Aleb Добавено Юли 16, 2015 Доклад Share Добавено Юли 16, 2015 (edited) Здравейте, доктор Първанов!От няколко часа чета постовете за ОКР, защото имам съмнение, че отключих това състояние и в крайна сметка реших да Ви пиша.На 29 години съм. В моето семейство брат ми е от 20 години с наркотична зависимост. Целият ни живот е белязан от опасението за смърт. Винаги съм била много борбена и съм се опитвала да не бъда в тежест на родителите ми. Общо сме три деца, а аз съм най-малката.Помня, че преди години, когато брат ми отиде да се лекува в комуна и всичко трябваше да е наред, аз започнах да си представям как посягам на майка с нож или по някакъв начин я наранявам. Безкрайно я обичам. Мисълта ме измъчваше жестоко, но споделих тогава с най-близката ми приятелка и нейната вербална подкрепа ме извади от това състояние. Трябва да призная, че винаги съм имала и хипохондрични мисли. Изследвала съм се и съм ходила по лекари. На два пъти се оказах права и това затвърди отношението, че познавам диагнозите си. В последствие с годините това желание да търся болести отпадна. Преодолях го с подкрепата на близките ми. В последните две години обаче състоянието на брат ми рязко се влоши, семейството ми се разпадна - баща ми напусна майка ми и тя попадна в изключително опасна ситуация с човек, който вече се държеше налудно и имаше агресивни изблици. Беше въдворен. Посещавах го по всички възможни места за лечение заедно с майка ми. В този период изграждах и сегашната ми връзка. Много обичам моя приятел. Като темперамент лесно избухвам, но и бързо ми минава. Не съм меланхолична, напротив, жизнерадостен тип съм. Обичам живота!От друга страна имам вродено чувство за вина от майка ми по много и различни причини, свързани със семейната ни среда. Преди повече от месец, лежейки на леглото, докато моя приятел се грижеше за вечерята, започнах да си мисля да скоча от прозореца, просто, ей, така... Това ме ужаси и веднага му споделих. Трябва да допълня, че се бях запознала с подобна житейска съдба на жена. Споделих му, излязохме и всичко се размина. В последните десетина дни обаче започна интензивно да се появяват натрапчиви мисли -- първо бяха свързани с моето лично самоубийство, в последствие с убийството на най-обичните ми хора, до това, че си го представях и към минувачи, с които просто ни се срещаха погледите. Започнах и неистово да искам да споделя всякакви тайни, които знам за себе си и други хора, което също ме побърква. Почти всяка деградивна мисъл я хващах и я прехвърлях през себе си... Сексуално унижаващи...Важното е да кажа, че споделям веднага с близките се какво чувствам и мисля. Понеже миналата събота и неделя останах сама, отидох при приятелка. По предложение на нейната майка - лекарка отидох на спешен психиатричен кабинет. Това място го познавам доста добре и събуди у мен още повече стрес. Предложиха ми да се върна в понеделник и да започна с лекарства. Вчера бях при психолог, която искаше да ме изпрати при психиатър и да мина на хапчета. Наговори ми страшни гадости, че ако не взема мерки с хапчета, ще се инвалидизирам. Че мога да извърша в някакъв моменти мислите си!?!??! Което тотално ме срина.Трябва да ви призная, че аз съм много против антидепресантите, виждала съм на какво заприличват хората и това ме отвращава. Записах си час при специалист психиатър и психотерапевт. Но датата за среща е на 31.юли. Отпускарски сезон е. Готова съм да работя и да възстановя чрез терапия нормалното си състояние. Но не ми се иска да пия хапчета. В момента взимам Remotiv и 5 HTP, които ми действат благоприятно. Съмнявам се, че в някакъв смисъл имитирам брат ми в неговите състояния, като се нагърбвам с най-ужасяващите сценарии. Дали това не е вид хипохондрия. Научила съм през годините за много и трагични неща и сега ги пречупвам през себе си?! Готова съм да направя всичко, за да върна нормалното си състояние.Много ще се радвам да прочета Вашето мнение! Както и на другите специалисти!Всичко добро! Редактирано Юли 16, 2015 от Aleb допълнение Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Aleb Добавено Юли 16, 2015 Автор Доклад Share Добавено Юли 16, 2015 Бих искала да добавя, че нямам никакви ритуали, само мисли. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 16, 2015 Доклад Share Добавено Юли 16, 2015 Ок. Натрапливи мисли са. Те не се реализират, знаеш го и сама.Траен изход има, посредством психотерапия, стреса се овладява и те изчезват от живота ти.Да, няма да се кратка психотерапия, може да отнеме дори година, обаче си заслужава.Ще живееш спокойно.ПП.не приемай лекарства. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Aleb Добавено Юли 16, 2015 Автор Доклад Share Добавено Юли 16, 2015 Благодаря Ви, докторе! Чаках пред компютъра да ми отговорите и сега съм така спокойна! Имах нужда от тези думи! Благодаря от сърце! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Aleb Добавено Юли 16, 2015 Автор Доклад Share Добавено Юли 16, 2015 Напълно съм готова да се подложа на психотерапия, имам и записан час, дано си паснем със специалиста. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Aleb Добавено Юли 17, 2015 Автор Доклад Share Добавено Юли 17, 2015 Пиша отново, защото има още време до първата ми консултация заради летния период. Тя ще се случи на 23.юли следващия четвъртък. Препоръчаха ми психотерапевта Светлана Желева.А на 31. юли ще се срещна с доктор Кимон Ганев. Изплашена съм, защото има още време, а аз все мисля за думите на първата психоложка, с която се срещнах. По-горе писах как се отнесе с мен. Бихте ли ми дали някакви съвети-стъпки как да се справя дотогава. Това, което правя, което научих, е да си казвам -- а, ето пак такава мисъл, натраплива, отхвърли я, тя е глупост. Въпросът е, че те текат почти безспир. Всяко едно нещо го хващам и отравям по възможно най-гадния начин в мислите си. Имам момент на възход, в който си казвам върнах се, ето ме тук съм, всичко е наред и в следващия миг отново съм на дъното. Моля Ви за малко подкрепа в този изчаквателен период. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Aleb Добавено Юли 17, 2015 Автор Доклад Share Добавено Юли 17, 2015 Притеснявам се, защото виждам вече, че приятелят ми не може да разбере в какво трудно положение се намирам. Разбира се, той ме кара да мисля за хубавите неща, които ни предстоят, ходенето скоро на дълго чаканото море, хубавото и топло време отвън, което толкова обичам...А пък аз си мисля, как там на морето ще ми стане лошо и никой няма да може да ми помогне. Постоянно си мисля, че ще загубя контрол и ще ме въдворят, както се случи с брат ми. Най-травматизиращото нещо досега в живота ми. Страх ме е да не загубя приятеля си и да остана сама като майка ми. Притесняват ме агресивните ми и разрушителни мисли, които бликат една след друга. Чувствам се без капка сила вече. Страх ме е, че животът ми няма да се върне и ще съм накакъв зеленчук, отглеждан в отделение с други. При мисълта за близките ми, които ще станат свидетели на това, просто умирам за миг. А така обичам живота, така ми се живее, Боже, какво стана, какво ми се случи... Съсипана съм! Моля Ви, помогнете, докато тръгна на терапия... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Aleb Добавено Юли 17, 2015 Автор Доклад Share Добавено Юли 17, 2015 изчетох всичко по темата. което е и добре и зле, защото почнах да се влияя от състоянията на другите хора. но пък от друга страна влязох в блога на Орлин и четох текстовете му за медитация и справяне. лошото е, че животът дотук ме направи мн арогантна и силно иронична към всичко.повлиях се от деконструктивното поведение на брат, в това, че не вярва в нищо и никого, а и попаднах и на други такива хора. и сякаш се заразих с това, а аз не съм такъв човек. винаги съм била оптимист и борбена, гледаща красивото. жалко, че се изпуснах така и изцапах тялото и душата си само в негативни неща. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 18, 2015 Доклад Share Добавено Юли 18, 2015 Притесняват ме агресивните ми и разрушителни мисли, които бликат една след друга. Та, те не са твои мисли, на ОКР-то са.Какво те засягат, след като са негови? Aleb 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Aleb Добавено Юли 18, 2015 Автор Доклад Share Добавено Юли 18, 2015 (edited) да, но не мога да спра тези мисли. почвам да мисля за себе си като за изрод, който трябва да пие хапчета и да бъде затворен. изпитвам страх да изляза сама от вкъщи, за да не извърша нещо кофти.интересното е, че не вдигам толкова много вече пулса и адреналина (дали не е от натрупването на ремотив и 5 HTP), а просто мисля и ставам тъжна и апатична. всяко едно нещо пречупвам през болка и ужас. например, гледам как водата завира и почвам да си мисля да си вкарам пръста вътре. знам, че ще е се изгоря, но това ме привлича и плаши едновременно. почнах да си присвоявам състоянията на другите хора, за които четох. че ще получа ПР, че ще се изложа някъде... или ще загубя контрол и ще извърша някаква генерална глупост. че ще издам тайни за хора, които познавам или ще обидя някого нарочно. пускам мислите си сега, защото вече близките ми почти не могат да ми помогнат, отхвърлят състоянието ми, което ме прави още по-притеснена. страх ме е, че приятелят ми ще ме изостави. съжалявам, че се стигна дотук, но без да ви познавам се уповавам на написаното дотук. просто е много интензивно и се чувствам адски сама. вчера брат ми ми се обади в неадекватно състояние пак каза, че не е ходил на работа, майка ми звучеше зле. така че и от тази страна тече негативната енергия. а аз така искам да се заредя с положителна. Редактирано Юли 18, 2015 от Aleb Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Aleb Добавено Юли 19, 2015 Автор Доклад Share Добавено Юли 19, 2015 Докторе, отново се зарових в четене за състоянието и попаднах на една доста подробна статия, от която буквално ми стана лошо. http://www.gatchev.info/blog/?p=939Сега освен всичко други страдания си внуших, че имам и депресия и шизофрения. понеже там беше описано покрай медикаментозното лечение за такива случаи. отново страх и ужас. Специалистът обяснява, че като почнеш да пиеш лекарства едното състояние се повлиява, но другото депресията или шизофренията се обостря и може наистина да нараниш или да се самонараниш. Рева с глас. Страх ме е много.Моля ви, обяснете ми! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Юли 19, 2015 Доклад Share Добавено Юли 19, 2015 Привет,четенето в нета, а и където и да е, за състояния подобно на твоето е аналогично с бъркане в порезна рана с идеята да подпомогнеш заздравяването. Спри да четеш!Не веднага разбира се, поне дочети този пост Хайде да дискутираме авторитета, достоверността и мотивите за написване на последния прочетен от теб материал. Защо ли? - защото ако изследваме някои негови характеристики, ще установим, че написаното не може да предложи нищо друго, освен уплах, при това огромен. Но ти така или иначе го имаш, взела си, че си го умножила. Но, не е виновен тоя дето яде баницата... просто не посягай към нея оттук насетне. За десерт, нека разберем кой е баничаря, сиреч - автора на уплашилото те писание. Копирам визитката му, а коментарите, изводите и разсъжденията - оставям на теб:Казвам се Григор Колев Гачев.Снимка не съм сложил - Интернет го разглеждат и хора със слаби нерви. Ама ако прекалявате, и това може да стане.Роден на 24 април 1966 г. Чувствам се обаче по-млад. С около седем години. Не питайте кои точно, или къде са.Неосъждан. Но служил. Миналите през затвора също твърдят, че е голям купон. И че не минеш ли оттам, не си мъж. Не споря. Няма смисъл.Изкарвам си хляба, като се правя, че разбирам от компютри. И на това вярва по някой. Щом съм жив.Завършил куп неща, повечето с отлични успехи. Полза обаче хич. Сега карам училището на живота. Още не съм отличник, но уча старателно. Интересно ми е.Враг - един, но качествен. Късметът ми. Съответно вече и най-страшният карък не ме плаши. Каквото не ме убива, ме прави по-силен. Скоро вече ще съм Херкулес. Пък малко по-натам - сигурно Господ. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 20, 2015 Доклад Share Добавено Юли 20, 2015 В статията има теоретични знания. Те могат лесно да се добият от нета.Подобно нещо имаше преди десетина години в сайта на Софийският университет. Две дами се представяха за професор и доцент по психиатрия и даваха съвети като такива.http://psihologia.net/forum/viewtopic.php?t=3448&sid=098fa4c37a5d3c9dfd8319ca3b955553Според мен този Григор е като тях. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Aleb Добавено Юли 20, 2015 Автор Доклад Share Добавено Юли 20, 2015 (edited) благодаря ви. тоест това не са верни неща, така ли? за тези теории с какво е придружено окр-то? ясно е, че към него може да върви депресия, но шизофрения? пиша ви, защото имам нужда да споделя. така се чувствам по-добре.вчера пак имаше проблемна ситуация в моето семейство. брат ми се беше напил и тормозеше майка ми. общувах с тях по телефон. качих отново адреналина...изплашена съм много, сутрин ми е най-трудно. страхувам се, че ще се пристрастя към хапчета (пия ремотив и 5 HTP) че вече няма да мога да живея нормално и ще ме изоставят всички. миналата вечер бях по-добре, някак си осъзнавах всичко, което преминава, но го игнорирах. но сега пак ми е трудно. трябва да ходя на работа, но едва намирам сили.работата ми е доста свободна, имам малко задължения и мога да преценявам кога и как да се натоварвам. нямам в момента кауза. чувствам себе си и заниманието си безполезно. няма екип, в който да вярвам. иска ми се да вярвам в нещо! Редактирано Юли 20, 2015 от Aleb грешка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 20, 2015 Доклад Share Добавено Юли 20, 2015 (edited) ,,ясно е, че към него може да върви депресия, но шизофрения? ,,Всеки който има ОКР се страхува, от това може ли то да премине в шизофрения.Отговора ми е категорично ,,НЕ,,.Ще ти поясня и на теб и на другите.Шизофренията е заболяване с наследствена предразположеност, което най-често се развива в ранна юношеска възраст или младежка такава.В етиологията участва и стреса.Остър или хроничен.Ти имаш ОКР.То се провокира също от стрес.Тоест, ако ти си имала генетична предразположеност, този стрес не би довел до натрапливости, а до шизофрения.Но понеже нямаш такава предразположеност си имаш ОКР-то.Възрастта ти също е извън типичната за отключване на шизофрения.С две думи-шанса точно ти ,с ОКР-то, да се разболееш от тази болест е по-малък от на другите хора. изплашена съм много, сутрин ми е най-трудно. страхувам се, че ще се пристрастя към хапчета (пия ремотив и 5 HTP) Сутрин адреналина ти е най-висок, задръжните неврони са блокирани от него и за това нещата са по-зле-нищо не задържа страха..Това което пиеш, не създава зависимост. Редактирано Юли 20, 2015 от д-р Тодор Първанов Aleb 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Aleb Добавено Юли 20, 2015 Автор Доклад Share Добавено Юли 20, 2015 благодаря ви, докторе. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Aleb Добавено Юли 21, 2015 Автор Доклад Share Добавено Юли 21, 2015 Пиша пак тук, защото ми е много тежко и трудно. Чудя се защо се случи така, къде сгреших... Мисля, че съм лош човек - нетърпелив, завистлив и егоцентрик... Едновременно с това лабилна. Жалка работа... Докторе, има ли някакъв шанс да започна при вас терапия? Писах Ви и на профила... Моля Ви, кажете Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Aleb Добавено Юли 21, 2015 Автор Доклад Share Добавено Юли 21, 2015 Не мога да се спра да чета. И исках да ви питам възможно ли е да имам генерализирано тревожно разстройство, понеже страховете ми се менят постоянно. Но все пак има един основен да не полудея, загубя контрол да нараня себе си или близките... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Aleb Добавено Юли 21, 2015 Автор Доклад Share Добавено Юли 21, 2015 (edited) Мисля, че достигнах до някакви отговори за себе си. Защо така се получава. Признах пред себе си някои неща и веднага получих успокоение. Или поне усетих такова. С приятеля ми сме от близо 4 години заедно. Обичаме се, но сме имали и проблеми. Изневерих му преди две лета. Бях привлечена от по-възрастен мъж. Но направих крачката към физическото като нещо наказателно спрямо поведението на приятеля ми. Просто го сторих. Не бях мн щастлива от този факт. Получих доста сериозни угризения на съвестта. Опитах се да ги преодолея.В последствие започнахме да живеем от един момент заедно. Миналата година бях много самотна, понеже работата на приятеля ми е с обърнат режим, пък и той не е мн действен. Уморява се и няма мн инициатива. За разлика от мен, но сякаш с времето започнах да линея и да заприличвам на него. Точно миналото лято се случи така, не съм го търсила, но покрай моята работа се запознах с едно момче. То започна мн инициативно да ме сваля. Поддадох са не изкушението. Изведнъж всичко се преобърна и реших в рамките на 24 часа да си зарежа приятеля и да започна нова връзка. Така и стана. Честно казано до този момент не вярвах, че приятелят ми наистина държи на мен. Той обаче се побърка от загубата. Опитваше се всячески да ме върне. Аз се правех на сляпа. И така с това почти непознато момче започнахме връзка в рамките на месец. Всички около мен бяха шокирани от бързите ми и донякъде неадекватни действия.Заминах на море с въпросното момче и там получих паник атака на третия ден. по-скоро силна превъзбуда какво правя там, кой е този човек, защо постъпих така, че приятелят ми ми липсва силно. Че не мога да се откажа от него...В крайна сметка на следващата сутрин се обадих на една от двете ми най-близки приятелки и споделих положението, в което съм изпаднала. Трябва да уточня, че приятелят ми беше преживял доста сериозни кризи в рамките на раздялата. Тя ме предупреди, че ако се върна при него, трябва да съм наясно, че това е завинаги, щото другото е все едно убийство. Приех това "условие". Върнах се при приятеля ми, той ме прие отново. Всичко беше различно. но лека полека нещата се върнаха в старата им форма. И сякаш сега като с магическа пръчка се върнаха всичките тези колебания. Мога ли да разчитам на този човек, наистина ли го обичам, не си ли пропилявам живота. Последните месеци се грижех за почти всичко сама в къщата, оставах доста време сама, не излизах почти. Инициативата за вътрешното забавление е почти винаги моя...В една от сегашните ми криза му споделих за онази начална изневяра. Той почти не реагира. Може би, виждайки състоянието, в което съм. В комбинация със силния стрес от страна на семейството ми, мисля че се докарах до това състояние. Разпадът там, ужасът, агресията, скандалите...Искам да ви кажа, че обичам моят приятел въпреки дефицитите. Просто стана всичко мн ултимативно. сякаш друг изход няма. Плюс това постоянно имаме финансови проблеми, които се опитваме да решаваме... Той е мн добър и спокоен човек. Просто се натоварвам аз с прекалено мн мисли и отговорности... Та, така, бях откровена пред вас. Редактирано Юли 21, 2015 от Aleb Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 21, 2015 Доклад Share Добавено Юли 21, 2015 Не, но, най вероятно си болна от чума, придружена от жълта треска и проказа.Сто процента имаш и холера.За това и трябва да ядеш мухлясал хляб, както е в онази реклама за първата световна война.Вземи мерки в тази насока. Успех! Ивета и Лина Коцева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Aleb Добавено Юли 21, 2015 Автор Доклад Share Добавено Юли 21, 2015 дам, разбрах ви, докторе. понякога на човек му трябва ритник в зъбите. Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Aleb Добавено Юли 23, 2015 Автор Доклад Share Добавено Юли 23, 2015 Докторе, днес бях на психотерапевт (Юнгианска психология), която също ме посъветва да отида на психиатър и да започна с медикаментозно лечение. Утре имам записан час. Обясни ми за нуждата от сератонин в мозъка и че в това състояние, в което съм няма как да ми помогне.Докторе, мога ли въпреки недоспиването и стреса да се справя без ползването на медикаменти. Писах Ви и майл. Съжалявам, че така досаждам, но все пак искам наистина да знам дали трябва да приемам лекарства. Вечер се чувствам решаващо по-добре и спокойна. Да хвърчат разни глупости като мисли, но се справям доста по-добре. За сутрините вече споменах какво е положението.За съжаление близките ми са в паника и май най-добре да крия вече от тях нещата, които се случват, поне на този етап. Поздрав за всички хора, които се борим с ОКР и на тези, които ни помагат и разбират... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 23, 2015 Доклад Share Добавено Юли 23, 2015 Серотонина няма отношение към стреса.Адреналина ти е много.Има начини той да се свали, например със спорт и медитация.Хапчетата са лоша алтернатива за справяне с натрапливостите. Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Aleb Добавено Юли 23, 2015 Автор Доклад Share Добавено Юли 23, 2015 започна някакво гадно мравучкане по кожата. изпих ремотив и валериан, глог и мента и се надявам да заспя някак Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Aleb Добавено Юли 27, 2015 Автор Доклад Share Добавено Юли 27, 2015 Докторе, споменах Ви, че ми предписаха Деанксит. Аз два дена мислих дали да го приемам. Прочетох, че на хора под 25 години със сиуцидни мисли не трябва да се предписва. Сега понеже един от основните ми страхове е да не се самоубия, възможно ли е да се обостри това желание? Е, не съм под 25 години, но се страхувам... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.