д-р Тодор Първанов Добавено Август 17, 2015 Доклад Share Добавено Август 17, 2015 Доколкото разбирам ти бягаш от кризите.Истината е в точно обратната посока.Не само не трябва да бягаш от тях, но трябва да си ги пожелаваш.Няма друг начин да се убедиш, че те не застрашават здравето и живота ти от този. Насочи волята си в тази насока.Например отделяй по 15 минути сутрин и вечер и си повтаряй това --ще получа ПА,, ще ми стане лошо, започвам да обикалям напред назад, какво да правя сега и тем подобни глупости,.И когато усетиш, че идва, още повече увеличи надъхването.Ти се питаш, как да спреш кризата, не това въпроса.Въпроса трябва да е -Как да го усиля този страх.Как да го усиля? Това трябва да ти е целта през цялото време- усилването. Едва след като се научиш да го усилваш, ще може да се научиш да го спираш.Няма друг начин. Орлин Баев, v.kolev и Ивета 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
v.kolev Добавено Август 20, 2015 Автор Доклад Share Добавено Август 20, 2015 Здравейте!Д-р Първанов, опитах.Значи не се получи нищо, не можа нищо да стане от това което си мислих, нито получих ПА.Днес обаче първи ден на работа и това беше един от най кофти работните ми дни, цял ден тревожност, свит стомах, постоянно усещах различни симптоми и учудващо мозъкът ми без мое съгласие ако мога да се изразя ми казваше ето това е симптом на ПА.По обяд направо едвам издържах, спрях да работя за малко защото тревожноста стана много голяма, опитах да засиля симптомите но не мпжех, директно след като си го помислех, предизвиквах мозъкът ми го отхвърляше, все едно казваше това не е правилно, видях се в чудо, започнах да искам да си ходя, но някак с воля успях да остана и да изкарам докрай работния ден.Не искам да отсъствам от работа, но всичко това много ми пречи, може ли да ми дадете насоки как бих могъл да се справя с това, дето ми се случи днес ако пак се появи? Благодаря! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
v.kolev Добавено Август 24, 2015 Автор Доклад Share Добавено Август 24, 2015 Здравейте!Пиша по повод възход, за което се радвам.Когато усетя напрежение в стомаха си казвам какво толкова и гледам да остана спокоен, след малко отминава.По същия начин и с всички кофти мисли, съсредоточавам се върху нещо друго.С две думи не оставям ума ми да мисли върху нещата, които ме карат да се чувствам кофти.Чувствам се щастлив, изпълнен с радост и сила, прекрасно е.Само се надявам да удържа и да не позволям пак да изпадам в тези дупки, а когато съм в тях губя наистина ценно време. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Август 25, 2015 Доклад Share Добавено Август 25, 2015 Сууупер! Чудесно!Защо се съмняваш? Нима се съмняваш всеки път, като си обуваш чорапите, че ще ги нахлузиш някъде другаде, а не на краката си?Щом си радостен и щастлив, значи вече знаеш, че имаш избор по отношение на това как да се чувстваш. В другия случай става като в този виц: Седи си Чапаев на бордюра на една градска улица и от време на врема силно и пронизително извиква "Оооооооххххх". Толкова бил силен викът му, че цялата махала огласял. Петка, нали бил негов стар и верен другар, решил да иде и да види каква е мъката на Чапаев. Приближил го и го сварил с едно паве в ръка. Недоумявайки попитал:- Чапаев, какво става, защо седиш тук и издаваш тези ужасни викове на болка?- Петка, отговорил Чапаев, знаеш ли, че намерих това паве и се целя по топките с него.- Но, защо ти е? - в недоумение попитал Петка - това е старшно мъчение, което правиш...- А, мъчение е, дааа, ама знаеш ли като не се уцеля какъв кеф е! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
v.kolev Добавено Август 25, 2015 Автор Доклад Share Добавено Август 25, 2015 Хахахаха, наистина е така.Развесели ме доста с този виц.Между другото по настояване на личния лекар отидох на психиатър, който ми обясни че проблема е в недостига на серотонин.Аз му казах, че успявам да се справя и без лекарства, но той рече и отсече:Това се лекува минимум година, до 5 години.Дори ми стана смешно, при положение че аз самия успявам да вървя нагоре и без лекарства.Изписа Есцитил по половинка сутрин на през 3 дни.Някак обаче хич не вярвам и не смятам да го пия, след като видях, че силата е в мен самия Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Август 26, 2015 Доклад Share Добавено Август 26, 2015 Много правилно решение си взел - силата и начинът за справянето са наистина в теб самият! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 26, 2015 Доклад Share Добавено Август 26, 2015 (edited) Да, в теб е скрито справянето - но какво научи досега? В темата ти има над 30 отговора, а ти продължаваш да казваш, че ако можеше, би захвърлил гадното нещо надалеч някъде. Пишеш ми, че си чел статиите ми - но не виждам много научено от тях. Д-р Първанов ти препоръча по всякакъв начин да искаш страха, да си го предизвикваш и да "прегръщаш" с готовност уроците му. Но в теб и досега си стои една дисоциация, противопоставяне между съзнанието ти и уроците, които ставащото те моли да научиш. Моли те на колене, а ти продължаваш по някаква наистина незнайна за мен причина да виждаш едни жалки паник атаки като страшни и ужасяващи, чрез страха си от страха да ги потискаш, което естествено че ги превръща в плаваща тревожност... Паниките са най-голямата благословия, която досега си получавал в живота си. Те са тук, за да те направят истински смел, сърцат, самоуверен и спокоен мъж ! Но, не виждам в теб дори и интелектуално разбиране в тази посока, камо ли готовност за осъзнаване в дълбочина, през клетките и душата... При такова положение не искам да те приема. Покажи разбиране, поне пробвай да разумееш с ума, а след това и по-преживелищно. Защото аз в терапията бих те хвърлял в центъра на ужаса ти пак и пак, умишлено. Наистина не ми трябва да си приказваме до безкрай и нищо да не се случва. Затова ако търсиш външно успокоение, с което да замазваш уроците, на които несъзнаваното ти иска да те научи, обърни се към колега. Аз мога да ти предложа гмуркане в страха, пътуване в ужаса и учене на трансформацията им в смирена, любяща смелост. Но, както писах, не виждам разбиране... Редактирано Август 26, 2015 от Орлин Баев Кунум, v.kolev и Ивета 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
v.kolev Добавено Август 26, 2015 Автор Доклад Share Добавено Август 26, 2015 Правя всичко по силите ми и това което ми е дадено като съвет от всички тук.Обаче в последно време просто не мога да се справя, онзи ден все едно видях изхода от всичко това, днес абсолютна противоположност - постоянна тревожност, каквото и да опитам и колкото да настоявам ума ми казва това е грешно.Все едно ми се блокира разумното и вярно мислене.Съгласен съм г-н Баев, хвърлете ме във всички мои страхове и ужас, аз нямам против.И аз не мога да разбера защо съзнанието ми ми играе тези номера.Не, не съм мазохист и тази тревожност не ми харесва, изключете го като вариант.Разбирам какво ми казвате, знам и изпитах сам че паник атаките са просто неприятно усещане, нито се умира нито ще ми стане нещо.Бих казал, че проблема е в това, че не успявам да ги приложа всички съвети, въпреки усилията и желанието ми.Когато го няма това вътрешно напрежение и тревожност мога да направя почти всичко, но хване ли ме край, нищо не важи все едно.Дори сам се питам, аз ли греша?Аз сигурно не правя нещо както трябва.. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кунум Добавено Август 26, 2015 Доклад Share Добавено Август 26, 2015 Много ми се иска да те подкрепя с личния си опит: когато осъзнаеш и преживееш това, за което ти говори Орлин в последния си пост, резултатите идват изненадващо бързо. Наистина! Получава се нещо като да излезеш на открито сред синьо-зелен простор от тясна, прашна стая. Аз поне го усещам така. Може някой да ти помогне, като ти отвори вратата, крачката навън обаче си я правиш ти самия.. )) v.kolev 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Август 26, 2015 Доклад Share Добавено Август 26, 2015 Бих казал, че проблема е в това, че не успявам да ги приложа всички съвети, въпреки усилията и желанието ми.Когато го няма това вътрешно напрежение и тревожност мога да направя почти всичко, но хване ли ме край, нищо не важи все едно.Дори сам се питам, аз ли греша?Аз сигурно не правя нещо както трябва..Не е в това проблема и не грешиш. За съжаление през писане във форум няма как да възприемеш препоръките. Освен техниките има и доста уточнение, личното присъствие на терапевта също е от изключителна важност. Увереността която ще те споходи след първите ти опити е важно да бъде затвърдена и подкрепена, с адекватна насока за надграждане. За съжаление това е много индивидуално и тук няма как да го направим за теб.Всички, които са писали тук и след това са преминали на лична терапия вероятно могат да потвърдят огромната разлика във възприемането на информацията дори. През препоръките тук, ти направи първите си стъпки. Това за някои хора е достатъчно, за други изобщо, крайно недостатъчно, а на трети им трябва още малко подкрепа. Мисля, че ти си от третите, моята препоръка е да не си губиш времето, а да посетиш психотерапевт и да приключиш с всичко това. v.kolev 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Август 27, 2015 Доклад Share Добавено Август 27, 2015 Диляна е права, сам не може да се справиш.Потърси колега и работете заедно с него. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
v.kolev Добавено Август 27, 2015 Автор Доклад Share Добавено Август 27, 2015 Диди, търся съвети тук защото бях при 3 терапевта.Нито един от тях не пожела да даде срок на терапията.Първия беше на мнение, че всичко това винаги ще го има, в моменти на стрес ще е силно, просто трябвало да не се тревожа толкова.Втория още след първата среща се отказах да ходя при него, искаше да посетя психиатър с който работели заедно да ми изпише антидепресанти.Третия обширно говорехме за миналото, общо взето от 5 срещи само за детството ми говорехме.Трудно ми е да се доверя вече, това също повлия на вярата ми.За това и пожелах да се срещна с г-н Баев, понеже знам че е способен да ми покаже как да се справя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 28, 2015 Доклад Share Добавено Август 28, 2015 "Не, не съм мазохист и тази тревожност не ми харесва, изключете го като вариант!"Тази мисъл е централна в разбирането, което увековечава състоянието ти - твърдя го. Защото да приемеш естественото страдание и да се учиш от него е толкова нормално, колкото и да си благодарен на радостните преживявания, но без прилепване към тях. Такава е диалектиката на мъдростта! Защото страданието в случая е преживявано закономерно, като стимул за характерово развитие, за порастване. То е като качване по планина - трудно е, задъхваш се, но житейските ти крака укрепват, волята нараства, а визията за живота, света, другите и себе си става висока и ясна. Защото колкото повече страдание може човек да поеме разумно и да го преработи в душевна опитност, толкова повече и радост може да преживява и също да извлече опитност за душата си от нея. В крайна сметка, при такава гледна точка, човек се научава да се учи и от двете и да ги вижда от трета, надхвърляща ги позиция - тази на духа си! A в ученето от нормалните трудности няма грам мазохизъм. Животът е бинарен - има ден, има и нощ. Има сладко, има и горчиво. Има удоволствие, има и страдание. Това са житейски факти, присъстващи в самата тъкан на живота. Да искаш да живееш без трудности е като да искаш да ядеш само сладко или да се спускаш само надолу, без да се качваш нагоре. То е като да искаш само да спиш, без да живееш. Нормалните вътрешни и външни трудности се превръщат в мазохистична мъка, когато визията за живота е крива, когато човек има заложено вярването, че щом е трудно, е лошо и трябва да бъде само хубавичко. Такова е западното мислене и то е немъдро, изключващо растежа на човека като ученик в школата на време - пространството е такова виждане. Да кажеш, че ако приемаш с благодарност уроците, давани ти от мъдростта на живота, е мазохизъм - това е рационализация, извинение за нежеланието за учене и за неразбирането на живота, целта и смисъла му като събиране на опит за вечните ни същности. Учителят Беинса Дуно говори за три степени на разбиране на трудностите: мъчение, труд и работа. Когато човек вижда трудностите като мъчение, в такова (не)разбиране стои именно виждането, че животът е длъжен да му дава само меко и леко и той, видите ли, е нещастна жертва, когато се появи урок за учене - трудност. Виждайки даваните от мъдростта на живота с цел развитие препятствия като нежелани и зли, а нас самите като тяхна жертва, така сме като малки буболечки. Като бръмбарчета сме, невиждащи на по-голямо разстояние от тридесет сантиметра. Не виждаме по-голямата картина, в която всичко в Битието е неслучайно, свързано, в която Животът се случва на много нива и по много начини... Когато човек има съзнание на ниво "труд", вече разбира, вече поне се опитва да насочи ума и делата си в посока резонанс с житейската мъдрост. А на ниво работа, човек се явява съзнателен ученик, творец на живота си, колаборатор на законите на живота. Думата работа на сръбски е радене. Работя - радя. Когато човек има съзнание на съ-работник на Живота, страданието е разумно, житейският кръст се носи с лекота, с радост. Двойката противоположности удоволствие и страдание се вижда от третата, надхвърляща ги, диалектична перспектива на единство на противоположностите. Ще цитирам извадка от статията си "Бяло братство - психотерапия":"Разумна радост и разумно страдание "...Този човек иска работите му да вървят гладко, без никаква сянка, без никаква грапавина. Идете при един фотограф и го питайте, може ли да снеме някакъв образ без сенки. Той ще ви каже, че е невъзможно да се снимат образи на предмети без сенки. Сянката именно очертва образа. Без сенки вие щяхте да имате само светлина, която не би могла да даде никакъв образ. Картина без сенки, това значи живот без страдания. Който търси такъв живот, той ше бъде лишен от предмети за изучаване. Няма ли какво да изучава, той няма да има никакви разбирания. Какъв живот е този, който е лишен от предмети за изучаване?!" Беинса Дуно, Лъчи на живота, РБ, 1937г. Идва при мен човек с панически атаки, обсесивно компулсивно р-во, генерализирана тревожност, агорафобия, социофобия, хипохондрия, хистерия, житейски трудности в една или друга област... Страх го е от полудяване, болести, смърт, от излагането пред хората и отвхърлянето им, от самотата и безлюбието, от безпомощността и слабостта. Казва "Искам да съм като преди, пак да си бъда същия, не искам тази мъка, не я заслужавам, трябва да я махна от живота си!"... А, ще имаш ли живот, ако се лишиш от трудностите и страданията, които самият Живот ти е дал, за да преобразува въглена на недостатъците ти, до диаманта на зрялото хармониране с мъдролюбието ти?! Какво разбиране е това, в което виждаш себе си като нещастна и случайна жертва, недoвиждайки, че именно жертва на малките ти его компенсации е нужна, за да преобразуваш страховете си до силата на любовта. Жертвата на гордия, невротичен свръхконтрол в огъня на доверието на неслучайната закономерност в преживяваната трудност. Гордост, изразена в натрапливо и черногледо мислене, състояние на нащрек, неразбираща битка с и бягство от страховете ти, сякаш от малката ти социална личност, пречупен външен образ на вътрешното ти величие, зависят всички фактори в живота и съдбата ти. Не, от Теб зависят - а, за да се познаеш, е нужно да минеш по пътя на героя, да спасиш принцесата на Любовта си, освобождавайки я от дракона на страховете си, чрез меча на любоволието си. Когато си позволиш да спреш бягството в невротичните механизми на интелектуализацията, катастрофизацията, проекциите на собствените нежелани наличности в света и другите и формирането на реакции против сламките в очите на другите, невиждайки гредите в собствените си очи - тогава заставаш лице в лице и очи в очи със страховете си. Не е лесно, има страдание в процеса - но, кой казва, че само меко и леко има в живота? Страхуваш се, трудно е, страдаш - докато осъзнаеш, че страхът в теб не е нищо друго, освен плачът на едно мъничко, уплашено бебче, твоята собствена, дълбока емоционална природа. Когато с великодушното си и пълно със смирено разбиране търпение се научиш да го прегръщаш, страхът се стапя, както бебчо се успокоява, сляло се с майчината гърда на любовта. Любовта, която в смиреното си приемане на даваното ти житейско предизвикателство, провеждаш все по-пълноводно и естествено. Тогава, в теб се ражда виделина, която се учи от страданието и го приема с разтворени обятия, като стъпала на растежа по стълбата на съзнанието ти. Виделина,която приема и удоволствието от малките житейски благини и в тях също намира проява на божествената любов, без обаче да прилепва към него. Страдание и удоволствие. Ден и нощ, мъж и жена, единица и нула. Когато видиш противоположностите през третата, надхвърляща ги позиция на диалектичния наблюдател на душата си, тогава се учиш и от едното и от другото, знаейки, че са само предметни уроци в земното училище. В даден миг започваш да осъзнаваш, че страхът е най-добрият ти приятел, когато се довериш на уроците, вложени в него. Зад външната му, груба, изкривена и бодлива маска, започват да прозират чертите на ангел, на водач в пътя на целостта ти. Тогава знаеш, че няма нужда да потискаш и по този начин, да препораждаш страховите си програми, когато можеш с обятията на същностната си природа да ги прегърнеш с благостта на мъдрото си сърце! В западния свят битува едно твърде примитивно, невежо отношение към бинарността удоволствие – страдание. Западният човек, загубил насоките на законите на битието, от люлката си още е учен, че страданието е нещо лошо, а целта на живота е удоволствието. Обаче не е – смисълът (Логосът) е целта! Най-сигурният начин човек да увековечи мъките си, е като се привърже към удоволствието и отбягва трудностите. Устройството на живота е такова, че точно тогава трудностите стават все повече и се превръщат в мъчение… Отношението на Учителя към страданието и радостта е диалектично. Човек не бива да бяга от трудностите. Защото не са случайни, а предоставяни от живата мъдрост на живота така, че да послужат за растеж. Когато са приемани с благодарност, от мъка те се превръщат в разумно страдание, в стъпала на издигане по пътеката на свободата, по пътя към Себе си. Нямаме и прилепване към удоволствието. Тогава то се превръща в радостта от съзерцанието величието на Бога и сърдечно вдъхновение. Радостта и страданието така са като левият и десният крак на човека, на една свободна воля, съзнателно вървяща към разширяване на потенциала си. Как може въгленът да се превърне в диамант, освен минавайки през нужното му налягане?!" Та така... v.kolev 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
v.kolev Добавено Август 28, 2015 Автор Доклад Share Добавено Август 28, 2015 Наистина сте прав.Явно аз съм от хората, които не обичат трудностите.Поста ме накара наистина да се замисля и бих потвърдил, че не обичам трудностите.Впускам се в тях когато е крайно необходимо.Но и си мисля, че след като изпадна в дупка, едва едва излизам, а усилията са много.Следователно трябва да стана по силен в това отношение.Но как, като ме връхлети рационалното мислене направо ми се блокира, не мога дори да стоя на едно място ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 1, 2015 Доклад Share Добавено Септември 1, 2015 (edited) Въпросът не е рационално-съзнателно да надмогнеш и се наложиш, а именно да позволиш да загубиш контрола, мисленето, себе си в напиращата тревожност. Тогава осъзнаваш, че никога досега не си познавал Себе си, а си живял в илюзорни себепредстави, описващи външната ти его и персона черупка, нищо повече. "Скачането" в страха при невъзможност за его - контрол те учи на смирено доверие в Теб самия, в Живота, искащ да протече през теб чрез мъдрите послания на неслучайното преживяване на страх. Колкото повече рационално се стремиш да го контролираш, толкова повече той идва. Ти си казваш - "как да засиля контрола, за да се справя?", а аз ти казвам, пусни контрола, загуби го - тогава в теб се случва един вид новораждане, раждане на сърдечно осъзнаване, мъжествена сърцатост и обич, на които досега не си бил способен! Да те разшири идва страхът, не да те мъчи! Как? Има фини и вътрешни методи за загуба на его контрола - медитацията е такъв метод. Тя е смърт за егото - или поне така му се струва. Сядаш да медитираш, представяйки си, че това е състояние на спокойствие... Случва се точно обратното - в опита да оставиш ума спокоен и празен, махаш псевдо-защитната тапа от потискащо изтласкване и експлоадират всички страхове... Но, това е целта! Тогава, продължавайки да бъдеш в тях с отношението на смирение, се случва приемането, за което говоря в статиите си. То не идва от ум, от рационалност, от его, не. Идва от душата ти, от потенциала, който напира да се прояви през теб! Разбираш ли - благословен си с преживяването на това състояние! Не съм сигурен, че разбираш, но Животът в теб го знае! Прочети за това в статиите ми "психотерапия и духовност", когато сега решиш да съдействаш на потенциала си! Редактирано Септември 1, 2015 от Орлин Баев Ивета 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
v.kolev Добавено Септември 13, 2015 Автор Доклад Share Добавено Септември 13, 2015 Здравейте!След препрочитане на всички мнения в темата преди седмица и с увереност да не се опитвам да имам контрол над това имам възход!Днес дори успях да пропътувам цели 140км шофирайки, може да ви се стори смешно, но това за мен си е напредък и се радвам от това!Отхвърлям всички кофти неща с обяснения, че това няма да стане и се сещам за съветите на всички тук.Днес ме гонеше тревожност докато пътувах, въпреки всичко успях, аз знаех че ще успея но симптомите и мислите ме натоварват и не мога да се израдвам напълно.На половината път спрях и пляс от нищото сърцебиене, исках да се връщам почна да не ме свърта.Въпреки това някак си върнах рационалното мислене и си казах, ще мине след малко и ще продължа.Така и стана, отмина продължих, стигнах и се върнах ! Усещам как това ме учи волята ми да стане по силна.Всичко опира до време.Ако успея да се справя и с тревожноста ще е още по добре.Благодаря ви, че ви има ! Орлин Баев, Кунум, Иван Стаматов и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 14, 2015 Доклад Share Добавено Септември 14, 2015 Браво! v.kolev 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
v.kolev Добавено Септември 24, 2015 Автор Доклад Share Добавено Септември 24, 2015 Ето ме пак.Изкарвам си перфектно, страховете си приемам като предизвикателство.Има напрежение и какви ли не мисли не ми минават, но осъзнах че въпреки тях всичко се случва както аз поискам.Имам усещането че се обезстраших доста и като ме е страх от нещо веднага го правя.Майтапа на страна, но май ми харесва хаха Започнах още по усилено да тичам, това ме радва защото вече виждам добър резултат в тялото си, което изглежда доста по добре.Гледам на всичко това като на един урок и ме радва факта че ми дава гориво за промяна.Дори и заспиването вечер - успявах когато реша да спра да мисля за всичко, отпусках се и неусетно заспявах.Всяка сутрин се събуждах с кеф!Нещо обаче тази вечер не успях, четох случайно за хора с безсъние и какви ли не мисли направо ми обстрелваха съзнанието.Важното е че вървя нагоре и дано нищо не ме спре Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 24, 2015 Доклад Share Добавено Септември 24, 2015 Поздравления! v.kolev 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
v.kolev Добавено Септември 29, 2015 Автор Доклад Share Добавено Септември 29, 2015 Привет!Справям се лека полека с доста страхове, разбрах че нищо не може да ме спре, нито симптом, нито усещания.Всичко се случва както аз искам въпреки всичко това.Единствено ме дразни, че постоянно имам свиване в стомаха, все едно гърлото е стегнато.Изтръпване в краката от време на време, тези неща провокират мисли, че още не съм се измъкнал, което е така.Въпреки това вярвам че ще успея.Само че въпросът ми е как да ги отработя тези мисли, за да не ме дразнят.Тях и преди си ги имаше барабар с всичко останало, с разликата че вече само ме дразнят. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Октомври 1, 2015 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2015 Здравей!Дразни ги и ти. Иска ти се да ги "отработиш". Ами не ги отработвай, остави ги неотработени - като не работиш по тях и си почиваш в блажен релакс, те ще се подразнят и ще си идат. Кой е щур да седи на място, на което никой по никакъв повод не забелязва присъствието му? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
v.kolev Добавено Декември 21, 2015 Автор Доклад Share Добавено Декември 21, 2015 Здравейте! От доста време не съм писал и реших да споделя до къде съм стигнал.След последния ми възход разбрах, че всичко мога да направя ако реша.Говоря за пътуване с кола надалеч, излизания на кафе с приятели и т.н.Излизам, пътувам тревожноста си е с мен, кога по малко кога повече.С две думи да върви на м*йната си,аз въпреки нея ще живея.За успеха се радвам, постигнах добри резултати в работата си, колегите ми ме харесват повече както и шефа ми.Това ме кара да продължавам да затвърдя името си.Забелязвам че като цяло виждам света по някакъв по различен сив за мен начин.Нещо което не съм споделял - от малък мисля винаги какво ще кажа, дали няма да обидя някой, същото е и с писането.При писането съм малко по освободен и казвам повече неща които на някой няма да се харесат.Усещам в себе си нещо като бариери, които не позволяват да не обръщам внимание на глупавата тревожност и да се радвам напълно на живота.Знам че съм напълно здрав, но нещо в мен ме гризе, всичко това отвътре ми нашепва не си напълно здрав.Симптомите се появяват,но вече ме дразнят, досадни са ми.Когато се появят знам вече че не е кой знае какво и ще мине, по скоро ми е тъжно че все още ги има.Опитах се да приема всичко това но не ми се получава.Знам че това е урок за мен - друг човек ставам, усещам го и се радвам, станах по организиран, по отговорен, по смел.Ще бъда благодарен ако ми дадете съвет.Виждам, че успявам, аз мога но виждам тези пречки с които не намерих сам начин да се справя. д-р Тодор Първанов, Орлин Баев и Кунум 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
v.kolev Добавено Януари 30, 2016 Автор Доклад Share Добавено Януари 30, 2016 Здравейте! Обръщам се пак за помощ.Всичко погледнато отвън мен изглежда добре-справям се добре в работата,от 2 месеца имам приятелка,започнах да реставрирам мотоциклет,от както се помня все съм бил пълен - е, успях да сваля 12кг с тренировки и режим на хранене.Волята която се събуди в мен буквално ме кара да успявам във всичко с което се захвана с исключение на това.Наистина,като погледна от тази гледна точка много се радвам,защото тази воля винаги е липсвала в мен.Искал съм да ги постигна тези неща и ето че сега успявам,чувствам се можещ.Но за сметка на това постоянно в мен са всички симптоми - буцата в гърлото, стегнатия стомах, трудното заспиване,струва ми се че виждам всичко около мен по различен начин, по скоро виждам всичко като сиво.Погледа ми постоянно се стрелка навсякъде, задържам го само като се съсредоточа за нещо много важно, мисля за няколко неща едновременно и то без да искам,но с каквато и дейност да правя всичко става без грешка и бързо,макар и да се чудя често как изобщо става предвид всичко това.Имам моменти дето всички тези неща взимат връх и пак започва цялото това мислене да не получа ПА и всички кофти неща дето съм изпитал и всичко това става автоматично,мислите буквално се стрелкат и се чувствам безпомощен срещу всичко това, паникьосвам се и в един момент усещам все едно се поглеждам отстрани и ми става смешно.Успокоявам се и след 5 мин пак се повтаря и така няколко пъти!Имам чувството, че ще изперкам накрая. Опитах се да го приема- е не става.Опитах да го усиля без резултат, опитам ли изчезва и след малко пак се връща.Знам че звучи глупаво но всичко вътре в мен е в страшен хаос и не мога сам да го подредя.. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.