До Орлин Баев. Опасности при отлагането и сублимирането на удоволствието

[Gushan]

Здравейте, г-н Баев. Прочетох в блога ви статията "Ядрото на успеха" и когато стигнах до часта за "Опасности при отлагането и сублимирането на удоволствието", а именно

"Способността за сублимирано задоволяване на удоволствения нагон ни определя като разумни и съзнателни хора! Има някои опасности обаче, които могат да се появят при прекалено настойчиво и ригидно следване принцип ана реалността: това са невротичните перфекционизъм, максимализъм, черно бяло мислене, свръхфиксираност в целта и неспособност за преживяване на радост при самия процес на достигането и, тревожна раздразнителност, депресивност при невъзможност за постигане на целите, болна свръхамбициозност, натрапчиво мислене и поведение, здравна тревожност. Перфекционистичният характер и свръхамбициозността по правило са просто характерова защита от несъзнаваните негативни вярвания за провал, неуспех и ниска себеоценка, наситени със страх и вина. При подобна характерова структура способността за отлагане на удоволствието се е превърнала в болна, тласкана от сублиминални страхове невротична дезадаптивна защита. Струните на психичната цигулка са се натегнали прекомерно от комплексите на страховете."

осъзнах, че при мен е налице този проблем.

Чудя се дали има някакъв начин за справяне с тези характерови проблеми.

Аз съм мъж на 36 години, ако това има значение.

Благодаря.

[Орлин Баев]

Живеем в тяло на бозайник, който иска сега, на мига получаване на удоволствие. Кои сме ние обаче, които живеем през това тяло и се налага да се съобразяваме с принципа на социалната реалност, като отлагаме и сублимираме удоволствието, за да го насочим към социални постижения? Кои сме ние? Питам това, тъй като според мен именно забравянето за това кои сме, води или до оскотяла робия на нагоните, или до прекомерното им потискане, в името на социалния успех. Всъщност крайностите си приличат. Колкото повече се потиска един нагон, толкова повече той иска да се прояви от нагнетеността си в нежеланата си сенчеста позиция и в крайна сметка, експлоадира или в разврат, или в перверзия, или ако потискането на моралната, суперего структура е силно, се случва невротизиране. Самата презумпция, че единствената възможна сублимация се получава само в посока социален успех, вече я обезсмисля. Няма лошо в социалния успех, нито в такава сублимация... Но, дори и да е успешна, тя губи смисъл, тъй като е водена от страхове - отлагаш нагонното задоволяване и насочваш енергията към професионален, финансов и имидж успех, за да избягаш от невротичните си страхове (говоря принципно, не лично). Защото, когато човек е лишен от преживелищен допир и сливане със същността на духа си, на Себе си като духовна същност, всичко се опорочава. Изворът на любовта бива подпушен от невежеството на крайния и плосък материализъм... А когато няма любов, въпросното нагонно отлагане и сублимиране, се превръща в част от невротичната надпревара за социална власт и финансова псевдосигурност, уж пазещи от сублиминалните страхове, съществуващи на мястото на липсващата любов. Да, известно отлагане на удоволствието спомага социалния успех - дори научните експерименти го доказват! Но, успех ли е такъв успех при липсваща обич, мъдрост, доверие в и познание истинните закони на битието? "Какво те ползва, ако спечелиш целия свят, но загубиш душата си?". Успехът, бил той финансов, социален и професионален, е успех само когато присъства любовта, мъдростта и фината истинност на същността ни, от които извира смисъл, познание за закономерностите на собствената и околната жива природа и свят. Когато ги има, отлагането на удоволственото възнаграждение бива сублимирано не само хоризонтално, в социални и професионални дейности, но и вертикално, в посока Любовта. Тогава, парадоксът е, че когато нагонът е отлаган в името на социалния успех, при присъстващо любомъдро себепознание, той е задоволяван в самото отлагане, тъй като подобно на налягането в помпа, се възкачва до по-горни етажи от съзнателност. Сексуално - агресивният нагон се сублимира до любяща мотивация за добруване. Когато пък нагонът бива задоволяван директно, супервизиран от самосъзнателността на същността ни, самото задоволяване, когато е с мярка, също се превръща в част от въпросната любяща и съзнателна мотивация на вечните ни същности. В по-широк контекст на разсъждение, когато сливането с душата, със Себе си присъства, Човек се ползва и от болката и от удоволствието, като нито отбягва трудностите и страданията, но се учи от тях, нито се прилепва прекомерно към приятностите, но се учи и от тях и ги превръща в част от преживяванията на Същността си!

Едно съвсем приземено разсъждение - когато човек, познаващ Себе си, постига социален успех, той не се приема за собственик на финансите и материалните блага, до които има достъп. Мъдрата любов, която ръководи когницията, афекта и поведението, през преживяването му за вътрешно единство с ближния, го кара да се приема единствено за мъдър управител, разпределител на благата така, че да служат най-подходящо за добруването на хората и превръщането на света в по-истинно място...

 

Редактирано Май 8, 2015 от Орлин Баев

[Gushan]

Благодаря, за отговора Орлине. Продължавам да чета статиите ти и да осъзнавам причините за моето състояние. Стигнах до статията за невротичните характери и открих себе си в три невротични характера - ригиден мазохистичен и избягващ. Има ли справяне с тези характерови черти, защото не издържам вече. Ако може някаква литература, насока или методи да предложиш, ще съм ти безкрайно благодарен. Ще те споменавам в молитвите си.

П.С.

Ако трябва по конкретно да обясня какво ми е и на какво се дължи това състояние, ще го напиша подробно.

Предварително се извинявам за правописни и пунктуационни грешки.

 

 

[Орлин Баев]

Начинът е промяна на мисленето и свързването му с програмите, седящи в основата на описваните от теб характери. И отново промяната им - чрез логика, хипнотерапия/ автохипнотерапия/ медитация, промяна на поведението първо в кабинета на терапевта тим после в реална среда. Първо чрез поведенчески експерименти, после в ежедневието...