Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Възход и падение


Recommended Posts

Добра вечер на всички.

Първо искам да поздравя специалистите тук, защото благодарение на техните постове попромених мисленето си и се чувствам значително по добре.Чета тук от доста време, най сетне реших да се регистрирам и да споделя и моята история, с надеждата да ми се покаже правилния път или да ми препоръча някой добър терапевт.На 23 години съм мъж,от София.Имам средно образование, работя най обикновенна работа с напрежение, поносимо за мен.Баща ми беше строг с мен като по малък и днес е такъв но определено не му се подчинявам вече, защото неговото мислене за мен е чисто комунистическо.Винаги като малък много рядко ми е обръщал внимание и до ден днешен е така.Ял съм бой от него 4 пъти.Майка ми ме е била точно 2 пъти и винаги след това е съжалявала и ми се е извинявала.Бях щуро дете.Сега съм далеч по спокоен.Имам по голям брат и сестра с които като малък не се разбирах, сега се разбирам идеално и се радвам че ги има.До колкото си спомням когато бях на 10 се замислих за това че един ден ще умра, трудно заспивах мислех често за това, но за месец мина приех го че всички хора стигаме до там един ден.Когато бях на 14 почина дядо ми, който много обичах.Трудно го преживях, емоционален съм, плаках, не можех да повярвам че го няма.След година почина другия ми дядо, по лесно го преживях.На 16 беше първата по така връзка с момиче, за 1 месец  се разделихме, пак бях много депресиран.Две години по късно, на 18 имах връзка с жена 8 години по голяма от мен, всичко беше добре докато на 6 месец тя ми каза че не иска да сме заедно и нищо повече.Твърдо заявяваше че няма друг.След месец разбрах че е точно обратното.7 месеца ходих като болен, все тя ми беше в главата.Срещнах друго момиче тогава, мина ми, след 2 месеца пак всичко свърши.Кофти ми беше ама по лесно мина.След тези имаше оше една връзка за година и една за две години.Винаги съм бил притеснителен, страхлив.Рядко се случваше да взема решение, или ако го вземех на момента беше доста често грешно.И до ден днешен не мога  да се почувствам порастнал, като характер съм добър, жалостив, винаги съм се държал добре с гаджетта си, приятелите често са ме упреквали, че точно там ми е грешката.Въпреки всичко правех нещата които ми харесват, обичам работата си, да карам кола, да излизам с приятели, с две думи да живея.Пуших трева за пръв път преди 4 години, през цялото време на действието бях весел.После  доста време не пуших.Една вечер преди може би 2 години по това време на годината едни приятели решиха да пушат, хайде и аз с тях.И така се започна в седмицата горе долу по 2 пъти пушехме.Всичко точно голям смях, чувствах се добре.Докато на един рожден ден,пих малко алкохол след това трева сам, после с другите пак трева, имах караница с приятелката ми и исках да забравя за всичко.След втория път се случиха най ужасните реакции на тялото ми досега.Супер ускорено дишане, безпричинен страх, силно свиване в стомаха, завиване на свят, крещях умирам.След 2 часа бях по добре, прибрах се и заспах.После за около 4 месеца пуших още около 10тина пъти, но по много малко и от време на време ми се случваше пак това свиване в стомаха, но бързо минаваше и пак ми беше добре.Последното пушене ми стана доста гадно, повръщаше ми се, но не можех да повърна, бърках с пръсти и пак не можех.След това си казах, че това не е за мен и няма да пуша трева повече.След 2 дни едни приятели пушеха трева и стана като първата паническа атака, почти токлкова силна, помислих че полудявам, тогава дори не знаех какво е паническа атака, как произлиза, какво да правя.Вкъщи под душа през около 20 секунди сменях водата от топла на студена, това единствено ме успокояваше.Ходих по лекари, кардиолог, щитовидна жлеза, всичко беше наред.Не исках да излизам от нас, само лежах и се страхувах да не ми стане пак лошо.В нета се разрових и разбрах какво става горе долу с мен.Пих Деанксит 4 дни и го хвърлих, казах си че не искам с лекарства да се лекувам.Бях много уплашен от тези реакций на тялото ми, ходих уж на специалист, след първите 2 срещи ми помогна да владея паник атаките с коремно дишане.Плащах по 40 лв на час.Чувствах се по добре но пак не беше всичко по старому, пак го имаше тоя страх и сега го има, усещам го по скоро като подсъзьнателно заложен, защото аз реално знам, че няма какво да стане но нещо ме кара да избягвам дълги пътувания, срещи с хора за кафе и т.н.След втората среща с нея още 3 срещи, тя все едно нямаше какво повече да ми каже.Казваше че това винаги ще си го има щом веднъж е станало, но с владеенето ще се справям а атаките и страха.Все гледаше часовника и винаги рязко прекъсваше всичко, когато станеше време да идва човек след мен.Имал съм паник атаки пак при след стресови ситуаций, но са по леки.Майка ми когато бях малък имаше нещо подобно, но при нея беше доста по зле, спомням си една вечер когато събуди всички ни с думите че е заклала сестра ми.след няколко дни тя се подобри, а след година и до ден днешен няма и помен от това.Бих се радвал да ме насочите към добър терапевт, защото знам че това не е болест и е преодолимо, просто трябва някой да ми покаже правилния път.Също бих се радвал на съвети как сам да се справя, ако не може да се намери добър терапевт, защото знам че е трудно.Благодаря за отделеното внимание!

Редактирано от v.kolev
Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 47
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Ако отделяш ежедневно по 20-30 минути и ги посветиш на коремното дишане, проблема за няколко месеца ще се реши.То наистина помага и работейки в армията много хора се научаваха да контролират страха си само с него.

Друг е въпроса, че си прите%

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря за отговора д-р Първанов.Аз също така започнах повече движение и като цяло изразходване на енергия, защото разбрах че то също помага за намаляването на адреналина.Забравих да споделя че също така понякога ми е по свит стомаха и не мога да го отпусна, това също ми докарва мисли, които все едно не са мои че може от там пак да се започне с атаките.Преди време си спомням, че като видех нещо лошо чуках 3 пъти на дърво, сега ми е смешно, но много трудно е отучих от този навик.Когато излизам освен на работа, не мога да се застоя повече от два часа, писва ми незнайно защо, а понякога и за 10 мин ми омръзва и нещо отвътре ме кара да искам да си ходя.Обръщам се назад и виждам че има подобрение, в началото само стоях вкъщи и не можех да излизам, после малко по малко започнах, това ми дава сила и вяра че ще си върна стария живот, но все пак знам че имам нужда от професионална помощ и насоки.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Така, коремното дишане не мога все още да го практикувам повече от 5 минути дневно, защото ми се замайва страхотно главата.С времето ще започне да става повече времето, предполагам.Забравих да спомена защо кръстих темата така - имам добър напредък, в следващия момент крачка назад.Но все пак го има.Започнах да ходя на фитнес, чувствам се много добре, но вечер колкото съм по изморен, толкова по трудно заспивам, защо ? Прочетох някои ваши постове Д-р Първанов, в други теми, силно впечатление ми направи този в който казахте, че в това състояние човек си губи времето в очакване на атака и страх.Днес силно се замислих над това и успях да направя доста неща и със сещането за този пост вървях смело напред.Получава се.Ще се радвам искрено на още такива окуражаващи мисли.Понякога се сещам, че с времето ще отмине това, но ако един ден пак се прояви?Ако съм по възрастен и сърцето ми не устиска на якото сърцебиене?Тревожат ме тези неща, не съм се вкарал във филм в тези мисли, но все пак ме вълнува ?

Линк към коментар
Share on other sites

Момче, сърцето е един мускул.Нищо повече. Както например мускулите на краката.

Е, нека си представим,че за една минута аз мога да клекна 30 пъти, а ти само 20 .

Чии мускули са по-здрави, твоите, които могат за минута, могат  да клекнат само 20 пъти или моите, които могат 30 пъти?

Предлагам, разбираш отговора, но той е в пълна сила и за сърдечният мускул.Сърцето , което може да се съкрати за една минута повече пъти,  е  по-здраво.  Даже си има формула, съобразена с възрастовите възможности, на сърдечният мускул. И тя гласи,че здравото сърце, при натоварване, трябва да може, да постигне пулс, равен на разликата между 220 и годините на лицето.Тоест, ти при натоварване  трябва да може да постигнеш пулс 197 и ако не го можеш.......е, проблем.

 

 

Редактирано от д-р Тодор Първанов
Линк към коментар
Share on other sites

Разбирам, следователно трябва има още повече тренировки, за да е още по здраво сърцето.Интересното е че последните дни нямаше помен почти от всичко това, което се случваше с мен.Но снощи с едно момиче с което излизах отидохме в едно заведение да си поговорим, седнахме и в началото ми беше супер неспокойно, после отмина.Всичко добре, после се преместихме в друго заведение с наргилета и щом усетих аромата  .Хоп, през главата ми мина че някое наргиле може да е заредено с ганджа.Последва много трудно удържане на мен самия, да не ми личи, бях на косъм от ПА, увладях се все пак.Момичето след като го изпратих пък ми каза че между нас не може да има нищо, понеже намекнах какво мисли по този въпрос.Прибирането до вкъщи беше отвратително, минаваха ми какви ли не мисли през главата, отделно от няколко дни ми минава мисълта какво ще стане ако се побъркам, дали ще се побъркам, стомаха ми е на топка, с коремното дишане малко от малко ми е по добре.Днес цял ден нямам желание за нищо, тръгвам да правя нещо, то не се получава както искам.Пак започна страха от това да излизам, вечер като се опитвам да заспя, унасям се и с ужас се будя от това че дишането ми е спряло, какво да направя, какво да мисля, в каква посока да разсъждавам за да го преборя поне докато намеря добър терапевт?Искрено благодаря от цялото си сърце на отзовалите се.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Ето ме пак с падението.Четох в нета разни неща, не съм търсил умишлено, попаднах случайно на теми за Окр, четох за проблемите на хората с тях.Доспа ми се и опитах да заспя и започнаха да ми минават какви ли не мисли, като че ли все едно преживявах тяхното, мина ми и мисъл, че полудявам, че няма кой да ми помогне, успокои.На ръба на паническа атака бях десетки пъти, направо си започваше но преминаваше с коремното дишане.Сега в момента усещам че ми се спи но не мога да заспя от страх да не почне пак всичко наново.Това е ново 20 за мен, какво се случва?

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Кермит

Привет,

ново 20 е за теб, но е нормално и често срещано състояние, когато си в стрес. Характерното за стресовото състояние е, че физиологията ти те държи непрекъснато мобилизиран, под пара. Тъй като коремното дишане е спасение от криза, но не и от самия стрес, т.е. ако не си предприел нищо спрямо стреса то той си остава наличен. От което следва, че за да си в непрекъсната мобилизация, тялото ти, включително психиката, трябва да намират начини да я постигнат. Е, ти си намерил явно ефективен начин.

Уверявам те, че когато намериш добрият за теб начин да се справяш със стреса, всички тези изживявания няма да са ти необходими и ще заспиваш спокойно.

Иначе, защо падение? Къде пише, че всичко, което ти се случва е падение?

Редактирано от Кермит
Линк към коментар
Share on other sites

,,,Сега в момента усещам че ми се спи но не мога да заспя от страх да не почне пак всичко наново.,,

 

То, трябва да започне, иначе няма как да с е убедиш, че е нещо, напълно безопасно.Така че, дано се повтори достатъчно пъти, за  да го разбереш и престанеш да се страхуваш .

Редактирано от д-р Тодор Първанов
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря ви д-р Първанов, а също и на г-н Балджиев.Всъщност знам че всички тези глупости няма какво да ми стане от тях, но е факт ш, че ме теглят назад.Направо снощи бях извън равновесие.Искам да не се стресирам, но дори съм по чувствителен вече към стреса.Искам да кажа, че към някои неща реагирам много остро, плашат ме, а към други, които преди са ме притеснявали не им обръщам внимание.А за падението, така казах защото като цяло всичко това е като възход и падение - има моменти в които съм много щастлив, че имам напредък, все едно всичко това е минало, но има моменти дето ме връщат толкова назад, направо под нулата от където съм бил предния път и понякога си се чудя от къде намирам толкова много сили и мотивация да се вдигна отново.Не знам как, но е факт след като успея да се вдигна толкова все се намира нещо адски глупаво да ме цапардоса все едно и ме върне много назад.За събота съм записал час за пситерапевт.Искрено се надявам да не е като предния.Спокойна вечер , благодаря ви отново от все сърце за отделеното време, накарахте ме да се почувствам по добре ! :)

Линк към коментар
Share on other sites

Днес имах среща при психотерапевта, разпитва ме за детството, семейство, интереси.На въпроса ми дали може да се оправя напълно отговори, че не се знае до колко може да се овладее всичко това, а за напълно оправяне още по малко.Предложи аз да реша дали да отида на психиатър, каза че имала такъв, с който работели заедно, за да прецени той какво точно е моето състояние и евентуално да изпише антидепресанти ако има нужда, защото имало вероятност баланса в организма да ми е разбутан и терапията щяла да протече по добре.Като специалисти какво бихте ме посъветвали, аз смятам, че и само с терапия бих се оправил, стига да е с добър терапевт ?

Редактирано от v.kolev
Линк към коментар
Share on other sites

Guest Кермит

В последно време на няколко пъти се случва да отговарям на подобен на поставеният от теб въпрос, при това все в стил на негодувание:

Разбери, не е възможно психотерапевт, който е имал поне един успешен случай като твоя в практиката си и е видял промяната на клиента си, да праща клиентите си на психиатър, за да започнат паралелна медикаментозна терапия. При това с аргументацията, че "нещо в ортанизма ти е разбутано".

Има наистина случаи, в които медикаментозна и психотерапия вървят заедно, но практиката е да се спират медикаментите и да се продължи с терапията дотогава, докато клиента не се почувства уверен в себе си. Какъв иначе би бил смисъла от психотерапията, ако ще се разчита на хапчета. Та нали всеки напредък ще бъде най-малкото съмнителен като причина за него - раздвояването у клиента дали подобряването е от хапчетата или от терапията не работи в ничий интерес. И това тук много пъти е било коментирано...

Смени терапевта - това не е нещо необичайно.

Линк към коментар
Share on other sites

И аз смятам, че не съм толкова зле, че да опирам до хапчета.Още повече, че аз искам самия да се справя без тях.Още след като чух, че терапевта ми предложи това, аз разбрах, че няма да продължа терапията си там.Исках да чуя мнение и от вас, за което благодаря ! :)

Линк към коментар
Share on other sites

Имах късмета, още първите двама клиента, в самото начало на моята терапевтична практика, да се справят бързо със състоянието на тревожност и натрапливости и в много кратки срокове да спрат рязко всякакви медикаменти и да продължат като силни и смели хора. Казвам късмета, защото още в самото начало видях не просто, че е възможно, но и колко бързо понякога може да стане това. От тогава няма сила на този свят, която да промени вярването ми, че това не просто е възможно, но всеки го може. Именно тази моя увереност помага в 60% от терапевтичния процес. 

Ако твоя психотерапевт не вярва в твоето възстановяване, това НЕ Е ТВОЯТ терапевт. Може би нечий друг, но не и твоят.

Тревожното състояние се предизвиква от самия човек и само той е в състояние да се справи с него, под ръководството на психолог терапевт, който знае как да го насочи и е стабилна негова подкрепа, както и с активното участие и ангажираност на търсещия помощ, състоянието се преодолява. 

 

Редактирано от Диляна Колева
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря, аз също съм на мнение, че сам ще се справя, с насоките на добър терапевт разбира се.Най важното което разбрах е, че не съм болен, луд и т.н.Когато човек е информиран за всичко това, поне на мен ми олекна в известна степен :)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Здравейте!

Пиша отново по повод падение.От известно време заспивам ужасно трудно, най кофти ми е като заспя в 3 и трябва да стана в 5.30 за работа, ако изобщо заспя.Започнах да се изправям срещу страховете си, свалих 6кг вследствие и на спортуването в последно време.Това до тук добре, но започнаха тези проблеми със съня.Когато си легна ми е некомфортно, не съм спокоен, минават ми какви ли не глупости през главата, че пак няма да заспя, че от недоспиването ще полудея, че няма да бъда като преди.В момента също съм така, поуспокоих се малко, разхождам се вкъщи като таласъм.Какво се случва с мен, всичко това ме плаши много и още повече ме тревожи?Представете си щом викам майка ми да легне до мен, тогава има шанс да заспя.Същевременно баща ми вдига скандали за това и го разбирам но просто не знам вече какво да правя....Ако това всичко можех да го хвана бих го изтръгнал и хвърлил на другия край на света

Линк към коментар
Share on other sites

Тази нощ прояви мъжество и не спи.Изобщо не си лягай. След това отиди на работа.Ако го направиш, на следващата вечер ще разбереш нещо много важно.

 

Линк към коментар
Share on other sites

Направих го д-р Първанов.През деня бях като парцал, едвам изкарах смяната но все пак успях.Обаче сега съм изморен, от 3 часа в леглото, ужасно много тревожен, опитвам се да се отпусна, да не мисля за нищо, през главата ми минават хиляди мисли, ще полудея, от това ще пребия някой вкъщи.Някак си си казвам че това няма как да стане и още подобни отминава за малко о след малко пак.Ставащото с мен е направо ужасно, изморен съм, спи ми се много, безпричинно се тревожа, минават ми какви ло не глупости.Направо в тази моя глава вече не знам какво се случва, чак на моменти на рев ми избива, в други на гняв.Това ми се струва даже по мъчително от паник атаките.Какво да направя, вече направо не издържам, всичката тази умора и недоспиване и всичко ставащо в главата ми не знам какво да правя.Споделих го преди с терапевта ми, тя каза че може би е депресия, насочи ме към психиатър, след 2 часа разговори с него, той каза ти си здраво момче ще се оправиш лесно, нямаш нужда и от хапчета.С него си говорихме и че от недоспиване се полудява, възможно ли е от това сега съзннието ми да ми върти тия номера?Вече не знам какво да правя,моля ви дайте съвет защото това ме смачква тотално..Все си мисля че съю в началото на полудяването, майка ми преди години беше в подобно състояние..

Редактирано от v.kolev
Линк към коментар
Share on other sites

Пускам ти една мелодия. Специфичното при нея е, че е в звука на на тона ЛА. Този тон, известен от камертона, влияе на сърдечната чакра и действа  успокоително на нервната система. Заедно с клипа с музиката ти пускам и някои упражнения за заспиване, отново подходящи за хора в тревожно състояние.

За да ти се получи заспиването е необходимо да държиш фокус върху упражнението, но без напрежение, а с отпускане в музиката. Опитай.

1. Закон за нощно немислене 
Вземете решение, когато си легнете, да не обмисляте нерешените си проблеми. Да вземеш решение за това, означава да си изградиш принцип и нова ценност - сънят. Осъзнайте, че няма смисъл да мислите точно през нощта как да решите проблемите си – няма да го измислите по-добре заспивайки, отколкото на бистра глава. Направете от това решение - закон за вашето малко вътрешно царство. Ако е нужно, всяка вечер, когато си легнете, си кажете: Възнамерявам тази нощ да спя дълбоко и да не обмислям проблемите. 
 
2. Припомняне на деня
Нещо полезно, което можете да направите, за да канализирате прехвърчащите мисловни енергии, веднага щом си легнете, е да си припомните набързо деня си в детайли. Освен че ще ви успокои, това упражнение, изпълнявано редовно, подобрява паметта, канализира енергията и прави по-ярки преживяванията ви. 
 
3. Уважавайте чувствата и мислите си 
Не се борете с чувствата и мислите си, за да ги накарате да спрат и да ви оставят да си починете. Приемете ги. Изпратете им любов. Научете се да ги уважавате – те са част от вас и има защо да са там. Просто не се идентифицирайте с тях, а ги наблюдавайте с любов. Ако са твърде много и не можете да се справите дори да ги наблюдавате, започнете да ги групирате в мислени папки по теми – мисли, свързани с работата, мисли, свързани с гаджето и пр. 
 
4. Изпълвайте се с любов 
Увеличавайте любовта в живота си. Изпращайте на мислите и чувствата си любов. Представете си как изпращате любов на цялото си тяло, как облак от обич нежно обгръща цялото ви същество част по част. Можете дори да си създадете ангел-пазител, който да си представяте, че застава над леглото ви всяка нощ и ви пази. Необходимо ли е да обяснявам още веднъж, че в каквото вярваме, това Е?
 
5. Концентрация над дишането 
Една от най-ефикасните техники за заспиване е концентрацията над дишането и непозволяването на никаква мисъл да ни отклони от това занимание. Вдишваме и проследяваме вътрешно въздуха, който ни изпълва. Издишваме и отново го проследяваме. Можем да си представяме как, вдишвайки, в тялото ни влиза любов, издишвайки - от тялото ни излиза любов. Ако сме се упражнявали достатъчно редовно в тази дихателна техника през деня, ще ни е по-лесно да я приложим през нощта.
6. Мечтайте преди сън 
Създайте си навик да си припомняте мечтаната картина на идеалния за вас живот, докато заспивате. Така вършите три неща наведнъж: изпълвате се с хубави чувства, преди да заспите, втъкавате в подсъзнанието си новия софтуер на мечтания живот, който запечатвате с усещания, и си гарантирате, че ще се събудите с хубави чувства, защото често с каквито чувства заспиваме, се събуждаме със същите. Не забравяйте да се събуждате с благодарност, за да поддържате хубавата енергия поне за начало на деня – благодарете за всичко, за което наистина изпитвате благодарност, че имате, а още по-добре – че умеете да почувствате.
 
7. Създайте си атмосфера 
Пуснете си диск с успокояващи мелодии, преди да заспите. Това може да са природни звуци или любим ритъм (за предпочитане да не е забързан). Свалете си iTunes на компютъра и намерете там в Radio радиостанциите, групирани под етикета Ambient. Там можете да откриете денонощно успокояваща музика, дори природна.  Няма прекъсвания за реклами, нито говорещи предавания. Необходима ви е само интернет връзка и тонколонки. Заедно с музиката, си изгответе ритуал за всяка вечер преди лягане. Изпийте чаша чай с удоволствие. Запалете ароматна пръчица с любим аромат. Помолете се. Дори само да съберете длани пред гърдите си в молитвен жест и поза лотос, със затворени очи за пет минути успокоява и балансира енергията ви. Можете да отворите завесите преди да си легнете, за да имате усещане за отвореност към света, ако това ви действа добре. А и събуждането от естествена светлина е силен антидепресант. Съчетано с птичи песни действа наистина божествено. Не забравяйте да отделите внимание, избирайки удобна възглавница и приятни на допир чаршафи. Всичко, свързано със съня ви, трябва да е свещено. Уважавайте съня си. 
В следващата седмица изпробвайте всички начини, за да установите кой работи по-добре при вас и кой – не съвсем. 
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Здравейте!

Диди, тези методи наистина вършат работа, изпитах някои от тях.В момента пак имам проблем, сега пиша за него, преди малко се събудих от кошмар.Това не ми се беше случвало от доста отдавна.Както и да е, от снощи вечерта наблюдавам появата на безпричинна тревожност, нервност, не мога да се съсредоточа да се задържам на 1 място.Може би от това ми се пораждат постоянно и мисли полудявам, лошо ми е, всичко е безмислено, ами ако полудея и всички сега ме видят луд и всякакви такива глупости абсолютни.Отхвърлям тези неща, ужасно трудно е, направо усещам как ме изтощават.Всичко това виждам как пречи ужасно много на социалния ми живот и контакти, опитвам се въпреки всичко да си върна старото аз, но започвам да се обезкуражавам.Диди, опитвам единия от методите за изпълването с любов, понякога става и не ми е толкова тревожно.Представете си момент в който се тревожите за нещо много важно и се чудите ами ако сега се случи и това и друго и трето? По същия начин описвам тази тъпа тревожност, ако има значение..Притеснява ме че вследствие на всичко сега и натрапливи мисли обзимат мозъка ми..............

Линк към коментар
Share on other sites

Наблюдавайки тревожността с очакване да се засили, ..... тя се засилва. Мисълта е толкова мощна, че може да подейства дори на клетъчно ниво, какво остава за някаква си тревожност.

Изречения започващи с "ами ако..." са вредни за теб. Те са като паразити. Изпращат те в едно виртуално фантазно бъдеще, което няма смисъл и в което ТЕБ ТЕ НЯМА. Твоята основна задача е да задържиш фокуса върху настоящия момент, а в него, нещата са съвсем различни. Ти си здрав, в безопасност и ти няма нищо, това е. Цялата ти енергия трябва да се прехвърли върху това. За да се изпълниш с любов, ти първо трябва да си ТУК, не може да ти се случи докато си във фантазиите си за бъдещето и то негативни. За да можеш да спреш стоенето в анализите на ума, които в момента за вредни за теб, трябва да знаеш как. Ето ти едно упражнение. Когато го усвоиш, ще можеш по - лесно да излизаш от състоянието на аналитичните въртележки.

1. Упражнение за развиване на усещанията. 
За тези от вас, които имат склонността да стоят предимно в ума си и да гледат света оттам – през призмата на анализи и преценки, пък и за всички останали, които искат да усетят разликата между възприемане на света с ума и усещане на света с тялото, следващата динамична медитация, адаптирана по метода на Бхагван Шри Раджниш, известен повече като Ошо, ще подейства добре. Идеята е 20-30 минути на ден в продължение на една седмица да вършите обичайните си задължения, сякаш нямате глава, а само тяло – да чувствате през тялото си, усещанията и енергиите в него. Да се опитате да възприемате живота като повече го усещате, отколкото мислите. Не се плашете от идеята, нито се опитвайте твърде много да сте автентични. Идеята е да започнете да свиквате да усещате живота през тялото си, а не през главата. Колкото по-аналитични сте, толкова потрудно би ви се сторило това, но точно тогава е по-полезно за вас. Като всяко нещо - с времето ще става по-лесно, ще се научите да се доверявате на сигналите на тялото си. Ако пък ви е толкова трудно или ви стресира, не го правете, а се концентрирайте върху статичните медитации.
 
 
Линк към коментар
Share on other sites

Попитали един дзен учител какво представлява медитацията. Учителят грабнал меча си и с един замах отрязал главата на плашилото за птици, поставено в двора на манастира, за да гони пернатите от градината. Казал само: "Медитацията е състояние без глава!". 

Да си без глава, разбира се, не означава да си тъп или само усещащ през тялото и нагона. Да, в медитацията, между тази и другата мисъл, ставаш по-сензитивен, но и по-интуитивен. Събужда се същински човешкия, недуален разум, едно по-високо ниво на когниция. Свързана е с осъзнаване единството на всичко, на законите на Битието, Дхарма... Парадоксът на "състоянието без глава" е, че един от страничните му ефекти е повишеният интелект, при това с доста единици. Но, интелект подвластен на духовния разум, слуга, а не господар! 

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте!

Опитах това, което ми казахте за чувстване с тялото Диди, Орлин.Още от както опитах ми олекна един вид.Днес особено почти нямаше тревожност, правих доста неща от които ме е страх, с две думи имах голяма смелост, поне така го определям.Обаче до преди малко.Поспах около 3 часа, понеже усещах умора, събудих се и усетих замаяност още докато бях в леглото и изведнъж се появи силна тревожност и се почнаха от нищото мисли "ето пак нещо става" "какво да правя" " как да се успокоя" "това никога няма да изчезне".Интересното е, че не разбирам защо стана така, тези мисли направо извираха една след друга, не смеех да мръдна от стаята си.След като помислих малко станах, замислих се , че не трябва да се предавам и сега съм малко по спокоен..

Линк към коментар
Share on other sites

Значи сам си разбрал, че тревожността я създаваш сам и сам можеш да я прекратиш. Сега остава целенасочено и упорито да повтаряш новото умение, докато увереноста ти, че ти регулираш собствените си мисловни процеси, се превърне във вяра.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте!

Диди, аз осъзнавам, че тревожноста сам я създавам.Когато съм по спокоен не я създавам, дори обратното свеждам я до 0 ако се появи дори и малко.Но просто в моментите в които съм силно тревожен ( връхлитат ме изневиделица), като сега не мога да я контролирам, преди малко почти получих ПА.Усетих как минава вълната през мен.В такъв момент направо блокирам, мисленето ми се променя, започват да ме заливат мисли от рода на ,,ще получа ПА,, ще ми стане лошо, започвам да обикалям напред назад, какво да правя сега и тем подобни глупости, но как да успея да ги спра?Пиша докато още е прясно.Иначе тези няколко дни се чувствах страхотно хора!Много неща направих,които не смеех да направя. Радвам се, знам че няма още много, но когато това гадно състояние ме обземе, не мога да правя нищо друго освен коремното дишане, дори и то ми е трудно, казвам си нищо не може да ми стане, но мозъкът ми казва не е така..Сега се чувствам силно подтиснат, дори на моменти се ядосвам на всичко това..

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...