен свят има някаква огромна празнота, която тя се опитва да запълва с "работната важност". Ще си я представя без грим, сама и приклекнала в средата на празнотата, намусена и вярваща, че парцалената й кукла е ангел и съответно автоматически ще изключа "грубостта" при поставянето на границите.
Ако искаш, можеш да помислиш за това в какъв образ би могъл да я приемеш най-лесно.

 

 

 

[д-р Тодор Първанов]

Диляна, чувала си за атрибути на властта.Това са начините  и средствата чрез  които един началник може да влияе върху поведението на подчинените си.Те са официални, определени от самата организация.Тук влизат пълномощията му да поощрява и санкционира професионалното изпълнение на задачите от подчинените му.Без тях, той е просто една куха фигура.Студента няма никакви такива права и това е регламентирано от началниците му.Тоест, той реално не е никакъв ръководител на екип в тази структура.Няма длъжност на ръководител, па макар и от най-нисък ранг, без атрибути на властта.Понякога атрибутите са косвени, той не ги използва пряко, а предлага на този над него да награди или накаже подчинения му.Но тук няма и такова нещо.Така че, студента в момента е жертва на липсата на организация в организацията в която работи.

Замисли се сама, щом тя върши всичко, защо изобщо е нужно той да бъде наеман.Кой плаща пари на някой без той да работи? Или той заема длъжността, само за това, че има съответната диплома, а подчинената му я няма или организацията е толкова скапана,че си пилее парите давайки пари на човек, който не работи.

С две думи, нещата много малко зависят от студента, защото не са персонални, а организационни.Разбира се ,има начин, да се промени системата, но от писането в сайта не може да ми стане ясно, как работи тя, за да имам идеи какво да прави.

[Човек_88]

Диляна, книгата е обемна и не може да се прочете за един ден. В момента я поръчах и я чета, но ми трябва време да я прегледам цялата, да асимилирам и приложа прочетеното. 

Д-р Първанов, ако имате нужда от допълване на информацията, за да ви се изясни картинката, задайте ми въпрос и ще отговоря, защото не знам какво точно ви интересува.

Редактирано Август 20, 2015 от Student_21

[д-р Тодор Първанов]

Трябва да се знае всичко, ,,от а, до я,,  ,това са часове пояснения.Няма как да стане.

Редактирано Август 20, 2015 от д-р Тодор Първанов

[Guest Кермит]

В крайна сметка всичко може да се дължи на обикновена глупост.

 

 

 "Никога не търсете злонамереност в нещо, което адекватно може да бъде обяснено с глупост".

[д-р Тодор Първанов]

To, че е от глупост, от глупост е, .....но това студента не го грее.

[Човек_88]

Прочетох цялата книга, която ми препоръча Диляна. Наистина съдържа добри стратегии за поставяне на граници и ще се възползвам от повечето от тях. Тъй като проблемът в работата е предимно на мениджърско, организационно и функционално ниво, останалите казуси продължават. Понеже ми "дойде до гуша", направих следното:

Отидох при "шефовете" - умишлено ги поставям в кавички, защото това не са никакви шефове. Та, отидох при тях и им казах следното: "Щом не искате да пиша докладни, които съвсем автентично отразяват обективната действителност, и щом не предприемате абсолютно никакви мерки в посока на това да ми бъдат предоставяни документите за преглед и съгласуване, да ми бъде оказвано съдействие и да се координират действията в екипа между мен и колежката, аз напълно и категорично отказвам да нося отговорност за всяко нейно действие, въпреки че съм неин ръководител. Не намирам друг изход от така създадената патологична ситуация". Казах им още "ако искате да нося отговорност, създайте ми терен и условия за това". Иначе се получава двоен стандарт - когато става въпрос за поемане на отговорност съм ръководител, а когато става въпрос за упражняване на правомощията ми съм никакъв. Казах че това е моето решение, предвид ситуацията и ако не им допада, да намерят по-добро или по-добър служител, който да се справи с тази житейски абсурдна ситуация.

Макар и малко трудно, успяха да се съгласят с това и дадоха обещание, че няма да ми търсят отговорност ако тя направи гаф с някой документ, който не е подписан от мен. А тя на мен за подпис нищо не ми предоставя, така че един вид за нея не отговарям, а с другите служители проблеми нямам - нито с лични, нито с професионални граници. Ако наистина си спазят обещанието, голяма част от проблема се решава, тъй като аз няма да отговарям за нея и дори да си прави каквото си иска, последствията ще са си за нея. А с личното й отношение към мен има голям напредък и то дори без аз да правя нищо - просто спря да ми говори. Единствено на 5-6 дни веднъж си разменяме "добро утро" или "довиждане" и това е.

Докога ще продължи това и какви последствия ще има не знам, но съм толкова разочарован от фирмата, организацията и управлението, че общо-взето ми е все тая. Но все пак се надявам да не ме уволнят толкова бързо.

 

Редактирано Август 27, 2015 от Диляна Колева

[Guest Кермит]

 Един суфий пътешествал от град на град на гърба на своето магаре. Една вечер спрял за почивка в един манастир. Като завързал магарето за яслата в обора, започвал да наръчва на слугата:
– Погрижи се за магарето – махни му седлото, среши му козината, намажи му раните, постели му слама ...
На всяка заръка слугата отговарял:
– Няма сила и могъщество, по-велики от тези на Аллаха!
Накрая успокоил стопанина на магарето с думите:
– Мое задължение е да се грижа за гостите на манастира и животните, на които те пристигат. Прекрасно знам как да върша това. Идете да почивате спокойно и не се тревожете за магарето!
Суфият това и направил, защото бил много изморен от пътя. Заспал веднага, но после започнали да му се явяват лоши сънища - как магарето му е разкъсано от вълци; после, че е паднало в яма. И в съня си разбрал, че слугата не се е погрижил за животното.
На сутринта, след като се събудил, отишъл право в яхъра и заварил слугата току-що да захваща да върши това, което трябвало да направи още вечерта.
Суфият тръгнал отново на път на гърба на гладното, изморено и измръзнало магаре. И нищо чудно, че то веднага започнало да се заваля и да пада. Насъбрали се хора да му помогнат да го вдигне и започнали да изказват различни предположения за състоянието на магарето. Един го дърпал за ушите; друг му гледал очите; трети - езика и зъбите; четвърти надигнал копитата му, за да види дали в тях не е заседнало камъче.
– Не се ли хвалеше снощи, че имаш силно и бързо магаре? - попитал някой.
– Такова е - отвърнал суфият. – Но цяла нощ вместо ечемик яде обещания!

[Човек_88]

Разбирам че дадените обещания не винаги се спазват, нито има гаранция за това, но при необходимост ще им напомня какво са обещали и в каква абсурдна ситуация съм поставен.