Помагайте на хората, без да ги освобождавате от изпитанията им.

[Донка]

Не е нужно да правиш добро на всеки, когото срещнеш на пътя си. Доброто подразбира да изпратиш на човека една добра мисъл или едно добро чувство. В това отношение, трябва да бъдем будни. Не се отказвайте и от най-малката услуга, която трябва да направите. – „Значи да помагаме на всички бедни.“ – Подкрепвайте ги, без да им отнемате сиромашията. Има една сиромашия, която носи благословение на човека. Ако я отнемете, с това заедно отнемате и благословението му. Има една сиромашия, едно невежество или едно страдание, дадени на човека на място. Те носят благословение за него. Всичко, което разумният свят е определил за хората, е на място. Помагайте на бедния да понася сиромашията; на богатия – да носи своето богатство; на учения – да прилага своето знание на място. Помагайте на всички хора, без да ги освобождавате от изпитанията им. (Беинса Дуно)

 

"Топли чувства и светли мисли"

 

 

 

Лесно ли е да се помага на човек, без да се освобождава от изпитанието му? Учили ли сме се да различаваме двата вида помощ? Когато вие сте имали нужда от помощ и сте я търсили, то какво сте очаквали - да ви спасят от трудността, да ви я понамалят или ..... ? Достатъчна помощ ли ви се струва да се изпрати "само" една добра мисъл и едно добро чувство? Имате ли случаи, в които именно те са помагали? 

 

 

 

 

 

[АлександърТ.А.]

Кому не се е случвало да има дни с късмет . Когато , каквото и да правиш все хубаво се получава .И обратното ,някога  колкото и да се стараеш , не успяваш ... Късмета е с  теб , когато си ограден от доброжелателни мисли . Когато има хора да ти се радват и желаят да сполучваш .

  --Та добрата дума и мисъл е помощ . Наблюдавал съм го , виждал съм го , знам го ! Сила е !
 

[Станимир]

Не мисля, че можем да освободим някой от изпитанията му, дори и да искаме. Съмнявам се и, че можем успешно да разграничим ситуациите когато кармата позволява да помогнем на някого и когато не позволява. Най-лесно е да направим някакъв жест на помощ и да проследим как отсреща приемат помощта ни и дали последствията са точно желаните от нас. В крайна сметка ние може да насочим помощта си правилно, а отсрещната страна все пак да не я приема или използва по правилния начин. Просто трябва да следим дали нещата се получават така, както желаем и в зависимост от това да продължим или спрем помощта си, или да направим корекции в начина по който я предоставяме.

 

Като цяло помощта е действие като всяко останало. Ние можем да го извършим правилно или не и последствията да са благоприятни или вредни. Разбира се, че помагайки ще допускаме грешки така, както ги допускаме и с всяко друго действие, но това е част от развитието ни.

[Sirma]

Има нещо много притеснително за мен в тези съвети .

Звучи ми като да сме в дълбока кома-

наблюдатели без да се натоварваме емоционално.

Ето защо аз никога няма да стана в тоя смисъл "духовен" човек 

нищо , че Луната ми е Риби .

Не мога просто ей така да възприема лошите случки ,

Не мога да си кажа  така е трябвало да се случи..

Разбира се не съм добрия самарянин , който ще си свали 

и последната риза , за да я дари на бедните ,

но зависи от случая .

Даже понякога може да е Богохулство , но се питам 

защо Бог позволява това .

 

 Има една сиромашия, която носи благословение на човека. Ако я отнемете, с това заедно отнемате и благословението му. 

Това ми харесва и съм съгласна .

Но за богатия да понесе богатството си, съм със особено мнение .

Не, че няма добри хора сред тях , хора които дават работни места ,

строят църкви , благодетели ...зависи, зависи -

всичко е много относително 

[Донка]

Изглежда Небето ни помага като ни праща в подходящ момент човек, който е като наше огледало, но с увеличително стъкло. Та ми е интересно да наблюдавам от едно известно време млад човек, който вижда основен смисъл на живота си да помага на хората. Звучи добре, но я сега си представете как някой върви и се оглежда във всеки човек, когото срещне на пътя и в живота си да открие какво да му помогне. И си няма своя работа друга.... И ми се върти в краката, опитвайки се да ми свърши нещо, което искам аз да си го свърша, защото ми е удоволствие. И все търси да открие проблем с някого, та той да помогне за разрешаването. Картинката започна да става досадна... 

А и в един момент се замисляш - а той откъде е толкова сигурен, че може да свърши нещо по-добре от мен? И не е ли самозиграденият образ на "аз съм помощникът на другите" всъщност благородна маска на гордост? 

Имаше време, в което приемах себе си в професията си така - като "аз помагам на децата". Полека-лека осъзнах, че те май на мен помагат повече, отколкото аз на тях. А аз като работя получавам такова удоволствие и радост от общуването с тях, че не ми идва на ум да им помагам. Просто играем заедно... всеки в своята роля...