Ивета Добавено Август 23, 2015 Автор Доклад Share Добавено Август 23, 2015 (edited) Здравейте. Д-р Първанов, моля дайте ми схема за спиране на Ципралекс. Вече съм абсолютно убедена, че съм зависима психологически от хапчетата, а не физически. Всичко пречупвам през тях. Това не е нормално и ако не ги махна надали ще развия чувство за пълноценност в себе си. Не може от 1000 год. да се друсам и организма ми вече толкова да е свикнал с тези хапчета, че половинката , с която се лигавя в момента да ми влияе толкова много. Разбирате ли , наред съм и осъзнавам, че нито ден нито два нито седмица, ако не ги взема няма да ми повлияе на организма, но в момента, в който не я изпия и всичко се връща отново. Трябва ми някаква алтернатива, която да изработя, за да спра да въртя едно и също. Последният психиатър ми каза, че нямам нужда от него, а от терапевт. Не, че не го знам и не , че не съм ходила. Но разбрах и нещо друго. Ставам зависима дори и от тези, които ми помагат. Трябва по някакъв начин аз да се справя сама иначе няма да стане. Като за начало искам да махна химията, защото докато я блъскам каквото и да постигна ще си казвам ... ето хапчето ми помогна. Даже до такава степен съм свикнала, че знам всяко едно хапче как действа и сама си променям държанието спрямо него. Буквално вече се опитвам да контролирам действието и на хапчетата. Което е пълен абсурд. Вече дори се отказах да ходя и на терапевт ... опитах поне трима за 15 год. ... временно оправяне, вкопчване в тях и после пак в порочния кръг. При положение, че я докарах до там, че да имам натрапливости за самите медикаменти, които уж трябва точно това да лекуват то работата е ясна. От моята глава дойде, моята глава трябва да го махне. Искам само професионално мнение. Преди половин година ми беше изписан Ципралекс по 1 1/2 , което знаех, че ми е много и ме бушоняса точно за два дена. Сама си го намалих до 1/2 и така я карам от 3 месеца насам. Вчера реших да почна по 1/4. Хедонина както Ви питах изобщо не започнах. Махнах и ривотрила от 3 дена. Вчера имах голяма криза, но успях с 1/2 Ксанакс да се справя. Мисля, че ако ги махна напълно и сама започна да се справям то ще развия и увереност в себе си. Само ми подайте до кога и как. Не може целият ми живот да се върти около хапчето. Аз съм се концентрирала изцяло върху тях и го осъзнавам. Лошото е, че каквато и крачка да направя напред докато ги пия ще си мисля, че е от тях. А пък и осъзнах, че докато ги пия ще казвам на подсъзнанието си, че съм болна. Това е пълна глупост. Аз може би отдавна съм се справила, но щом не съм махнала медикаментите това вече има обратен ефект и винаги ще ме връща обратно. Един здрав и уверен човек не пие хапчета. Защо за всичко ми говориха, само никой не ми махна химията ???!!! Редактирано Август 23, 2015 от Ивета Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Август 25, 2015 Доклад Share Добавено Август 25, 2015 Съжалявам, не мога да дам подобен съвет на човек без да е мой пациент и понеже не работя, не мога да ти бъда полезен в тази насока. Ивета 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ивета Добавено Август 29, 2015 Автор Доклад Share Добавено Август 29, 2015 Здравейте. Искам да споделя нещо, което осъзнах съвсем наскоро и за пръв път от както съм с ПР. За пръв път усетих радостта от ПА и каква Божия благословия е тя. Радостна докато бях в паниката надали, но когато отмина и се поуспокоих разбрах защо е дошла. Да ме накара да се замисля върху себе си, бях се забравила в забързаното ежедневие. Много задачки за вършене, стрес, напрежение и в един момент "избушонясваш". За пръв път погледнах с други очи на паниката, а не със страх. Тя дойде да ми каже, че съм се натоварила прекалено много с излишни ангажименти или пък влагам повече емоция при вършенето им отколкото е нужно. Каза ми, че трябва да съм по-спокойна, че трябва да обръщам повече внимание на себе си, че доста съм се разпиляла, и че трябва да се посъбера малко. Излязла съм извън своя коловоз, как няма да се паникьосам. За пръв път изпитах радост и блаженство от това, което ми се е случило. За пръв път усетих ползата от ПА. И това стана, когато просто погледнах на нея с други очи. Хора радвайте се когато получите ПА. Тя идва за да ви напомни , че сте се забравили. Да ви научи на Любов към себе си, да ви каже, че вие сте най-важни на този свят и всеки път, когато забравите това тя ще идва за да ви завръща. Мисля, че така БОГ се грижи за нас и ние трябва да сме му толкова благодарни за това. Колко е по-лошо да си се вкарал в някакви рамки, защото така е угодно на някой си, но да те застигне инсулт, инфаркт, диабет, язва на корема, хронично главоболие още много и много... ! Далеч съм от мисълта, че щом съм разбрала това то край вече като с магическа пръчка и всичко е наред . Напротив , дълга работа ме чака. Но съм щастлива, че поне разбрах ПА от къде и защо идва и ще знам какво да отработвам. И само искам да допълня, че снощи за пръв път изчетох много задълбочено статиите на Орлин за ПР и ОКР. За пръв път вникнах в тях и доста неща осъзнах и разбрах. Благодаря на всички тук, които се опитват да помагат и наистина го правят. С най-искрени чувства ! Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 1, 2015 Доклад Share Добавено Септември 1, 2015 Благодаря ти за осъзнаването и разбирането най-сърдечно! Ивета 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ивета Добавено Септември 17, 2015 Автор Доклад Share Добавено Септември 17, 2015 Здравейте отново. Този път искам да споделя нещо от личния си живот и да разбера има ли връзка със състоянията, в които изпадам и всъщност ЗАЩО ГО ПРАВЯ ?!? Как започнаха за мен ПА - като резултат от едно силно влюбване. Не мога да си отговоря на един въпрос: защо се влюбвам до лудост ? Защо като обичам така се отдавам, че буквално губя себе си, така, че накрая се разпадам на съставните си части и после се чудя как да се събера. Това стана преди 15 год., когато получих първата си ПА. Толкова бях потънала и хлътнала, че ПА, която ме навести буквално ме зашлеви и ми каза : момиче опомни се, какво правиш ?!? Буквално се отвори кутията на Пандора. Труден път изминах от тогава, доста неща разбрах за себе си, доста неща промених. Събудих се променена и със сигурност се харесвах повече. Поех въздух, стъпих си на краката, развих здрав егоизъм и реших, че съм си взела поука. Но ... не. Всичко се повтори преди 7 год. Още си сърбам попарата. Явно са ми останали неотработени неща. В момента само като пиша и ме подпира под лъжичката. Прекъснах отдавна въпросната връзка, останаха ми само хубави спомени, чувам се на моменти с мъжа, който отново грабна сърцето ми /или по-скоро аз му го дадох/, но усещам, че той е изстинал към мен, всъщност променил се е, а аз си останах закотвена там някъде в миналото. Това ме измъчва, но усещам, че аз не го пускам. Не го притеснявам по никакъв начин нито досаждам, но усещам, че съм още в капана. Най-добрата ми приятелка постоянно ме хока, че съм "идиот" и трябва да имам граница. Къде ми отиде здравият разум ? Защо го правя за Бога ? Къде ми е имунитета, който бях изградила от първия път ? Защо до такава степен се съобразявам, че изпускам себе си, за да държа другите. А на тях определено им харесва. Кое ми е сбърканото ? Все още не мога да си отговоря. Вече съм жена на възраст, а на моменти се държа като малко дете. Хем съм го прегърнала, хем си патя. ЗАЩО ??? Питам вас, а отговорът е някъде в мен. Защо не го откривам ??? Какво искам да постигна или да си докажа с това тотално отдаване ? Къде ми е здравата мисъл, която ме пази и трябва да ме спре на време ??? Това Любов ли е или някаква заблуда от моя страна ? Със сигурност знам, че когато обичам мога да прескоча себе си, за да зарадвам този отсреща. И каква е тази Любов, която ме разрушава ? Или учи ??? Оффф .... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ивета Добавено Декември 19, 2015 Автор Доклад Share Добавено Декември 19, 2015 Здравейте. Скоро не съм писала тук. Ще ми се да споделя какво осъзнавам в последно време и мисля, че към това състояние се стремя. Когато човек се страхува се опитва да навакса от вън, стреми се към външния свят, но там нищо не получава ако душата му е празна. Не че е лошо да има повече социални контакти, но те нищо не биха му дали и в повечето случай ги усеща още по-безсмислени и безразборни ако той е свит от вътре. На моменти сякаш се отпускам и усещам как вътрешният ми свят и Вселена се разширяват. Тогава всеки и всичко си застава на мястото. Няма излишни хора или места. Всичко е точно както трябва и по предназначение. Тогава усещам суетата и егото на дребните души около себе си. И то е толкова осезаемо, че чак дразни на моменти. Но всеки с времето и уроците си. Бих била щастлива ако можех да задържам тези моменти на просветление за по-дълго време. Но уви сякаш нещо все още ме дърпа назад в гадната тясна черупка, която ме задушава. Сякаш направя няколко крачки напред после пак назад. Но съм щастлива, че виждам светлина в тунела и се старая да я следвам. Кажете ми, че съм на прав път. Благодарности и Светли празници ! Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Декември 19, 2015 Доклад Share Добавено Декември 19, 2015 На прав път си. Просто виж какви патерни от мисловни модели и поведенчески навици те връщат. Когато ги преработиш, става естествено все по-често да си в тази широка виделина на вдъхновението. Ивета 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ивета Добавено Януари 19, 2016 Автор Доклад Share Добавено Януари 19, 2016 Здравейте. Бих искала да ми дадете малко насока и помощ относно хипнотичната регресия. Двете с психоложката, която посещавам решихме да направим една сесия да видим какво ще се получи. Аз лично много отдавна искам да навляза в себе си, но в случая малко ме спира това, че й нямам особено голямо доверие . От къде изхождам ?!? При трите посещения, които имам при нея мога да кажа, че като човек ми действа добре, позитивна е и определено се успокоявам като си разтоваря "лошия умствен" багаж. Но като специалист малко ми куца. Моята цел не е да се успокоявам, а да виждам, че наистина ми помага да вървя напред със свои сили. Това означава, че съм направила връзката с нея и й вярвам на 100 %. Това за сега не усещам. Не знам дали ще постигна желаният ефект от подобна регресия и дали не е опасно за мен при положение, че не съм й се доверила напълно. Да предприема ли подобно действие ? Аз се колебая. В същото време, имам огромно желание, защото знам, че така ще се срещна със себе си, но си мисля, че трябва да намеря вещ специалист в тази област. Тя лично казва, че е правила няколко хипнотични регресии с пациенти, но аз си имам едно наум . При положение, че не мога да й се доверя напълно, но проведа сесията това може ли да има някакви отрицателни последици за мен и изобщо мога ли да очаквам някакъв положителен резултат ... да не забия някъде, от където после ще се чудя как да изляза. Не крия, че колкото ми се иска толкова ме е и страх Все пак тя е за това, да ме води и напътства или поне аз така виждам нещата. Моля дайте ми някакъв съвет ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Януари 19, 2016 Доклад Share Добавено Януари 19, 2016 (edited) Ивета, хипнозата е преди всичко доверие между клиента и терапевта.Ако, доверието липсва, тя не се получава.Това е.Никакви отрицателни последици освен, парите за сесията.Но, това доверие не се получава с 3 сесии, обикновено са нужни доста повече. Прегледай първите ми постове във форума-Психология и психотерапия.Те са посветени на регресивната хипноза.Нещата, които съм описал там обикновено са ставали след 5-6 сесии или дори по-късно. Редактирано Януари 19, 2016 от д-р Тодор Първанов Орлин Баев, Лина Коцева и Ивета 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 19, 2016 Доклад Share Добавено Януари 19, 2016 "Хипнозата е преди всичко доверие между клиента и терапевтa!" Д-р Тодор Първанов Това е много точно казано. И не само хипнозата, а психотерапията и клиничната комуникация като цяло е доверие между терапевт и пациент/ клиент. С времето практика аз виждам примерно колко повърхностно и обслужващо натрапени очаквания е ритуалната хипноза "затвори очи и т.н....". Майсторската хипноза се случва без въобще да е спомената думата хипноза. в процеса на самия разговор и наистина е преди всичко дълбоко спечелено доверие. Доверие, предавано през сливане на терапевта с енергията, емоциите, менталността (разбиране) на човека - т.н. рапорт. Дали ще го наречем Ериксонова/ разговорна хипноза, вълшебство в общуването или просто майсторска клинична комуникация, но - това е истинската хипноза. Другото е ритуал, задоволяващ очаквания, сугестирани от Холивуд, а не идващи от реален опит с резултатна психотерапия. Доста скучен ритуал - човекът срещу теб е със затворени очи, мълчи или едва едва смотолевя нещо... Не че няма мястото си - прилагам го, но с времето по-рядко и както казах, майсторската клинична комуникация и хипноза се случват без да са обявявани и по време на самия естествен комуникативен акт! Ивета и zlati9 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ивета Добавено Януари 19, 2016 Автор Доклад Share Добавено Януари 19, 2016 Разбрах ви напълно и двамата и ви благодаря за отговорите. Д-р Първанов ще прегледам постовете Ви, а това което казва Орлин разбрах отлично. Тази жена не стига ли до сърцето и душата ми по време на сесия надали ще го направи при хипноза. Поне не и на този етап. Мисля си, че човек, който дори да не е терапевт успее ли дори само с дума да стигне до теб то е много по-ценно от всичко останало. В период от живота ми, когато се лутах и налучквах случайно попаднах на лекарка сърдечно-съдов хирург. Просто си поговорихме уж ей така, а тази жена в процеса на разговора продължил около 30 мин. успя с едно изречение да стигне до мен. Така даде началото на процес, който ми вдъхна сили и живот за доста време за напред. Тя ме накара само с дума да погледна в себе си и да разбера върху какво трябва да работя. Тази жена ми беше по-ценна от всички терапевти, които съм обиколила. И 10 регресии да направя, няма ли я връзката нищо няма да постигна. Благодаря ви отново. Ще продължа да си посещавам сеансите, все ще си открадна нещо ценно ☺, но на този етап надали ще се подложа на хипноза. Бъдете здрави ! Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bubolechka Добавено Януари 20, 2016 Доклад Share Добавено Януари 20, 2016 Не бързай да отпращаш твойта психоложка.Не винаги доверието идва с първата среща.При мен дойде след 5,6 ,а отначалото все ми беше на ум "тоя човек не ме разбира няма да ми помогне".Но когато си позволих да покажа всички слабости усетих връзката между нас.Не бързай да е сменяш просто се разкрйй нацяло пред нея и виж как ще потръгне.Успех Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Януари 20, 2016 Доклад Share Добавено Януари 20, 2016 (edited) преди 1 час, bubolechka каза: Не бързай да отпращаш твойта психоложка.Не винаги доверието идва с първата среща.При мен дойде след 5,6 ,а отначалото все ми беше на ум "тоя човек не ме разбира няма да ми помогне".Но когато си позволих да покажа всички слабости усетих връзката между нас.Не бързай да е сменяш просто се разкрйй нацяло пред нея и виж как ще потръгне.Успех Не бих се съгласил съвсем, макар да има случаи, в които наистина нещата се получават малко по-късно. Но те са по-скоро изключение. И при тях наистина полезното е да няма абсолютно никакво доверие, защото то като ефект е донякъде равнозначно на пълното доверие - разбираш, че нямайки доверие, ако вземат да се случват добри промени у теб, няма как то да не се трансформира в пълно такова. Иначе, още от първата среща клиентът трябва да си тръгне с убеждението, че насреща си има професионалист, който знае какво прави. В това време, дори клиентът да е имал нагласа да му бъде помогнато, на тръгване би следвало да е сигурен, че ще получи необходимата помощ, за да си самопомогне. И в този смисъл, понякога в името на получаването на по-добра отправна точка за самопомощ, липсата на доверие е част от ресурсите, които за клиента остават малко скрити, а терапевта следва да упъти за разкриването им. Но чак пък 5-6 срещи... това са си много и като време, и като пари. Редактирано Януари 20, 2016 от Кермит Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Януари 21, 2016 Доклад Share Добавено Януари 21, 2016 ,,Но чак пък 5-6 срещи... това са си много и като време, и като пари. ,, Една от характерните черти, на хората с невротични разстройства е недоверието. За това, 5-6 сесии е дота добър резултат.Преди време, една моя клиентка ми разказа следното - Дойдох при вас с голяма надежда.Бях чувала само положителни отзиви и първото ми впечатление се покриваше с тях.И всичко рухна в момента, когато си тръгвах.Тогава, изпращайки ме, вие ми казахте, че аз съм един добър човек.Аз обаче знаех, че това не е истина и вашите думи ме накараха да мисля, че вие не познавате добре хората, щом може да направите такава огромна грешка.Тръгнах си с огромно разочарование и много обмислях, да продължа ли да идвам повече при вас, при положение, че бях убедена във вашата некомпетентност-какъв е този терапевт, който не може да разпознае доброто от лошото. Мина доста време, докато клиентката ми започна да осъзнава, че наистина аз съм правия и тя е добър човек.Едва тогава терапията потръгна. Лина Коцева, Орлин Баев и Ивета 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ивета Добавено Януари 21, 2016 Автор Доклад Share Добавено Януари 21, 2016 Аз мисля, че всичко е според зависи . Още в самото начало при мен беше така - доверих се напълно на първия си психиатър / преди 15 год. не бях и чувала за психолози камо ли терапевти / чак след година посещения може би, но тогава нямах голям избор, а бях толкова отчаяна, че буквално се хванах като удавник за сламка. Жената след време ми стана дори приятелка, но лошото което наследих бяха медикаментите. Просто имах доста години успокоение в тях и нейно лице, което не съзнавах като зависимост. Сега вече имам друга цел, защото разбрах, че всичко, за което се закача после изчезва и това не е начина. Търся терапевт, който да е вещ и да ми обясни целият механизъм на действие на тази "лудост", който да ме хвърли в боя, но да е до мен и само да ми подава по едно пръстче по-скоро за баланс отколкото за опора. Тези хора имат тежест, това се усеща от първия път. Затова съм станала вече доста избирателна и знам кога някой ще ми свърши работа и кога не . Имам вътрешното усещане, че този човек ще се появи за мен в правилния момент и на правилното място. Сега колкото и да напъвам ... просто ще си продължа с посещенията, защото това пак е част от пътя и е по-добре от това да цикля на място. Благодаря ви добри хора, че ви има ! zlati9 и Орлин Баев 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 21, 2016 Доклад Share Добавено Януари 21, 2016 Много мъдро осъзнаване се случва в теб, Ивета! Със сигурност израстваш и тъй като си все по-готова, решаващият за промяната на ситуацията ти терапевт ще се покаже скоро на хоризонта! Ивета и zlati9 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ивета Добавено Януари 26, 2016 Автор Доклад Share Добавено Януари 26, 2016 Ако ми позволите малко да разчупим форума ... може да се посмеем заедно http://ovarna.bg/curios/naj-absurdnite-vuprosi-zadavani-na-psihoterapevta-po-motivi-ot-realni-sesii/ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Януари 26, 2016 Доклад Share Добавено Януари 26, 2016 Истина е! То, честно казано, не е чак толкова смешно, когато ставаш свидетел сравнително често на подобни заявления... Страданието на хората понякога придобива странни изражения в реалността на околните, но все така си е страдание. Затова, разпознавайки го, не ми е чак толкова смешно. Но, за широката публика - може би ще е забавно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ивета Добавено Януари 27, 2016 Автор Доклад Share Добавено Януари 27, 2016 Опитах се да вкарам и лека самоирония от позицията на "борещ" се от доста време ... В самото начало подобни въпроси съм задавала предполагам и аз, но сега вече гледам с други очи . Когато си объркан и изплашен не съзнаваш какви абсурди излизат от теб ... Аз съм се виждала в подобна светлина и знам, че е отвратително ... достъпно само за тези, които са го минали. Просто исках да погледнем поне за малко и от веселата страна ... иначе, че страданието си го има е така. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ивета Добавено Февруари 3, 2016 Автор Доклад Share Добавено Февруари 3, 2016 Вчера прочетох един пост, в който Д-р Първанов изказва мнение за книгата "Автохипноза за по добър живот" на Уилям Хюит. Стана ми интересно, намерих я в нета и познайте какво открих. Същата психоложка, която посещавам и за която изказах мнение, че не мога да направя контакт за 5-6 сесии ми е прилагала хипноза четейки дословно от книгата. . Колко разочарована останах, но в същото време освободена вътрешно, че все пак усещането ми е било вярно. За какво пътувах и плащах сесии ... !?! С много по-голям успех направих същото в къщи ... направих си запис на една от автохипнозите и сама постигнах много по-голям ефект. Добре, че не се реших на регресия. Някак си мисля, че сама ще стигна много качествено до правилния отговор. Дано да успея. Благодаря ви ! Диляна Колева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Февруари 3, 2016 Доклад Share Добавено Февруари 3, 2016 ,,С много по-голям успех направих същото в къщи ... направих си запис на една от автохипнозите и сама постигнах много по-голям ефект. ,, МНОГО УМНО!!!! Лина Коцева и Ивета 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ивета Добавено Април 19, 2016 Автор Доклад Share Добавено Април 19, 2016 Здравейте отново. Избягах. Но мисля не от себе си. В Германия съм в момента. При бившият си съпруг. През какво ли не минахме с него, но не спряхме да се търсим. В момента живея в къща до гората. За три седмици тук не знам как, но намалих до минимум медикаментите. По цял ден съм сама и ми харесва. Страховете изчезнаха. Сякаш влязох в контакт с БОГА. Дойдох на себе си. Но сега идва най-трудното или поне за мен е. Факта, че пак сме двамата с бившия ми съпруг явно говори, че искаме да продължим заедно и НАЧИСТО. Но май и двамата се измъчваме от стари неща, които сме си причинили докато сме били разделени. Аз мисля, че за мен това не е проблем. Простила съм му почти всичко. Важното е от тук на сетне да градим нещо общо. Само, че аз имам проблем СЪС СЕБЕ СИ. Преди доста години, когато исках да се развеждам имах връзка с друг човек. Няма да съм многословна. Така стана, че тогава поисках дете от него, което той ми даде, но никога повече не потърси. Бившият ми макар, че се съмняваше го прие. Гледахме го къде двамата къде сама. Минахме през всичко. От разгулния живот на бившия до адът да гледам сама две деца. Детенцето ми е много добро, възпитано и можещо. Знаещо какво иска и поне за сега как да го постигне. Но в момента в ада горя аз. Как да продължа взаимотношения с човек, който дефакто лъжа. Питал ме е няколко пъти за него, но аз нямам смелостта и куража да кажа истината, защото така няма мисля да постигна нищо, а ще събудя заспалите дяволи в него. По скоро аз трябва да си простя вътрешно. Защо не мога да приема за нещо нормално това, което съм поискала преди време. Защо е това противоречие. Опитвам се да намеря отговора в себе си, но не мога. Измъчвам се и това ми пречи да продължа истински и пълноценно. Знам, че това е само мой проблем, защото той винаги го е обичал и поощрявал. Съвестта ще ме побърка. Как да си простя, за да спра да ровя. Безсмислено е да изкарвам всичко наяве. Това ще нарани много хора, а и на мен няма да помогне. Това е нещо, което аз трябва да отработя и реша сама пред себе си, а не знам как. Поредната натрапливост ли е, защото в момента нямам други страхове или ... ?!? Ще се радвам да ми подадете пак ръка. Благодаря, че ви има. Поздрави. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Април 21, 2016 Доклад Share Добавено Април 21, 2016 " Да простиш на себе си означава да се приемеш такъв, какъвто си - с всичките си слабости и качества, които смяташ за недостатъци. Да прекъснеш навика -да спреш да се критикуваш. Забелязали ли сте, че когато искаш да спреш да пушиш или да се храниш прекомерно, колкото е по-силно желанието ти да спреш, толкова по-силно се е загнездила в психиката ти борбата със себе си? И продължаваш още по-упорито да извършваш стария навик, но и успоредно да се самообвиняваш непрекъснато. И в крайна сметка нищо не постигаш или постигаш краткотрайни ефекти и старото се връща. Получава се така, защото от една страна отправната ти цел и посока са сбъркани изначално. От друга - се бориш срещу себе си, отричаш частите от себе си, които извършват стария навик, критикуваш ги и те се свиват от срам. Това кара енергията ти да се свие и от напрежението – да продължиш да търсиш успокоение в стария навик. Защото всъщност целта на стария навик е да успокои неравновесията и напреженията в теб. Но това се случва само временно, защото си се объркал, че навикът лекува душата ти. Това, което лекува и което търсиш всъщност, не е да спреш да пушиш или да се храниш прекомерно, а състоянието, в което ще пребиваваш, когато стане това. Помисли кое е това състояние – как би се чувствал тогава? Когато ти стане ясно, е необходимо да започнеш да извикваш това състояние в тялото си като усещане. Да си го представяш редовно и да се опитваш да го чувстваш сега. Когато започнеш да го правиш, старите ти навици ще продължат да се проявяват още известно време, в зависимост колко са дълбоки. Но твоята цел е единствено да продължаваш да си представяш това състояние и да го внедряваш в ежедневието си, а когато се отдадеш на стария си навик по инерция, да не се самобичуваш, а да започнеш да го наблюдаваш как го извършваш и какво ти носи. Скоро ще установиш как по естествен начин ще ти се иска да пребиваваш все по-често в състоянието, което си избрал и вече лесно можеш да предизвикваш като усещане, а то самото, веднъж сетиш ли се за него, ще те уравновесява и ще успокоява напрежението, което предизвиква старите ти навици да се проявят. Същият принцип се отнася и за всичко останало, за което се съдиш и критикуваш. Необходимо е да разполагаш с две неща – 1. вътрешно да имаш за цел и усещане за състоянието, към което се стремиш и искаш да постигнеш, и 2. да отделиш време да се наблюдаваш без да се съдиш - какво ти носят старите навици и в какви състояния те вкарват. Но за да извършиш това упражнение ефикасно и с цялата си душа, е необходимо да си разбрал, че всичко, към което се стремиш, всъщност не се намира извън теб, а вътре в теб." Лина Коцева, Ивета и M.Nickolov 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ивета Добавено Април 22, 2016 Автор Доклад Share Добавено Април 22, 2016 Диди, много ти благодаря за отговора. Ще помисля върху всичко това. Правила съм го, опитвала съм се, но е било краткотрайно. Все от някъде ставаше пробив. Старото мислене съсипва добрата работа.. Упоритост и силна мотивация. Благодаря ти отново. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Април 24, 2016 Доклад Share Добавено Април 24, 2016 ,,Поредната натрапливост ли е .. Определено. Ивета 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.