351.И огорчи се в сърцето си-НБ, държана на 14 април, 1929 г. София – Изгрев.

[Слънчева]

Молитвен наряд за начало:

Молитва на Триединния Бог

И_огорчи_се_в_сърцето_си - беседа

Молитвен наряд за край:

Аз съм човек, служител на Доброто

Аз съм човек, служител на Доброто.
Аз съм частица от Великото Божествено Съзнание.
Аз съм крепък като диаманта и светъл като Слънцето. Аз раста и ще раста, за да видя Лицето на Бога. (три пъти)

„И разкая се Господ, защото направи человека на земята, и огорчи се в сърцето си.“ (Битие 6:6)

Ще прочета две глави от Писанието: една от Стария, а друга от Новия Завет. От Стария Завет ще взема 6 гл., 6 ст. от Битие: ”И разкая се Господ, защото направи человека на земята, и огорчи се в сърцето си.”

От Новия Завет ще взема 6 гл., 6 ст. от Посланието към Ефесяните: ”Не пред очи само да работите като человекоугодници, но като раби Христови изпълнявайте от душа волята Божия.”

Между всички явления в света, както и в природата, съществува известен паралел, известно съотношение. Дали хората забелязват това съотношение, то е друг въпрос, но съществува такова съотношение. В зависимост от това съотношение, сегашният живот на хората е резултат на тяхното минало, а бъдещият живот ще се яви като резултат на настоящия. Пред очите на светията, който е завършил своето развитие, всички страдания, мъчнотии и противоречия, които преживяват хората днес, са ясни, както казват, като бял ден; За онзи, който има очи и вижда ясно, те са като бял ден; за онзи, който няма очи, те са като черен, тъмен ден. Светията, просветеният живее едновременно и в миналото, и в настоящето, и в бъдещето. Той вижда и разбира връзката между всички явления. Някои от явленията са важни, като верую, общо за всички живи същества. Значи, има едно верую, което е общо и за хората, и за животните, и за птиците, и за рибите, и за растенията, и за минералите. Но, има едно верую, в което и хората, и животните се различават. Общото верую за всички е, че и хората, и животните, и растенията се хранят, пият вода и дишат. Чрез храната, чрез водата и чрез въздуха се втича животът във всички същества по лицето на земята. В общото верую за всички живи същества влиза топлината и светлината, в малък или в голям размер. Също така всички живи същества усещат болка, страдание и радост. Всички живи същества страдат и се радват. В общото верую, което изпълняват, всички същества си приличат. Различието между тях се заключава в степента на тяхното развитие, на усъвършенстването им. В радостта съществата се различават, стават разнообразни. В скръбта съществата си приличат, стават еднообразни. В еднообразието хората погрозняват, в разнообразието красиви стават.

И тъй, разнообразието, различието създава основа за красотата. Ако не обича разнообразието и не се стреми към него, човек не може да бъде красив. Колкото по-разнообразен е вътре в себе си, толкова по-красив става. В ума и в сърцето на човека трябва да има разнообразие, но не дяволии, както българинът се изразява. Дяволиите показват, че умът или сърцето на човека са обсебени. Той е вързан, впрегнат като вол, и на главата си има юлар. Колкото е по-голямо разнообразието, в което човек живее, толкова по-широк и свободен е неговият дух. Човек се стреми към свободата, за да придобие радостта; щом придобие радостта, той ще придобие щастието.

”И огорчи се в сърцето си.” Господ се огорчи и хората се огорчават. Значи, огорчението не е нещо ново...

И_огорчи_се_в_сърцето_си

Редактирано Юли 12, 2015 от Слънчева

[Розалина]

Благодаря за днешната неделна беседа!

[Слънчева]

...

Ако пресеете всички съвременни философски системи и теории, в края на краищата, от тях няма да остане нищо установено. Човек трябва да си състави установена философия за живота, да си служи с установени числа. В математиката, покрай целите числа, служат си и с дроби, които са установени числа. В същност дробите са преходни числа, те не разрешават важните въпроси в живота. За пример, въпросът за квадратурата на кръга е ирационална проблема. И до днес още математиците не могат да изчислят квадратурата на кръга. Обаче, квадратурата на кръга съществува в света, в природата, като разрешен въпрос. Ако ти не можеш да изчислиш ценността на твоята работа, това не значи, че тя не съществува и трябва да я отхвърлиш; ако ти не можеш да изчислиш ценността на твоята скръб, това не значи, че тя е илюзия. Това са въпроси, които трябва да се разрешат. Да се казва, че скръбта е илюзия, това е старческа идея. Когато остарее, човек казва: Колко съм бил глупав! Когато бях млад, ходих да помагам на този на онзи, ходих да държа речи, да оправям света. Какво спечелих от това? Нищо не спечелих. Ходих да губя само времето си, да изразходвам енергията си. Ако бях по-умен, щях да мисля повече за себе си, да спечеля повече пари, че на стари години да има с какво да се гледам. А сега, ето, остарях, оголях, няма кой да ме гледа. Празна работа било всичко, дядовото! Докато сте млади още, работете, мислете за себе си, да спечелите повече пари, да осигурите живота си на стари години. – Не, дядото не е остарял и оголял, защото помагал на хората. Другаде се крие причината за неговото остаряване. Да мисли човек като дядото, това е вече една старческа идея. Какви може да са били идеите на този стар човек, който ходил да проповядва, да реформира света, а не е успял да си създаде връзка с младото поколение? Може ли звонковата монета, която има някой човек, да изгуби цената си в зависимост от неговата възраст? Дали е млад или стар човек, звонковата монета не губи своята цена.

Друг е въпросът, как поглежда гостилничарят на своите посетители. Ако в гостилницата му влезе беден, окъсан човек, гостилничарят няма да му даде обед, независимо това, дали този човек е стар, или млад. Обаче, ако този човек влезе в гостилницата и извади от кесията си няколко английски лири, гостилничарят веднага ще определи цената на тези пари и ще каже на посетителя: Моля, господине, заповядайте! Следователно, звонковата монета за човека седи в неговото вътрешно богатство. Богат трябва да бъде човек в живота си! Ние не проповядваме и не препоръчваме на хората сиромашия. Сиромашията е старческа идея, която се оправдава само за старите хора. За младите, за хората на новото ние проповядваме и препоръчваме богатството, а за старите хора – мъдростта. Стари и млади хора, това са полюси на живота, които трябва да се свържат. Да мислите, че животът е илюзия, това е старческа идея. Животът не е илюзия. В света, в живота не съществуват никакви илюзии. Всичко в света е реалност. Който не разбира нещата, той казва, че животът е празна работа, или че в света съществуват илюзии. Животът е абсолютна истина. Учител написва на дъската единица с шест нули. Учениците гледат спокойно написаното число на дъската, не трепва сърцето им. Но, ако учителят напише в ученическата книжка на някого от учениците си единица, или нула, ученикът веднага започва да плаче, че има единица, или нула по даден предмет. Представете си, че учителят даде на някой ученик толкова английски лири, колкото е числото единица с шест нули. Как мислите, този ученик ще разбере ли стойността на тази единица с шест нули на края? Ако шест ученика се оплакват, че учителят им турил нула по някой предмет, аз ще искам да купя тия нули от тях. Давам им по един лев за всяка нула, но те не ги дават. Давам им по два, по три, по четири, по пет лева, все не ги дават. Най-после ги дават по шест лева. Шест нули по шест лева, правят 36 лева. Като туря единица пред тия нули, имам един милион английски лири. Тези нули са обезсърчили учениците, а мене – насърчават. Значи, когато не разбира нещата, човек се обезсърчава; когато ги разбира, той се насърчава.

И тъй, нулата е величина, която представя, как е създаден светът. Без да знае това нещо, учителят туря на ученика нула, с което иска да го застави да изучава теориите за създаване на света. Като не знае, как е създаден светът, учителят поставя на ученика нула. Ученикът се обезсърчава. На другия ден учителят му туря единица. Като му постави единица, учителят го пита, каква е стойността на единицата, какъв е нейният произход, но ученикът мълчи, нищо не знае. Това още повече го обезсърчава. После учителят туря на ученика двойка, с което му показва, как единицата е еволюирала. Като започне да учи, учителят му поставя тройка. Тройката е свързана със земеделието. Тя представя семето, което се разпуква, и от него излиза растението. Ученикът е доволен от тройката, защото с нея може донякъде да върви напред. Най-после учителят поставя на ученика четворка, петорка, шесторка и го насърчава да учи. Ученикът се радва на шесторката без да знае, че тя представя боздуган, чук, който ще играе на гърба му, ако не я оправдае. От нулата до двойката ученикът нищо не разбира, но от тройката нагоре той започва да разбира. Същото може да се каже и за съвременните хора: от нулата до двойката те нищо не разбират. Щом минат от тройката нагоре, те започват всичко да разбират...

И_огорчи_се_в_сърцето_си