Страх от провал

[Ивета]

За Бога Д-р Първанов, къде са тези специалисти дето си разбират от работата. Навсякъде чета, че не можем сами и не можем сами. Е и това вече ми е ясно, но и в същото време ме плаши, защото лично аз съм обиколила за 16 год. двама психиатри и поне петима психолози. За последната писах в своята тема "Прегръщане на страха", че разбрах наскоро каква шарлатанка е. Когато изгубиш надежда, че ще намериш качествен терапевт какво ти остава освен да вярваш на ОКР-то си, че можеш и сам. И аз се старая сама с убедеността, че просто някой ден ще го срещна, когато най-малко го търся и се моля на Бог да е с мен. Аз си помагам със спорт и медитация и искрено се надявам да съм на правия път. Извинявам се, че навлязох в чужда тема, но исках да споделя мнение. Любов на всички !

[bubolechka]

Трудно се намира ... за сега съм била на двама терапевти и двамата ми провеждаха терапия за паническо разтройство.Спомням си първата ме пита какво точно усещам ? ... казах ,че имам много мисли и силна тревожност някак си неможах да обесня както ми беше ...даже незнаех ,че съществуват натрапливости за да разбера ,че са те.Опитвах се на мен да си го обесня какво е ,защото усещах че не е точно паническо те ми казваха имаш паническо.Щях да напиша ,че случайно разбрах какво ми  е но няма случайни  неща опитвах се сама да разбера какъв е проблема и най-точното обяснение ми беше ,че нещо сякаш ме е обсебило.Тогава прочетох тук други изповеди и отговори как ОКР обсебва човека и тогава разбрах ,че това е моето нещо.Някак си ми олекна че наййй-сетне разбрах какво ми е.Но ми стана мъчно ,че е най-трудно за справяне.Но въпреки ,че провеждах 4 месеца терапия за паническо пак ми помогна много ,нищо че натрапливостите ги имам.Сега съм решила вече ,че ще се свържа със специалист от тук и колкото и време да ми коства аз ще успея.Същност не се и съмнявам ,че няма да успея вътрешно го знам..А и след като започнах понякога да овладявам и сама натрапливостите още повече съм нахъсана да се справя. Ще ми писва ,сигурно ще се отказвам на моменти , но едва ли ще се откажа и ще приема че цял живот ще съм обесебена ... немаа шансс

[д-р Тодор Първанов]

Ивета, за това колко е трудно  е, да станеш добър психотерапевт, Орлин трябва да напише книга.Аз още помня първият му разговор с мен, в който ми каза, че се обучава за такъв в дадена школа, вече е минал половината от обучението си и  е дал, ако не се лъжа, 7000 лв, но знанията ги няма.Съмненията му бяха, че на края на обучението си , вече дал 15000 лева, отново няма да има никакви практически умения, за това, какво да прави ,когато дойде първият му клиент.Казах му, че е прав, че след година две, наистина ще е дала тази сума, без да има    знания, как да провежда психотерапия.

 

От тук нататък, започнаха неговите търсения, да намери хора, които да му дават реални знания, така че, той  да може не само да работи и помага, но и да живее достойно, с парите които изкарва.И поставяйки се на негово място, аз наистина се чудех, от къде намира толкова сили и упоритост да продължава напред.Не мисля, че ако бях на негово място бих издържал и продължил.Моят професионален път е много гладък.

 

С две думи,  много трудно е да срещнеш добър психотерапевт, защото няма качествено обучение.Тези ,които обучават, нямат почти никакъв  практически психотерапевтичен опит и знаят нещата само на теория. Това знаят и техните ученици-чиста теория.За това и, им е,  много трудно, да водят успешна психотерапия. В момента, благодарение главно на просветителската дейност на Орлин, търсенето на психотерапевтични услуги  расте, но качественото предлагане е …. голям дефицит.И ако мислиш, че аз не псувам ,когато ми се обадят за някое дете или млад човек и аз откажа, не само  да работя с него, но и дори да го насоча към някого, грешиш.Псувам, но няма какво да направя.Хората които знам, че са добри, са няколко и тяхната собствена практика не им дава възможност да приемат човека , който бих насочил към тях.  И още нещо, психоложката при която си ходила не е шарлатанка, просто не знае достатъчно и  за това, че не знае, вината не е нейна.Системата за обучение е неефективна.

 

Редактирано Февруари 10, 2016 от д-р Тодор Първанов

[Ивета]

Благодаря Ви за изчерпателния отговор. Най-тъжно от всичко е не факта за хвърлени на вятъра финанси ... съгласна съм да ги дам колкото е нужно само да получа качествена помощ, а това, че всеки един нов психолог ти бърка в мозъка, започваш всеки път отново да дъвчеш старата лента и накрая получаваш поредната порция хаос в главата си от нова техника и метод и се заплиташ още повече като пиле в кълчища. Е, накрая вдигаш ръцете и си казваш ... каквото такова ... продължаваш сам с надеждата, че ако е писано да срещнеш своят човек то със сигурност ще го усетиш.

Адмирации за всички вас, които помагате ! Бъдете здрави !

[Guest Кермит]

Мога да потвърдя думите на д-р Първанов от първо лице - масово обученията са някакъв фарс.

Ще цитирам една колежка от едно обучение, която премина в следващо ниво, от което аз, по разбираеми причини, се въздържах:

"...водещата е симпатяга, но самия модул е безумен
няма какво да се прави два дни рисуваме и играем на индианци
2 дни...сигурна съм, че ********* не би одобрил 120 часа себепознание в група "

Умишлено скрих името на основателя на школата със звездички, в която се извършва обучението, защото не е необходимо да се създават излишни настроения.

Наистина недоумявам - какво ли би правил добре тренирания индианец, когато срещу него седне и помоли за компетентна помощ човек с паника, депресия или с натрапливи мисли?

 

[bubolechka]

Значи ние сме обречени да си живеем с окр цял живот

[д-р Тодор Първанов]

Глупости.Просто трябва да се търси човека, който може да ви помогне.

Редактирано Февруари 10, 2016 от д-р Тодор Първанов

[bubolechka]

Здравейте отново , искам да попитам нещо отностно медитацията.Опитвам се да медитирам всеки ден по малко.На няколко пъти след това се чувствам зле.Отмаляло ми става, напрегнато, раздразнителна ставам.Не винаги ,но на половина ми се получава на половина ми действа зле.Четох ,че Орлин беше писал в сайта си ,че медитацията не е за всеки и може да се отключат психози (или какво беше).Досега толкова години не съм полудяла а имах ужасно тежки периоди на паники , мисли  и какво ли не.Не го вярвам ,че може да ми напреди по някакъв начин.Аз си обеснявам ,че когато моята лична настройка за случващото се по време на медитация ми е към приемане тя се получава , когато уж пак искам да приема ама същност не го правя а се натискам някак си да приема което ме напряга и после ми е по-зле от преди това.Да спирам ли да опитвам може ли да си навредя все пак някак си ? Също и сънувам кошмари.Имам навика като медитирам после ако няма какво да правя си дремвам и имам тревожни сънища.Но пък като се получи е невероятно да наблюдавам всички мисли без да се хващам за тях. Така ми отпочива ума , че ако се отпусна както трябва изцяло имало е случай по 10 минути да ме заредят както 5,6 часа здрав сън.Да продължавам ли?

Редактирано Март 16, 2016 от bubolechka

[Орлин Баев]

Можеш да полудееш, ако имаш предиспозиция за това - ти нямаш. Самото преживяване на състоянията, в които си, вече изключва възможността. Друго - в статията, която споменаваш, съм писал, че медитацията е опасна, ако се прави по източния начин, с часове и часове, отделено от света, в специални ритрийти... На изток, за да се допусне човек до такъв, има предварителни условия с години водене на дисциплиниран живот, целомъдрие, молитва, преданоотдаване на духовни принципи, начин на мислене, световъзприятие, поведение, път... Това, което се препоръчва при неподготвен човек, е сесии нлп, хипнотерапия, водена визуализация и с мярка, практика на чиста медитация - дзен или както и да я наречем. 

Най-добре се получава при следната последователност: спорт час, час и половина. Като се върнеш след него, дихателни практики (бхастрика, биоенергийно, нади соднаха, 1:1:1:1, 1:4:2:1), след което медитация/ нлп. При самата нея дишането е т.н. кайваля. Един руснак (Бутейко) през собствения си опит е напипал ползите от същото дишане. В предни постове сме ти писали, че при медитацията се вадят страхове, тъй като се маха защитната ментална "тапа" от потискането им чрез мислене и контрол. А това е добра възможност за преработката им. 

" Аз си обеснявам ,че когато моята лична настройка за случващото се по време на медитация ми е към приемане тя се получава , когато уж пак искам да приема ама същност не го правя а се натискам някак си да приема което ме напряга и после ми е по-зле от преди това" - това е точно така!

Едно мое и на човек, преминал през окр говорене, на тема справяне с натрапливостите:

 

 

 

Редактирано Март 19, 2016 от Орлин Баев

[Орлин Баев]

В 10.02.2016 г. at 12:07, д-р Тодор Първанов каза:

Ивета, за това колко е трудно  е, да станеш добър психотерапевт, Орлин трябва да напише книга.Аз още помня първият му разговор с мен, в който ми каза, че се обучава за такъв в дадена школа, вече е минал половината от обучението си и  е дал, ако не се лъжа, 7000 лв, но знанията ги няма.Съмненията му бяха, че на края на обучението си , вече дал 15000 лева, отново няма да има никакви практически умения, за това, какво да прави ,когато дойде първият му клиент.Казах му, че е прав, че след година две, наистина ще е дала тази сума, без да има    знания, как да провежда психотерапия.

 

От тук нататък, започнаха неговите търсения, да намери хора, които да му дават реални знания, така че, той  да може не само да работи и помага, но и да живее достойно, с парите които изкарва.И поставяйки се на негово място, аз наистина се чудех, от къде намира толкова сили и упоритост да продължава напред.Не мисля, че ако бях на негово място бих издържал и продължил.Моят професионален път е много гладък.

 

С две думи,  много трудно е да срещнеш добър психотерапевт, защото няма качествено обучение.Тези ,които обучават, нямат почти никакъв  практически психотерапевтичен опит и знаят нещата само на теория. Това знаят и техните ученици-чиста теория.За това и, им е,  много трудно, да водят успешна психотерапия. В момента, благодарение главно на просветителската дейност на Орлин, търсенето на психотерапевтични услуги  расте, но качественото предлагане е …. голям дефицит.И ако мислиш, че аз не псувам ,когато ми се обадят за някое дете или млад човек и аз откажа, не само  да работя с него, но и дори да го насоча към някого, грешиш.Псувам, но няма какво да направя.Хората които знам, че са добри, са няколко и тяхната собствена практика не им дава възможност да приемат човека , който бих насочил към тях.  И още нещо, психоложката при която си ходила не е шарлатанка, просто не знае достатъчно и  за това, че не знае, вината не е нейна.Системата за обучение е неефективна.

 

Искам да ти благодаря, приятелю! За това, че ме разбираш, че когато съм те питал, си ме насочвал сърдечно и искрено. За школите - има много пародия в доста от обучителните системи, в преподаватели... Понякога се дължи на реалното им практическо непознаване на ефективната психотерапия (тъй като са повече преподаватели, професори, предприемачи - обучители, препродавачи на нечия школа). Още по-често обаче, пародията на обучителното трамбоване с липса на учене или с много изкривено или плитко или неефективно или прекалено теоретично такова - още по-често се дължи на "държане на финансовия кокал". Защото ако се случи тяхното собствено учене и развитие, трябва да бъде пуснат, а това не е желано. Наистина мога да напиша книга за гротеската на психотерапевтичното "препродаване" в България... 

[bubolechka]

Много много полезно благодаря Орлиин !!

Направи ми впечатление когато казваш ,че нестава с много мислене ,че се самия процес се превръща в натраплив.Ами да... днес като слушах записа и мислих за мойте мисли и осъзнавах това което казвахте с вашия познат.От самото говорене за мислите аз се настройх за приемане без даже да го искам и за малко приех натрапливостите и изпитах такива чувства ..немогат да се опишат.Мина малко време и пак започна тревожност и мисли и аз започвам пак да обмислям какво сте казали , какъв им е механизма , мисля си одеве как ги приех и се мъча пак да го направя при което не се получава и се получава пак нова натрапливост.Уж знам да не се боря и се опитвам да не се боря ,но аз сякаш немога да го контролирам и преди аз да реша дали искам да се боря ... вече се боря.Правилно ли се изказах незнам ?!

Как да го прекъсна това ? Сякаш изведнъж се изпари приемането и никаква идея си нямах как да го приема.На теория както го обеснявате да , но да го направя не.Даже пуснах записа пак уж ,че ако го чуя може да се усетя как пак да ги приема което пак ми се струва нещо като ритуал.Първия път каго го чух се почувствах добре след което дойде пак паника и аз решавам пак да го чуя ( действието),че да се почувствам пак така !

Когато дойде тази тревожност .. някаква измислена си...дето така от вътре ме разяжда и ме кара на сто процента да измисля какво да правя и уж знам механизма на мислите и хоп пак се залъгвам и........

Немога да разбера как да се измъкна от този затворен кръг от това торнадо то не ме пуска.Пробвала съм както някъде четож да  се оставя да се тревожа без да правя нищо ..просто да изтърпя тревогата за да видя какво толкова ще стане.Е издържах малко повече време преди да го превърна пак в нарапливост.Отначало страха и тревогата се увеличаваха ,но после се разтваряха.Но след 1,2 дена това почна да "не действа".Уж се оставям на тревожноста а нещо почва да ме човърка и започвам да обмислям как се оставям на тревожноста... и  до там   много ми пасва онова за змийте.Режеш една глава ,появяват се три ! Точно същото !

Мисля си ,че каквато и техника да хвана все ще я превърна в натраплива и няма дамога да я изпълня.Ако сега започна с наводняването .. примерно одеве усетих тревожност голяма една гадна подтисната започнах да наводнявам ,че еи сега ще полудея ,ще се гърча , ще ми се цепне корема  и ще излезне едноизвънземно и някви такива измишлиотини ....да смешно ми стана и за малко тревогата се стопи до някакви по приемливи проценти.Но 1,2 пъти ще помогне после пак ще се бъгна .. е тогава как да действам? С мислене нестава , с наводняване нестава ...всичко рано или късно се превръща в натрапливости.

Пробвах да правя техниката от книгата Обсебен мозък.БЕз да размишлявам да си кажа само ,че това е моето окр и е отделно от мен и т.н  еми пак същата история.Почвах да си обяснявам по сто пъти какво е пишело в книгата или мислех кое точно не правя правилно ,,,,, абе дето се вика НЕМАМ ДУМИ !

Иначе много благодаря пак.Няма да спирам да медитирам... само се питам дали като се мъча да медитирам а не успявам както го обесних предния пост, мога ли да си навредя примерно да подтисна страховете още повече?Или просто неуспешен опит неможе да ми навреди (освен главоболието  и раздразнението след това )

Редактирано Март 19, 2016 от bubolechka

[Орлин Баев]

Копирам ти няколко мисли за съзерцанието от Джиду Кришнамурти. Защото приемането не идва от мисъл, дори от чувство или действие. Идва от опитността на смиреното допускане на неконтрола на ума, на егото. На това учи медитацията. Не ти правиш приемането - смиреното потъване в "не знам, не контролирам" го прави. И това не означава повтаряне на тези думи, а преживяването на незнанието и неконтрола в медитацията. Анализът при окр е кратък - само за да се види характерът и в каква посока да се поеме, на какво ни учи състоянието. Работата с претълкуване на мислите и вътрешния диалог също е нужна, но за малко, колкото да ти създаде база от връзка с реалността. Наводняването е силно тук, но само ако е следвано от медитацията. Иначе всичко се превръща в част от натрапливостите. Мислите от Джиду:

"Щом сте положили основата на добродетелта, което е порядък в
отношенията, идва онова качество на любов и на умиране, представляващо целостта на живота; тогава умът става изключително тих, естествено тих, а не направен такъв чрез потискане, дисциплина и контрол. Тази тишина е неизмеримо богата." Кришнамурти

"Медитацията на съвършено тихия ум е благословията, която човекът винаги е търсил. В тази тишина всяко качество на тишината е." Кришнамурти

"Медитацията не е концентрация, което представлява изключване, изрязване, съпротива, затова и конфликт. Един медитативен ум може да се концентрира, което тогава не значи изключване и съпротива, ала концентрираният ум не може да медитира." Джиду Кришнамурти

Кришнамурти тук споделя свое преживяване, което споделям преживелищно. Класическите йога сутри на Патанджали гласят, че концентрираният ум преминава в медитативен, дхарана в дхиана. Опитът ми, сега потвърден от Джиду, показва че когато умът е свикнал да бъде медитативен, действаш от тази позиция, фокусираш се естествено, мислиш, говориш, действаш. Но самото концентриране, мислене, говорене и действие могат да доведат до медитация само ако надхвърлят себе си, когато самосъзнателността премине в нея...

"Ако умишлено установите подход, поза, за да медитирате, това се
превръща в играчка на ума. Ако решите да се отърсите от объркването и
несгодите на живота, то тогава медитацията става практика на въображението –
това не е медитация. Съзнателният или несъзнателният ум не бива да участват,
дори не бива да знаят за обсега и красотата на медитацията. В противен случай
можете със същия успех да си купите един любовен роман.
В пълното внимание на медитацията няма знаене, няма разпознаване, нито
спомняне за нещо случило се. Времето и мисълта тогава са свършили напълно,
понеже те са центърът, ограничаващ своето собствено виждане." Джиду Кришнамурти

"Медитацията не е бягство от света, не е изолиращо начинание, а е
разбиране на света и неговите пътища. Самият свят има малко да предложи,
освен храна, дрехи и подслон, и удоволствие заедно с неговите тегоби." Джиду Кришнамурти

"Красотата означава чувствителност – тяло, което е чувствително, а това
значи правилна диета, правилен начин на живот. Тогава умът утихва неизбежно
и естествено, без дори да подозира. Вие не можете да направите ума тих, тъй
като самите вие сте твореца на нередности, самите вие сте обезпокоени,
напрегнати и объркани – как бихте могли да утешите ума? Когато обаче научите
що е тишина, що е объркване, що е тъга и дали тъгата може да има край, когато
разберете удоволствието, тогава от всичко това се появява един изключително
тих ум; не е нужно да го дирите. Трябва да започнете от началото, и първата
стъпка е последната, и това е медитация." Джиду Кришнамурти

"Медитацията предполага радикална промяна на ума и сърцето. Това е възможно
само когато го има онова необикновено чувство на вътрешна тишина,
единствено то създава религиозния разум. И този разум знае що е свято." Джиду Кришнамурти

"Възприемането без слово, без мисъл е един от най-особените феномени.
Тогава то е много по-изострено, не само с мозъка, но и с всички сетива. Едно
такова възприемане не е фрагментираното възприемане на интелекта или дело
на емоциите; то може да бъде наречено пълно възприемане и съставлява
медитацията. В медитацията възприемането без възприемащ е единение с
висотата и дълбините на необятното. Това възприемане е съвсем различно от
виждането на обект без наблюдател, защото във възприемането при медитация
няма обект, затова няма и опитност. Медитацията обаче може да се случва при
отворени очи и заобиколеност от всякакви обекти. Но тогава те нямат значение;
човек ги вижда, ала няма процес на познаване, което сочи и че няма опитност.
Какво е значението на такава медитация? Няма значение, няма полза. Но
има движение с голям екстаз, различно от удоволствието. Този вид екстаз носи
на окото, мозъка и сърцето качеството на невинност, на чистота. Без да виждаме
живота като нещо ново, той е рутина, отегчение, безсмислица. Ето защо
медитацията е от голямо значение – тя отваря дверите към несметното и
неизмеримото." Джиду Кришнамурти

"Медитация е виждането на това, което е, и отиването отвъд него." Джиду Кришнамурти

"Ние обикновено не слушаме звука на кучешки лай, плача на дете или
смеха на отминаващ човек. Отделяме се от всичко, а после от тази своя изолация
гледаме и слушаме всичко. Именно това разделение е толкова пагубно, тъй като
в него лежат объркване и конфликти. Ако в пълна тишина слушате звука на тези
камбани, вие ще се возите на него – по-скоро, той ще ви отведе през долината и
оттатък хълма. Красотата в това може да се почувства само когато вие и звукът
не сте разделени; когато сте част от него. Медитацията означава край на
разделението, но не чрез действие на волята или желание.
Медитацията не е нещо отделно от живота, а самата му сърцевина. Да
слушате камбаните, да чуете смеха на селянина, докато върви с жена си, да
слушате звънчето от колелото на малкото момиченце, докато отминава: това е
целостта на живота, а не фрагмент от него; това отваря медитацията." Джиду Кришнамурти

"Радост и удоволствие може да закупите във всеки един магазин на определена цена. Ала блаженство – не, било за вас или за друг. Радостта и удоволствието са "завързване" към времето, а блаженството съществува единствено при пълна свобода. Удоволствието, подобно на радостта, може да търсите и намирате по много начини. Но всички те идват и си отиват. А
блаженството – това особено усещане за радост – няма мотив. Не можете да го търсите. Щом веднъж е там, според качеството на ума ви, то остава – безпричинно и неизмеримо с времето. Медитацията не е преследване на наслада или търсене на радост, а е състояние на ума, в което няма концепция или формула, затова е и пълна свобода. Само при такъв ум идва блаженството – нетърсено и неканено. Щом веднъж е там, макар и да живеете в света с целия негов шум, удовлетворения и бруталност, те няма да докоснат този ум; щом е там, конфликтът се е изпарил. Но краят на конфликта не е непременно пълната свобода. Медитацията е движението на ума в тази свобода. В тази експлозия на блаженството очите стават невинни, а любовта е благословия." Джиду Кришнамурти

"Нужно е всеки сам да открие това за себе си, а не чрез някого. Вече сме
имали авторитета на учители, спасители и водачи. Ако истински желаете да
разберете що е медитация, необходимо е да оставите настрана всички тези
авторитети." Джиду кришнамурти

"Ако планирате да медитирате, това няма да е медитация. Ако планирате да
бъдете добри, добротата никога не ще процъфти. Ако култивирате скромност, тя
престава да е. Медитацията е полъхът, който ви навестява, щом оставите
прозореца отворен; ала ако го оставите отворен умишлено, няма да се появи." Джиду Кришнамурти

"Медитацията не е нещо различно от всекидневния живот; не се
усамотявайте в ъгъла на стаята, за да медитирате десет минути, а след като
излезете от нея, да бъдете касапи – метафорично и буквално.
Медитацията е сред най-сериозните неща. Може да медитирате
целодневно – в офиса, със семейството, когато изричате някому "обичам те",
когато се грижите за децата си... След това обаче ги учите да стават войници, да
убиват, да имат национална принадлежност и да почитат знамето, посочвайки
им как да влязат в капана на съвременния свят.
Да наблюдавате всичко това, разбирайки вашата роля, е част от
медитацията. И щом медитирате така, вие ще откриете удивителна прелест – във
всеки момент ще действате правилно, а ако не успеете, ще подемете наново, без
да губите време в съжаления. Медитацията е част от живота, тя не е различна от него." Джиду Кришнамурти

"Медитацията е сред най-изключителните неща. И ако не знаете какво
представлява тя, вие сте като слепец в свят от жизнена светлина, ярки цветове и
сенки. Медитацията не е интелектуален въпрос, но когато сърцето навлезе в ума,
той има много по-различно качество; тогава е наистина безбрежен, не само в
капацитета си да разсъждава и да действа ефективно, но и в усещането си за
живеене сред една шир, където сте част от всичко."
Джиду Кришнамурти

[Диляна Колева]

В 19.03.2016 г. at 21:46, bubolechka каза:

 

Пробвах да правя техниката от книгата Обсебен мозък.БЕз да размишлявам да си кажа само ,че това е моето окр и е отделно от мен и т.н  еми пак същата история.Почвах да си обяснявам по сто пъти какво е пишело в книгата или мислех кое точно не правя правилно ,,,,, абе дето се вика НЕМАМ ДУМИ !

 

Ако ти действително имаш ОКР, то наводнява с мисли. Често на хората с ОКР им е нужна терапевтична помощ, за да стигната до основната обсебваща мисъл, която прави "клонинги". Да атакуваш анализите на тази мисъл е загубена кауза. Ако към тях има и ритуали /компулсии/, първо се прекратяват те, когато това се случи нещата постепенно започват да се успокояват. 

Трябва да ти е ясно, че съдържанието на натрапливостите няма никакъв смисъл за теб. В терапевтичен процес се стига до основния проблем, който е накарал мозъка ти да те отклонява от него толкова старателно посредством измислянето на все нови и нови нелогични мисли. Често самото назоваване на основната обсесия рязко смъква напрежението. Не знам сама как може да стигнеш до там. 

 

[bubolechka]

Да знам ,че с мислене нестава.Трудно е , макар че аз знам от какво ме е страх и от къде дойдоха мислите.Като бях под напрежение когато пушех треви и ходихме по купони и не спях по 2,3 дни и се отключи тревожност.И от там започнах да се съмнявам в теези неща в който вярвам.Точно  за най-важните за мен неща ми се появиха мисли ,но чак сега разбирам че са искали да ми покажат ,че просто ме е било страх от това ,не че го искам или са истина.

Най-големите ми страхове са.... даже незнам просто немога да ги опиша със думи.Преди винаги бях осъзната,свързана със природата , не мислих толкова ,постоянно бях в постоянна медитация,усещах се цяла ,усещах се истинска,имах страхове ,но винаги съм ги приемала като нещо хубаво,обичах да излизам ,да контактувам с хора , да се забавлявам да ми е готино ..........чувствах се пълноценна и истинска ! Докато един момент като ми се събраха много купони ,треви даже и наркотици наистина прекалих и тялото ми се е опитвало да ми каже нещо , но кой да знае тогава.Започнаха мисли точно обратни на това за което се приемам.Почнаха мисли "аз не съм истинска ,аз не съм истинска" ..."не вярвам в живота" ...."аз съм нищожество н нищо не мога да постигна" .. всичко точно точно обраното на това което най съм обичала в себе си .... борех се ,борех се  с мислите и накрая започнах да ги приемам като истина.КАзвах си щом го мисля значи е така.И така почнах да живея живота си така както ми казват мислите.Но вътре все има в мен напрежение ,едно гласче дето ми казва че не е така но просто неможех д асе справя.СЕга след толкова години със мъка на сърцето мога да кажа ,че май се сбъднаха тия страхове.Не съм истинска вече ,,, защото като погледна някой в очите и се почвява натраплива ,че аз немога да гледам хората в очите и съм смешна ,че нямам смелост да го правя.А аз знам ,че не е така.Не съм този човек.И сумати други неща не правя,,,защото като се опитам и започва един страх и симптоми и немога да се справя с него .Аз съм една кукла на конци дето я разиграва някакъв страх ! Искам се справя с тях.Писна ми толкова години вече ...защо по рано незнаех и не правех нищо а само се борех.Писна ми да се боря ...искам да живея !

[bubolechka]

О Забравих най-гадното .. Получавам и мисли всеки път като искам да кажа нещо.. просто да си кажа мнението.Идва ми страх ,че аз нямам добър изказ ,нямам умствен капацитет и немога да бъда асертивна а обмислям всичко преди да кажа.И тоя страх ме свива и наистина немога да се изкажа ид абъда себе си.Преди никога не съм се съмнявала и притеснявала от това с кой , говоря, дали съм компетентна по някой въпрос даже и да не съм го приемах и пак си говорех без страх и много харесвах това си качество ,че нямах комплекса че немога и незнам нещо.Сега като ме свие страха от вътре той ме спира да бъда себе си и като немога да се справя да го преодолея и приемам ,че сигурно наистина немога вече да бъда такава.И ссе депресирам.

Страха да се проваля изяжда моята автентичност.На път съм да е изгубя.Даже ако не съм е иззгубила вече..

[окр 89]

Здравейте ! От доста години съм с ОКР, може би от дете .Незнам кога точно се появи не знам и как , но знам че живота ми е всекидневен тормоз! Живея в малък град в който ньма психотерапевт .Моля помогнете ми!

[Диляна Колева]

В 20.03.2016 г. at 12:03, bubolechka каза:

О Забравих най-гадното .. Получавам и мисли всеки път като искам да кажа нещо.. просто да си кажа мнението.Идва ми страх ,че аз нямам добър изказ ,нямам умствен капацитет и немога да бъда асертивна а обмислям всичко преди да кажа.И тоя страх ме свива и наистина немога да се изкажа ид абъда себе си.Преди никога не съм се съмнявала и притеснявала от това с кой , говоря, дали съм компетентна по някой въпрос даже и да не съм го приемах и пак си говорех без страх и много харесвах това си качество ,че нямах комплекса че немога и незнам нещо.Сега като ме свие страха от вътре той ме спира да бъда себе си и като немога да се справя да го преодолея и приемам ,че сигурно наистина немога вече да бъда такава.И ссе депресирам.

Страха да се проваля изяжда моята автентичност.На път съм да е изгубя.Даже ако не съм е иззгубила вече..

А какво правиш по въпроса за справяне със състоянието. когато един човек не може да се справи сам търси помощ, реална, не виртуална. Иначе, просто стои и се самоизяжда, а живота върви, не спира, за да го чака.

 

[bubolechka]

Моето стихотворение за ОКР

 

Вече място не си намирам,
от много време ОКР си имам.
Аз гоня го,то пак идва,
какво да правя не разбирам?
С всички сили се опитвам,
някак си да го наритам.
Да го пратя аз далече
и никога да не ме закача вече !
Добре,ама с лошото не става,
казва "няма да си ида ,а оставам.
Имам нещо да ти казвам.
Време е да чуеш или ще те наказвам!"
Добре! Кажи ми вече сили нямам,
аз с теб да се занимавам.
"Трябва ти да се смириш"-ми прошепва
"и любов на себе си да си дариш,
да видиш кой пречи ти и кой помага
за да разбереш кой в живота ти да си тръгне
и кой да остава.
Вместо със страх със смелост да вървиш.
Светът добър е само ако ти решиш.
Както нагласиш се така ще бъде знай.
Спри,осъзнай се и дерзай !!!"

[bubolechka]

Здравейте отново! Няма да изпадам в много подробности на кратко само споделям и моля за малко насока.

След терапията ми напреднах много.Вече мога да кажа ,че живея.Не ,че нямам страхове ,но не ме спират да правя нещата които желая.Остана ми едно нещо което ме притеснява...Все още имам моменти в които се чувствам ,че не съм достатъчно добра... че съм счупена, крива ...просто нещо не ми стига.Знам ,че това е просто вярване ,но го чувствам и много ми пречи.Какво мога да направя по въпроса ?

Да си повтарям ново убеждение ? или не е достатъчно ?

Иначе медитирам редовно с нидрите на Орлин.Вече от 1 година почти няма ден в който да не потъвам приятно.Има промяна в себеусещането ми,но има и на къде още да се желае.Имам моменти в които усещам искренна любов към себе си и към всички хора , но има и моменти дето се мразя.Тия моменти дето се чувствам недостатъчна ..започвам да правя неща които не искам.Примерно да се доказвам по някакъв начин за да намаля това усещане за недостатъчност.Примерно на работа говоря някакви смешки , колежките се смеят и забавляват  каазват ми колко съм забавна и аз се успокоявам за момент.Или пък някой мъж или шефа ми ми направи комплимент и това ми действа за кратко.После пак зейва дупката.Ясно осъзнавам ,че стойноста ми не трябва да зависи от другите ...но когато не се чувствам значина за себе си търся одобрение в другите.Когато се оценявам и приемам не ми пука за другите и не им търся одобрението.Толкова ли е бавен този процес на промяна ?

[д-р Тодор Първанов]

Обикновено е по-бавен, но явно при теб нещата се получават.

[bubolechka]

А дали

[bubolechka]

А да ме насочите за някакви групи в Пловдив ?

[bubolechka]

Здравейте отново.Направо към питането ми...Как да преодолея мързела си ? На работа поддържам всичко чисто и подредено имам си навици ,които си правя редовно не ме мързи изобщо.Проблема е вкъщи.Живея с родителите ми все още и стаята ми вечно е в критично положение.МАйка ми постоянно ми мрънка ,че не и помагам и казва ,че съм мързелива.Истината е ,че грам не съм мързелива  просто нямам желание(поне так си мисля и даже се обиждам като ми казва ,че съм мързелива).Пробвах се да си наложа искам не искам ще помагам вкъщи или поне да си чистя само моята стая.За ден,два става и след това пак по старому.Другото свързано с мързела е ,че преди години спортувах редовно.Почти не пропусках ден.Но след като започнах терапия и започнах да се променям имах един момент в който осъзнах ,че всичко това със спорта го правя за другите.Направо бях шокирана така ми дойде и ме прасна в челото това осъзнаване.Когато спортувах постоянно роднини и познати даже и гаджето ми ме хвалеха и аз се "хранех" душевно с тяхните хвалби.Но отпадна това да искам да им се доказвам и сега нямам стимул за спорт.Този стимул да спортувам само за да ме одобрят хората се изпари и си търся нов идващ от вътре.Ама още не съм го намерила   Само защото ТРЯБВА да го правя не ме стимулира....  как да си помогна ?

[д-р Тодор Първанов]

Депресията се лекува с разходки

Puls.bg   |   11 април 2011   |   Коментари 0

Ежедневните физически упражнения се оказват ефективен метод за терапия на депресията, колкото и антидепресантите, гласи ново проучване, направено в Португалия.


Участие взимат 150 пациенти с депресия. Резултатите сочат, че физическите упражнения, с умерено натоварване, подобряват състоянието на хората, при които лечението с медикаменти не дава резултат.


По време на проучването участниците продължават да приемат предписаните им лекарства, но половината от тях започват да правят и физически упражнения. За период от 12 седмици те се разхождат около 30-45 минути, пет дни в седмицата.


Според резултатите при физически активните хора се наблюдава с 26% понижаване симптомите на депресия, докато при групата пациенти, които не предприемат физическа натовареност, няма промяна.


Според друго проучване, направено в Бразилия, мъжете, които имат ежедневна физическа активност, са с до 68% по-малко склонни да страдат от депресия. Рискът при спортуващите жени пък е с 24% по-малък. Подобни резултати показва и проучване, направено сред 1 000 души в САЩ. Американските учени също са категорични, че физически активните личности по-рядко страдат от депресия.


Въпреки резултатите обаче, учените не са наясно по какъв начин физическите упражнения постигат подобен ефект. Една от теориите е, че хората, диагностицирани с депресия, имат високи нива на възпаление в тъканите на тялото си, а изследвания в областта показват, че при успешно лечение на депресия се отчита и спад на тъканните възпаления.
 

Депресията се преодолява със спорт

Puls.bg   |   04 юли 2011   |   Коментари 2

Източник: Dreamstime

Всеки от нас в даден момент от живота си е изпитвал чувство на тревожност и депресия. От тези две толкова близки състояния зависи доколко сме в състояние да обработваме емоционалната или физическа болка в момент, когато я изпитваме


Това се случва, когато някоя граница бъде премината – най-общо казано нещо, което „навлиза“ в нашия свят, или излиза, без то да е желано. Може да бъде хвърлен камък по прозореца ни от недоброжелател или пък към нас бива отправел критичен коментар или недобронамерено изказване.


Причините за душевната болка са различни, но резултатът е един и същ – пресичането на онази граница на допустимото. За всеки тя е различна. Ако отричаме навлизането и разрушаването на света ни, значи че отказваме да намерим решение за проблема на момента. Тода създава не само усещане за дискомфорт, лошо настроение, но и вътрешно страдание, което в последтвие води до изчерпване на емоционалната и физическата енергия.


Състоянието на тревожност, неудовлетвореност - емоционалната болка, създава враждебно отношение към останалите. В по-далечна преспектива - показва склонност към постоянно чувство на страх, плахост, несигурност и тревожнос


Емоциите не са само познавателни, те не са и само интелектуални. Емоцията, освен всичко друго, е и физическа. Когато се намираме в подобно състояние, трябва да идентифицираме болката и да намерим конкретното място в организма, където тя се появява.


Ключовият и най-важен момент е да се освободим от болката, което бихме могли да постигнем с физическо натоварване – тичане, скачане, танци, аеробика или друго любимо занимание.

 

Спортът предотвратява Алцхаймер

Puls.bg   |   16 август 2011   |   Коментари 1

Източник: Dreamstime

Редовното упражняване на спорт предотвратява мозъчните увреждания, причинени от невродегенеративни заболявания, като болест на Алцхаймер, са изводите от ново научно изследване на Националния институт по здравни науки в САЩ.


При двигателна активност в мозъка се отделят вещества, които предотвратяват възпалителните процеси, казва проф. Джон Хари, ръководител на изследването. Според него, резултатите могат да бъдат използвани за създаване на нов терапевтичен подход за ранна намеса и предотвратяване на увреждането на мозъка при този вид заболявания, водещи до сериозна загуба на когнитивните способности.


Друго изследване преди време също доказа ползата от спортуването - след провеждането на мозъчна операция редовните тренировки имат възстановяващ ефект върху мозъчната тъкан.


Когато физическите упражнения станат редовна част от ежедневния график с дейности преди  началото на патологичните изменения в мозъка, той създава такава среда, която предпазва невроните от увреждане, се констатира от изследването на проф. Хари.

При работата си научният екип използва модел на мозъчното увреждане, при което дейността на хипокампуса – тази част от мозъка, която контролира обучението и паметта – е разстроена от болестта в резултат на натрупване на бета-амилоидни плаки.  


Установява се, че при активна физическа дейност в мозъка се отделя имунният медиатор интерлевкин-6, които потиска възпалителния процес, натрупването на плаките и предотвратява загубата на мозъчните функции.


Научното изследване дава основание да се смята, че двигателната активност може да бъде използвана успешно при терапията на състояния, като разстройства на нервната система и невродегенеравивни заболявания.


При експеримента на учените, освен това се намира, че редовното упражняване на физическа дейност предпазва мозъка от увреждащото въздействие на токсините от околната среда.


Така оказва се добра алтернатива да предпазим невроните на хипокампуса си от увреждане и съответно разума си, като започнем по собствена инициатива да тренираме...
 

 

15 минути спорт всеки ден = по-дълъг живот

Puls.bg   |   18 август 2011   |   Коментари 0

Източник: Dreamstime

Повечето фитнес инструктори препоръчват най-малко по 30 минути физически упражнения, пет дни в седмицата. Все повече доказателства обаче свидетелстват, че дори ако половината от това време се посвети на физическа активност, ползите за здравето ще бъдат значителни.


Учените изчисляват, че само 15 минути умерени упражнения дневно повишават средната продължителност на живота с 3 – 4 години. Рискът от фатален край, по каквато и да е причина, се понижава с 14%, в сравнение с уседналия начин на живот.


С всеки 15 минути, добавени към дневния минимум упражнения пък, прибавяме допълнителни години към средната продължителност на живота си.


В проучване, проведено в Тайван, участие взимат повече от 400 000 души, които биват наблюдавани в продължение на осем седмици. Освен това са им дадени въпросници, където те описват медицинската си история и навиците си, включително и времето, отделено за физическа активност.


Въз основа на отговорите, участниците биват разделени в 3 групи, отговарящи на интензивността на тяхната активност: лека (ходене), умерена (бързо ходене), енергична (умерено тичане), екстра енергична (бързо тичане).

Хората биват определяни като „неактивни“, ако извършват по-малко от един час физическа активност седмично. В сравнение с тази група, спортуващите дори и в минимални „количества“  живеят по-дълго.


Когато става въпрос за физическа дейност обаче, правилото е: колкото повече – толкова по-добре. След като изготвим тренировъчна програма, по собствен „вкус“ и предпочитания, най-трудната част е да започнем да я изпълняваме.


С течение на времето обаче, колкото повече се придържаме към нея, толкова по-лесна и приятна ще бъде.


Проучването е публикувано в онлайн изданието на списание The Lancet.

 

Серотонин и спорт

Едва ли има някой, който да не е наясно, че регулярната физическа активност подобрява настроението и добрата самооценка на индивида. Установено е, че спортът повишава концентрациите на серотонин и норепинефрин в мозъка.

Неслучайно бягането си е спечелило прозвището "еуфорията на тичащия", докато движението като цяло е изключителен лек при наличие на депресивни състояния.

Регулярното физическо натоварване "блокира" негативните мисли и значително подобрява настроението, като своевременно създава желание и мотивация за работа.

Добра алтернатива са също тренировките на чист въздух (които увеличават притока на естествена слънчева светлина и същевременно повишават нивата на хормона), аеробиката, джогингът и фитнесът.

Грижейки се внимателно за своята фигура, трябва да отбележим, че моноаминният невротрансмитер играе добра роля и за редуциране на телесното тегло чрез увеличаване нивото на триптофан.

Замислете се какво е необходимо, за да си осигурим не само добро физическо състояние, но и сравнително добро състояние на духа; на първо място можем да поставим дългите разходки и спорт на открито, съчетани с питателна и здравословна храна.

А чаша хубаво червено вино в съчетание с шепа ядки и добра компания може да направи чудеса за доброто състояние на нашия дух - да облекчи пристъпа на депресия, гняв напрежение и умора, и без съмнение да повиши нивото на серотонин в организма.

Кардио тренировките - защо са полезни?

Puls.bg   |   19 януари 2012   |   Коментари 0

Източник: Dreamstime

Специални кардио упражнения могат да подсилят дейността на сърцето, което от своя страна да подобри издръжливостта и интензивността при тренировка.

Максималната сърдечна честота при умерена интензивност на физическата подготовка, трябва да е между 50-70%. При по-активни тренировки тази честота трябва да достигне 70-85%, споделят специалисти.

Нормалната сърдечна честота при една 62-годишна жена, например, е около 111-134 удара в минута, а при 18-годишно момче - е с диапазон от 141-172 удара в минута.

Следователно, за да се подобри интензивността на тренировката, човек се нуждае от минимум 150 минути физическа активност седмично.

Голям процент от кардио уредите във фитнес залите имат специални устройства, които измерват и показват сърдечната честота.

Целта им е да се намали пренатоварването на сърцето и да се използва максималната интензивност на организма при дадено упражнение.

Сърцето е мускул и като всички останали, когато не се тренира, намалява способността ииздръжливостта си. Целта на кардио тренировките е да засилят сърдечната дейност и издръжливост, която намалява с годините.

Освен подобряването на сърдечната дейност, кардио тренировките спомагат редуцирането на подкожните мазнини и стреса, стимулират кръвообращението, вляят благотворно на тонуса икондицията.

Физическата активност ентусиазира и дава настроение

Puls.bg   |   27 февруари 2012   |   Коментари 0

източник: Dreamstime

Спортуването, танците, фитнесът или друг вид физическа активност повишава нивата на възбуда и ентусиазъм, сочи ново проучване, публикувано в сп. Sport and Exercise Psychology.

Не е необходимо да спортувате всеки ден в продължение на часове, за да усетите прилива на положителни емоции, обяснява професорът по кинезиология, Дейвид Конрой.

Няколко часа физическа активност са напълно достатъчни, за да се повиши нивото на хормоните на щастие и да се намали нивото на стресовия, кортизол.

Препоръчително е да не се правят дългосрочни програми от упражнения, поради факта, че това може да демотивира и при неспазване на определения план дори да депресира спортуващия.

За да се извлекат максималните ползи от физическата активност е желателно тя да е приятна, полезна и мотивираща.

Изследователите анкетират 190 души, студенти, за начина им на живот, честотата на физическо натоварване, любимите им занимания през свободното време, евентуални промени в емоционалното им състояние, като радост, тъга, честа депресия.

Резултатите показват, че студентите, които обичат да спортуват и го правят сравнително често и за удоволствие са изпълнени с ентусиазъм и щастие.

Изследването потвърждава досегашните твърдения, че физическата активност е полезна не само за здравословното, но и за психическото и емоционално състояние.

Спортът не само моделира фигурата и я прави по-привлекателна. Двигателната активност подобрява обменните процеси в организма и поддържа състоянието на добро здраве продължително време. Умереният спорт отлага началото на дегенеративните процеси в организма, които нормално настъпват с остаряването, като болка в гърба и кръста или спондилоза и предпазва от други, които се „отключват“ от уседналия начин на живот като метаболитния синдром или стреса...
Спортът, освен, че се грижи за поддържането на мускулите на тялото, активизира имунната система, което прави организма по-устойчив на влиянията на околната среда. Подобрява се кръвообращението до ниво периферни кръвоносни съдове, захранващи кожата, което допринася за свежия и по-красив външен вид.
При двигателната активност се създават нови и по-здрави връзки между невроните, което играе роля на предпазващ фактор срещу патологични изменения в мозъчната дейност и поддържа ума бодър.
Има няколко вида спорт, които според специалистите предпазват от ранни нарушения в мозъка, вследствие на възрастта.

Според ново научно изследване, резултатите от което са публикувани в изданието European Journal of Cancer, близо 20% от случаите на рак на дебелото черво могат да бъдат предотвратени чрез контрол на телесното тегло и редовна физическа активност.

 

Карциномът на дебелото черво е най-честия рак на органите на храносмилателния тракт. Представлява втория по честота карцином при мъжа (след белодробния и преди стомашния) и третия при жената (след карцинома на млечната жлеза и матката). Честотата му в последните години непрекъснато нараства, алармират лекарите.


Учените обръщат специално внимание на факта, че  все повече европейци имат индекс на телесната маса (BMI) над 25 kg/m2, като същевременно все по-малко хора спортуват. Специалистите напомнят, че препоръчителното физическо натоварване е поне 30 минути 5 или повече пъти седмично.


За да установи какво влияние оказва редовната физическа активност и поддържането на BMI 21  kg/m2, авторите на изследването използвали статистическия модел PREVENT.


Оказало се, че поддържането на здравословно тегло и балансираният хранителен режим са в състояние да намалят случаите на рак на дебелото черво с приблизително 18  % в периода до  2040 година.


За физическата активност като референтна страна била взета Холандия, където ходенето пеш и колоезденето са предпочитан начин на транспорт. Било установено, че ако в другите страни се наложи сходна физическа активност,  честотата на онкологичното заболяване може да спадне с цели 17% през следващите 30 години.

 

 

 

 

[bubolechka]

Значи да разбирам ,че съм депресирана и затова нямам желание и трябва да се напъна да тренирам искам не искам ?