Тежко ОКР

[since]

Здравейте,много ми е трудно да напиша какво се случва с мен,особенно точно сега.Не знам от къде да започна,за това ще почна от далеч.  Като малък често съм боледувал,или по-скоро майка ми така ми е казвала,в следствие на това ме водеше на все възможни доктори и лечители/врачки/баячки и тн.Винаги е треперела над мен което ми се отрази доста защото не ме пускаше да играя надалеч от нас,винаги трябваше да се прибирам рано,ядях плодове и зеленчуци с килограми.Винаги съм си играел на война,гледах екшъните по диема .Това винаги ме е подтискало защото съм енергичен и буен,все исках да играя и да се бия и когато майка ми ме прибираше рано от игра или ми се караше да че ще настина виждах как ме гледат другите деца.Били сме малки не мога да го определя точно,но всякаш ме гледаха "от високо" след това като по-големи 3-4 клас започнаха да ми се подиграват,не на мен а на начина по който се държи майка ми с мен.Баща ми от своя страна който работеше по цял ден не е участвал във възпитанието ми,защото просто не е има време,но от цялата загриженост и привързаност на майка ми към мен(като бях болен ме взимаше да спя при нея въпреки че бях 9-10 годишен,все чайове,отвари,билки),баща ми започна да ме гледа с омраза или поне аз така го тълкувах,започна да ми се подиграва:-Ти гей ли си че ходиш с майка ти?А същевременно веднъж не й каза:-Абе пусни го да прави каквото иска.С мен не говорише директно,ако беше недоволен от някоя оценка и от нещо друго казваше на майка ми и после тя идваше да ми казва:-Баща ти каза.....Това продължава дори и сега и често в мен остават странни чувства защото понякога не разбирам от кое не е доволен,защо ме третират като дете?Извинявам се че се отплеснах толкова но не мога да подредя мислите си.Когато бях 5-6 клас след като си счупих пръста на ръката ме обзе страх,неизвестен страх.До една степен се радвах че имам гипс-нали юнак без рана не може,но всеки път когато казвах:Пръста ми е по-добре,вече ми е минало,майка ми казвеше:-Това ще ти остане цял живот,като остареш ще те боли,и мен пак ме обземаше страх,не страх че наистина ще се случи а просто страх че майка ми го мисли.В следствие на това започнах да изпълнявам накакви "ритуали",смятах ги за детски и безобидни,например никога не си лягах ако съм загасил само 1 лампата,подреждах четките за зъби,избягвах да употребявам думи като голям,огромен,сериозен и тн.Не съм му обръщал внимание,смятах го за нещо свое,нещо забавно.С тези рутиали започнаха и притесненията за болест за нараняване,колкото повече си мислих толкова по-сигурен бях че съм болен,но всичко минаваше след като отивах 3-4 пъти на лекар и той ми казваше:-Абе нищо ти няма,ходи си играй.От много малък също така съм доста сексуален(доста смешно звучи но така си го обяснявам) винаги съм искал правя "нещо" със момичетата,не да си играя с тях,"нещо" което не знаех какво е.Е след като в нас прекараха интернет разбрах какво е било това "нещо"  .Но не можех да разбера,тези неща бяха за големите хора,а мен ме третираха като бебе.Може би заради това в нас бях един,а навън друг,все исках да командвам,да контролирам,аз да съм шефът.Имах си и гаджета ако мога да ги нарека така за онази възраст.Момичетата ми обръщаха внимание,даже тогава съм им правил някакви намеци който не съм разбирал,в училище имах проблеми с дисциплината-бях най-лошият в класа,ако станеше бой,аз бях единият участник на 100%,държах се се като по-голям, говорих цинизми, правех се на мъж.Може би за да компенсирам това че баща ми ме кастреше на всяка моя дума и ми натякваше че съм гей и некадърник.След като влезнах в гимназията първата година от страх да не стана най-смотаният,започнах да бия всички,исках аз да командвам.Започнах да гледам много порно,да си фантазирам за момичетата от класа-нормално влизах в пубертета.Втората година си намерих приятелка,уж не шега но се привързах се към нея,беше ми добре,спокойно,не п*тьо както казваше баща ми.Много голям мерак ми беше първият път-може би като на всеки младеж.След един два месеца се самозабравих по един или друг начин,учителите не ми бяха на нивото,можех да набия всички,до момента в който не видех,баща си-ставах неспокоен и се чувствах смотан.След един два месеца стана конфликт с момчета от квартала в който беше гимназията-причакаха ни след часовете 20 човека и естествено аз се чувствах длъжен да се направя на мъж-е изядох два тупаника.Не ме заболя,бил съм се много но ми стана огорчено,погледах приятелката си и сякаш си вталпих че за нея съм по-малко мъж,че не мога да я защитя,мина време и малко по-малко започнах да забравям,но всеки път когато бях с нея си казвах,какъв мъж си ти си п*тка,започнах да се чудя кой може да ме набие и кой не не исках да излизам от нас.Ходих само на кино-закрита зала, малко хора,повечето възрастни хора с деца,нямаше "хулиганчета",когато в залата влезнеше някой който ми излежда силен и агресивен се изнервях не исках да стоя там исках да се прибера и да заспя-тогава не чувствах нищо,беше ми спокойно.Записах се на боен спорт-нещо което винаги ми е харесвало още от много малък си играех с войници и исках да съм каратист.Успокоих се,станах уверен,това което правех ми се отдаваше,започнаха да ми казват че се справям добре че имам талант и тн.Но на "улицата" не бях уверен,знаеш че мога да набия този който стои срещу мен,но не си вярвах вкученявах се,в залата се хвърлях срещу по-големи по-тежки,без страх,знаех че това е просто спорт,няма агресия,няма личностна вражда.Малко по малко станах уверен,вече не бях агресивен,цялата ми енергия си изливах на чувала,но въпреки това един много малък но не преодолим страх остана,не конкретен страх а страх от нищото.12 клас започнах да ходя на частни уроци,готвих се за университет,госпожите все ми казваха много късно почваш няма да успееш,опитай догодина.Догодина?!?Как така аз догодина,исках всичко да е от 1път да е перфектно,това ме демотивираше и ходих с нежелание,със страх да не разочаровам баща си,виждах че госпожите обръщат внимание на другите ученици повече,а за мен просто ако стане.Дойде време за бала ми,получените пари от роднини отидоха изцяло за частни уроци,баща ми малко по-малко забравяше да ми оставя пари,и аз сам си ги плащах,така беше по-добре за мен знаех че дори и да се проваля,няма кой да ми го натяква.За бала на сестра ми имаше ремонт,приготовления,моя просто се случи,никой не дойде пред хотела да ме гледа,да ме снима.Казах си голямата работа аз съм мъж,не ми пука.Първият изпит-кошмар падна се темата от миналата година която не бях чел защото беше най-кратка и си мислих че два пъти няма да се падне една и съща.Реакцията на баща ми беше:-Е аз си знаех че няма да влезнеш.На вторият изпит мисля господ ми помогна,тъй като за една година нямах време да мина целия материал остна една част изобщо не научена,е падна се точно това което бях учил-знаех бях влезнал.Казвах си край,свърши се вече си голям човек сам решаваш съдбата си.Е да ама не колата ми се развали,аз не разбирах толкова от коли трябваше баща ми да я стяга-а днес а утре знаех че няма да стане никога,а за сервиз дума не може да става-баща ми можеше да оправи всяка кола нова,стара,евтина,скъпа,но не и моята таратайка на 500хиляди километра.Лятото я оправих от вътре сам-тапицерия,таван.Обаче тя стоеше на паркинга и не мърдаше, на баща ми не му пукаше че сменям 2 рейса до залата и пътувам 2 часа за да тренирам 1и 30 и че ми отива целият следобед.Като стана време да почвам новата година ми направиха отделна стая,преди бях в обща стая със сестра ми,е верно беше обща но пък беше доста голяма и никога не ми е пречило това.Новата стая беше 2 пъти по-малка,с лошо изложение,нямаше светлина.Казвах си аз съм момче не ми толкова слънце.Стана септември и започнах да ходя на лекции,тогава на баща ми изведнъж му дойде идеята, че е много важно да имам кола и че аз нищо не съм правил за да я оправя.Е как,като не съм механик и не разбирам,както и да е,оправихме колата покарах я 1-2 месеца след което той я продаде,уж щял да ми вземе по-нова и т.н.И тук ме обзе гняв,защо не ми каза че ще я продава ами аз я правих отвътре цяло лято?Ако не бях си плащал уроците щях да си купя кола и да забравя.След много търсене и ровене в интернет,всяка кола която показвах на баща ми за него беше:стара каруца,смешна,милионник и тн.Е аз не исках нова,исках стара,евтина но такава която да ми хареса,аз съм млад колата за мен не е просто превозно средство(осъзнавам че е точно такова но...)мечтаех си как я правя,оправям,вечер излизам с приятелката си и тн.Това много ме разгневяваше,бях се примирил че колата ми ще е малка,женска и смешна.Бях съгласен на каквато и да е стига да не мръзна по спирките.В поредният разговор за кола баща ми каза:-Е аз ще ти купя кола,макар че на мен никой не ми е купувал!До тук бях вече не исках нищо,агресията и гневът потънаха в мен и всеки път когато някоя кола минаваше покрай мен,а аз мъкнех сака си километри се разгневявах страшно много.Започнах да гледам всички "накриво",лошо.Обикновените шеги на приятелите ме дразниха,таях всичко в себе си.Тези ритуали които правех като малък,започнаха да ми правят вечатление,преди загасях лампата 2-3 пъти,казвах някоя дума и лягах,а сега 20 минути не мога да си измия зъбите,не за друго ами не мога да наглася четката за зъби правилно.Освен това като малък ги правех само вкъщи,но вече започнах и в университета и на улицата.Малко по малко започнах да се будя нощем,без причина,да ставам рано въпреки че съм легнал късно,да ставам от сън ядосан без причина и тн.Всичко беше в ''норма" до преди 1 месец когато сестра ми получи здравословен проблем и се наложи да лежи в болница.Майка ми от притеснение че и на мен ми има нещо започна да ме пита по хиляди пъти какво ми е,дали не крия нещо,сутрин преди да отиде на работа ме будеше,проверяваше дали нямам температура.Натякваше ми че ям вредни храни и много месо,а всъщност ядях каквото беше сготвено вкъщи.След тези случки тръгнах "надолу"започвах да се депресирам,стаята ми се струваше мрачна вечер не заспивах без телевизия.С това се справях до преди една седмица,от когато живея в истински ад и немога да се преборя с демона в мен.Започнах да получавам обсебващи мисли че съм гей,че ме привличат мъже,не хомосексуални фантазии,а натрапчиви мисли че съм гей.Казвах си ще мине,сега времето е кофти,пак си втълпяваш и тн.Преди няколко дена написах в интернет напрапливи мисли и ми излезнаха няколко форума,прочетох че те са свързани с ОКР,знаех че на английски се казва OCD,но никога не съм смятал че аз съм типичен случай,мислих си че моите ритуали са просто нещо детско което още пазя.Искам да се изразя правилно,нямам фантазии за други мъже, а страх от такива,знам че е налудничево но ме е страх да не попадна в дадена ситуалиция или време в което да стана гей.Срам ме е дори когато го пиша анонимно,това е точно обратното на моята същност,винаги съм се опитвал да се държа възможно най-мъжки,ако мога така да се изразя,не навиждам гейовете,често съм се подигравал на приятели които изглеждат по-женствени или харесват странни сериали и музика.Ами ако аз съм неосъзнат гей?!?Ако през целия си живот подсъзнателно съм искал да се скрия от себе си и да се убедя че съм хетеро.Тази мисъл не ми дава покой,не мога да ям,свалих 4-5 килограма, страх ме като напиша това тук някой да не каже:–Да гей си!Точно както ме естрах да не отида при доктор и да му кажа:Докторе мисля че имам тумор, и той да потвърди.Знам че няма как да стане,знам какъв съм,какво винаги съм харесвал,но точно това ме плаши най-много.Ами ако съм с приятелката си само за да си покажа че съм хетеро а всъщност не съм?Ами ако всичко което до сега съм правил :спорт,агресивност,подигравки.Дълбоко в себе си знам че е нереално да съм гей,но мислите от типа: АКО...не ми дават покой,по улицата се заглеждам по някое момиче и всичко е нормално но след ч секунда в главата ми излиза мисълта:Ти си гей,защо го правиш.Следващата ми мисъл е:-Не не съм,знам го. И така до безкрай.
Извинявам се ако текста е написан объркващо или с правописни грешки.До сега до и при най-лошите ми страхове от болест не съм си позволявал да пиша във форум,но тази натрапливост е по-силна от всяка досега.Ще се радвам ако някой специалист прочете какво съм написал и ми даде съвет.

[д-р Тодор Първанов]

Умен си и знаеш, че нищо, което бихме ти написали, не може да ти реши проблема.ОКР-то е, свръх възможностите ни - това е само форум.Нуждаеш се от системна работа с психолог или психотерапевт.

Редактирано Април 13, 2015 от д-р Тодор Първанов

[since]

Благодаря ви за отговора,разбирам нелогичността на мислите и образите в главата ми,разбирам че те са просто СПАМ,но страхът дори 1/10 от това да стане реалност е съсипващ.Чувствам се точно когато ме набиха- по-малко мъж,но тогава признах пред себе си-да бях слаб от сега нататък ще съм силен.Но как сега да призная нещо което не е истина,за да се преборя с него?

[д-р Тодор Първанов]

Сега ще трябва да признаеш, че имаш заболяване. Преди се казваше ,, Натраплива невроза,,  днес ОКР.

Така че, тези мисли не са твои, а на Натрапливата ти невроза.Така е, нейни са и няма нужда да се съгласяваш с нея, още повече,че всички мисли на ОКР-то неистина.

Редактирано Април 14, 2015 от д-р Тодор Първанов

[since]

За ОКР-то признавам на момента,знам че ако преборя този страх ще дойде друг.Но този е отвратителен,по-силен от всичко досега.Боже най-големият ми страх е че по време на терапията ще ми кажат че всъщност няма такова нещо като хомосексуално окр,а просто съм неосъзнат п*едал,побърквам се.Необяснимо за  мен има време в което съм напълно спокоен и знам какъв съм-по няколко часа обед и няколко часа вечер.Извинявам се за спама,знам какво да направя-ще го направя!

[д-р Тодор Първанов]

Не спамиш, знам, че наистина за теб, да си путьо, е най големият ти страх.

Просто си малък и ще не си осъзнал, че много хомосексуални мъже, са сто пъти по - големи мъжкари от доста хетеросексуални мъже. 

Ти, наистина ли си мислиш,че баща ти е истински мъж?

Ако е така, по-скоро бих искал да съм хомосексуалан, от колкото, да съм един вид с него.

Редактирано Април 14, 2015 от д-р Тодор Първанов

[since]

Не,тъй като малък ми е липсал бащиният модел,често в гимназията съм се привързвал към мъже учители-чисто приятелски,искал съм да си говорим за спорт,за коли,неща за които с баща ми не съм говорил.Търсил съм модел който да следвам,към който да се стремя.Но започвам да търся някакви логични връзки за това че съм гей-защо като малък съм бил привързан към майка ми,защо приемам нещата по-лично,защо,защо,защо.Въпроси на които мога да дам логични отговори на секундата,просто в този момент тези отговори не ме обеждават достатъчно и все търся нови и нови "доказателства".Да,може би неосъзнавам какво точно означава да си "мъж",разбирам че да си хомосексуален не е толкова страшно.Но това означава ли че се примирявам?Това ли се иска от мен,да разбера че страхът ми не е толкова страшен?В предишните ми страхове свързани с болести,не бях толкова сигурен че не съм болен,казвах си -да,тези и тези симптоми съвпадат и т.н.Сега съм на 100% сигурен че това е само страх,но не мога да го преборя

[Sirma]

Ама какъв гей си ти , моля ти се ? !

Ти си момче , та дрънкаш .Бива ли такова нещо ...да си причиняваш 

подобни нелепости .

Даже имаш потенциала и природната интелигентност да станеш 

от тия мъже на които казват алфа мъжкар .

Излез на вън , не чети за диагнози по нета , а се наслаждавай на 

пролетта и момичетата .

[since]

Тези дни мислих доста,стигнах до някой изводи-едни грешни други верни.Опитах се да осмисля от къде започна всичко,сетих се че преди известно време обикновеното порно започна да ми става скучно,търсех все нови и нови категории.НО НИКОГА с мъже,тогава след като може би бях изгледал всичко хетеросексуално в нета,в мен възникна въпроса ами сега какво?Това ли е,вече всичко ли ще ми е скучно,ами ако прекрача границата в интерес на забавлението ми?И тази мисъл ми се наби в главата сериозно.

Питам възможно ли е това че гледам порно доста по-често от колкото нормално,и че вече не ми е интересно да ме е уплашило толкова много?  

[д-р Тодор Първанов]

От поста ти личи, че не си наясно със ситуацията.Ще тия поясня.Ти си един шаран.На брега е един много опитен рибар.Може да го наречем г-н Страх или ОКР, това няма значение.Неговата примамка са нереалните, недоказуеми и плашещи те идеи които ти пуска в главата.И ти като последният  гламурник му се връзваш и започваш да си губиш времето и живота мъчейки си да ги оборваш, търсейки причините за тях и т.н.

Разбери, всяка секунда която губиш мислейки по темата е загубена за теб.Той нарочно пуска теми които не могат да с докажат с мислене.Днес е за гейството, утре за болести, други ден, за това дали си от Марс и т.н.

 

Темата е фалшива, това трябва да разбереш и да спреш да се занимаваш с нея.Независимо каква е, всяка тема която те напряга е стръвта на твоето ОКР.

Ти имаш избор, да се хванеш ли на въдицата или не. 

[since]

Минаха около 2 месеца откакто започнаха страховете ми,на моменти страхът ми изчезваше,после пак се появяваше. Травмиращото за мен е че се "отключиха" няколко спомена и не мога да си обясня защо съм постъпил така.Знам че децата са любопитни,спомних си и че през пубертета съм правил неща от които после ме е било срам.Страхът ми се измести в посока че съм бисексуален,че искам да съм жена,да съм "пасивен".На психиатър ходих-изписа ми антидепресанти+хапчета на зелена рецепта и след като ми разказа за страничните ефекти от тях......След това и психотерапевт посетих.Той ми задаваше въпроси на които не можех да дам сигурен отговор, т.е отговарях но в мен оставаше страх и съмнение,съмнението симптом ли е на ОКР-то.Срах ме е не че ще стана гей,а че съм направил неща които ме определят като такъв

[Sirma]

Трябваше да пробваш първо трудовата терапия .А ти си избрал да висиш пред кабинети на психиатри .Жалко.Но така е след като си мислиш, че имаш тежко ОКР. Явно имаш много свободно време , а млад незает човек мисли само глупости .Ако беше студент в чуждина и се издържаше сам , щеше да бачакаш каквото и да е за да си платиш мизерната стаята , която струва 250 ев -отделно за храна ...та така.И изобщо нямаше да се питаш гей ли си и какво аджеба е част от това пусто окр.