Ивета Добавено Октомври 26, 2019 Автор Доклад Share Добавено Октомври 26, 2019 (edited) Изхода за мен е следният. Колкото и да отричам антидепресантите в момента имам нужда от тях. По един или друг начин съм допуснала да се стигне до тук. Следващата стъпка е медитацията, т.е. приемането. Нищо не можеш да направиш само наблюдаваш и приемаш. А най-сигурният и качествен метод е смилането на това, което не ти харесва. Без борба и бягство. Тогава идваш на себе си. Това очаквам Диди. Да махна от себе си всичко, което не е мое. Да се науча да разпознавам моите мисли от чуждите, независимо дали са вътре в мен или или идват от вън. Това състояние го знам и го помня, но съм го забравила и погребала. На моменти излиза, но много бързо пак го покривам. Очаквам да спра да се страхувам или ако не мога то поне да приема страха си, а не вечно да бягам от него. А докато не разбера защо съм дошла на този свят и в какво съм най-добра, т.е. какво ми е призванието това няма как да се случи. Всичко друго е лъжа. Дотогава ще се държа като някое малко дете и ще се мотая като пиле в кълчища. Благодаря на всички ви за вниманието и помоща. Редактирано Октомври 26, 2019 от Ивета Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Октомври 28, 2019 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2019 Сега махни "очаквам" и виж какво се получава. Ясни стъпки за които се иска конкретни действия. Очакването е пасивна позиция, която предполага нещо или някой от вън да го направи за теб. За това е и писането и говоренето. "Искам", ако кажеш, но нямаш готовност пак не става, защото без готовността и способността, искането се превръща в изискване./отново от другите/ Първо е важно да разграничиш, разпознаеш и осъзнаеш тези две неща. След това да се замислиш от какво си готова да се откажеш, за да се почувстваш по- добре. Ивета 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ивета Добавено Март 9, 2020 Автор Доклад Share Добавено Март 9, 2020 Тази сутрин както си пиех кафето в един момент сякаш забих. Всичко се изпари от главата ми. Погледнах се отстрани. Бях само аз. Страхотно спокойствие и облекчение. Исках само да седя, да гледам в една точка и да наблюдавам. Аз изобщо не съм част от цялата тази лудница около мен. За съжаление това състояние продължи само секунди. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Човек_88 Добавено Март 13, 2020 Доклад Share Добавено Март 13, 2020 Предлагам да помислиш върху един кратък цитат, а именно: "Бедствията разкриват нашите добродетели." Можем да приемем, че според теб ситуацията, в която се намираш, може да бъде определена като бедствие. Кои твои добродетели би разкрило това бедствие? Каква ще е тяхната роля в твоето справяне? С какво могат да ти помогнат, на какво да те научат, от какво да те предпазят? АлександърТ.А., Desy_V и Ивета 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.