Ново начало

[M.Nickolov]

Здравейте! Преди време бях писал няколко теми за това, че все още не мога да се възстановя от паническо разстройство 5-6 години. Пиша ви за да ми дадете съвет, на 20г човек който иска да живее живота си смело, да гони мечтите си, да бъде добър спортист и т.н. Пиша ви с отчаяние, затова че за тези години това състояние не беше излекувано напълно, а сега може би е на 20%. Пиех хапчета от невролог,психиатър (в малки дози разбира се), трябваше ми време да осъзная че хапчетата не могат да ме оправят. Бях и на психолог, хомеопат и при кой ли не... Спортувам редовно (занимавам се с футбол), но откакто характера ми стана по-слаб заради това състояние, което е половин деситилетие не мога просто да стана някой дори и професионалист на капачки не мога да бъда. Отделно бях си взел книгата на Орлин Баев, чета постовете и на д-р Първанов, който ми изглежда много мъдър и се надявам да ми даде съвет нашироко. Постоянно търся начин как да стана най-добрата си версия (уверен, силен, с правилна самооценка и естествено силен характер). Най-много ме тревожи, че нищо не работи постоянно всякаш който и съвет или теория да приложа след 2 дена пак съм на това ниво. Бил съм на психолог, но те нищо не правят единствено ми казват някакви си утвърждения и това е. От Бургас съм и честно казано, не мисля че тук има добър психолог, а и не смятам да давам още пари. Смятам, че проблема трябва да го реша аз с правилни насоки, аз да си намеря начина би било по-удовлетворяващо. Невролога ми каза, че съм с вегетативно нервна система наследена от майка ми(аз съм копие на нея, но не смятам да се оставя така със слаби нерви) знам че, трябва да си променя мисленето но и аз го правя опитвам в ситуациите да съм позитивен, но отвътре усещам голяма слабост сякаш емоциите ми са много отслабени и при най-малкото нещо изплуват и става така, че на външен вид съм силен, а отвътре кухо. Знам, че притежавам страх от провал, понякога и страх от успех когато нещата вървят добре ми е странно и подсъзнателно падам с 1 ниво надолу. За паническото разстройство стигнах до там, че овладявам симптомите си, но потенето остава, болките във врата, мислите че ще припадна, ще се умре и т.н. Вече не ме е страх от смъртта, а от това че ще си остана със слабия характер и нищо няма да постигна. Мисля, че тези емоции са като килим който закрива моята смелост, онова чувство когато правя нещата перфектно, когато съм в синхрон със себе си. Преди вярвах много на интуицията си, но съм я потиснал и не знам как да я върна. Както се казва от човек разчитащ прекалено много на дясното си полукълбо, преминах на лявото. Дори като отида на фитнес не мога да бъда постоянен като преди все си намирам извинения, не правя прогрес, сякаш моето състояние е толкова силно, че всичките ми усилия са от това да го изгоня от живота си и това ми пречи да дам смело напред към прогреса си. Писах ви последната си тема с моя проблем, надявам се да ми помогнете че ми дойде до тука.

Приятен ден.

[д-р Тодор Първанов]

 ,,Най-много ме тревожи, че нищо не работи постоянно всякаш който и съвет или теория да приложа след 2 дена пак съм на това ниво. ,,

 

Пробвай, която и да е теория 2 години и ще видиш, че тя работи.Подчертавам, която и да е теория.

Хората мислят по един начин 20 години, а искат за две седмици да го променят.Няма как да стане.Аз, едни семена от домати посях януари, а очаквам да бера плод, чак  в средата на юни, а ти искаш двадесет годишно мислене да промениш за дни.

[M.Nickolov]

 ,,Най-много ме тревожи, че нищо не работи постоянно всякаш който и съвет или теория да приложа след 2 дена пак съм на това ниво. ,,

 

Пробвай, която и да е теория 2 години и ще видиш, че тя работи.Подчертавам, която и да е теория.

Хората мислят по един начин 20 години, а искат за две седмици да го променят.Няма как да стане.Аз, едни семена от домати посях януари, а очаквам да бера плод, чак  в средата на юни, а ти искаш двадесет годишно мислене да промениш за дни.

Разбира се, прав сте. Нетърпението ми е голямо не само в това, но вече 6 години се мъча искам просто да кажа на подсъзнанието си, че това е просто лъжлив страх  от това че съм щял да припадна, да умра без да има причина, че не ставам за нищо, че не може 1 ден да мине без тревоги и напрежение и т.н. Под мен се крие увереност, която се проявява на моменти когато казвам, че аз съм силния и на терена и където и да е другаде и естествено стават чудеса, но явно страхът ми се опитва да ме излъже и аз му вярвам колко съм неспособен. Знам,че това е лъжа остава ми само да повярвам на това. Поръчах си да пия Gaba аминокиселина колкото да намаля малко стреса. Какво смятате, че трябва да ми бъде мисленето при такъв тип поведение?

[Орлин Баев]

Да, търпение и постоянство, така е. Но при теб виждам и нещо ключово в самия ти подход, което те спира и само те кара да замиташ "под килима" на съзнанието си... Искаш да си силен, като потискаш страха си от слабостта. Да успяваш, като избутваш страха си от провала дълбоко в себе си, забранявайки си го. Да си добър спортист, като се ужасяваш от самия си ужас само при мисълта, че можеш да продължиш да бъдеш слаб футболист. 

 

Ключът обаче е в допускането, приемането, сприятеляването със страха, прегръщането му от все сърце със смирено, любящо приемане и доверие в уроците му! Защото само приемайки слабостта, постигаш силата! Само прегръщайки загубата, си готов за победи! Когато приемеш смъртта и доколкото я приемеш, тогава и дотолкова живееш. Смирявайки се в слабостта, постигаш истинската сила!

 

Засега бягаш от сянката си - колкото и да бягаш, ще стигнеш другаде, не там, накъдето си се запътил. Посоката на разпънатите платна на разбирането ти е погрешна... Веднъж схванеш ли преживелищно, през тялото и дълбокото си отношение принципа, за който говоря, всеки метод ще бъде полезен. Когато осъзнаеш, че няма защо с вътрешния си огън да търсиш външно пламъче, яденето вече ще бъде сготвено (това е Дзен коан).  

[M.Nickolov]

Да, търпение и постоянство, така е. Но при теб виждам и нещо ключово в самия ти подход, което те спира и само те кара да замиташ "под килима" на съзнанието си... Искаш да си силен, като потискаш страха си от слабостта. Да успяваш, като избутваш страха си от провала дълбоко в себе си, забранявайки си го. Да си добър спортист, като се ужасяваш от самия си ужас само при мисълта, че можеш да продължиш да бъдеш слаб футболист. 

 

Ключът обаче е в допускането, приемането, сприятеляването със страха, прегръщането му от все сърце със смирено, любящо приемане и доверие в уроците му! Защото само приемайки слабостта, постигаш силата! Само прегръщайки загубата, си готов за победи! Когато приемеш смъртта и доколкото я приемеш, тогава и дотолкова живееш. Смирявайки се в слабостта, постигаш истинската сила!

 

Засега бягаш от сянката си - колкото и да бягаш, ще стигнеш другаде, не там, накъдето си се запътил. Посоката на разпънатите платна на разбирането ти е погрешна... Веднъж схванеш ли преживелищно, през тялото и дълбокото си отношение принципа, за който говоря, всеки метод ще бъде полезен. Когато осъзнаеш, че няма защо с вътрешния си огън да търсиш външно пламъче, яденето вече ще бъде сготвено (това е Дзен коан).  

 

Благодаря за мнението ви г-н Баев. Изживял съм своите провали както във футбола и в живота и те ме накараха да се страхувам. Разбира се на никой не му е приятно да се проваля. Благодарение на упорството ми успях да загърбя прекаления контрол върху живота си, но не съм удовлетворен. Нещо вътре в мен ме кара да не се отказвам каквито и да са шансовете за успех, не знам дали бих го нарекъл силен характер.. но мисля че прекомерната ми емоционалност (по-точно тази на страха) ми пречи - обърква ми цялата система физическа и психическа. Цял живот съм расъл в саксия както казва майка ми, но аз самия осъзнавам, че по този начин нито ще стана голям мъж нито ще постигна някакъв успех. Утре една жена няма да ме иска ако ме види оплакващ се че съм имал сърцебиене или, че нервите ми били слаби. Прав сте имитирам смелост външно, но как човек като си позволи да бъде слаб ще стане силен? На много места съм приемал некомпетентността си и слабостта си, и съм го заявявал но това не ми е помагало да стана силен, а напротив оставах хората да ми се подиграват. Мисля, че е време да направя своята трансформация и да запуша устите на другите, а не само да говоря както беше досега. Така бях научен, че постоянно да ми помагат и вижте до къде се стигна..

Успях да направя упражнението с падащата стрела и моите главни убеждения са, че сякаш ми става жал за другите когато успявам ( не знам защо и по каква логика) но когато побеждавам ме хваща чувство на съжаление. Отстояването ми, казвайки мнението си и показвайки здрав егоизъм ми става странно и си мисля, че така хората ще ме намразят.

Ако може да допълните още нещо, ще съм ви благодарен. Лека вечер.

[Орлин Баев]

Прочети за защитните механизми потискане, отричане и изтласкване и пробвай да отговориш на въпросите си тук!

[M.Nickolov]

Прочети за защитните механизми потискане, отричане и изтласкване и пробвай да отговориш на въпросите си тук!

Прочетох какво представляват. Отричането мисля, че е с мен още от малък  като травмите аз съм ги приел, че са станали но не искам да си спомням за тях. Винаги ме е хващало страх, при важни ситуации но не мисля че съм ги омаловажавал.

Изтласкването мисля, че работи на подобен принцип с този механизъм мисля, че гледам да избегна ситуации които са ме унижили в случая ако съм имал провал да не го допусна отново. Първата ми паническа атака беше ужасна и като цяло не обичам да си я спомням..

Колкото до потискането, мисля че скривам емоциите си вътре в мен и не ги споделям напълно, дори ми се е случвало да не показвам на какво съм способен на футбол само за да не ме помислят за арогантен

 

Как може да се оправят тези механизми?

[Орлин Баев]

По същество представляват това, което казах - бягане от сянката си. Оправят се като осъзнаеш, че страховете се преработват чрез смелото им гледане "в очите", с обич и сърдечно доверие. Защото представляват твоите собствени емоции, едно малко момче в теб, което колкото повече потискаш, уж за да бъдеш силен, то става все по-уплашено и слабо. Когато изчезне дисоциацията помежду ви, когато почувстваш, че то си ти в дълбочина и вместо да го биеш и бориш и риташ, както сега правиш, го обичаш, то започва да ти се доверява, както и доколкото и ти на него! Тогава страховете се стапят. Това наричам силата на слабостта! Това е принципно положение - техники има много: когнитивни, поведенчески, визуализации, през тялото... 

[M.Nickolov]

По същество представляват това, което казах - бягане от сянката си. Оправят се като осъзнаеш, че страховете се преработват чрез смелото им гледане "в очите", с обич и сърдечно доверие. Защото представляват твоите собствени емоции, едно малко момче в теб, което колкото повече потискаш, уж за да бъдеш силен, то става все по-уплашено и слабо. Когато изчезне дисоциацията помежду ви, когато почувстваш, че то си ти в дълбочина и вместо да го биеш и бориш и риташ, както сега правиш, го обичаш, то започва да ти се доверява, както и доколкото и ти на него! Тогава страховете се стапят. Това наричам силата на слабостта! Това е принципно положение - техники има много: когнитивни, поведенчески, визуализации, през тялото... 

Благодаря, че ми разяснихте най-важното особено дадохте ми тласък да не се въртя в един кръг. Снощи умувах и си казах, че защо да не се приема такъв какъвто съм с подигравките от малък за дадено нещо, за отхвърлянията от момичета, подигравките които са ми били неловки, спъването, падането и още. Странното нещо е, че винаги съм бил дисоциациран от себе си, все гледах да копирам футболни стилове, прически, поведения, убеждения, "формули за успех" и т.н. Имал съм своите падения, но имам и своите позитивни качества мисля,че ги осъзнах. Ето какво направих : представих си своите срамни моменти от както се помня и усетих някакво израстване отвътре, не смея да го твърдя твърдо не искам да бъде плацебо ефект. Ако може да ми дадете някакви насоки с визуализацията, понеже съм много добър в това да визуализирам всеки детайл без проблем.

[д-р Тодор Първанов]

Прав сте имитирам смелост външно, но как човек като си позволи да бъде слаб ще стане силен? 

 

Чувал си предполагам много хора, да казват, как от определена дата ще се променят и станат ,,нови,,.Виждал си, как дата идва  те се втурват да правят  нови и различни неща, но скоро мерака  им умира и те си стават пак същите.

Защо е така? Така е, защото нашата психична енергия е ограничено количество.Когато се изчерпи, ние не се чувстваме добре и се нуждаем от почивка, която включва спиране на дейности.Тоест, грешката на тези хора е, че започват много и значими промени, за които нямат достатъчно психична енергия.За това и спират.

Ти искаш да си смел и успешен и за това трябва енергия.Но много голяма част от нея ти отива това да криеш,че си слаб.

Това е лошото на защитните механизми, лишават ни от енергия.

 

 

 

                               Са­мо когато си абсолютно оголен

 

Човек, който не прикрива своята грозота, притежава своя собствена красота. Човек, който не скрива нищо, прите­жава особена грациозност... и тази грациозност възниква, са­мо когато си абсолютно оголен. Когато си спокоен възниква определена грация и дори едно грозно лице става красиво. Но с прикриването, дори красивото лице става грозно.

За мене, красотата е да бъдеш такъв, какъвто си наис­тина: да бъдеш такъв, какъвто си и да си тотално релаксиран в него. Ако си грозен, си грозен и си напълно спокоен за това. Тогава върху лицето ти се появява една фина красота. За­едно с релаксацията и спокойствието, започва да се проявява един фин поток. Той не идва от диаманта; той идва от вът­решния ти аз.

Този, който не е спокоен със себе си, не може да е спо­коен с никой друг. И този, който не обича себе си, който крие себе си, не може да бъде обичан от никой друг. Той заблуж­дава другите и другите заблуждават него. Тогава ние в дейст­вителност никога не се срещаме. Срещат се само лицата ни – отчуждени лица. А съм пристигнал с гримирано лице и ти също си пристигнал с гримирано лице. Аз крия себе си и тя криеш себе си. В тази стая се срещат две лица, но среща ня­ма, няма истинска среща и общуване между тези лица.

                    

 

гледай и това---

 

http://www.ted.com/talks/brene_brown_on_vulnerability.html

Редактирано Април 30, 2015 от д-р Тодор Първанов

[M.Nickolov]

Прав сте имитирам смелост външно, но как човек като си позволи да бъде слаб ще стане силен? 

 

Чувал си предполагам много хора, да казват, как от определена дата ще се променят и станат ,,нови,,.Виждал си, как дата идва  те се втурват да правят  нови и различни неща, но скоро мерака  им умира и те си стават пак същите.

Защо е така? Така е, защото нашата психична енергия е ограничено количество.Когато се изчерпи, ние не се чувстваме добре и се нуждаем от почивка, която включва спиране на дейности.Тоест, грешката на тези хора е, че започват много и значими промени, за които нямат достатъчно психична енергия.За това и спират.

Ти искаш да си смел и успешен и за това трябва енергия.Но много голяма част от нея ти отива това да криеш,че си слаб.

Това е лошото на защитните механизми, лишават ни от енергия.

 

 

 

                               Са­мо когато си абсолютно оголен

 

Човек, който не прикрива своята грозота, притежава своя собствена красота. Човек, който не скрива нищо, прите­жава особена грациозност... и тази грациозност възниква, са­мо когато си абсолютно оголен. Когато си спокоен възниква определена грация и дори едно грозно лице става красиво. Но с прикриването, дори красивото лице става грозно.

За мене, красотата е да бъдеш такъв, какъвто си наис­тина: да бъдеш такъв, какъвто си и да си тотално релаксиран в него. Ако си грозен, си грозен и си напълно спокоен за това. Тогава върху лицето ти се появява една фина красота. За­едно с релаксацията и спокойствието, започва да се проявява един фин поток. Той не идва от диаманта; той идва от вът­решния ти аз.

Този, който не е спокоен със себе си, не може да е спо­коен с никой друг. И този, който не обича себе си, който крие себе си, не може да бъде обичан от никой друг. Той заблуж­дава другите и другите заблуждават него. Тогава ние в дейст­вителност никога не се срещаме. Срещат се само лицата ни – отчуждени лица. А съм пристигнал с гримирано лице и ти също си пристигнал с гримирано лице. Аз крия себе си и тя криеш себе си. В тази стая се срещат две лица, но среща ня­ма, няма истинска среща и общуване между тези лица.

                    

 

гледай и това---

 

http://www.ted.com/talks/brene_brown_on_vulnerability.html

Позволявам си да бъда несъвършен, позволявам си да бъда слаб, да бъда себе си, позволявам си да губя.

[Диляна Колева]

Вече не ме е страх от смъртта, а от това че ще си остана със слабия характер и нищо няма да постигна.  Мисля, че тези емоции са като килим който закрива моята смелост, онова чувство когато правя нещата перфектно, когато съм в синхрон със себе си. 

 

"— Знаеш ли какво казват будистите? Не се привързвай към вещите, защото всичко е нетрайно.

Чакай, чакай, прекъснах го аз. Нали все казваш, че трябва да изживеем живота си пълноценно? Всичко хубаво, както и всичко лошо?

— Да.

Добре, но как да стане това, ако решиш да се откъснеш?

— Хубаво е, че мислиш, Мич. Но откъсването не означава, че не бива да позволиш на преживяването да проникне в теб. Точно обратното, оставяш го да проникне в теб изцяло. Точно тогава вече си готов да го оставиш.

Нищо не разбирам.

— Вземи което и да е чувство — любов към жена, скръб по близък, или това, което преживявам аз, страх и мъка от смъртоносна болест. Ако сдържаш чувствата си, ако не се оставиш да ги преживееш изцяло, никога няма да стигнеш дотам, че да се откъснеш, защото ще си зает с това да се страхуваш. Страхуваш се от болката, страхуваш се от скръбта. Страхуваш се от уязвимостта, произтичаща от любовта.

— Но като се отдадеш изцяло на тези чувства, когато си позволиш да се потопиш изцяло в тях, докрай, да си потопиш и главата, тогава ги изпитваш наистина пълноценно. Знаеш какво представлява болката. Знаеш какво представлява любовта. Знаеш какво представлява скръбта. Едва тогава можеш да кажеш: „Добре, изпитал съм всички чувства. Това чувство ми е познато. Сега ми необходимо за миг да се освободя от това чувство.“

Мори спря и ме изгледа от горе до долу, може би за да се увери, че разбирам какво ми казва.

— Знам, че според теб ние си говорим само за смъртта — рече той. — Но аз пак ще ти кажа. Когато знаеш как да умреш, тогава знаеш как да живееш.

Мори заговори за най-страшните си моменти, когато усещал, че гърдите му се свиват в неудържими спазми или когато не е сигурен дали ще успее да поеме дъх отново. Тези били най-ужасяващите моменти, сподели той, и тогава на повърхността излизали чувства като ужас, страх и безпокойство. Но след като веднъж разпознаел тези чувства, когато ги опознаел отблизо — тръпката по гърба, горещата искра, преминаваща през мозъка — тогава вече можел да каже: „Добре. Това е страх. Освободи се от него. Откъсни се.“

Замислих се колко често е необходимо това във всекидневието. Как понякога се чувстваме толкова самотни, че чак ни се плаче, но не позволяваме на сълзите да потекат, защото не бивало да се плаче. Или как понякога усещаме прилив на внезапна обич към партньора си, но не казваме нищо, защото сме сковани от страх, че това може по някакъв начин да повлияе на отношенията ни.

Философията на Мори беше точно обратната. Завърти кранчето докрай. Нека чувството те залее. Нищо лошо няма да стане. Това само ще ти помогне. Ако пуснеш страха да влезе, ако го нахлузиш като стара риза, тогава можеш да си кажеш: „Е, какво толкова, това е просто страх, няма защо да му позволявам да ме командва. Познавам го.“"

[Guest Кермит]

Позволявам си да бъда несъвършен, позволявам си да бъда слаб, да бъда себе си, позволявам си да губя.

Позволявам си! -една от "централните догми" на позитивната психотерапия. Позитивна идва от латински - positum, което значи цялостен. Не можеш да си цялостен ако не си позволиш обратното на победата. Не можеш да познаваш лявото, без да знаеш за дясното, мъжкото без женското, доброто от лошото и прочее и прочее.

Тук има един парадокс - ако искрено, истински приемеш опцията в себе си за загубата, поради това, че цялостта трябва винаги да е изпълнена, то нищо чудно да започнеш да печелиш повече. Знаеш приказката "той няма какво да губи повече" - обикновено тя идва да покаже, че губилият до момента е възможно най-готов за победата.

Майсторството тук е да можеш истински да приемеш загубата вътрешно, а за външното проявление да не остане друго освен победата. Този позитум ще е цялостен естествено само тогава, ако се случва от време на време и обратното. Т.е. бъди готов да приемеш и неприемането на загубите. Това е смисъла на играта - ако победите бяха винаги гарантирани, а загубите приемахме задълбочено философски, то спорт и игри нямаше да съществуват просто защото само да печелиш е скучно и отегчително. А позитума ще търси проявление на радостта. Понякога тя е хилядократно по-сладка, когато дойде след горчива загуба. Би трябвало да познаваш тази тръпка, нали

Редактирано Април 30, 2015 от Кермит

[M.Nickolov]

 

Позволявам си да бъда несъвършен, позволявам си да бъда слаб, да бъда себе си, позволявам си да губя.

Позволявам си! -една от "централните догми" на позитивната психотерапия. Позитивна идва от латински - positum, което значи цялостен. Не можеш да си цялостен ако не си позволиш обратното на победата. Не можеш да познаваш лявото, без да знаеш за дясното, мъжкото без женското, доброто от лошото и прочее и прочее.

Тук има един парадокс - ако искрено, истински приемеш опцията в себе си за загубата, поради това, че цялостта трябва винаги да е изпълнена, то нищо чудно да започнеш да печелиш повече. Знаеш приказката "той няма какво да губи повече" - обикновено тя идва да покаже, че губилият до момента е възможно най-готов за победата.

Майсторството тук е да можеш истински да приемеш загубата вътрешно, а за външното проявление да не остане друго освен победата. Този позитум ще е цялостен естествено само тогава, ако се случва от време на време и обратното. Т.е. бъди готов да приемеш и неприемането на загубите. Това е смисъла на играта - ако победите бяха винаги гарантирани, спорт и игри нямаше да съществуват просто защото само да печелиш е скучно и отегчително. А позитума ще търси проявление на радостта. Понякога тя е хилядократно по-сладка, когато дойде след горчива загуба. Би трябвало да познаваш тази тръпка, нали

 

Здравей! Да, така е но това его ни пречи много. Искам да отворя малко темата за победите и загубите както и футбола. За мен е важно да се справя със страховете си,  от днес истински започнах да го правя няма какво да губя това бяха 6 години на дъното и честно казано това беше наистина нормален ден. Това е, че всеки е една уникална личност  решавайки проблемите си в живота, ставайки смел ще посрещна битките си на терена и каквото и да е друго. Една психоложка добре ми беше казала, че човек е еднакъв в спорта,секса и карането на кола . Намирам се във възраст, където в този спорт точно на 20тата година се определя дали си психически зрял и това те определя дали можеш да се справиш като цяло добре, като предходните години са били главно насочени към техника и физика (мисъл на Арсен Венгер). Ето затова ми е много странно как точно в тази важна година помъдрях и реших не да гледам отстрани, а да участвам. Явно няма случайни неща. Мисълта ми е, че в момента ми е много важно да се науча да побеждавам повече ( не винаги разбира се) за да успея времето ме притиска и обстоятелствата. След 3 месеца вече ще съм в друга страна, където ще имам шансове да уча и да градя спортна кариера ( разбира се ако изобщо се изгради). Не искам да разказвам живота си, а да ви благодаря че ми давате ключа а от мен търсенето на ключалката!

[M.Nickolov]

Добър ден! Имам конкретен въпрос към Д-р Първанов. Запознат съм с това, че при панически атаки се отделя много адреналин, който го приемаме като съдечен удар или нещо, което е животозастрашаващо. При мен проблема е, че не толкова получавам панически атаки траещи както преди 10-15 мин, ами някъде сутринта след като се събудя и започна да си пия кафето усещам как тялото ми отделя адреналин, последвайки сърцебиене,треперене на ръцете, а в същото време почти всеки ден бягам поне 5-6км и ходя на фитнес 40-60 минути. Главната причина за отделянето на адреналин доколкото съм запознат е стреса, но при мен го няма в този период не усещам някакъв натиск или ситуации, които да ме притискат да правя нещо в което не съм уверен. Това става почти всеки ден и ми пречи много, омръзна ми да правя лицеви опори след всяка "малка криза" за да изгоря адреналина и после цял ден се чувствам сякаш съм копал на лозето.Отделно, много е неприятно когато се стремя да кача малко мускулна маса, а в съшото време изгарям много калории заради адреналина.. Всеки ден като,че ли очаквам да стане така и става... може би от 2-3 години. Някакви идеи какво не е наред? Дали не е нещо хормонално или си е чисто психически проблем? 

Приятен ден ви пожелавам.

Редактирано Май 4, 2015 от REAL_person

[M.Nickolov]

Здравейте! Искам да спомена някои положителни промени по казуса ми. Отделно искам да благодаря на тези, които се включиха в темата ми и на тези които ми помагат на лс. Не се познаваме , но малко такива хора останаха за съжаление. Реших да приема целия този адреналин през годините просто като "адреналин", който по някакъв начин постоянно ме сковаваше и не ми позволяваше да си покажа потенциала, приемайки всяка ситуация като зловеща и обричаща ме на провал. Много по лесно е да приемем това просто като физиологична реакция и симптомите отминават на секундата. Другото нещо, което опитах е да използвам десенсибилизация самостоятелно (техника в която си представях всичките ми ситуации, които намирах за притеснителни, сковаващи и стресиращи дори и паническите атаки докато съвсем ги усетя като реални, след което си казвам че приемам страха си и че имам право да живея без него или да направя това въпреки страха зависи от самата ситуация, което в началото малко ме разтресе но постепенно придобих някакво спокойствие.) Разбира се, че има неща върху които все още трябва да работя страха си, но това ми помогна да премахна адреналина до 80%. Другото нещо, което пробвах е когато усещах самото чувство на безпокойствие, неувереност, страх от провал и самият прилив на адреналин просто си казвах това е нормална ситуация (което работи върху амигдалата на мозъка и приема ситуацията като нормална, което елиминира паниката). Отделно ви съветвам да спортувате редовно дали фитнес или бягане няма значение,  макар че аз може би отделям по 2 часа тренировки на ден това ми придобива спокойствие и равновесие. Единственото нещо, с което все още не мога да се справя е прокрастинацията която ми пречи да развия потенциала си и се обръщам към вас за някакви съвети )

Лек ден.

Редактирано Май 12, 2015 от REAL_person

[Диляна Колева]

Това за което говориш - прокрастинацията си има по- просто име - отлагане. И си има решение, което изисква първо желание за промяна или по - скоро премахване на страха от промяна /това, което е в основата и на тревожните състояния/ и поемането на отговорност.

 

 

МЕХАНИЗМЪТ НА ОТЛАГАНЕТО

Доналд Маркис[1] нарича отлагането „изкуството да поддържаш връзка с вчерашния ден". Аз ще добавя: „и да отбягваш днешния". Ето какъв е механизмът. Знаете, че има някои неща, които искате да осъществите — не защото някой ви е наредил, а защото вие сам сте избра­ли това. Много от нещата обаче остават неизвършени, макар да си казвате, че ще ги свършите. Да отлагате за бъдещето нещо, което можете да извършите сега, е приемлив заместител на действието. Той ви позволява да се самозалъгвате, че не правите компромис със себе си, като не извършвате това, което сте решили да извър­шите. Тази удобна система действува по следния начин: „Знам, че трябва да свърша това, но се страхувам, че няма да го извърша добре или че няма да ми достави удоволствие да го върша. Затова си казвам, че ще го направя в бъдеще. Така не е необходимо да признавам пред себе си, че няма да го направя. И така по-лесно мога да приема самия себе си." Тези удобни, макар и погрешни разсъждения могат да бъдат вкарани в игра, когато трябва да извършите нещо неприятно или труд­но.

Ако живеете по един начин, а твърдите, че в бъдеще ще заживеете по друг начин, вие правите празни декларации.  Вие сте човек, който  винаги отлага и никога не свършва  нещата,   които   трябва да   свърши.

Разбира се, съществуват различни степени на прота­кане. Възможно е да протакате нещо до известна степен и след това да го извършите точно преди да е изтекъл срокът. Това е също често срещана форма на самоизма­ма. Ако си оставите съвсем малко време, за да изпълни­те дадена задача, то тогава можете да оправдаете ни­ските си резултати или посредственото си изпълнение, като си кажете: „Просто нямах достатъчно време". Вие обаче разполагате с много време. Знаете, че заетите хо­ра свършват много задачи. Ако непрекъснато се оплак­вате колко много неща имате да вършите (протакане), не ви остава време в настоящия момент, за да ги свър­шите.

Някога имах колега, специалист по отлагането. Той непрекъснато отказваше да поема нови ангажименти и говореше колко много неща има да прави. Когато той говореше, другите се уморяваха само като си предста­вят ритъма на живота му. По-внимателен анализ би разкрил, че моят колега всъщност върши твърде малко неща. В ума му се въртяха безкрайно много идеи, но той никога не се зае да осъществи някоя от тях. Пред­ставям си как всяка нощ, преди да заспи, се самозалъгва с обещания, че утре ще свърши дадена задача. Как иначе би могъл да заспи, без да наруши целостта на механиз­ма си за самозалъгване? Той сигурно е знаел, че утре няма да свърши задачата, но дотогава, докато си обещава, че ще я свърши, настоящите му моменти са в безопасност.

Човек не е непременно такъв, какъвто казва, че е. Поведението е много по-точен барометър за това, което сте,   от думите.   Това,   което   вършите  в   настоящите   си моменти,   е   единственият  показател   за това,   какъв   сте като човек.   Емерсон  е писал следното:

„Не говорете.'" Това, което сте, непрекъснато се изди­га над вас и бучи, затова не чувам, когато казвате обратното."

Следващия път, когато кажете, че ще свършите не­що, но знаете, че няма да го свършите, спомнете си ду­мите на Емерсон. Те са противоотрова срещу протака­нето.

 

ЗАЩО ПРОДЪЛЖАВАТЕ ДА ОТЛАГАТЕ?

Причината, поради която отлагате нещата, се състои от една трета самозаблуда и две трети бягство. Ето ня­кои от най-значимите печалби от придържането към по­ведението  на отлагане:

—   Първо, отлагането ви позволява да избегнете не­приятни дейности. Може би има неща, които се страху­вате да извършите,  или такива,   които   отчасти искате, отчасти не искате да извършите.   Помнете,  че нищо не е само бяло или само черно. Системата ви за самозаблу­да може да ви вдъхва спокойствие. Като лъжете сам себе си, не е необходимо да признавате, че в дадения мо­мент не сте   „човек на действието".

—   Докато продължавате да отлагате нещата,  може­те да останете вечно такъв, какъвто сте. Така премахва­те промяната и всички опасности,  свързани с нея.

—   Като изпитвате досада, вие имате кого или какво да обвинявате за състоянието си и прехвърляте отговор­ността  от  себе   си  върху досадната дейност.

—   Когато критикувате,   вие се чувствувате важен  за сметка на другите хора. По този начин използувате ак­тивността на околните, за да се издигнете в собствените си  очи.   Нова самозаблуда.

—   Като изчаквате нещата да се оправят, можете да обвинявате света за нещастията си — вашите проблеми никога не се оправят. Това е полезна стратегия за без­действие.

—   Винаги   ще   успявате  да  избегнете   провала,   като отбягвате всички дейности, свързани с рискове. Така ни­кога не ще  ви се наложи да се  сблъсквате лице  с лице със   своята  несамоувереност.

—   Като   мечтаете   да   се   случат   различни   неща   — фантазии за Дядо  Мраз, — вие можете да се върнете в спокойното и безоблачно детство.

—   Можете да спечелите съчувствието на околните и, собственото  си самосъжаление  за тревожността,  която изпитвате, като не правите това, което бихте желали да направите.

—   В състояние сте да оправдаете небрежно или по­средствено изпълнение на която и да е задача,   ако до­статъчно дълго сте я отлагали и след това сте я изпъл­нили в съвсем кратък срок.   „Просто нямах време."

—   Като   протакате  нещата,   някой друг може да ги свърши вместо вас. Така протакането става средство за манипулиране на околните.

—   Отлагането   ви позволява да се  самозаблуждавате, че сте различен от това, което сте в действителност.

—   Като  отбягвате една задача, можете да избегнете успеха.   Ако  не  успеете   в  нещо,   няма да се  наложи да изпитвате приятно усещане за себе си и да приемете по­стоянната  отговорност,   произтичаща  от успеха.

След като разбрахте защо отлагате, можете да пред­приемете нещо,   за да премахнете това саморазрушава-що  ви слабо  място.

 

 

 

НАЧИНИ ЗА ИЗКОРЕНЯВАНЕ НА   ПОВЕДЕНИЕТО   НА   ОТЛАГАНЕ

—   Вземете решение да живеете по пет минути навед­нъж.   Вместо да правите дългосрочни планове,  мислете за момента и се опитвайте да използувате всеки петми-нутен период, за да правите това, което искате. Не допу­скайте да отлагате нещо, което ще ви достави удоволст­вие.

—   Седнете и започнете нещо, което отдавна отлага­те. Започнете да пишете писмо или книга. Ще установи­те, че протакането до голяма степен е ненужно, тъй като заниманието   сигурно   ще   ви   е  приятно,   след  като   сте престанали да го отлагате. Заемете ли се с някоя задача, ще изчезне тревожността ви за целия проект.

—   Запитайте   се:   „Какво   най-лошо   може да  ми   се случи, ако извърша това, което сега протакам?" Отгово­рът обикновено е толкова незначителен, че може да ви тласне към работа. Преценете страха си и ще установи­те,  че нямате причини за него.

Определете си някакъв час (например сряда от 22,00 до 22,15 ч.), който ще посвещавате изключително на от­лаганата задача. Ще откриете, че 15-минутните ви уси­лия често пъти са достатъчни, за да ви пренесат през пропастта на протакането.—   Живейте със съзнанието, че сте твърде значим, за да   се   тревожите   за   това,   което   трябва да   свършите. Следващия път, когато усетите тревога поради протака­нето си, кажете си, че хората, които се уважават, не се самоогорчават по  този начин.

—   Вгледайте  се  във вашето   „сега".   Разберете какво отбягвате в настоящите  си моменти и  започнете да се борите със страха си да живеете ефективно. Протакане­то заменя настоящето с тревожност за бъдещо събитие. Ако  събитието  стане настояще,  тревожността естестве­но  трябва да изчезне.

—   Спрете   цигарите...  сега! Започнете да спазвате диета... от този момент! Престанете да пиете... тази се­кунда. Оставете тази книга и направете една лицева опо­ра като начало на програмата ви за физически упражне­ния.   Така ще   решавате   проблемите...   с действие   сега. Действувайте!  Единственото,  което ви тегли назад,   сте вие самият и невротичният избор, който сте направили, защото не вярвате, че сте толкова силен, колкото сте в действителност.   Съвсем просто   е...  направете го)

—   Започнете творчески да използувате ума си в  об­стоятелства, които преди са ви били отегчителни. Кога­то сте на събрание, прекъснете еднообразието, като за­дадете подходящ въпрос или накарате мозъка си да за­работи в нови насоки. Измислете стихотворение или за­помнете 25 числа отзад напред просто за да използувате и тренирате паметта си. Вземете решение никога повече да не се   отегчавате.

—   Когато някой започне да ви критикува, запитайте го:   „Смяташ ли, че сега имам нужда от критик?"  Или ако усетите, че самият вие критикувате, попитайте събе­седника си дали държи да чуе критиката ви и ако държи, защо държи да я чуе? Това ще ви помогне да минете от критикарството към действието.

—   Вгледайте   се      внимателно в живота си. Правите ли  това,   което   бихте   избрали да правите,   ако   имахте само  6 месеца живот пред себе си? Ако не го правите, започнете веднага,  защото,   общо взето, това е всичко, което имате.   В   безкрайността на  времето почти няма разлика между 30 години и 6 месеца.  Целият ви живот е  само  миг и  няма смисъл да отлагате.

—   Смело предприемете дейност,  която  отдавна от­лагате. Едно смело действие може да сложи край на це­лия   ви   страх.   Престанете  да  си  внушавате,   че   всичко трябва да се върши добре. Напомняйте си, че много по-важно  е   задачата просто да се  свърши.

—   Вземете решение да не се изморявате, преди да е дошъл моментът за лягане. Не си позволявайте умората или  болестта да бъдат претекст,' за да избегнете или да отложите нещо. Ще установите, че след като отстраните причината за болестта или умората — т. е. стремежа да избягвате  дадена  задача,   —   физическите   неразположе­ния   „като по чудо" ще изчезнат.

—   Изхвърлете   от  речника  си думите   „надявам  се", „бих желал" и „може би". Те са инструментите, с които протакате нещата. Ако усетите, че тези думи се промък­ват,  подменете ги с нови.   Сменете:

„Надявам се нещо да излезе" с „Ще го накарам да излезе".

„Бих желал нещата да се оправят" с „Ще направя това и това, за да съм сигурен, че ще се почувствувам по-добре".

„Може би всичко ще излезе добре" с „Ще го нака­рам да излезе добре".

—   Водете дневник за собствените си оплаквания или критикарско поведение. Като записвате тези прояви, ще постигнете две неща: ще следите как се проявява крити­карството ви — честотата, моделите, събитията и хората, свързани с него. Освен това ще започнете да се въз­държате да критикувате, защото ще ви е досадно всичко да  описвате   в дневника си.

—   Ако   протакате   нещо,   което   засяга   и други   хора (преместване в ново жилище или в друг град, сексуален проблем, смяна на работата), разговаряйте с всички за­сегнати и ги попитайте за мнението им. Споделяйте сме­ло страховете си и преценявайте дали причините за про­такането не са у самия вас.  Като се доверите на някого и поискате помощ от него, за да преодолеете склонност­та си към  отлагане,  и двамата ще положите съвместни усилия.   Скоро   ще   се   разсее   и  голяма  част  от тревож­ността ви, свързана с отлагането, тъй като и нея ще спо­делите   с другия  човек.

—   Сключете договор с близките си, че ще осигурите това, което искате, но отдавна отлагате. Всеки ще запа­зи копие от договора, като ще бъде предвидено и нака­зание за неизпълнение на обещаното.   Независимо дали става   въпрос   за   игра   на   топка,       вечеря   в  ресторант, отиване на почивка или посещение на театър,  ще уста­новите,   че тази стратегия   е  полезна  и резултатна,   тъй като ще участвувате в събития, които и на вас ще доста­вят   удоволствие.

Ако искате светът да се промени, не се оплаквайте от него. Направете нещо. Вместо да запълвате настоя­щите си моменти с всякакъв вид демобилизираща ви тревожност за нещата, които протакате, овладейте това отвратително слабо място и живейте сега Щействувай-те, вместо да желаете, да се надявате или да критику­вате.

[B__]

От една страна отлагането е инерция. Три месеца на отлагане и инерцията може да е налице. 

От друга страна нагоре д-р Първанов спомена за психичната енергия. Тя е изчерпваем ресурс. Тук влиза и енергията на волята, защото волята е енергия, а не качество  Има няколко изследвания по въпроса. 

И когато има противоречие между това, кеото вътрешно искаш и това, което се насилваш да правиш и ето огромна загуба на енергия и нещата не могат да се правят  - новите неща. 

Най-вероятно я има инерцията на отлагането, но се запитай и дали това, което се насилваш да правиш, наистина го искаш. Понякога трябва да се направи нещо друго, за което не се сещаме. Но при всички случаи трябва да се живее. А животът е да се правят неща. Независимо какви мисли има в главата ти. Понякога да се правят неща въпреки мислите, а така се преодолява и отлагането. 

Редактирано Май 18, 2015 от Божидар Цендов-БожидарЗим

[M.Nickolov]

Здравейте, мина много време откакто отворих темата и през този период се случиха много работи. Първото, което стана бе да се опитам да приема живота като нещо нормално и естествено, а не сякаш отивайки на война днес би трябвало да спечеля. Скъсах със слабата си емоционалност (тук намесих малко техники за самохипноза), но главното беше моето отношение към нещата. Безпричинна тревожност не съм чувствал от 5 месеца и няма да усетя, успях да променя поведението си към по-самоуверено, асертивно и повиших своята самооценка, която често бъркат за арогантност. Научих се на самообладание. Исках да пиша в темата, за да окуража хората, които се борят дълго със несъществуващи демони в себе си и да запомнят, че не ви трябва задължително психиатър, психолог или хипнотерапевт за да си помогнете. Не бих казал, че съм променил всичко имам още много неща да върша и поправям. Вече 1 месец уча в чужбина и не ми се е налагало за секунда да почувствам излишен стрес, което преди 1 година би било немислимо. Колкото до футбола в момента съм в прекрасна среда и започвам да награждам кариера като играч и треньoр, единственото върху което нямам контрол е дали ще бъда успешен. Запомнете, че промяната не става за 2 дена.

 

[M.Nickolov]

Забравих да спомена, че ще е много полезно за всеки да прочете книгата на Сергей Горин "Опитахте ли с хипноза?". 

[EliYo]

Здравейте и от мен!

Първо искам да поздравя авторът за упоритостта и че е успял до голяма степен да преодолее своите проблеми. Браво!

Имам въпрос към Диана Колева. Зачетох се в темата как да преодолеем механизмът на отлагането.

"Запитайте   се:   „Какво   най-лошо   може да  ми   се случи, ако извърша това, което сега протакам?" Отгово­рът обикновено е толкова незначителен, че може да ви тласне към работа. Преценете страха си и ще установи­те,  че нямате причини за него."

Не за пръв път попадам на този съвет, тъй като може би и аз имам проблем с отлагането. Обаче ако отговорът на въпросът се окаже не токова незначителен, както се прдполага, тогава какво правим? Защото за някого излагането, мисълта за провал и др. подобни, изобщо може да не са незначителни неща.

[Диляна Колева]

Здравей, страхът от излагане и провал, са следствие на един базов страх - от отхвърляне. За да се преодолее страхът от отхвърляне, често се развива болезнена нужда от одобрение. Дали ще получим одобрението на другите или не става изключително важно и всичко, което го застрашава преминава в чувство на страх.

Цялата тази верига от страхове, няма много общо с проблемът "отлагане". Тя е в друга посока.

[EliYo]

Благодаря Ви за отговора и за отделеното време!  Отначало трудно вникнах в написаното, след което започнах да пиша, че не става въпрос за нужда от одобрението на другите, а за личният ми страх от провал в дадена ситуация. И че не смятам, че нещата са навързани. Обаче!

Няколко пъти опитах да дам пример и стигнах да извода, че е точно така, както казвате - страхът от провал е просто върхът на айсберга, а отдолу се крият още много страхове. И да, в основата е нуждата да получим на всяка цена одобрението на другите. Но все още не разбирам защо това да няма отношение към проблемът отлагане, след като за да избегна определена ситуация, аз не предприемам действия, които ще ме поставят лице в лице с нея.

 

 

[Диляна Колева]

Тук въпросът е, кое те спира да предприемеш действия. В по - предния пост съм написала някои от основните причини да не предприемаме действия, когато проблемът е отлагането. Ако се припознаваш и там, значи отлагането е част от картинката, но не е основния проблем. 

Ако не предприемеш действие, защото се страхуваш да не се изложиш, за да не те обсъждат, за да не те отхвърлят и т.н. Ти правиш по - скоро "бягство", оттегляне, а не отлагане, което е различно.