220.Първата песен-УС, държано на 14 ноември, 1937 г. София. – Изгрев.

[Слънчева]

Молитвен наряд за начало:

Изгрев молитва

Първата_песен - беседа

Молитвен наряд за край:

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на Мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини.(три пъти)

 

Размишление.

Ще прочета 7 глава от Евангелието на Матея.

„Не съдете, за да не бъдете съдени.“ (1 ст.). За да съдиш, трябва да се ръководиш от някакъв закон. Значи, ако се основаваш на закона, можеш да съдиш. Как ще съдиш без закон? С други думи казано: Може да съди само онзи, който има строго определена мярка за нещата. Всеки съди според своята мярка, но тя не е меродавна. Например, ти съдиш злото, произнасяш се за него, питаш се, защо Бог го е допуснал, а всъщност, не знаеш, какво е доброто и какво е злото. Вие познавате само последствията на доброто и злото. Казвате: Доброто е основа на живота, върху която може да се гради. Задава се въпросът: От злото ли излезе доброто, или от доброто излезе злото? Животът ли е излязъл от смъртта, или смъртта е излязла от живота? Казваме, че прекратяването на живота е смърт, а прекратяването на смъртта – живот.

Като ученици, не се занимавайте със злото. Например, казваш за някого, че е лош. Кажеш ли така, ти му причиняваш пакост. Лошите мисли на човека не са нищо друго, освен гниещо вещество, което разнася миризмата си надалеч. Като учен човек, ти казваш, че неприятната миризма се дължи на процеса на смъртта. Наистина, всички мъртви неща миришат неприятно. Всяко нещо, което започва да мирише лошо, е предвестник на смъртта. Всяко неразположение и обезсърчение са предвестници на смъртта. Сиромашията, невежеството са също предвестници на смъртта. – Логично ли е това? – Логично е. Това е според логиката на природата. Тази логика наричаме разумност. Думата логика произлиза от гръцката „логос“ – слово. Значи, разумното слово е логика. Казват за някого, че има желязна логика. Може ли логиката да бъде желязна? Логиката трябва да съдържа истината. Ако истината не е в нея, тя не е никаква логика. – Докажи това нещо. – Как, с думи ли? Как ще докажеш нещо, което не съществува, че съществува? И как ще докажеш, че това, което съществува, не съществува? Как ще докажеш, че стомната не е там, когато тя стои на мястото си? Или как ще докажеш, че е на мястото си, когато я няма?

Сега искам да ви наведа на мисълта, че човек сам кове своето щастие и нещастие. Това зависи от неговите възгледи за живота. Има два възгледа за живота: Божествен и човешки. Първият възглед произтича от послушанието, от връзката на човека с Бога. На първия човек бе казано: „Ще ядеш от всички плодове в рая, само от едно дърво няма да ядеш – от дървото за познаване на доброто и злото. Ако не ядеш от това дърво, ще бъдеш щастлив. Вторият възглед произлиза от непослушанието, от връзката на човека с втория учител. Той дойде при Ева и я запита: „Защо не ядете от това дърво?“ – Забранено ни е. – Криво сте разбрали Господа. Ако ядете от неговите плодове ще станете като Бога. То съдържа всички възможности, каквито Бог има. Адам се раздвои, натъкна се на противоречие, кой от двата възгледа е прав. Той искаше да примири и двата възгледа и си каза: Първият възглед опитах и останах жив. Ще опитам и втория възглед. Наистина, Адам опита и втория възглед, но не можа да се върне към първия възглед. Едно ще знаеш: След като си обичал лош човек, не можеш да обичаш добър. – Защо? – Веднъж оцапаш ризата си, колкото и да я переш, не може да стане чиста както по-рано. Една грешка направена, тя е неизправима. После може да бъдеш внимателен, да не правиш други грешки, но първата е направена вече. Казваш: Искам да изправя мисълта си. – Това е невъзможно. Ти можеш после да разсъждаваш по друг начин, но кривата мисъл е крива, не се изправя. Нея можеш само да туриш настрана, да не ти пречи. Тя не е твое произведение. Тя е резултат на втория възглед. Тя е мисълта на втория учител, който казва: „В деня, в който ядеш от забраненото дърво, ще станеш като Бога.“ Но Бог казал на Адама, че ако яде от забраненото дърво, ще умре. Адам нямаше никаква опитност. Той не знаеше какво нещо е смърт и си каза: Ще ям от забраненото дърво, да видя, ще стана ли като Бога...

Първата_песен

 

Редактирано Май 30, 2015 от Слънчева

[Рассвет]

Благодаря за беседата!

„Не съдете, за да не бъдете съдени.“ Някога седиш и се запитваш, обичат ли те хората, или не те обичат. Значи, по особен начин ги съдиш. Съдиш хората, че не проявяват такава любов, каквато трябва. И тебе съдят за същото. Вие съдите хората, че имат особени възгледи, особени вярвания, които не можете да приемете. И те ви съдят, че вие не приемате техните възгледи. Кой е на правата страна? – Аз имам право да мисля. – Че кой няма право да мисли? Важно е, че мисълта не е ваша. Вие не създавате вашите мисли. Мисълта е подобна на парите, с които си служите. Както изваждаш и туряш в джоба си пари, така и мислите идат отнякъде и си отиват. Вие ли създадохте парите? – Държавата ги създаде, а вие се ползвате от тях. Ако ти отпечаташ една банкнота, държавата ще те държи отговорен за това. Тя те пита: Ти ли отпечата тази банкнота? Ако не можеш да се оправдаеш, ще намериш затвора. Както държавата съди човека за делата му, така и невидимият свят го съди. Светът е пълен с фалшиви мисли, желания и постъпки. Те са фалшиви, защото нямат никакво съдържание. Има един закон в природата, който хваща фалшивите мисли. Той пита човека: Отде взе тази мисъл?

Често хората си приписват грешки, които всъщност не заслужават внимание. Казваш: Сгреших. – Какво направи? – Откраднах пари. – Как ги открадна? – Взех ги от касата на един банкер. – Ти ги взе от една каса и ги тури в друга. Премести ги от касата на банкера в своята каса. Грехът ти се заключава в това, че без позволение си взел пари от касата на банкера и си ги вложил в своята каса. Така постъпват мнозина. Някой казва: Дотегна ми да живея като праведен, да се моля по три пъти на ден. Искам да бъда свободен, да си поживея, както ми е угодно. Ето, ти направи вече един грях. Тази мисъл не е твоя, тя е на черната ложа. Ти взе тази мисъл без позволение и я внесе в своята глава. Като влезе в главата ти, тази мисъл започва да работи, и ти я приемаш като своя. Тъмната, мрачна мисъл е подобна на бомба. Ти внасяш бомбата в къщата си и мислиш, че си в безопасност. Не, къщата ти, в един момент ще хвръкне във въздуха. Онези, които са направили бомбата, ще бутнат запалката и ще бягат. Всяка лоша мисъл и всяко лошо желание имат експлозивна сила. Всеки момент могат да избухнат и да ти причинят пакост. Като знаеш това, дръж всяка лоша мисъл, всяко лошо желание далеч от себе си, да не избухнат. Те са бомби, които кога и да е, ще избухнат.

...

Вярата е свързана с живота. Като живееш, ти постоянно опитваш нещата. Като живееш, ти опитваш и това, което виждаш, и онова, което не виждаш. Вяра, придобита от опит, е истинска. В това отношение между вярата и любовта има тясна връзка Любовта се опитва, както и вярата. Следователно, вярата минава в любов, и любовта – във вяра. Не можеш да вярваш на някого, ако не го обичаш. Не можеш да обичаш някого, ако не му вярваш. Казваш: Обичам този човек. – Първо трябва да му вярваш; да вярваш, че е добър, за което го обичаш. Не можеш да обичаш някого, ако не му вярваш; не можеш да му вярваш, ако не го обичаш. Следователно, като престанеш да вярваш на някого, и любовта ти към него престава. И обратно: като разлюбиш някого, и вярата ти към него престава. – Аз имам любов, но вяра нямам. – Не, ти не разбираш закона. Любовта, вярата и надеждата са три форми, които вървят всякога заедно. Като изгубиш едната форма, с нея заедно ще изгубиш и останалите две форми.

Първата_песен 

 

[Розалина]

 – Отде произтича животът? – От Любовта. Единствената сила, която може да ни научи да живеем правилно, е Любовта. Божията Любов носи изобилие. Тя изключва всички противоречия; тя изключва всички обиди; тя изключва сиромашията, болестите, невежеството. Може ли да живееш в Божествената любов и да се обиждаш?

Докато живееш в Божията Любов, ти ще ходиш при хората, а не те при тебе. Първо ти ще обичаш хората, а после те ще те обичат. Ако живееш в човешката любов, хората ще дохождат при тебе. Следователно, ако чакаш хората да те обичат, ти живееш в човешката любов; ако живееш в Божествената любов, ти обичаш хората. Казваш, че обичаш някого, а пък му туряш юлар на врата. Това е човешката любов. Отиваш при вола и на него туряш юлар. Защо му туряш юлар? – Искаш да впрегнеш вола да ти работи. Щом искаш да използваш някого, това показва, че ти липсва нещо. От какво се нуждае богатият? Той има всичко, но пак търси изобилието. Когато пожелае да даде на нуждаещия се, той чувства доволство от постъпката си.

Сега аз говоря за онези, които искат да вървят в Божествения път. Които не са дошли дотам, те могат да следват човешкия ред. Досега са го следвали и пак ще го следват. И да ви се говори да следвате Божествения път, това не става само с казване. Или, да не живеете в човешката любов, а да следвате Божествената – и това не се постига чрез говорене. Човешката любов не изключва Божествената, и Божествената любов не изключва човешката.

 

Първата_песен