Не знам какво ми е - различни симптоми

[boy_name]

Здравейте,

От около 5 месеца преминавам през някакви странни състояния, които не мога да си обясня и много ме измъчват. Ще се опитам да пиша всичко, за което се сетя.

На 35 години съм, занимавам се с компютри, програмиране. от 20-на години се занимавам с компютри и това винаги ми е било интересно. Винаги съм имал голямо въображение и съм свикнал умът ми постоянно да е зает с някакви задачи свързани с работата ми, която ми е като хоби.

По принцип съм по затворен и чувствителен, но в компания се чувствам добре, имам голямо чувство за хумор и съм бил забавен. 

От известно време не съм обвързан, търся половинката си, но още не съм я намерил и това доста ми тежи.

От началото на миналата година (2014) реших да направя нещо за фигурата си и да се постегна малко, не че съм дебел или нещо такова, но явно съм мислил, че това може да помогне и да стана по привлекателен.

Започнах активни тренировки 3 пъти в седмицата и до средата на 2014 карах така, но после ги намалих на 2 пъти в седмицата понеже ми дойдоха в повече.

Отделно от 2-3 години свикнах да лягам късно, понякога в 2-3-4 часа, все нещо правя на компютъра и все нещо не съм се наспал.

Четох и  някакви книги за духовно развитие и за положително мислене, от което започнах постоянно да наблюдавам как говоря, какви са мислите ми, опитвах се да разграничавам, кое е егото ми.

Благодарение на тези книги на моменти така си спирах, че направо блокирах за около половин час и се вглъбявах.

(Не знам, дали е било заради точно заради книгите или просто съм започнал да си изчерпвам силите.)

Вече към есента започнах да усещам, че физически нямам много сили за тренировките, но продължавах с тях 2 пъти в седмицата, също промених и режима си налягане - вече се стараех да лягам до 1 часа вечер.

От тренировките и сигурно от недоспиването започнах на моменти да дишам доста учестено и пълно. Понякога като вървях по пътя чувствах всичко наоколо нереално (по-късно разбрах, че това е дереализация)

Горе-долу по това време започнах понякога да се будя през нощта и едната ми ръка да е изтръпнала, до такава степен, че около минута не я усещах изобщо. Това ме плашеше.

От миналата година (а и тази) също имам и проблеми с един зъб, който се беше възпалил нещо и още го лекувам. Това ме стресираше в началото, но сега мисля, че съм го преодолял.

По-сериозните симптоми започнаха в края на миналата годината. Като четях на монитора самото четене ставаше като на буксуване през буквите - със завръщане и препрочитане на някои думи. Дори на моменти трябваше да препрочитам някоя дума, за да мога да я разбера от самото ми изговаряне на ум. А никога не е било така.

По коледните празници имаше много дни почивни и тогава се отдадох на пълна почивка и на спане около 10 часа всяка вечер. И вместо да се наспивам както би трябвало да бъде аз ставах още по-изморен. Започнаха постоянно през деня някакви натрапчиви ужасни мисли. С голяма честота - по 10-ки образи и сцени за сексунди, свързани с роднините ми, които най-много обичам и са ми близки.

Появи се и чувство за деперсонализация, като се погледнах в огледало образа ми беше като чужд (по-късно разбрах как се казва това усещане)

Това допълнително ме стресира и ме уплаши. Като лягах вечерта се чудех, дали ще се появяват натрапчивите мисли като загася лампата и някакви такива.

Като минаха почивните дни и започнах работа и отново тренировките забравих за тези състояния, не са ме спохождали.

Да спомена, че единственото ми забавление е да гледам филми и да излизам с приятели в края на седмицата в някой клуб. И то с употребата на доста алкохол.

Февруари и март имаше много празници и много излизания. Случи се така че 2 седмици подред излизах и петъците и съботите. Отново много алкохол и после не се и наспивах както трябва за работната седмица.

Последният път като употребих алкохол, всички в компанията се понаизпиха. Аз пиех, но не ме хващаше, а изпих доста. Това ме уплаши много. На сутринта като легнах трудно заспах, постоянно си мислех за това, какво става с мен. Като заспивах пред очите ми постоянно все едно премигваха някакви светлини. Да съм спал най-много около 5-6 часа.

От тази вечер започнах да усещам някакво налягане в слепоочията. Когато тренирах вечерите то се засилваше. Но аз като на автопилот пак си продължавах.

Очите ми се изпълниха с кръвоносни съдове, които така и си останаха.

Една сутрин това налягане в слепоочията изчезна и се появи някаккво стягане отпред в главата и зад очите.

От тогава постоянно ми беше уморено и отпаднало и едвам изтрайвах до 11-12 часа и заспивах. Сутрин едвам ставах в 8 часа. През деня ми се виеше свят и се олюлявах.

На втората и третата вечер като легна и се унеса все едно ток ме разтрисаше. А в просъницата масивни натрапчиви образи за секунди, страх и ужас изпитвах. И това разстрисане като от ток на всеки час. През деня имах голямо объркване, трябваше ми известно време, за да се ориентирам как ще стигна до работа. А и на работа като отидех и погледнех в монитора стягането в главата се засилваше. Гледах и не разбирах информацията, с която по принцип си работя. 

Вече си казах, че ми става нещо и отидох при личната докторка, обясних и всичко. Прати ме на психиатър. Отидох при такъв в една болница, понеже не знаех къде да отида. Разказах му всичко, той нямаше време да ме изслуша напълно и ми предписа Атаракс. Пих го 2 дена, но нищо не ми подейства

На третата вечер отново подобни разтрисания, този път съпроводени със схващане на ръцете, все едно ми се бяха свили мускулите. Сутринта едвам си отварях устата, объркването и ориентацията ми бяха още по-големи. Едвам си хванах едно такси и му казах да ме закара в Св. Наум, бях чувал, че там имат добри специалисти.

Отидох на отоневролог, понеже всичко започна с виене на свят и някъде бях чел за това. Разказах му всичко, той ме изслуша внимателно, прави ми разни тестове.

Каза ми че всичко е ОК с вестибуларния и съм направил бърн-аут, нервен срив. Изписа ми лексотан и деанксит. Това се случва преди около 3 месеца.

Заспиването се пооправи за около 2 седмици. През първия месец ходих като сомнамбул. Едвам работех. Стягането в главата се появяваше и като се появи все едно мозъка ми блокираше и не можех да работя с информация. Една седмица си взех да почивам. Четох какво ли не в нета, тогава и разбрах кое се нарича деперсонализация и дереализация. Отключе се някаква тревожност и постоянно ми се въртеше в главата какво ми има. Различни картини отново се появяваха както си стоя и гледам нещо и буквално мозъка ми изреждаше какви ли не варианти за секунда.

Ако съм седнал и гледам ТВ и се унеса пак нещо като ток ме разтрисаше. Това изчезна на втория месец. Обаче се тревожността си я имаше. Чудех се дали не полудявам.

Добре, че от книгите за самовнушение съм изградил някакви техники за автоконтрол, та понякога като се събудя нощем автоматично бълнувах, че нищо ми няма и заспивах пак.

И пак чрез автоконтрол през деня се стараех да си казвам, че всичко си въобразявам и е плод на въображението ми, че няма от какво да се страхувам. Наистина не съм изпитвал страх.

Дори и сега не изпитвам страх, единствено ме мъчи тази тревожност на моменти.

Вече 3ти месец и почти съм спрял лексотана, защото ме е страх да не би да се пристрастя към него. Само сутрин взимам половин Атаракс, а вечер по 1/4 лексотан, който мисля до 1 седмица да спра. 

Та понеже ходих на очен и тя ме посъветва да си направя скенер и си направих.

Нямаше никакви необичайни неща, единствено - дилатирани субарахноидни пространства и заключение корова атрофия !!!

И докторите, ми казват нищо ми няма, трябва да си почивам, а защо са написали такова заключение на скенера ?

Това ме тревожи много и не ми дава мира. Иначе тревожността, която ме мъчеше мисля вече почти я няма.

Другото, което е - на моменти ми е много меланхолично и апатично, някакви такива мисли ми се появяват. Нямам мотивация, нищо не ми се прави. А пък пия деанксита.

Само това ми е в главата, какво ми има. Дали пък не съм депресиран.

Иска ми се да съм си като преди, забавен. Сега дори не ми се говори. Като говоря се замислям, говорът ми е все едно съм уплашен. Едвам скалъпвам някое изречение.

На моменти съм много самовглъбен, съзнанието ми се отдръпва, въображението ми се блокира и то. Не съм същия човек. Като чета нещо и е много дълго няма го буксуването, като преди, обаче някои думи все едно не ги прочитам напълно, а си ги измислям и после пак трябва да прочета, за да видя точно каква е думата. Все едно ме отегчава и самото четене.

Много дълъг стана поста, но се постарах да опиша всичко.

Редактирано Юни 19, 2015 от boy_name

[д-р Тодор Първанов]

Написал си го сам-говоря като уплашен.

Това е, МНОГО СИ УПЛАШЕН.

Всъщност, описваш едно  банално състояние на стрес, при човек, който си е малко повече хипохондричен.

И понеже никой не ти го  е обяснил подробно, се притесняваш, каква ли страшна болест те е налегнала.Е, никаква болест не е.

Редактирано Юни 20, 2015 от д-р Тодор Първанов

[boy_name]

Благодаря за мнението.

И на мен ми е минавала мисълта, че може да е въпрос на стрес. Но оттогава насам това нещо прерасна в тревожно разстройство и имам чувството, че ме е обзело напълно. И ми вкарва още повече стрес.

Постоянно някаква тревожност ме мъчи, на моменти по силна, на моменти по-слаба. Опитвам се да не мисля за тези неща, но не успявам. Понякога мислите и картините са толкова силни, че не могат да се спрат... особено вечерно време като заспивам. На моменти се будя с тревожност и трудно заспивам или записвам в нещо като полусън. И на другия ден ми е супер отпаднало и подтиснато. Опитвам се да намеря правилния подход, постоянно мисля за това и чета по форумите. По препоръки анализирам от къде може да е тревожността, опитвам се да я посрещам открито на моменти даже гледам да не гледам на нея като на нещо вредно.

От 2-3 месеца не пия лексотан, а от месец не пия и деанксит. Започнах да пия жълт кантарион, който мисля, че ми посъбра малко мислите и ми повдигна настроението. Обаче тревожността пак си я има. Не знам как да разчупя модела.