Богато въображение или още нещо при 6 г. дете

[rummis]

Здравейте,

Синът ми е на 6 години, здраво и умно дете. Научи се сам да чете по буквички още на 4,5-5 г., на 2,5 г. знаеше марките на всички масово движещи се автомобили в българия. Смята добре за възрастта си. Не е агресивен, макар че като всяко дете понякога влиза в конфликт,  любвеобвилен е, не считам, че има някакви поведенчески проблеми. Проявява изключително силен интерес към средствата на градския транспорт, особено влакове, метро, трамваи, ако зависи от него по цял ден би се возил, знае всички спирки на метрото и на голяма част от трамваите и автобусите, като подвижна навигация, ако го попиташ как да стигнеш до някъде, дори с две превозни средства :), което показва добра способност за ориентация. Апропо, използваме предимно кола, когато трябва да отидем някъде.

Това, което ме притеснява е, че макар иначе да общува нормално с околните, отвреме на време сякаш попада в някакъв свой си свят на фантазиите и започва да разказва за "неговата си кола, къде е карал, къде е ходил, с кого, измисла си и някакви случки, разиграва си някакви ситуации. Или по време на някакво занимание или разговор, например, започва да говори за трамвай № еди кой си, за маршрута на автобус едикой си и пр. Като малък имаше въображаемо приятелче, което в последствие изчезна. Сега има любима плюшена играчка - Мики Маус, от около 4 годишен, може би след изчезването на въображаемия приятел. Той е и любимия му герой, нищо че детето е на 6 - предпочита да гледа Мики маус, Спонджбоб и др.подобни, отколкото момчешките филчета за неговата възраст, като Бен тен, Спайдърмен, Костенурките нинджа и пр. Спи с Мики маус, разиграва си някакви фантазни ситуации с него, дори го включва в измислените си истории. Носи го навсякъде, макар че не изпада в драма, когато не сме го взели с нас. Трудно ми е да разбера, доколко осъзнава, че това  са само фантазии, а не реални ситуации. Когато го попитам "това е наужким, нали", отговаря "не, истина е" В същото време, когато играе на някаква ситуация, осъзнава, че е игра.

Въпросът ми е дали мога да приема това само за развита детска фантазия, или има нещо от което трябва да се притеснявам. Нормално ли е такова поведение при дете на 6 г.

Ако това има значение, детето расте без баща, не го и познава. Независимо от няколкото ми опита да се опитам да му обясня защо, той не проявява никакъв интерес, никога не е и питал защо няма баща или къде е баща му, на този етап не изглежда притеснен от факта. Като мъжко присъствие в живота му - живеем с моите родители, контактува и с вуйчо си, както и с приятеля ми, с когото обаче не живеем на семейни начала. Не съм особено строг родител, много се гушкаме, а и той е много  "гушлив".

 

Бих се радвала да получа някакъв отговор.

 

[Guest Кермит]

Ако по някакъв начин успееш замалко да надникнеш и да видиш ситуацията у нас, когато се прибирам, може би въпросите ти ще отпаднат: летят гранати, гумени стрели и "сухи" водни бомби. След 2-3 засади, успявам позастрелян да си стигна до гардероба, където вместо домашните си дрехи намирам зареден за дръжката автомат. При добър късмет, ако оцелея от бомбардировките, получавам милото "добър вечер, тате, как си?". Войните са ежедневни, а отскоро и жена ми е въвлечена в посрещането ми, изскачайки от хола с маскировъчна маска и оранжева каска. Сина ми е на 7 и по думите на всички колеги психолози, това е нормално. За жената малко съмнения имат, но като чуят, че сваля каската на втората минута, общо взето единодушно определят ситуацията за безобидна и там.

Сега сериозно. Предвид ситуацията, в която расте детето е добре да се погрижиш за това да има мъжкия пример. Ако приятелят ти е сериозен може би е добра идея да обмислите съвместно жителство. Ако ли не - дядовците имат главната роля - детето е добре да прекарва повечко време с тях.

Поздрави и спокойно, моля, вратите се затварят. Всичко е ОК, следваща станция - Вардар!

[д-р Тодор Първанов]

И аз мисля, че не трябва да се притеснявате.

Притеснителното е ,, мъжкият пример,,.Той трябва да има мъж на когото да подражава и който да е авторитет за него.Най-реално е, това да е дядото. Дано е така.

[Диляна Колева]

Здравейте rummis, това, което описвате е едно към едно с моя племенник, който вече е в 4ти клас.

На тази възраст, той също вече познаваше всички марки коли, знаеше всичко за карането на автомобилите и постоянно караше въображаемия си автомобил, който се променяше според това, с кого беше в близки емоционални отношения. Когато беше с мен, караше моята кола. Вървим пеш, а той държи ръце отпред и кара, дори търси място за паркиране, когато решим, че ще седнем някъде. Имаше и фантазен приятел, но той винаги беше в колата.

Има си баща, но той в тези години напълно липсваше емоционално. Т.е. беше в къщи, но не знаеше как да общува с детето си. 

Въображаемите приятели и ситуации, често идват на помощ на децата в тази възраст, за да успеят да преработят емоциите от преживяването си. От раждането до седмата година, децата приемат света през усещанията си. Те не могат да осъзнаят и да изразят своите емоции, затова много често ги изиграват, през някаква дейност. Ако например, детето се върне от детската градина и иска да пусне 5 пъти едно и също филмче или любим епизод, значи е напрегнато и това е неговия начин да се успокои, то не може да го обясни или да го изговори. Ние сме разумни и е добре да уважим това действие. 

По същия начин и виртуалната кола и приятел идват в момент на някаква емоционална нужда, те са помощници за изразяване на емоция, която детското съзнание все още не е в състояние да преработи. Когато съзрее достатъчно, за да намери друг начин, помощният ще изчезне.

С риск да се повторя ще кажа и аз, че е добре да се обърне внимание за мъжката среда в живота му. След седмата година, детето има огромна нужда от това, то започва да изгражда своята мъжка половина и му е нужен пример, като поведение, мисли, говор и т.н. Вуйчото е добър вариант, индивидуален или групов спорт с треньор мъж. Приятелят, ако е готов за това също е добре да се включва.

Имате умно дете, задачата ви е да успеете да го насочите в посока, в която да се развива с удоволствие.