"токсичната връзка"

[edno_momiche]

Здравейте,

 

Моля ви за помощ и мнение! Разговаряла съм с приятелки, а също и психолог, но се срамувам да бъда напълно откровена с никой от тях. 

Става въпрос за връзката ми. Жена на 27 години съм и се срещам с мъж на 31 от около година. Връзката е много проблемна и не знам дали има смисъл да правя компромиси, за да я закрепя. В същото време, изпитвам ужас да бъда отново сама. Не знам дали аз съм проблемът, или човекът с когото се срещам. Мислите не ми дават мир и не мога да спя нормално. Дори започна да ми пада косата. Някои от проблемите са следните. До скоро той не работеше. Нямаше пари за нищо, нито да излезем, нито дори за подарък за рождения или имения ми ден. Когато е идвал вкъщи, аз пазарувам, когато ходим някъде на гости, пак аз съм пазарувала, случвало се е дори да му давам пари да има джобни и за бензин, или той да покани приятели негови приятели вкъщи, които аз трябва да посрещна. Не съм материалистка, не смятам, че само мъжът трябва да работи и изкарва пари в една връзка. Но тази ситуация, в която аз работя достатъчно натоварена работа психически, а той да ми се размотава, да се чуди с кого да отиде да пие бира и да не хваща работа, ме побъркваше. Започна да ми иска услуги и се дразнеше, когато му откажа. Семейството му има частен бизнес, чиято дейност е преустановена "заради кризата" (както те казват). Лъга ме с месеци наред, че ще поднови бизнеса, че работи, че ще се погрижи за нас. Но това така и не се случи. Има големи финансови задължения, които планува да изчисти с незаконни неща, с които рискува да отиде в затвора. Той смята това за съвсем нормално и се има за толкова умен, че не допуска ситуация, в която да го хванат. Аз от друга страна, не съм възпитана така. Възпитана съм, че човек си изкарва прехраната с честен труд и са по-важни са моралните разбирания. Твърди, че много ме обича, че иска да имаме семейство заедно, че не би ми изневерил, че ще се грижи за мен. Наскоро започна работа, но въпреки това, не ме е завел някъде, не е проявил инициатива да бъде с мен и пропусна подарък за имения ми ден (въпреки, че имаше финансовата възможност). За сметка на това купи за себе си доста скъпа вещ свързана с неговото хоби. Това ме кара да мисля, че макар и да има финансовата възможност, той не може да се държи отговорно към друг човек. Искахме да имаме дете. Може би, мислех, че ако се появи дете, поне тогава ще се загрижи за мен. Но след като не го е грижа за мен, надали ще се загрижи и за дете. Преди исках да живеем заедно, но той имаше различно мнение всеки ден, един ден искаше, друг ден не беше готов, трети ден- нямало къде и т.н. Аз не чувствам сигурност в променливото му отношение към нещата. По принцип съм спокоен и усмихнат човек, но с него постоянно се караме. Той ми вика за всякакви глупости, упреква ме, че не правя някои неща, както трябва. Когато го помоля да не ми вика, той казва, че го прави защото аз съм виновна. Ставам друг човек, когато се скараме с него. Дори направих опит за самоубийство. Опитът беше по-скоро опит да привлека вниманието му, но след като влезнах с хапчетата в банята, той счупи вратата, но аз плачех и той каза, че "било по добре да ме остави в банята". Не знам дали го е мислел наистина, но ме притеснява, че макар да вижда, че съм много уязвима, иска да ме нарани. Когато плача, започва да ми вика, била съм (според него) ненормална. Повод да се караме е, например, че веднъж ми обясни, че нямало нищо лошо отвреме навреме да употребява наркотици. Аз съм твърдо против тези неща. Но отново ме изкара ненормална, че съм имала нещо против това. Веднъж ми сподели, че е правил тройка с негов приятел (на когото е и кум) и проститутка. Това нещо ме отвращава. Отвращават ме както проститутките, така и хората, които ходят при тях. Смятам за извратено нещото, което са направили. Когато го попитам дали смята, че това е нещо нормално, той започва да ми вика, че било нещо в миналото, че какво толкова, нищо особено не се е случило и разбира се, че аз съм ненормална да имам нещо против ситуацията. Аз просто се опитвам да разбера дали до мен има извратеняк, на когото не му пречи да прави оргии и да прави секс с хора, за които не го е грижа. Съгласна съм, че е в миналото. Но наистина искам да знам дали тази постъпка за него е нормална, защото аз не мога да го приема. Също ми е разказвал и за бивши приятелки. Аз отново съм му казвала, че ако нещо е в миналото- да си стои там. Но той примерно ме е питал дали искам да правим анален секс. Аз не желая. Не ме е насилвал. Но ми е споделял, че е правил с еди коя си негова приятелка. Случката с проститутката много ме дразни, смятам, че той е правил секс, макар и не пряко, и с неговия приятел по този начин. Въпросният приятел има дете, за което не се грижи, женен е за друга жена и ходи по проститутки. Работят заедно с моя приятел. Това, че са постоянно заедно много ме дразни. Преди около месец взех решение да преустановим връзката си. През това време не се виждахме и чувахме. Сега пак се виждаме, но не знам какво да правя. Страх ме е, че този човек не го е грижа за мен и само ще ме наранява и занапред. Мисля, че и аз имам някакви емоционални проблеми. Но дали аз създавам проблемите в тази връзка, както той твърди, дали аз съм лудата, дали наистина аз съм виновна връзката да не върви? Иска ми се да приключа, но както вече казах, страх ме е да бъда сама. Дали този страх е породен от ниско самочувствие и самооценка. Форма на насилие ли е когато ми вика и ме упреква. Понякога си мисля, че ситуацията е сходна с тази, когато мъж бие жена си, после й казва, че много я обича, но той я бие защото "тя е лошата и виновната". Има ли смисъл да поддържам тази връзка, дали има някаква надежда да бъдем щастливи заедно. Как бих могла да я приключа окончателно?

Моля ви, дайте ми съвет!

Редактирано Юни 13, 2015 от edno_momiche
допълване и правопис

[Guest Кермит]

Но дали аз създавам проблемите в тази връзка

Здравей,

за съжаление отговорът на този въпрос е положителен. Но не защото си "лудата", а защото с присъствието си в нея създаваш предпоставки всички неприятности, за които споменаваш да се изявяват. Ако те няма в тази връзка - всички проблеми до един ще отпаднат.

 

Четейки споделеното от теб резюмирах до следното: Разврат, престъпления, истерия, наркотици.

На фона на това, че харчи спечелените с труд от теб средства. Въпреки че ги изброявам така, въобще не ги осъждам - не е нужно да го правиш и ти. Това е изборът на приятелят ти, така е решил да живее дните си. Дали това ще са и твоите дни - ето тук е вече твоят избор.

 

Оставането в интимни отношения с мъж с изброените наклонности е меко казано рисковано. Пред перспективата на задълбочаване на проблемите в отношенията ви, самотата изглежда бял кахър. Впрочем, на 27 си, защо те е страх от самота?

 

Ако човек до към 30-тата си годишнина се е формирал като характер и ценностна система, то промяната му след това е много трудна, още повече ако е нежелана от него. Така че да се надяваш на промяна е... недалновидно. Ако го приемеш така, с всичките му особености, като приемането е безрезервно и го обичаш - само тогава можете да бъдете в някаква степен щастливи. При това без да имате деца. Децата прекрояват из основи контекста на ежедневието и ако няма наченки на ангажираност към семейство - първата от които е поне да се грижите заедно за едно домакинство, излиза че решението ти да прекратите отношенията е правилно.

 

Как да го направиш окончателно? Просто поддържай линията си на поведение след разделянето и не се виждайте. Дадеш ли и най-малък знак, че се колебаеш, има вероятност да станеш свидетел на майсторски увещания и обещания.

Редактирано Юни 14, 2015 от Кермит

[edno_momiche]

Но дали аз създавам проблемите в тази връзка

Здравей,

​Благодаря за отговора и затова, че се ангажирахте с моя проблем!

Дадохте ми насока за размисъл и ми помагате да взема решение без да се чувствам виновна за което. Няма как да приема безрезервно подобни особености, тъй като самата аз имам друга ценностна система. Все пак не става въпрос да се направи компромис относно кой филм ще гледаме, а за основни виждания за живота. Обещанията и увещанията вече съм ги видяла, наистина са майсторски поставени, но и аз вече съм осъзнала, че са просто думи без покритие. 

Относно страха от самотата, предполагам, че той е една друга тема свързана с модела на поведение на разведени родители и ниска самооценка.

Благодая още веднъж, наистина ми помагате!

[Guest Кермит]

Моля

Да, вероятно семейният модел, от който си била част е насочил в такава посока възприятията ти и мисленето по отношение на партньорството, че да е е появило и чувството на страх.

Но, както се казва - човек никога не е късно да има щастливо детство. Когато го направиш, ще имаш увереност и самочувствие да влизаш в партньорства, в които няма зависимости от другия и страх.

Поздрави!

[д-р Тодор Първанов]

,,Има ли смисъл да поддържам тази връзка, дали има някаква надежда да бъдем щастливи заедно. ,,

Има смисъл, ако искаш да бъдеш нещастна, това е пътя.Бъди с този човек, та, роди и едно, две деца от него и ....гледай какво ще стане.

ПП Появата на децата в семейството е като катализатор за връзката.Ако тя е добра, става още по-здрава, ако е нещастна, става още по нещастна.

Пиша това защото много жени се подлъгва по мисълта- Когато се роди детето, той ще се промени и нещата ще тръгнат по мед и масло.Е, не става така.

А, това че си в тази връзка, говори, колко нестабилна е самооценката ти.

Трябва да работиш в тази посока, но не сама.Посети психолог.

Редактирано Юни 19, 2015 от д-р Тодор Първанов

[edno_momiche]

 

Трябва да работиш в тази посока, но не сама.Посети психолог.

​Благодаря за мнението и съветът Ви!

Посещавам психолог и едно от нещата върху, които работим е именно това.

За хората, които се ангажираха с моя проблем, искам да споделя, че откакто ограничих контактите си с въпросния човек, чувствам се значително по-добре. Разбира се, все още имам много въпроси и малко гняв, но съм една крачка напред. Понякога ми се иска да му обясня всичко, което чувствам, но няма смисъл, нито се интересува, нито би ме разбрал.  

Дали бихте ми помогнали да си обясня поведението му? Дали би се държал с всяка жена по този начин или аз имах привилиегията?

[Guest Кермит]

Дали би се държал с всяка жена по този начин или аз имах привилиегията?

Ще се държи така, както с теб с всяка жена, която го позволи.

Чудесно е, че се чувстваш по-добре и работиш с психолог. Това е достатъчно. От обяснение на поведение... няма нужда. Всяко обяснение би било в рамките на ясновидството.

Споменавал съм и друг път, ще цитирам и сега - "човек може да бъде равен на Бог, но по-низш от най-големия звяр". Да си обясниш мотивите на един човек, дори своите собствени е огромна задача. Тя би се оправдала само ако е с нещо полезна за теб.