Първата ми среща с психолог

[Елица555]

Здравейте,преди няколко дни беше първата ми среща с психолог.Психоложката е младо момиче на около 25 години,много усмихната и лъчезарна.Психотерапията продължи 1 час и през повечето време говорих аз.Казах ,че съм ходила на хомеопат и пия лекарства,казах,че хомеопата е казал,че имам паническо разтройство,а психологът каза,че според нея това не е паническо разтройство.Казах и че съм чела доста неща в интернет  за паническото разтройство,а тя ми отговори да не чета нищо в интернет .Също така каза,че паническото разтройство си е болест,а не е състояние.Накрая завърши с думите:''Ще се консултирам с колеги и на 7 май ще ти се обадя по телефона да ти кажа,кога ще бъде следващата ни среща.''Е,сега аз съм още по-объркана-не знам какво ми е,тази терапия не ме окуражи,не ме успокои,не ми даде надежда .Сиптомите ми са:сърцебиене и задушаване,страх да не полудея,натрапчиви мисли,нещо ми пречи в гърлото,усещане за нереалност,страх ме е ,че ще ми стане лошо и ме е страх да излизам от къщи,нямам сили и се чувствам уморена,нервно ми е,плача  за най-малкото нещо или без причина,тъжна съм...   Чувствам се безполезна,не мога да започна работа,защото постоянно не ми е добре  Моля Ви,помогнете ми,посъветвайте ме какво да направя,искам да съм си пак нормален и пълноценен човек.

[Guest Кермит]

Привет!

Изглежда имаш няколко теми... Важното, което прочитам тук е:

.Също така каза,че паническото разтройство си е болест,а не е състояние.

Потресен съм от невежеството на психоложката ти!

Най-дружелюбно те съветвам, предвид горното, да нямаш повече взимане даване с колежката, а ако може при избора на нов терапевт избегни и онези, с които се консултира - би трябвало да ти е казала под чия супервизия работи.

Редактирано Май 8, 2015 от Кермит

[д-р Тодор Първанов]

.Също така каза,че паническото разтройство си е болест,а не е състояние.Накрая завърши с думите:''Ще се консултирам с колеги и на 7 май ще ти се обадя по телефона да ти кажа,кога ще бъде следващата ни среща.''Е,сега аз съм още по-объркана-не знам какво ми е,тази терапия не ме окуражи,не ме успокои,не ми даде надежда

​

Нямам думи. Тя наистина не знае какво прави.

[Елица555]

Здравейте,искам да кажа,че психоложката е много младо момиче и наистина няма опит както изглежда,но и наистина ме изплаши като каза,че паническото разстройство е болест.Незнам с кои нейни колеги ще се консултира,а когато и поисках визитка,каза,че са и свършили и не ми даде никакъв телефонен номер,каза,че тя ще ми се обади(което така и не направи и до днес).Искам да кажа и друго-влязох при нея в 13:20 ,след няколко минути и звънна телефона ,извини се и проведе някакъв разговор,в който каза,че след малко ще се прибере и ще нахрани някого.След това тя извади едни цветни хартийки и ме накара 3 пъти да избера цветове(аз избрах :зелен,оранжев...),каза,че всеки път ще правим този тест,след което стана и започна да си стяга багажа.Аз естествено станах също ,попитах колко и дължа,тя каза 25 лв. ,казахме си чао и си тръгнахме.Когато бях вече навън часът беше 13:50.

[Диляна Колева]

Здравей Елица, ясно е, че си попаднала на човек, който не е специалист в това, за което има диплома. Добре е, когато посещаваш психолог, психотерапевт, да го правиш по препоръка от негови клиенти, насока от колега, ако си била на негови представяния, като семинари, групи, лекции или си чела позициите му във форуми, блогове, негов сайт. Това не е гаранция, че това е твоя терапевт, но поне е някаква база на която да се довериш.

Не се отчайвай, просто направи по - внимателно подпора си следващия път.

[B__]

Не много по темата, но веднъж проф. Александров ни сподели, че психологията наистина може да се научи от човек, който има някакъв жизнен опит. Още един показател за избиране на психотерапевт може да е и неговата възраст. 

[Орлин Баев]

Да, психотерапевт под 35 год. звучи като близката далечина... Извън ученето, психолог, а още повече психотерапевт се става през много житейска преживелищност, при това шарена и нелека. Под 30 някоя колежка може да се пробва, но би имала ефективност само при много богата житейска опитност - "не питай старило, а патило!"... Но, когато тази опитност продължи да се случва и да бъде качествено смилана и в по-късна възраст, спектърът от ефективно терапевтирани състояния се разширява, както и знанието и умението кога и къде да се фокусира процесът, става очевидно налично. Накратко, в психотерапията количествените натрупвания на трудни опитности в живота на терапевта и качественото им преобразуване, фасилитират психотерапевтичния процес и го правят успешен!