Странно

[J4nk]

Здравейте. Нещо наистина странно се случва с мен. На 17 години съм, направих ги април месец. Проблемът е такъв, че не мога да обясня какъв е проблема. Има ми нещо, но не мога да го обясня. Така вече може би от 1 година. Усещам някакво странно напрежение. Особено когато говоря с някого. Дори и най-простото нещо го приемам като упрек. Въпреки всичко опитвам да се сдържам от бой. Най-странното е, че винаги се усмихвам. Въпреки, че не го чувствам, когато говоря с някого винаги съм усмихнат. Чувството ми за хумор е високо. Дразня се, когато съм около хора. Но се и дразня, когато съм сам. А съм сам около 70% през изминалата година. Чувствам се подтиснат около хора, а миналата година имаше период, в който бях около хора безпроблемно, общувах, забавлявах се, бях център на вниманието, нямах проблеми. Как мога отново да се чувствам добре? Също винаги търся вината в себе си и някак си винаги откривам причина да съм виновен аз за определен проблем. Дори и да нямам никаква вина. Вярвам в хороскопа, също. Сякаш съм отдаден на него, но това ми играе лоша шега. Започнах да гледам дали денят ми ще е добър или не и станах зависим сякаш от хороскопа и нещата около мен и това как се чувствам. Както и за това, че съм овен и другите хора са други зодии затова не се разбирам с тях и такива. Дали наистина се чувствам така, защото зодията ми е такава? Побърках се с всички въпроси, на които нямам отговор. Заблуждавам ли се с всичко това? Започнах да се чудя кое е реално. Напълно съм си изгубил ума и имам нужда някой да ме вкара в релси. Чувствам се сякаш нямам никакви качества, че не мога нищо и не правя нищо по правилния начин. Какво става? Не бях такъв. Какво се е случило? Любов, предпочитания за музика, всичко ми е изчезнало. А по принцип съм музикант, човек на изкуството. Дали е защото си го мисля и затова се чувствам така? В главата ми ли е проблемът? Всичко това илюзия ли е. Сякаш не съм на тоя свят, не знам къде съм, какво се случва. Също започнах да си мисля че всичко е от мозъка. Ако си мисля, че съм добре, значи съм добре. Ако си мисля че съм, зле, съм зле. Това може би ми влияе много зле. Започнах да се чудя как съм. Не знам. Сякаш съм изгубил всякакви чувства, усет, или не съм сигурен за тях. 0% сигурност. Помощ? Това ми влияе на всичко. Действия, държание, говорене. Помощ? Дори съм склонен да попитам дали наистина го чувствам това, за което пиша. Така е, наистина го чувствам, но не съм сигурен в чувствата си, както съм казал по-горе. А камоли преценката ми за хората. Която всъщност е може би най-важна. Сякаш съм изгубил себе си. Опитвам да се открия в различни известни, мои любими изпълнители, в хороскопа, търся се навсякъде, търся нещо общо между мен и хората около мен. Може би и това е грешка. Задавам си въпроси от сорта на какво ли ще стане в бъдеще, какъв ще съм и се страхувам, защото с това мислене съм мъртъв. Така се и чувствам. Какво се случва??? Всичко това нямаше нищо общо с мен, сякаш съм различен човек. Паниката също изглежда ми се е увеличила. ?!! И прекалено много държа на мнението на другите. Как да го оправя всичко това? И само не ми казвайте че има духове мухове в мене щото хептен ще се побъркАм  ...

 

Редактирано Юни 7, 2015 от J4nk

[д-р Тодор Първанов]

Трябва да споделиш с родителите си за тези твои преживявания-непълнолетен си.След това, трябва да се обърнете към психолог и той ще ти помогне да намериш отговор на въпросите които си задаваш.

[J4nk]

Трябва да споделиш с родителите си за тези твои преживявания-непълнолетен си​

Пояснете се, ако може. Проблем ли е непълнолетието? 

[д-р Тодор Първанов]

Да, юридически.Родителите ти, са все още твои настойници и би трябвало да бъдат информирани.

Поне, така аз мисля и не бих се съгласил, да работя с непълнолетен, без знанието на родителите му.

[J4nk]

И какво, да чакам още една година все така? От кога трябва да си пълнолетен за да получиш помощ или съвет? "Благодаря, МНОГО"

[д-р Тодор Първанов]

Не, не чакай.Сподели на родителите си, за проблема.

[Диляна Колева]

И само не ми казвайте че има духове мухове в мене щото хептен ще се побъркАм  ...

 

​Нямаш духове, нито други подобни. Имаш проблем, случват се такива неща в тази възраст. Детско - юношески кризи им казват

Както ти каза д-р Първанов нужен ти е психолог, психотерапевт. Родителите ти трябва да се поинтересуват за такъв и да ти запишат час. Психолога, психотерапевта може и да не види родителите ти дори, но трябва да е ясно, че те знаят, какво се случва с теб, най - малкото, за да ти съдействат.

[J4nk]

Здравейте отново. Проблемът ми се задълбочи. Едвам спя вече за 2 дни може би съм спал общо 6 часа и от тогаване съм спирал да усещам силно сърцебиене. Усещам, че ми се спи, но сърцето ми не го позволява. Преди 2 дни ми се случи нещо дадохме лаптопа ми на ремонт и тогава няма какво да правя а аз съм нещо като пристрастен към този лаптоп, но въпреки това излизам, на фитнес, днес съм на зъболекар и някак ме е страх от това. Да не се изплаша и не ми се случи нещо.нуждая се от спешен отговор, какво да правя, имам чувството, че ще умра всеки момент от нещо. Мисля си за болести и не мога да спра, не мога да се успокоя, сякаш съм изгубил умът си и сякаш няма никаква надежда. Знам че има и че всичко е в главата ми, но и знам че ако не спра да мисля така наистина ще ми се случи нещо, а аз не спирам да мисля за това... ПОМОЩ пропуснах да кажа, че в сещия ден преди 2 дни отидохме на лекар вечерта, същия ден когато имахме гости и отидохме да изследват пулса ми и казаха, че бил нормален, а след това пак почна сякаш да се увеличава и всеки път когато проверя пулса си е нормален,а когато си махна ръката от врата пак почва. Помощ

Редактирано Септември 4, 2015 от J4nk

[Диляна Колева]

Както разбирам не си посетил психолог, психотерапевт. Ако беше го направил това сега нямаше да ти се случва.

 Тревожните състояния се характеризират с подобни кризисни състояния, в които симптомите се обострят и се създава чувството, че нищо не може да се направи. Всъщност не се случва нищо страшно, просто си засилил страха, а с него и адреналина. За да можеш да изведеш този страх на съзнателно ниво ти е необходима специализирана помощ. Иначе се въртиш в един и същи омагьосан кръг, който превръща страха в страх от страха - разбираш парадокса от всичко това.

Какво може да направиш преди всичко да положиш усилие и да обявиш всичките си мисли за лъжа, да се опиташ да ги оставиш да си преминават през теб наблюдавайки ги. Не ги анализирай, просто ги оставяй да преминават. Това реално не са твои мисли, те са на твоя страх, а той както и мислите са нереални, лъжливи и глупави, но са те превзели в момента. Разсейвай се, когато усетиш че мислите стават много, стани и прави нещо динамично, различно - потичай навън, разходи се, излез с приятели. Всеки ден по една хубава 40 мин кардио тренировка, хубаво да го разхлопаш това сърце, да помогнеш на адреналина да си отиде по предназначение. 

Използвай и малко външна помощ силна запарка от жълт кантарион силно подсладена. Както и билковите алтернативи - капките мента, глог и валериан. Това не е справяне с проблема, но може да ти помогне малко да се успокоиш, ако така и не решиш да отидеш на психолог. 

Моята препоръка към теб е, да не отлагаш терапията. За да си възстановиш спокойствието по - бързо.