Тревожност и страх

[iliqna]

Здравейте отново от мен! Искам да споделя какво се случва с мен и дали съм на правилния път. Както бях споменала в предишния си пост страдам от 2 години от генерализирана тревожност и натрапливости.Вземала съм антидепресанти 3 месеца, но ги спрях преди година и половина, зашото знам, че това не е решението. Ходила съм и все още ходя на психолози, но за момента още съм в лапите на страха. Сега съм бременна и от няколко дни ме преследва страха да не родя по-рано. Само като ми мине мисълта през ума и ме обзема една паника, краката изтръпват, обливат ме горещи вълни, не мога да спя и корема започва да ме стяга, от което аз още повече се паникьосвам и се завъртам в омагьосания кръг. Снощи както си седях, усетих вътрешно напрежение, при което ме обзе паника, легнах си и започнаха да нахлуват мислите в главата - ще родя по-рано, детенцето ще ми е недоносено и още куп навързани мисли- всяка мисъл поражда друга и положението става страшно. Станах, взех един тефтер и започнах да си пиша: Тези панически атаки и мисли не могат да ми навредят, не могат да предизвикат раждане, това са само мисли- те напрягат тялото ми, не трябва да им вярвам; реалността е съвсем различна - нямам поводи за притеснение, чувствам се добре. И си казах, че ще оставя да премине паниката, това е просто едно напрежение, което ще отмине, не трябва да ме притеснява. Опитвам и техниките с дишане. Опитвам се сама да се справя, обаждам се на психотерапевта си отвреме-навреме, когато кризите станат непоносими, но се опитвам сама да си го наложа. Защото, ако сама не го проумея, колкото и да се обаждам - психотерапевта ме успокоява за кратко и после всичко се връща. От Пловдив съм, ако някой знае терапевт, който наистина се справя с тревожните състояния, нека сподели. Моля да ми дадете съвет дали вървя в правилната посока, и някой от специалистите тук, ако работи онлайн ще се радвам да се свържа. Ентусиазирана съм да се справя, колкото и да ми е трудно! Нахлуват мисли в главата - няма да се справиш, състоянието ще се влошава, но аз си казвам: Това не е истина, и си го казвам на глас - мисля, че има някакъв ефект. Вчера се притесних, че с тези кризи на емоционално изтощение ще се изчерпам психически и ще рухна , ще изпадна в депресия и ще се самоубия- но пак гледах да не се поддавам, това е пак натраплива мисъл, нали? Благодаря предварително за отделеното внимание!

Редактирано Юни 11, 2015 от iliqna

[Диляна Колева]

Всяка мисъл,която поражда в теб страх и напрежение и се повтаря е натраплива. Ако има мисъл и усещане, вярвай на усещането. То ти подсказва коя е натрапливата мисъл. Слет това просто я игнорирай. Развий правилната представа, че това не си ти, а някаква си си мисъл. Стани и се заеми с някаква дейност, разсейвай се, дръж в главата си правилната представа. Освен дихателните техники,прави дълги разходки за бременноста ти също е полезно, внимавай какво слушаш икакво гледаш - информацията е храна за душата. Правилната психотерапевтична методика е важна за теб.

[д-р Тодор Първанов]

,,ако някой знае терапевт, който наистина се справя с тревожните състояния, нека сподели.,,

Въпроса е неправилен.Той, терапевта може да си се справя със собствените си тревожни състояния, но това не значи,че и клиента му ще се справя. Писал съм, не един път, терапията /промяната/, се прави от клиента, той се променя, не терапевта.

[iliqna]

,Д-р Първанов, прав сте! Не съм се изразила точно! Търся човека, който да може да ми помогне да се променя, да ме насочи и да ми покаже пътя. А досега попадам на хора, които ми препоръчват като вариант лекарствата, казват ми: "Ако не можем да овладеем състоянието, има медикаменти, с които ще се справиш", също ми казаха: " Ако те боли глава, взимаш хапче- същото е, защо да се измъчваш и да чакаш да мине от самосебе си." Може и аз да съм човек, който не може да разбере как да се справи и затова да ми се препоръчват медикаменти. Не знам в коя от двете страни е проблема - моята или на терапевтите, при които съм ходила.

[д-р Тодор Първанов]

Не е в теб проблема. Те не могат да те ,,поведат,, в правилната посока. Разчитат на хапчетата. 

Как аз станах добър в работата си? Много просто, първите 6 - 7 години ми беше забранено да изписвам медикаменти.Това ме научи да се справям бе тях. Просто имах късмет, защото ако можех да използвам и медикаменти, нямаше нищо да науча.

 

[iliqna]

За мое огромно съжаление никой от вас не е от моя град, а сега наистина нямам възможност да пътувам, заради положението, в което съм. Благодаря ви все пак, че отделяте от времето си за да ми пишете! Дано успея да намеря някой, който да ми покаже правилния път.

[Диляна Колева]

Една мисъл от будизма:

"Когато тичаш след мислите си, приличаш на куче, което тича след пръчка:
всеки път, когато пръчката е хвърлена, ти тичаш след нея.
По-скоро бъди като лъв, който вместо да тича след пръчката, 
се изправя срещу този, който я хвърля.
Човек хвърля пръчка на лъв само веднъж."

Миларепа

[д-р Тодор Първанов]

Защо не се обърнеш за помощ към Диди.Предполагам работи и по скайп.

[iliqna]

Много бих се радвала, ако наистина има възможност и ако работи по скайп! Диди, ако имаш време, което да ми отделиш, много ще ти бъда благодарна! Наистина имам нужда от човек, който може да ми покаже пътя! Благодаря и на вас д- р Първанов за мненията и отделеното време

[iliqna]

Здравейте! Искам просто да споделя своята възмутимост от това, на което попаднах днес! Знам че има хора, които са се справили с ОКР, които сега се чувстват добре и живеят живота си пълноценно, а и специалистите, които отговарят в този форум са помогнали на много хора да преодолеят натрапливата си невроза. Говорят двама психиатри, единият от които е завеждаш клиника по психиатрия с много години стаж в предаването"Духът на здравето" ! Останах много изненадана и възмутена как пред толкова голяма аудитория те казват, че ОКР е невъзможно да бъде преодоляно напълно, те говорят за него като болест, че единственият начин е човек да си пие лекарствата цял живот и само тогава ще е добре, че имало рецидив на състоянието задължително на 100%, че то било генетично, като високото кръвно и  веднъж отключи ли се - лекарствата са до жовот иоще куп неща, които биха повлияли мн зле на хората в това положение! Аз имах късмета да попадна на специалисти от форума, които знаят какво правят,и знам, че колкото и да е трудно ще се справя някога, но за съжаление голяма част от хората биха се отчаяли напълно след това, което са гледали!

[Орлин Баев]

Да, такова е мнението на повечето психиатри. Такова мнение представлява проекция на собствената неспособност за вършене на качествена психотерапия. Проекция на неспособност, изразена в рационализирано псевдо-научно извинение. Неприятното е, че такива хора сами не съзнават собствената си психодинамика, но вярват на скачането си към заключения. Моят опит е съвсем различен. Постоянно работя с ОКР с най-различни обсесии и компулсии. Вярно е, че работата не е лесна и се иска много точни, целенасочени, упорити и мотивирани усилия. Но резултатите са налице, не по-малко от при всяко друго невротично състояние!

Нещата стоят като в онази притча: "Развалил се двигателят на кораба на един американски милиардер. Много майстори се опитвали да открият повредата и начина на отстраняването ѝ, но не успявали. Най-накрая повикали един прочут с майсторлъка си специалист, живеещ в отдалечен щат. Човекът почукал тук там, погледнал, опитал, тествал и след няколко минути поискал един чук. Дали му чука, а той отново похлопал лекичко тук там с пръсти и помолил да пробват да запалят двигателя. В момента, в който пробвали, той замахнал силно и ударил с чука на точно определено място. Двигателят заработил! Когато попитали за таксата на майстора, той казал: "Един милион!". Запитали го: "Ама как така? Вие само ударихте веднъж с чука, това нищо не е!". Човекът се усмихнал и отговорил: "Да, ударът с чука струва един долар. Останалите са за знанието къде и кога да го направя!"...