Не издържам!

[shiney]

Здравейте!

Не знам от къде да започна...не издържам вече! От около 5-6 години не съм на себе си. Какво ли не пробвах...книги, филми, музика - нищо не ми помогна. Нямам възможност за психолог и искам да се променя накяк. Имам някакво чувство на празнота дълбоко вътре в мен. Не мога да се доверя на никого, постоянно се съмнявам, имам страх от отхвърляне, от самота. Много се привързвам към хората и непрекъснато съм на тръни. Страхувам се, че ще ме наранят. Омъжена съм от 4 месеца, но вече не издържам! Много ме е страх, че ще ми изневери. Нервна съм толкова много, че ме е страх от себе си. Не мога да си контролирам емоциите. Искам да се променя, но вече не знам как. Нямам и подкрепа, а само ме упрекват, че ми няма нищо и сама си измислям. 

 

Мили хора, много ви моля, кажете ми някакъв начин! Ще съм ви безкрайно много благодарна!

П.С: На 20г. съм.

[Guest Кермит]

Здравей,

един от начините, човек да започне да си помага е като разбере, че не е сам. За да пишеш в този форум вероятно си прочела някои от темите тук. Ако не си - може би сега е удобен момент да го направиш.

 

Първото и най-важно условие да започнеш да се справяш с проблемите си е да им дадеш име и да ги познаваш - т.е. да знаеш същността им. В редица теми питащите са получавали конкретен отговор. Понякога се случва отговора да прозвучи банално в представите на питащия, което удължава темите с почти еднотипни обяснения.

 

Ето ти първата стъпка - прочети 5-6 споделени истории като твоята. Извади в резюме какво са получили като съвет хората, които са ги задали. Напиши го тук и ако е необходимо - ще получиш конкретни насоки за твоя индивидуален случай.

 

[Диляна Колева]

Здравейте!

Не знам от къде да започна...не издържам вече! От около 5-6 години не съм на себе си. Какво ли не пробвах...книги, филми, музика - нищо не ми помогна. Нямам възможност за психолог и искам да се променя накяк. Имам някакво чувство на празнота дълбоко вътре в мен. Не мога да се доверя на никого, постоянно се съмнявам, имам страх от отхвърляне, от самота. Много се привързвам към хората и непрекъснато съм на тръни. Страхувам се, че ще ме наранят. Омъжена съм от 4 месеца, но вече не издържам! Много ме е страх, че ще ми изневери. Нервна съм толкова много, че ме е страх от себе си. Не мога да си контролирам емоциите. Искам да се променя, но вече не знам как. Нямам и подкрепа, а само ме упрекват, че ми няма нищо и сама си измислям. 

 

Мили хора, много ви моля, кажете ми някакъв начин! Ще съм ви безкрайно много благодарна!

П.С: На 20г. съм.

Нужно е уточнение, какво точно "не издържаш" и за какво търсиш начин:

- за чувството на празнота

- за липсата на доверие

- за страха от изневяра

- за страха от себе си

- за липсата на подкрепа.

Какво имаш предвид под "някакъв начин"?  Някакви начини има, но те не ти вършат работа. Нужен ти е твоят начин, който се случва в процес на работа след като знаем коя си, каква си и как си стигнала до тук.

 

 

[Veni86]

здравейте,
незнам дали точно тук е мястото да споделя какво ми се случва напоследак но все пак ще кажа
на 29.09.2014 родих парвото си дете след 10 годишна връзка със съпруга ми, по време на бременността си не работех но помагах на съпруга ми в биснеса който започнахме 3 месеца преди да родя с цел да си помогнем финансово понеже аз няма да работя. живеем в Англия и от 5 години, заради бременността сексуалните ни отношения почти намаляха, след раждането имах дискомфорт и невъзмойност за такива и до днешна дата сме имали само 2 контакта и то неуспешни. съпруга ми даваше всичко за което би мечтала една жена, след като радих тои пое и част от нещата които правех по време на бременността и понеже сме сами тук в Англия без семейство и познати ми се наложи да поема най трудната част от живота - да си сам с малко бебе. всяка една жена родила би ме разбрала какво имам предвид. започнах да ставам все по изнервена с течение на времето понеже можех да разчитам само и единствено на мъжа ми по отношение на бебето, но така и не го получих можеби както аз си го представях в този момент защото той беше зает с работата ни. с течение на вемето започнах да подозирам че има отношение с едно от момичетата което работеше при нас но само си го мислех и постоянно му го натяквах и му задавах въпроси относно това, съответно тои се изнервяше и се карахме. само да оточня че за 10 годишната ни вразка не сме се карали и тои никога не ми е давал повод да се съмнявам в него. скандалите не спираха и така все повече започнахме да се отчуждаваме един от друг. наши познати започнаха да ми намекват разни неща относно него и въпросното момиче и аз започнах да му следя телефона излизанията мейлите всично, нещо което не съм правила никога до сега. към днешна дата след всичко се оказа че наистина е имал отношение с друга жена, но осъзнава постъпката си като грешка и опитва да върне това което загубихме между нас, но аз не мога да преживея мисълта че ми е изневерил и то в най трудния момент от живота ми. 
искам да си оправим отношенията и полагам угромни усилия за да преглътна истината но просто тази мисъл ме тормози и измъчва всеки ден и заради това не можем да преборим проблема. 
и двамата сме на 29 години почти аз съм зодия рак а тои дева
това което ме измъчва е че тои признава пред нея че я обича но трябва да е със семейството си.
незнам какво точно да очаквам като отговор но силно се надявам да ми помогне да преглътна всичко това и да се отпусна за да мога отново да се усмихвам и радвам на семейния си живот.
просто имам нужда от съвет или някои на когато само да споделя защото не мога да тая това в себе си повече.
 

[Rwanda]

Здравей, 

звучи сякаш сте имали хармонична връзка според това, което си описала.

Аз те разбирам на какво напрежение си била и си все още подложена, защото аз самата минах през същото. Знам какво е да си сам с дете в чужда държава, с огромно количество хормони, бушуващи в теб и постоянно безсъние.... И моята хармонична преди това връзка беше подложена на изпитание, слава Богу нямахме намеса на трето лице в отношенията ни и някакси се съхранихме. Затова не мога да ти дам съвет конкретно за изневярата, но мога да ти споделя опита си. При мен след като детето ми навърши година и половина, започнах да чувствам лекота в отглеждането, наспивах се, оставях я почасово в детска градина и ситуациите, които дотогава ми изглеждаха много черни, се оказаха не чак дотам такива, в това число и отношенията със съпруга ми. Съветът ми е потърси малко помощ за известно време от познати и приятели, детско заведение или чайлдмайндър. Дори и за час да оставиш детето си ще можеш да направиш нещо за свое удоволствие, да останете насаме със съпруга си или просто да отмориш. Ще видиш как напрежението ще намалее и тогава ще можеш по-спокойно и ясно да прецениш ситуацията. Сега е нормално да си объркана. За мен положително в ситуацията е, че съпругът ти признава, че е сбъркал и има желание да работи върху подобряване на отношенията ви.

Появата на детето е огромна промяна в живота, но с общи усилия може да е една много хубава промяна към общо семейно щастие и пълнота   Желая ти успех в това!