Прегръщане на страха

[Ивета]

Изхода за мен е следният. Колкото и да отричам антидепресантите в момента имам нужда от тях. По един или друг начин съм допуснала да се стигне до тук. Следващата стъпка е медитацията, т.е. приемането. Нищо не можеш да направиш само наблюдаваш и приемаш. А най-сигурният и качествен метод е смилането на това, което не ти харесва. Без борба и бягство. Тогава идваш на себе си. Това очаквам Диди. Да махна от себе си всичко, което не е мое. Да се науча да разпознавам моите мисли от чуждите, независимо дали са вътре в мен или или идват от вън. Това състояние го знам и го помня, но съм го забравила и погребала. На моменти излиза, но много бързо пак го покривам. Очаквам да спра да се страхувам или ако не мога то поне да приема страха си, а не вечно да бягам от него. А докато не разбера защо съм дошла на този свят и в какво съм най-добра, т.е. какво ми е призванието това няма как да се случи. Всичко друго е лъжа.  Дотогава ще се държа като някое малко дете и ще се мотая като пиле в кълчища. Благодаря на всички ви за вниманието и помоща. 

Редактирано Октомври 26, 2019 от Ивета

[Диляна Колева]

Сега махни "очаквам" и виж какво се получава.

Ясни стъпки за които се иска конкретни действия.

Очакването е пасивна позиция, която предполага нещо или някой от вън да го направи за теб. За това е и писането и говоренето.

"Искам", ако кажеш, но нямаш готовност пак не става, защото без готовността и способността, искането се превръща в изискване./отново от другите/

Първо е важно да разграничиш, разпознаеш и осъзнаеш тези две неща. След това да се замислиш от какво си готова да се откажеш, за да се почувстваш по- добре.

[Ивета]

Тази сутрин както си пиех кафето в един момент сякаш забих. Всичко се изпари от главата ми. Погледнах се отстрани. Бях само аз. Страхотно спокойствие и облекчение. Исках само да седя, да гледам в една точка и да наблюдавам. Аз изобщо не съм част от цялата тази лудница около мен. За съжаление това състояние продължи само секунди. 

[Човек_88]

Предлагам да помислиш върху един кратък цитат, а именно:

"Бедствията разкриват нашите добродетели."

Можем да приемем, че според теб ситуацията, в която се намираш, може да бъде определена като бедствие. Кои твои добродетели би разкрило това бедствие? Каква ще е тяхната роля в твоето справяне? С какво могат да ти помогнат, на какво да те научат, от какво да те предпазят?