д-р Тодор Първанов Добавено Юли 27, 2015 Доклад Share Добавено Юли 27, 2015 Престани да четеш глупости.Ти наистина ли не искаш да се чувстваш добре? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Август 1, 2015 Доклад Share Добавено Август 1, 2015 Справянето с натрапливостите е процес, който може да започне с простичка техника.1. Познай ги. Научи се да различаваш натрапливостите. Това е важно за теб.2. Не им вярвай. Това не са твои мисли. Да, идват от твоето съзнание, но съдържанието им е невярно.3. Не ги анализирай. Дори най- малката стъпка в посока анализ на съдържанието вече те завърта в омагьосан кръг.Тези мисли не се реализират просто защото не са истина. Това е една заигравка на твоя мозък.Често тези 3 простички стъпки са много трудни за осъзнаване и още по- трудни за приложение. По тази причина е важно да се отработят с терапевта. Едва след това започва практикуването. v.kolev и Лина Коцева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Aleb Добавено Август 21, 2015 Автор Доклад Share Добавено Август 21, 2015 Здравейте отново!Мина време, потърсих и психотерапевтична помощ (избрах нарочно да е жена, понеже забелязах, че се привързвам към мъжете, които ми помагат в това състояние). Но преди ден мина едва първата ми среща. След нея се почувствах доста добре и уверена, но на другия ден пак започнах да чета и да се сривам психически. Най-лошото, което си внушавам, от което адски много ме е срам, е че са ми направили магия или че съм обсебена от демони. Не мога да повярвам, че стигнах дотук. Адски много ме е срам. За мен хора, които вярват в магии са с нисък праг на интелигентност, а сега аз съм в това положение. Влязох в една такава страница и само като прочетох за какви глупости става въпрос, се отказах.От друга страна искам да се обърна към Бог. Във вярата като цяло, но и това ми е трудно, защото срещам вътрешен отпор. Сякаш рационалната ми същност казва, молиш се се сега, защото ти е трудно, но всъщност никой няма да ти помогне... Защото няма Бог или по-скоро ти няма да го откриеш. Заради семейната ми история винаги съм си мислела, че сме обречени на всичко най-лошо, а и другите около мен са се държали така. Ето че и аз се докарах до това състояние. Моята психотерапевтка искаше от мен да спра да чета и да пиша по форуми. Но уви не мога да се справя толкова бързо. Чувствам се точно като зависимия ми брак като е абстинентен - да чета за болести. Искаше от мен да декларирам, че съм готова на промяна. И че след нея най-вероятно ще съм друг човек, дали съм готова на това, а също дали съм готова да се откажа от болката си, която толкова много ме зарежда. Да, така е. Признавам го. Страшното и грозното винаги са ме поддържали... Така се успокоявах, че има зло навсякъде, не само при нас.Не искам да навредя на никого, чудя се по цял ден, дали не съм психопат, който би допуснал да навреди или обиди хората около себе си - познати и непознати. Като резултат седя повече вкъщи и избягвам контакта с хора...Знам, че сама трябва да си помогна, но как... Психотерапевката ме увери, че от мен трябва да дойде. А аз сега не знам за какво да се хвана. Четох в блога на Орлин Б. текстовете, но сякаш не мога да вникна истински и все тая ужасна част от характера ми се обажда, която иронизира и минимализира доброто. Осъзнавам, че всеки може да си вярва, в каквото иска, но сякаш аз не съм способна...Другото чувство на загуба, което се развива в мен също много ме мъчи. Че животът ми изтича и започват едни налудни мисли. Например разминавам се с човек на улицата и започвам да мисля, че повече никога няма да го видя, става ми мъчно за непознатия човек!?!??? Понеже се занимавам с изкуство, срещам човек, известен и почвам да си втълпявам как го харесвам, как ще почна да го преследвам като лудите. Но това не ми носи удоволствие, повярвайте ми...От месец насам имам чувството, че това не съм аз. Сякаш съм някаква обвивка и съм загубила идентичност. Не се смятам за друг човек, но все едно съм празна. Гледам се в огледалото и не се чувствам.Пия от 28 юли деанксит, по-спокойна съм, но мислите стоят. Като съм на обществено място постоянно мисля, че ще се изложа, че ще се съблека и прочее гадости. Знам, че всичко е в мен и зависи от моята воля, но как да я задвижа. Като характер съм мн нетърпелива за съжаление. Страхувам се, да не изпусна контрола върху себе си.Две неща седят в моето съзнание, и бих искала специалистите да обяснят защо няма да се случат -- първото е, че ще нараня и ще самонараня, а второто е че четох в блога на един, който ми изглежда доста луд, че при лечение с медикаменти, като при депресионните състояния, може във фаза на подобрение, човек да се нарани или самонарани. Имало някакъв такъв кратък период... Съществували някъде статистика на хора с окр дали са наранявали... за самоубийство е ясно, че може и да се стигне. то от такова изтощение на човек не му се живее много, много... Но да наранят?!?!? Това е засега от мен!Благодаря Ви за вниманието. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Август 21, 2015 Доклад Share Добавено Август 21, 2015 Една от бившите ми пациентки е учен, полиглот.Имайки точно такива натрапливи мисли, бе отделила 6 месеца и направила научно проучване , има ли случай на реализация на страховете.Не открила източник който да го потвърждава, макар и само един път.Но, понеже всички сте недоверчиви, след няколко месеца повторила проучването и резултат бил същия.,,,четох в блога на един, който ми изглежда доста луд,,,,Ти не вярваш на нас, които с това си изкарваме прехраната, а вярваш на един както сама казваш малко луд.Ти ...нормална ли си? И кога, ще спреш да четеш психологични форуми?КОГА? Ивета, Aleb и Лина Коцева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Aleb Добавено Август 22, 2015 Автор Доклад Share Добавено Август 22, 2015 пълен идиот съм... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Aleb Добавено Август 23, 2015 Автор Доклад Share Добавено Август 23, 2015 Исках да попитам нещо конкретно: от 28 юли приемам Деанксит сутрин и привечер към 18 часа. Сега разбирам, че не е добре това лекарство да се пие вечер. А така ми бе предписано от психиатър. От друга страна искам да го спра, защото вярвам, че ще се справя и без него. Чета за този медикамент доста гадни отзиви. Но като цяло не искам да приемам хапчета. След близо месец, това, което се промени, е превъзбудата на тялото ми. Соматично вс е спокойно, но мислите си хвърчат, просто гледам да ги приемам и да не се плаша от тях. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.