Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Молба за съвет


Recommended Posts

Здравейте и от мен :) Казвам се Илияна и съм на 25 години. ИЗвинявам се предварително, ако темата се повтаря. Знам, че има много теми, свързани с ОКР и тревожност, но бих искала да споделя и моята история с вас.Пиша с молба за съвет към специалистите, а и към останалите участници, които са преживели същото. Преди 2 години след като завърших университет и се върнах в родния си град, след всичкото напрежение, през което преминах се отключи моето състояние, което стартита с паник атаки и след това тревожност и натрапливости. Винаги съм била от хората, които търсят помощ, когато нещо не им е наред. Така направих и този път - тръгнах на психолог, който ми обясняваше, че ми няма нищо и трябва повече да разнообразявам ежедневието си. Но състоянието ми се влошаваше, докато не стигнах на предела - много безсънни нощи,тревожност, загуба на тегло и натрапливости от всякакво естество ( да не се самоубия, да не нараня някого, да не полудея, хипохондрични мисли), въобще всички болести на земята ги имах аз. Наложи се да потърся психиатър, който ми назначи медикаменти. Пих ги 3-4 месеца, като същевременно с това посещавах психолог. Реших, че лекарствата не са начина за справяне, те не променят мисленето на човек, което при мен явно е програмирано не така както трябва. Накратко за живота ми като малка - на 3 год останах без майка, която почина от заболяване и за мен се грижеха родителите на майка ми, а след това като тръгнах на училище и баща ми. За него мога да кажа, че е страхотен човек, никога не ме остави, но той беше военен и можете да си представите как едно момиче израства възпитавано от военен строг баща, който изискваше максимума от мен, за което сега съм му  благодарна за това, което съм (възпитана, трудолюбива, но може би по-строгото му поведение към мен е една частица от причините за състоянието ми сега). Аз не го упреквам за нищо, той така е бил възпитан и такива са били разбиранията му.  И така от 1 година и половина аз  не взимам никакви лекарства и разчитам изцяло на себе си да се справя. С психоложката ми изработихме програма за справяне в стресови ситуации ( медитация, разтоварване), но проблема е следният - сега съм бременна в 7 месец и на моменти кризите се завръщат, при което тази нощ беше поредната безсънна, с мн напрежение, страх да не родя по-рано. Опитах да приложа някои от техниките за справяне, но не ми се получи, напрежението все още го има и сън не ме хваща, а така ми се спи. А моята психоложка казва, че като родя ще говорим с психиатър да назначи антидепресанти. Но аз не искам да пия хапчета, искам да променя себе си, а не зная как. Вече 2 години се въртя в кръга, а сега състоянието ми става нетърпимо, особено като съм бременна и притесненията са по-големи. Искам да помоля, ако може някой от специалистите да сподели някакъв начин поне засега за справяне с тревожността и мислите, да даде някакъв съвет ще съм много благодарна. Страх ме е с тези тревоги да не навредя на детенцето си. Багодаря предварително за отделеното внимание :)

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Кермит

Здравей,

не би трябвало да има истински професионалист от сферата на психологичното консултиране, който да те прати на психиатър за хапчета. Не можеш да спиш просто защото стресовите хормони са малко повече от обичайното.

Може би е удачно, предвид факта, че е хубаво да си по-спокойна по време на бременността, да смениш консултанта си и да се довериш на някого с опит в тревожните разстройства. Последните са преодолими единствено и само с помощта на психотерапия. Така че усетът ти за лекарствата е много верен. А той е верен, защото дълбоко в себе си знаеш, че пътят е този - на самостоятелното справяне с малко външна помощ.

Междувременно, докато организираш терапията си, можеш да прочиташ от беседите на Учителя тук в Портала. Няма значение в какъв ред и по колко ще четеш - винаги човек попада на това, което му е нужно в определения момент. Дори нищо от това, за което става въпрос в беседите да не предприемеш веднага като житейски отправни точки в ежедневието ти, самото им четене ще намали в значителна степен стреса.

 

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря Ви много за отговора! И аз съм на мнение, че човек трябва сам да се справи със себе си. Просто малко се отчаях, защото смених 2 психолога и резултатите не са това, което очаквах. А аз отдавна следя вашия форум и съм запозната с причините за състоянието си. Тук всичко се обяснява точно и разбираемо. И съм наясно, че трябва да променя себе си, а не да взимам хапчета. Щом година и половина съм се справила без тях и сега трябва да мога. Мислих дори като родя да се запиша на йога, да се занимавам с нещо, което разпуска, което отнема напрежението. Бих заочнала още сега, но бременността ми е малко проблемна и трябва повече да си почивам вкъщи. Ако може да ми препоръчате ваш колега или някакъв начин за справяне на моментното ми състояние. Просто искам да успея да контролирам напрежението си, от което следва напрегнатостта, а и натрапливостите.Предварително благодаря, а аз ще разгледам беседите на Учителя тук в Портала.

Аз съм от град Пловдив. Хубав ден на всички.

Линк към коментар
Share on other sites

И аз мисля, че всеки сам трябва да кара колата си, но нали ,първо трябва някой да го научи, как да я управлява?

Не познавам никой от Пловдив.Потърси колега от София, сама няма как да се справиш.

Редактирано от д-р Тодор Първанов
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря за отговора д-р Първанов. Относно това, което имах  в предвид, че човек трябва да се справи сам, исках да кажа, че лекарствата не са решението. А в днешно време е много лесно да се изпишат хапчета, или ако психотерапевта не може да се справи със състоянието на своя клиент - казва ще вземеш хапчета и нещата ще се оправят. Аз от година и половина се справям със собствени сили, без лекарства, а само с посещение при психотерапевт, но ми е много трудно. И вече взех да се отчайвам, че явно в мен е проблема, че не могат да ми помогнат. Сега нямам възможност да пътувам до София, понеже трябва повече да лежа, мислите и тревожността ме съпътстват постоянно почти, но аз успявам да се справя сама донякъде. Понякога се предавам на състоянието и усещам как започвам да затъвам и се опитвам да не обръщам внимание- казвам си: зле ми е, но ще премине. Дано само не се усложни състоянието ми след раждането, защото то си е пак стрес, а ми предстоят най-хубавите моменти в живота! Искам да ги изживея без страх. Някой от специалистите тук, ако може да ми помогне, да работи онлайн или просто няккави съвети за преодоляване на тревожността, поне докато родя. Опитвам с релаксация и медитация, но съм самоука и не знам до колко ми се получава! Благодаря предварително!

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...