215.Оценяване и прилагане - УС, държано на 3 октомври, 1937 г. София. – Изгрев.

[Слънчева]

Молитвен наряд за начало:

 

Молитва на Данаила

 

Оценяване и прилагане - беседа

 

Молитвен наряд за край:

 

С Бога всичко мога да направя

 

Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите. Аз съм жив и този Бог е в мен, а щом е мой Бог, с Него мога да направя всичко. (3 пъти)

 

Ще прочета 12 глава от Данаила.

 

Тази сутрин сте събрани тук, но всички имате различни интереси – не сте на един ум. Всеки си има по една особена мисъл, по едно особено желание. Стремежите ви не са еднакви. Мислите и желанията ви не са еднакви, но и работите ви не са еднакви.

Мнозина се питат: Кой проповедник да слушаме? Много проповедници има в света. Някой проповядва на хората с цел да ги обърне към Бога. Той счита това за негово право. Според мене, един проповедник е бакалин, друг е дрехар – всеки си има свой надпис. Така и светските хора се делят на търговци, лекари, адвокати и др. Като отидеш при един адвокат, първо, той ще те запита, какво дело имаш. Дали си направил някаква пакост, или си взел пари назаем и не можеш да ги върнеш. Адвокатът е добър човек, готов е да ти услужи, но веднага след това ти представя сметка за работата, която ти свършил. Пет горе, пет долу, ще се пазарите. Ако отидеш при дрехаря, той няма да те пита, с кого си се скарал, но ще те пита, каква дреха искаш. Като харесаш една дреха, ще се пазариш. Ако пазарлъкът става според нравите на източните народи, дълго време ще се пазариш. Тръгнеш да си отиваш, търговецът те връща, отстъпва малко от цената. Ти намираш, че е скъпо, излизаш от магазина. Търговецът те връща и пак отстъпва. Най-после се спазарите, и ти взимаш дрехата. Така постъпват в обикновения живот.

 

Питам: Вие за какво сте дошли тук? Едни търсят адвокати, други – лекари, трети – зъболекари, търговци. Старите за какво са дошли? Те са дошли, защото не знаят, как да се справят с децата си – с младите. Младите пък са дошли да се научат, как да живеят. Ако отидеш при някой проповедник, и той ще те хване – иска да знае, как върви работата ти. Той ще каже, че твоята работа не върви, защото не вярваш в Бога, в Господа Исуса Христа. – Знаеш ли, че ще отидеш в ада и няма да се спасиш? – му казва проповедникът. – Аз съм човекът, който мога да те спася от голямото зло, да те направя човек. Ще се запишеш в нашата църква, дето ще ти дадем право, като умреш, да влезеш в рая. Щеш не щеш, ще се запишеш. Иначе, ще влезеш в затвора, дето те очаква по-голямо зло.

 

И тъй, онова, което говори проповедникът, може да е вярно, а може и да не е вярно. Ето защо, когато ние говорим за любовта, представяме си я като сбор от възможности. Като обичаш някого, ти имаш вече една възможност. Не можеш да употребиш една и съща любов за всички. Ще кажете, че трябва да обичаме всички, както Бог ги обича. Любовта не е нещо, което се яде или пие. Казвате, че двама се хванали за ръка и се целували. Това не е любов, това са условия, прийоми. – Ама те си пишат писма. – И това не е любов. – Те си правят добро едни на други. – И това не е любов. Казвате, че двама се скарали, защото не се обичат. – И това не е любов. – Обикнали се те. – И това не е любов. Не мислете, че всеки, който привлича и прегръща, обича. И това не е любов. Мислите ли, че вълкът, като хване кравата за краката и я повлича, я обича? И това не е любов. Той има съвсем друго намерение. Мислите ли, че змията, като се увие около човека, го обича? От любов ли паякът хваща мухата? Той има разположение към нея, но това не е любов. Казвате: Муха е това, тя знае само да бръмчи. – Свързвали ли сте се със съзнанието на мухата, да знаете, защо бръмчи? Тя има страх от паяка, затова бръмчи. Някога се освобождава от паяжината, а някога съвсем се оплита. За вас това е забава. Казвате: Ние знаем тези работи. – Ако не ги знаехте, нямаше да дойдете тука. Вие сте дошли при мене от много знание. Ако бяхте невежи, щяхте още да спите. Понеже знаете, че тук има заровено имане, затова сте дошли. Аз ви наричам иманяри. Всеки дошъл с голяма торба и очаква голямо богатство. Отваря торбата си, туря дяла, който му се пада, и си отива. Ако ме разберете буквално, ще си кажете: Иманяри ли сме ние? Тук сме дошли за знание...

 

Оценяване и прилагане

Редактирано Април 25, 2015 от Слънчева

[Донка]

Какво се разбира под молитва? Да се молиш, това значи да мислиш за Бога. Всяка мисъл за Бога, колкото слаба да е, свети като искрица в съзнанието на човека и му допринася нещо. Дали разбираш, какво нещо е Бог, не е важно; обаче, всякога можеш да мислиш за Него. Тази мисъл все ще ти донесе някакво благо, макар и микроскопическо. Да мислиш за Бога, това значи да мислиш право. Ако кажеш, че Бог те е забравил, че на едного дал къща, а на тебе нищо, твоята мисъл за Бога е крива. Къщата е човешка придобивка. – Моят съсед има добри деца, ходят на училище, учат се, а моите деца не учат добре, нямам възможност да ги издържам. Бог на мене нищо не е дал. – Ти мислиш криво за Бога. Ти не оценяваш това, което ти е дадено, и не го прилагаш. Бог ти е дал ум, сърце и воля, на които всякога можеш да разчиташ. Бог ти е дал душа и дух, на които също можеш да разчиташ. Колко неща още ти са дадени! В сърцето ти са дадени условия и възможности за един добър и честен живот. В ума ти са вложени условия и възможности за придобиване на светлина и знание. В душата ти се крият възможности за придобиване на Божията Любов. Какви възможности съдържа духът, на това сами можете да си отговорите.

Мнозина ще възразят, че сърцето крие в себе си нещо лошо. – Не е така. Добро е сърцето на човека. Бог е вложил в него всички възможности за добър живот. Следователно, ако няма добро сърце, това зависи от самия него. Той не е бил в хармония с Божия закон. Като знае това, нека не се пита, защо страда и скърби. Всяко нарушаване на Божия закон води към страдания. 

 

Оценяване и прилагане

[Розалина]

Днес от всички хора се иска учене. Ще кажете, че много неща знаете, много сте слушали. –Много неща сте слушали, но и много сте изопачили. Мнозина си служат с примерите, които съм дал, но толкова са изопачени, че и аз не мога да ги позная. Те влагат в тях такова разбиране, каквото не съм помислил. Един ден ще кажат: Така рекъл Учителят. Много неща съм говорил, но важно е, какъв смисъл съм вложил в тях. Казвам: Аз говоря. Утре и ти ще кажеш: Аз говоря. Но ако говориш като човек и не си свързан със законите на разумната природа, каква сила има твоето аз? Когато искам да отида някъде, не казвам, че тръгвам, па каквото Господ даде. Аз не се моля на Господа да оправи времето за мене, но следя, какво е времето и тогава тръгвам. Аз избирам добро време и тогава тръгвам. Освен това, гледам моите разбирания да се съвпадат с разбиранията и мислите на Бога. Не се моля да измени Бог времето заради мене, но аз се нагаждам на времето. Като не постъпвате по този начин, вие грешите и после страдате. Питате: Защо идат страданията? – Защото искате Бог да измени нещата заради вас. Казвате, че се молите на Бога и мислите, че Бог ще измени своя план. Добре е да се молите, но не да се изменят нещата заради вас, а да станат така, както Бог е наредил. Вие се молите за някой болен да оздравее. Не, ще се молите да стане така, както Бог е определил. Ето, наскоро ходих на Мусала ; два пъти се качих и слязох от върха и то при най-големи мъчнотии. Какви бяха мъчнотиите, не казвам, но без Бога и десет крачки не бих направил.

Наскоро говорих с един музикант за гамите, а именно, за мажорните и миньорните гами. Питам го, коя е причината за съществуването на двата вида гами. Той казва, че това се дължи на различния им строеж. Според мене, всяка гама има две страни: човешка и Божествена. Човешката страна има отношение към господаруването, а Божествената – към слугуването. Ако вляза в едно общество, дето всички седят наготово, а само един прислужва, казвам: Това е човешка работа. Ако вляза в общество, дето всички работят, казвам: Това е Божествена работа. Видя ли, че хората спорят, кой е по-добър, по-учен, това е човешка работа. Ако всички работят за подобрение на живота си, това е Божествена работа. Кажеш за някого, че е грешник, това е човешка работа. Да си грешник или праведен, това са две различни състояния. Праведният е слуга, грешният – господар. Като не иска да работи, грешният казва: Не съм ли свободен да правя, каквото искам? – Можеш, но ще страдаш. – Защо? – Защото искаш да господаруваш. Значи, страданието е за господаря, а радостта – за слугата.

Имам една котка, която постоянно върви след мене. Аз се качвам по стълбите, и тя се качва; аз слизам, и тя слиза. – Защо върви след мене? – Не й се учи. Тя ме пита: Имаш ли някаква баница или малко риба, месо? Казвам й, че съм вегетарианец, не ям нито риба, нито месо. Мога да й дам малко баница. Пущам я в стаята си и отрязвам парче баница. Ако тя яде баницата, и аз ям; ако тя не яде, и аз не ям. Котката е авторитет за мене. Тя веднага разбира, прясно ли е маслото, хубаво ли е сиренето. Ако не й хареса нещо, не хапва от баницата. Тогава и аз се въздържам, не ям.

Казвате: Чудно нещо, Учителят ни занимава с котката си. Ние искаме да ни се каже нещо духовно, а Той ни говори обикновени работи. – Не е обикновено това. В тази котка е затворен един голям философ на миналото, който не е знаел, как да пише. С него се разговарям аз и го питам: Друг път ще пишеш ли, както писа в миналото? – Веднъж да изляза от тази форма и да дойда отново на земята, ще зная вече, как да живея и какво да пиша. – Може ли човек да влезе във формата на една котка? Питам: Може ли човек да влезе в един аероплан или автомобил? Може ли по формата на аероплана или автомобила да съдите за човека, който е вътре? Значи, както аеропланът и автомобилът са средства за пренасяне на човека от едно място на друго, така и котката е средство, чрез което човек може да се прояви. За разумното същество котката е автомобил. Всеки момент това същество може да излиза и влиза в котката, както и вие можете да влизате и да излизате от автомобила. Не мислете, че животните, които ви служат, са невежи. Чрез тях проглеждат разумни същества и се разговарят с онези, които ги разбират. Те казват: От много знания дойдохме до това положение. Сега искаме да се учим, да дойдем до истинското знание. Вие сте господари, ние сме слуги. Ако не се изправите, и вие ще дойдете на нашето място. И вие ще разберете истината. Който слугува на другите, той е в правия път. Който господарува, той е в кривия път. Вие вършите човешки работи, а ние – работата на Бога, за което благодарим.

Това, което ви говоря за животните, е мое разбиране. Така аз мисля за тях. През всяко животно проглежда човешка душа, която на земята е била само господар. Тя може да е била философ, учен, княз, княгиня, министър – това не е важно. Следователно, животните са превозно средство за човешки души, изостанали в развитието си. Някой казва: Аз пътувам с биволска кола. Не е лошо, че пътуваш с такава кола. С биволска кола не стават катастрофи. – Аз пък пътувам с автомобил. – И това не е лошо, но трябва да внимаваш, да не стане някаква катастрофа. Животните, в сравнение с хората, пътуват с биволска кола. Хората пътуват с автомобили, а в последно време и с аероплани. Обаче, птиците отдавна си служат със собствени аероплани.

В заключение на това, казвам: Бог изисква от нас да оценяваме всичко, което Той е създал. Да оценяваме нещата и да ги прилагаме в живота си! Неразположен си, но не знаеш защо. Причината за това е, че не оценяваш нещата. – Радостен съм, но не зная защо. – Защото знаеш да цениш и прилагаш.

 

Оценяване и прилагане