345.Даде плод-НБ, държана на 3 март 1929 г. София – Изгрев.

[Слънчева]

Молитвен наряд за начало:

Молитва на Благодарността

Даде_плод - беседа

Молитвен наряд за край:

Господи, дай благословение и на моите братя, както даваш и на мен

Господи, дай благословение и на моите братя, както даваш и на мен. Аз ще Те слушам, както ме учиш. Ще прилагам Любовта, според както е Твоята Воля.

 

„А друго падна на добрата земя, и като израсте, стори плод стократно." *)

"А друго падна на добрата земя и стори плод стократно". – Това е една математическа формула. Какво ни интересува нас, че едно семе паднало на добра почва и дало плод стократно? Ако разгледаме този стих буквално, ние почти не се интересуваме, какво става с растенията. Днес хората се интересуват от това, което става с тях. Обаче, всяко съзнание, което не се интересува от процесите, които стават в живота и природата, е състояние на безсъзнателен или полусъзнателен живот. Много светски, учени и религиозни хора живеят ден за ден и казват: Да мине времето, че каквото ще да става! Други хора, пък, живеят с мечти и желания, да имат повече парички, да имат къщи, хубави и топли дрехи, да имат какво да ядат и пият, да имат добри приятели, с които да си поживеят, както Бог дал. Това са онази категория хора, които търсят добрите условия, които вярват в щастието. Има хора, които, откак се родят, докато умрат, все щастието търсят, но щастието не дохожда. Други хора пък, макар и да са богати, здрави, вярват в нещастието и казват: Какво ли нещастие ще ни сполети! Днес сме здрави, но утре можем да се разболеем. Днес имаме приятели, но утре можем да ги изгубим. Първата категория хора нямат нищо, но все очакват да получат, отнякъде, нещо. Втората категория хора всичко имат, но все очакват, че ще ги сполети някакво нещастие и ще изгубят всичко. Това са две състояния, които постоянно се сменят в човешката душа. Първата категория хора наричам "оптимисти". Те са повече сиромаси, но не в обикновения смисъл на думата „сиромаси". Те са щедри хора и без да имат пари, във въображението си, правят черкви, училища, раздават пари на бедните и т.н. Втората категория хора са песимисти. Те са богати, но вързали са богатството си „в девет възела", както българите казват и никому нищо не дават. Те казват: Парите не трябва да се раздават без сметка. Ние сме ги печелили с труд, с усилия. Като съберете тези два типа хора на едно място, ще видите голямата разлика, която съществува между тях. Оптимистът обръща всичко на добро, а песимистът и под вола търси теле. Като счупи стомната си, оптимистът казва: Няма нищо, всичко е за добро. По-хубава стомна ще дойде на нейно място. Песимистът казва: Какво добро можеш да очакваш, когато счупиш стомната си? Най-малко, парите отидоха. Когато шишето с маслото се счупи, оптимистът казва: Няма нищо, друго шише ще се купи. Песимистът казва: Съжалявам за маслото. Можа поне на някой беден да се даде. Кучето изяло хляба, оптимистът казва: Много добре стана, че кучето си хапна хлебец. Песимистът пък съжалява за хляба, който кучето изяло. Да не беше изяло кучето този хляб, можа да се даде на някой беден. Само в такива случаи, песимистът става щедър и си спомня за сиромасите. Понякога и оптимистът, и песимистът се поставят на големи изпитания: оптимистът очаква щастието, но то не дохожда; песимистът очаква нещастието, но и то не дохожда. Добре е, понякога, човек да бъде оптимист, а понякога - песимист. Защо? Защото, като се счупи шишето с маслото, песимистът става щедър, започва да мисли за сиромасите; сърцето му се отваря и той става оптимист. Оптимистът пък, макар да не съжалява, че маслото се разляло, все пак започва да вижда, че има причини в него, които пречат на щастието да дойде. Тогава той започва да разсъждава по-дълбоко.

„А едно падна на добрата земя и даде плод стократно". На съвременен език преведено, добрата почва представя добрите, благоприятните условия на живота. Според съвременният човек, добрите условия подразбират здраве, богатство, щастие – много дадени величини. Според философията на някой съвременни учени, казва се, че в живота е дадено само едно нещо. Значи, тяхната философия започва от едно дадено. Обаче, философията на живота започва с много дадени: хляб трябва – едно дадено; дрехи трябват – второ дадено; пари трябват – трето дадено; здраве трябва – четвърто дадено; щастие – пето дадено и т.н. Значи, животът изисква много дадени, а не само едно. Светът не може да се оправи с едно дадено. Когато някой твърди, че върху едно дадено може да се съгради цяла философия, това говори, че той не е поставил тази философия на опит...

Даде_плод

[Рассвет]

Прекрасна беседа, благодаря!

По-добри условия за човека, от Божествения път, няма. Казвате: Заведете ни в този път. – Аз мога да ви покажа само направлението, посоката към този път, но не и да ви заведа. Вие сами трябва да влезете в този път. И Христос, на времето си, е казал на учениците си, че много още има да им говори, но сега не може. След Него други ще дойдат, които ще говорят на човечеството. И сегашните хора не са още готови, да чуят всичко онова, което има да им се говори. Новата епоха, която иде, носи по-добри условия за разбиране и за приложение.

…

Новата епоха подразбира по-висока култура, по-възвишена интелигентност, която ще открие вътрешния смисъл на живота. И тогава, ще кажете: Едно време бях сляп, но сега виждам; едно време бях нещастен, а сега съм щастлив; едно време бях невежа, а сега зная повече; едно време живях в безлюбие, а сега живея в любовта; едно време бях в тъмнина, а сега ходя в светлина. Щом кажете така, душата ви ще се изпълни с радост и веселие. Сега, има изгрев и залез в съзнанието ви, а тогава, ще има вечен изгрев. Ще дойде новата епоха, ще дойде новата светлина, понеже всички се стремите към съвършенство, към свобода. Сега, отчасти знаем, отчасти мъдруваме, а когато дойде новото време, тогава ще познаем всичко така, както сме познати.

Даде_плод