341.Учителю Благи ,НБ

[Розалина]

Молитвен наряд за начало:

Добрата молитва

Псалом 91

Псалом 23

 

Беседа:  Учителю благи - 3 февруари 1929 г. София – Изгрев.

 

Молитвен наряд за край:

Господнята Молитва
Да се прослави Бог в Бялото Братство... – формула

 

„Учителю благи, що да сторя, за да наследвам живот вечен?" (Лука 18:18)

Сега ще прочета 15-та глава от Евангелието на Йоана. Онези от вас, които искат да имат по-голяма светлина, нека прочетат 18-та гл. от Матея и 18-та гл. от Лука, за да намерят вътрешната, мистичната връзка в прочетената глава. Мнозина ще кажат, че са чели Евангелието и знаят всички глави. Така е, но трябва да се знае, че колкото пъти и да чете една глава, човек все ще намира в нея нещо ново, все ще открива по-дълбокия й смисъл. Много естествено! Причината за това е, че психическите условия, при които човек се намира, когато чете Евангелието, или учи нещо, не са едни и същи. За всеки даден момент идеите, чувствата на човека са различни. Всеки момент в съзнанието на човека става известно изменение, известно разширяване. Следователно, тъй както днес четете и разбирате тези глави, никога друг път така не сте ги чели и разбирали.

Под думата „живот" някой разбира да се роди, да расте, да достигне известна възраст и след това да замине за другия свят, дето ще живее като ангел. Това е неразбрана идея. Добрият живот подразбира изкуство, което може да се изпита само при мъчнотиите. Новопостроеният параход не се изпитва на сушата, но във водата, и то не в някое езеро, като Девненското, близо до Варна, нито в Женевското, в Швейцария, но в някой голям океан, като Великия, Атлантическия и Индийския океани. Силата на парахода се изпитва при големите бури.

Следователно, както параходът се изпитва в морето и в океана, така и ние сме изпратени на земята за изпитание. Ще дойдат вълните на океана отляво и отдясно и ще ни блъскат. Някой казва: Защо ме блъскат? – Блъскат те, за да изпитат устойчивостта на твоя параход, за да изпитат силата и опитността на твоя капитан и неговите моряци. От всичко това ще се види, докъде твоят параход ще изведе пътниците си. Ако ги изкара благополучно на определеното пристанище, параходът, капитанът, както и целият му екипаж са на мястото си. И пътниците в този параход са добри и благородни хора. Обаче, ако параходът не издържи, ако капитанът, моряците, огнярите не са на местото си, страшно е положението на пътниците. Те, или се връщат като разбити и ранени войници от бойното поле, или съвсем не се връщат. Разбитите войници се връщат без оръжия, без коне, без фуражки, с разкъсани дрехи и казват: Страшно нещо преживяхме! Кавалерия, артилерия, пехота – нищо не остана от тях. Да, страшни са резултатите на всички непостигнати и разбити идеи! Срещате един виден учен или философ, който създава ред теории, или някой знаменит проповедник, който по няколко пъти на ден се моли, но и единият, и другият се страхуват, как ще прекарат живота си. Те казват: Страшен е животът! Питам: каква идея има в умовете на тия хора, които се боят от живота? Те все имат предвид нещо, което ги плаши, но едно трябва да се знае: когато изкаже думите „Учителю благи", ученикът трябва да разбира техния дълбок смисъл и значение. Когато говорим за Великото Начало в живота, ние трябва да Го познаваме. Да Го познаваме, това значи да Го обичаме. Ти не можеш да познаваш някого, докато не знаеш името му, а оттам и докато не Го обичаш. Всяко нещо, което няма име, не може да се обича. Човека, когото обичаш, първо назоваваш с някакво име. Значи, след името иде любовта. Да обичаш човека, подразбира да му дадеш форма, съдържание и смисъл. Детето обича майка си и баща си. Защо? Има нещо, което то обича в тях. Давали ли сте си отчет, кое е онова основно качество, или онази черта, заради която вие обичате майка си и баща си? Давали ли сте си отчет, защо обичате Бога? Ще кажете, че обичате Бога, че вярвате в Него и Го наричате „Благи Господи." Щом Го наричате благ, Той веднага ще ви запита, защо Го наричате така. Какво искате от Него? – Искаме да ни помогне. – Щом искате да ви помогне, Той ще ви накара да продадете имането си, да го раздадете на бедните и да Го последвате. Какво прави богатият човек? Къщата му е пълна, но въпреки това той отива да събира и от бедните, и пак не му достига. Христос казва - „Иди, продай имането си, раздай го на сиромасите и ела, та ме последвай!" На тези думи отгоре вие ще кажете: Това е много вече! Да раздадем всичкото си имане? Ако разберат смисъла и разумността на тия Христови думи, съвременните хора ще разрешат много въпроси правилно. Разумните постъпки разрешават въпросите правилно.

Редактирано Май 3, 2015 от Иво

[Рассвет]

Благодаря за беседата!

Силен човек е онзи, когото желанията му не го ограничават; силен човек е онзи, когото външните условия не ограничават но представят само външен подтик за придобиване на неговата свобода. Свободен човек пък е онзи, който не се влияе от чуждите мисли. Той съзнателно приема всички мисли, взима от тях хубавото, както малкото дете приема от възрастните всичко онова, на което те го учат. Виждам едно малко дете, държи семенца в ръката си, иска да ги посади, но не знае, как да направи това. Взимам от него семенцата и му казвам: ела при мене, аз ще ти покажа, как се садят семенца. Взимам лопата, мотика, разравям почвата до известна дълбочина, турям вътре семенцата затрупвам ги отгоре с пръст и ги оставям да никнат. После, показвам на детето, как трябва да ги полива. Това значи да дадеш наставления на човека, как да използува своите и чуждите мисли, като семенца в живота.

…

Сега, аз искам да остане в ума ви съществената идея, която се заключава в думите „Учителю благи". Вашият живот трябва да бъде образ на Любовта. Вие трябва да бъдете хора на науката, да се стремите към знания, каквито ангелите и светиите имат. Мнозина имат това знание в себе си, в зародиш, но то ще се развие и ще произведе голяма промяна в съзнанието им. Това знание може да превръща скръбта в радост, недоволството в доволство, невежеството в знание. Това знание е необходимо, за да може човек да се справи с противоречията, които неизбежно идват. Докато не дойде до възкресението, докато не получи посвещение, човек все ще се натъква на противоречия, на мъчнотии. Не се спирайте пред мъчнотиите, но се запитвайте, какво се изисква от вас, за да ги разрешите.

Учителю благи