Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Не знам какво ми е - различни симптоми


Recommended Posts

Здравейте,

От около 5 месеца преминавам през някакви странни състояния, които не мога да си обясня и много ме измъчват. Ще се опитам да пиша всичко, за което се сетя.

На 35 години съм, занимавам се с компютри, програмиране. от 20-на години се занимавам с компютри и това винаги ми е било интересно. Винаги съм имал голямо въображение и съм свикнал умът ми постоянно да е зает с някакви задачи свързани с работата ми, която ми е като хоби.

По принцип съм по затворен и чувствителен, но в компания се чувствам добре, имам голямо чувство за хумор и съм бил забавен. 

От известно време не съм обвързан, търся половинката си, но още не съм я намерил и това доста ми тежи.

От началото на миналата година (2014) реших да направя нещо за фигурата си и да се постегна малко, не че съм дебел или нещо такова, но явно съм мислил, че това може да помогне и да стана по привлекателен.

Започнах активни тренировки 3 пъти в седмицата и до средата на 2014 карах така, но после ги намалих на 2 пъти в седмицата понеже ми дойдоха в повече.

Отделно от 2-3 години свикнах да лягам късно, понякога в 2-3-4 часа, все нещо правя на компютъра и все нещо не съм се наспал.

Четох и  някакви книги за духовно развитие и за положително мислене, от което започнах постоянно да наблюдавам как говоря, какви са мислите ми, опитвах се да разграничавам, кое е егото ми.

Благодарение на тези книги на моменти така си спирах, че направо блокирах за около половин час и се вглъбявах.

(Не знам, дали е било заради точно заради книгите или просто съм започнал да си изчерпвам силите.)

Вече към есента започнах да усещам, че физически нямам много сили за тренировките, но продължавах с тях 2 пъти в седмицата, също промених и режима си налягане - вече се стараех да лягам до 1 часа вечер.

От тренировките и сигурно от недоспиването започнах на моменти да дишам доста учестено и пълно. Понякога като вървях по пътя чувствах всичко наоколо нереално (по-късно разбрах, че това е дереализация)

Горе-долу по това време започнах понякога да се будя през нощта и едната ми ръка да е изтръпнала, до такава степен, че около минута не я усещах изобщо. Това ме плашеше.

От миналата година (а и тази) също имам и проблеми с един зъб, който се беше възпалил нещо и още го лекувам. Това ме стресираше в началото, но сега мисля, че съм го преодолял.

По-сериозните симптоми започнаха в края на миналата годината. Като четях на монитора самото четене ставаше като на буксуване през буквите - със завръщане и препрочитане на някои думи. Дори на моменти трябваше да препрочитам някоя дума, за да мога да я разбера от самото ми изговаряне на ум. А никога не е било така.

По коледните празници имаше много дни почивни и тогава се отдадох на пълна почивка и на спане около 10 часа всяка вечер. И вместо да се наспивам както би трябвало да бъде аз ставах още по-изморен. Започнаха постоянно през деня някакви натрапчиви ужасни мисли. С голяма честота - по 10-ки образи и сцени за сексунди, свързани с роднините ми, които най-много обичам и са ми близки.

Появи се и чувство за деперсонализация, като се погледнах в огледало образа ми беше като чужд (по-късно разбрах как се казва това усещане)

Това допълнително ме стресира и ме уплаши. Като лягах вечерта се чудех, дали ще се появяват натрапчивите мисли като загася лампата и някакви такива.

Като минаха почивните дни и започнах работа и отново тренировките забравих за тези състояния, не са ме спохождали.

Да спомена, че единственото ми забавление е да гледам филми и да излизам с приятели в края на седмицата в някой клуб. И то с употребата на доста алкохол.

Февруари и март имаше много празници и много излизания. Случи се така че 2 седмици подред излизах и петъците и съботите. Отново много алкохол и после не се и наспивах както трябва за работната седмица.

Последният път като употребих алкохол, всички в компанията се понаизпиха. Аз пиех, но не ме хващаше, а изпих доста. Това ме уплаши много. На сутринта като легнах трудно заспах, постоянно си мислех за това, какво става с мен. Като заспивах пред очите ми постоянно все едно премигваха някакви светлини. Да съм спал най-много около 5-6 часа.

От тази вечер започнах да усещам някакво налягане в слепоочията. Когато тренирах вечерите то се засилваше. Но аз като на автопилот пак си продължавах.

Очите ми се изпълниха с кръвоносни съдове, които така и си останаха.

Една сутрин това налягане в слепоочията изчезна и се появи някаккво стягане отпред в главата и зад очите.

От тогава постоянно ми беше уморено и отпаднало и едвам изтрайвах до 11-12 часа и заспивах. Сутрин едвам ставах в 8 часа. През деня ми се виеше свят и се олюлявах.

На втората и третата вечер като легна и се унеса все едно ток ме разтрисаше. А в просъницата масивни натрапчиви образи за секунди, страх и ужас изпитвах. И това разстрисане като от ток на всеки час. През деня имах голямо объркване, трябваше ми известно време, за да се ориентирам как ще стигна до работа. А и на работа като отидех и погледнех в монитора стягането в главата се засилваше. Гледах и не разбирах информацията, с която по принцип си работя. 

Вече си казах, че ми става нещо и отидох при личната докторка, обясних и всичко. Прати ме на психиатър. Отидох при такъв в една болница, понеже не знаех къде да отида. Разказах му всичко, той нямаше време да ме изслуша напълно и ми предписа Атаракс. Пих го 2 дена, но нищо не ми подейства

На третата вечер отново подобни разтрисания, този път съпроводени със схващане на ръцете, все едно ми се бяха свили мускулите. Сутринта едвам си отварях устата, объркването и ориентацията ми бяха още по-големи. Едвам си хванах едно такси и му казах да ме закара в Св. Наум, бях чувал, че там имат добри специалисти.

Отидох на отоневролог, понеже всичко започна с виене на свят и някъде бях чел за това. Разказах му всичко, той ме изслуша внимателно, прави ми разни тестове.

Каза ми че всичко е ОК с вестибуларния и съм направил бърн-аут, нервен срив. Изписа ми лексотан и деанксит. Това се случва преди около 3 месеца.

Заспиването се пооправи за около 2 седмици. През първия месец ходих като сомнамбул. Едвам работех. Стягането в главата се появяваше и като се появи все едно мозъка ми блокираше и не можех да работя с информация. Една седмица си взех да почивам. Четох какво ли не в нета, тогава и разбрах кое се нарича деперсонализация и дереализация. Отключе се някаква тревожност и постоянно ми се въртеше в главата какво ми има. Различни картини отново се появяваха както си стоя и гледам нещо и буквално мозъка ми изреждаше какви ли не варианти за секунда.

Ако съм седнал и гледам ТВ и се унеса пак нещо като ток ме разтрисаше. Това изчезна на втория месец. Обаче се тревожността си я имаше. Чудех се дали не полудявам.

Добре, че от книгите за самовнушение съм изградил някакви техники за автоконтрол, та понякога като се събудя нощем автоматично бълнувах, че нищо ми няма и заспивах пак.

И пак чрез автоконтрол през деня се стараех да си казвам, че всичко си въобразявам и е плод на въображението ми, че няма от какво да се страхувам. Наистина не съм изпитвал страх.

Дори и сега не изпитвам страх, единствено ме мъчи тази тревожност на моменти.

Вече 3ти месец и почти съм спрял лексотана, защото ме е страх да не би да се пристрастя към него. Само сутрин взимам половин Атаракс, а вечер по 1/4 лексотан, който мисля до 1 седмица да спра. 

Та понеже ходих на очен и тя ме посъветва да си направя скенер и си направих.

Нямаше никакви необичайни неща, единствено - дилатирани субарахноидни пространства и заключение корова атрофия !!!

И докторите, ми казват нищо ми няма, трябва да си почивам, а защо са написали такова заключение на скенера ?

Това ме тревожи много и не ми дава мира. Иначе тревожността, която ме мъчеше мисля вече почти я няма.

Другото, което е - на моменти ми е много меланхолично и апатично, някакви такива мисли ми се появяват. Нямам мотивация, нищо не ми се прави. А пък пия деанксита.

Само това ми е в главата, какво ми има. Дали пък не съм депресиран.

Иска ми се да съм си като преди, забавен. Сега дори не ми се говори. Като говоря се замислям, говорът ми е все едно съм уплашен. Едвам скалъпвам някое изречение.

На моменти съм много самовглъбен, съзнанието ми се отдръпва, въображението ми се блокира и то. Не съм същия човек. Като чета нещо и е много дълго няма го буксуването, като преди, обаче някои думи все едно не ги прочитам напълно, а си ги измислям и после пак трябва да прочета, за да видя точно каква е думата. Все едно ме отегчава и самото четене.

Много дълъг стана поста, но се постарах да опиша всичко.

Редактирано от boy_name
Линк към коментар
Share on other sites

Написал си го сам-говоря като уплашен.

Това е, МНОГО СИ УПЛАШЕН.

Всъщност, описваш едно  банално състояние на стрес, при човек, който си е малко повече хипохондричен.

И понеже никой не ти го  е обяснил подробно, се притесняваш, каква ли страшна болест те е налегнала.Е, никаква болест не е.

Редактирано от д-р Тодор Първанов
Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

Благодаря за мнението.

И на мен ми е минавала мисълта, че може да е въпрос на стрес. Но оттогава насам това нещо прерасна в тревожно разстройство и имам чувството, че ме е обзело напълно. И ми вкарва още повече стрес.

Постоянно някаква тревожност ме мъчи, на моменти по силна, на моменти по-слаба. Опитвам се да не мисля за тези неща, но не успявам. Понякога мислите и картините са толкова силни, че не могат да се спрат... особено вечерно време като заспивам. На моменти се будя с тревожност и трудно заспивам или записвам в нещо като полусън. И на другия ден ми е супер отпаднало и подтиснато. Опитвам се да намеря правилния подход, постоянно мисля за това и чета по форумите. По препоръки анализирам от къде може да е тревожността, опитвам се да я посрещам открито на моменти даже гледам да не гледам на нея като на нещо вредно.

От 2-3 месеца не пия лексотан, а от месец не пия и деанксит. Започнах да пия жълт кантарион, който мисля, че ми посъбра малко мислите и ми повдигна настроението. Обаче тревожността пак си я има. Не знам как да разчупя модела.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...