Даниела_7311 Добавено Април 22, 2015 Доклад Share Добавено Април 22, 2015 Здравейте. Реших и аз да се включа във форума, защото от определена време съм изправена пред страшна дилема. Живея с един мъж от около 10 години. Случайно разбрах, че баща му страда от болестта шизофрения.През цялото време в което съм с него тайничко се надявах, че най- вероятно няма да иска да има деца вследствие на болестта. През всичките тези години и приятелят ми не обсъждаше тази тема. Това мълчание остана до преди около месец когато и двамата бяхме готови да разговаряме с взетите си решения поотделно . Но уви всичко рухна. Той иска да има дете, а аз не искам в предвид всичко което съм прочела за тази болест. В процеса на разговоря разбрах, че баща му е отключил болестта шест години след като се е родил приятеля ми., след претърпяна катастрофа. Каза ми, че в рода на баща му няма друг роднина с тази болест. И приятеля ми и брат му са добре психически. Въпроса ми е: Ако реша да имам дете от този мъж вероятността детето ни да унаследи тази предразположеност същата ли както при родители, които са заболели преди създаването на децата си. Моля всички, който могат да ми помогнат да го направят, защото трябва да взема тежко решение, а сама не мога да се справя. Колкото повече хора изкажат мнението си толкова по- лесно ще взема решение. Благодаря предварително. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Април 22, 2015 Доклад Share Добавено Април 22, 2015 Здравей, емоционалната дилема, пред която си изправена наистина е тормозеща. Веднага искам да ти кажа, че ще чуеш и двете мнения и никой не може да бъде категоричен и сигурен източник за вземане на решение. Просто защото шизофренията е заболяване, чието възникване все още е дискусионно. Да, има предположения за генетична обусловеност, но пък съществуват толкова много семейства с болни назад в поколенията, а наследниците са здрави. Обратното също е вярно - "чисти" родове се озовават изведнъж със случай на болестта. Гаранция няма, но това никога не бива да се използва като аргумент за бездействие. Ще се пише и д-р Първанов, той е психиатър - вероятно ще разкаже и от гледна точка на реалния опит. Но преди всичко в твоя въпрос като че ли има и друго - дали въобще искаш да имаш деца? Ако отговорът е положителен, то цялото това "тайничко надяване" в годините някак не се връзва. Разбери ме правилно - това е чудесно, че обичаш мъжа си и си с него. Децата често са най-ценното в семейството, но съществуват и прекрасни бездетни партньорства. Дали някак "удобно" не си намирала причина да не се занимаеш с този въпрос, разчитайки, че родовата обусловеност ще реши автоматично този проблем? Ако греша, моля да ме извиниш. Но ако съм донякъде прав, може би е добра идея да бъдеш искрена с мъжа си. Така няма да го натовариш с цялата негативна отговорност на вашето общо решение. 10 години са много време, за да се постави този въпрос чак сега на обсъждане. Проблемът може да дойде оттам, че липсата на разговори може да се отрази негативно каквото и решение да вземете. Обикновено, когато едно семейство дискутира даден проблем с времето, не само за децата, а въобще, достига до някакво състояние на повишена възможност за поемане на отговорност по отношение на взетото решение. Тогава, дори и да се случи неблагоприятния изход от създалата се ситуация, готовността за поемане на отговорност ще помогне в преодоляването на трудностите, дошли в резултат на решението. Ако пък то е добро, споделената отговорност се превръща в споделена радост, а по-хубава от нея у дома няма. Всичко добро! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Април 22, 2015 Доклад Share Добавено Април 22, 2015 Георги е прав.Притеснителното за мен, не е заболяването на бащата, а това,че 10 години не сте обсъждали темата. Иначе, много пъти съм писал по такива казуси, рискът е незначителен и не бива да бъде пречка, да имате деца. Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Даниела_7311 Добавено Април 23, 2015 Автор Доклад Share Добавено Април 23, 2015 Благодаря на Георги и на д-р Първанов за изразеното мнение. Просто в мнението и на двамата не можах да разбера дали съществува същия риска независимо, че бащата на приятелят ми е отключил това заболяване шест години след раждането му. Ако болестта не се появи при две поколения, на третото може ли да се предаде? Наистина много съм объркана. Желая да родя дете на този мъж , но евентуалните последици ме побъркват. Благодаря и се извинявам, но наистина сама не мога да се справя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Април 23, 2015 Доклад Share Добавено Април 23, 2015 (edited) В този форум има доста теми, в които сме писали за вероятността, статистически изразена в проценти. Намери ги и прочети. Това обаче едва ли ще промени натрапливото ти съмнение. То е невротично - колкото и да те убеждават рационално, че рискът в твоя случай е наистина минимален, в теб нещо ще иска да е сигурно на 100%. А такава опция в този живот и свят няма! Въпросът опира не до нахранване на невротичното ти съмнение, а до теб. Може би имаш нужда да се научиш да се доверяваш - на Любовта, на сърцето, на себе си! Когато не знаеш със сигурност (а в случая няма как да знаеш) и имаш доверие в себе си, в съдбата и същността си, само тогава обичаш! А обичаш ли? Ако обичаш, тогава знаеш, че няма случайности - че във вземането на решения, главата само помага, а главно се вземат от позицията на сърдечния разум, познаващ мъдрата неслучайност на всяко преживяване в живота ти. А сега разсъждаваш като човек, взел меч, вдигнал го над главата си и колебаещ се дали да съсече цветето на любовта, тъй като невротичният калкулатор над раменете изисква фантомна сигурност в бягството си от характерови страхове. Някога, като в твоя случай, не можеш да знаеш. Можеш обаче да обичаш или не. Само любовта носи сигурност, увереност, знае, но по един различен, директен начин! Редактирано Април 23, 2015 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Даниела_7311 Добавено Април 23, 2015 Автор Доклад Share Добавено Април 23, 2015 Благодаря за изразеното мнение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Април 23, 2015 Доклад Share Добавено Април 23, 2015 (edited) Не угодихме на гордо - невротичния свръхконтрол ... И аз благодаря за четирите думи и точката! Редактирано Април 23, 2015 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.