Не се чувствам добре, нямам сили

[Елица555]

Здравейте,реших пак да пиша,въпреки ,че няма да кажа нищо ново .Не се чувствам добре,нямам сили   .Когато се чувствам малко по-добре-излизам с племенницата ми и снаха ми  на разходка ,но никога сама..Не мога сама,страх ме е . Вече започвам да си мисля,че ми има нещо наистина сериозно   .Писна ми да съм като парцал.Психолозите ще ме съветват да направя усилие и да започна да спортувам,да излизам-сигурно точно това трябва да направя,но когато не ми е добре (като днес )  не мога да правя каквото и да било.Опитвам се ,но май не ми се получава,защото вече 3-4 седмици  излизам( преди не мърдах от къщи),но не мисля,че се справям с проблема.Излизам и през цялото време си мисля,кога ще се прибера.Миналата седмица бях на рожден ден на една приятелка и през цялото време си мислех как ще ми стане лошо ,едва дочаках да свърши всичко и да се прибера вкъщи.НЕ МОГА ДА СЕ СПРАВЯ С ТОВА СЪСТОЯНИЕ   .Отчаяна съм.Не мога да започна работа,защото не ми е добре и няма да се справя,не виждам смисъл да  живея,аз съм безполезна...

[Guest Кермит]

Е ти пък, как реши, че психолозите ще ти кажат точно това? Да, спорта е задължително условие за справяне със стреса, но не е задължително да започнеш първо и веднага с него - сещам за няколко колеги, които въобще няма да те накарат да спортуваш и излизаш веднага.

 

При мен деня мина ОК. Не че свърших нещо, с което да променя света или да спомогна за откриването на извънземен разум, но все таки, предпазвайки се от опасността да изживея ден, който съм изживявал сто пъти преди това, понаправих някои интересни работи. Ама май безполезни. Садих домати в службата. Откраднах малко време - не знам дали си го осъзнавала, но откраднатото време за нещо винаги е по-вълнуващо. За вълнението от доматите не знам дали си заслужава да разказвам, защото може да не е вълнуващо за всички. Но за мен беше. Има една особеност - става въпрос за чери домати, отгледани в саксии на 11-ия етаж. Модата тръгна от директора - той има в кабинета си и от време на време бере по 1, 2 домата. За буркани не стигат, абсолютно безполезен е, но нали е директор - как да му го кажа, може да ме уволни. Нещо повече - прихвана ме неговата страст, та затова днес правих разсад и аз. Май и аз ще съм толкова полезен и ефективен спрямо световната продукция на чери домати, но... това е единственото нещо, с което мога да разнообразя работата си. Дали имаше смисъл..?

 

Извинявай, май се отплеснах. Не знам дали защото не видях въпрос в питането ти или за друго, но реших да разкажа за мойте неволи и вътрешни вълнения. Така и така го направих - би ли добавила и моето име в темата ти - така, да не стои така твоя ник самотно и някак диагностично...

Редактирано Юни 4, 2015 от Кермит

[д-р Тодор Първанов]

Очевидно, не може да се справиш сама.Повечето хора, не могат да се справят сами.За това, са и специалистите.Свързваш се с някой от тях и започвате да работите заедно, за преодоляване на проблема.

Замисли се, ако всички можеха, да се справят със страховете си сами, каква би била нуждата, от нашата професия, тя отдавна нямане да съществува.