bubolechka Добавено Юли 21, 2015 Автор Доклад Share Добавено Юли 21, 2015 Разбирам ,добре.Но отначало е ясно ,че няма да мога да ги откривам всички,някой да а други ще ме излъжат.Въпроса е като ме излъже някоя какво правя? Ето вчера преди да ида на работа когато нямах силен стрес ,ясно ги отличавах ,но като отидох и беше напрегнато и не се получи и до вечера докато не се прибера не спрях да се тревожа.Бяха много настоятелни.И като все пак не успея какво мога да направя ? просто си чакам да си отмине и се тревожа ли? Така се обърквам ,че в такъв момент незнам даже какво ми се случва ,започвам да мисля после се сещам ,че не трябва да мисля и да разнищтвам , но се ядосвам че немога да ги различа и позная и още повече се притеснявам и депресирам А стреса като е по-слаб си ги виждам ясно кой са,но като е прекален немога. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bubolechka Добавено Юли 23, 2015 Автор Доклад Share Добавено Юли 23, 2015 Да ви споделя опита ми от тези два дена със справянето на мислите. Когато не им се съпротивлявах не ги борех а ги наблюдавах отначало бяха непокорни ,но после стихваха и усещах страха за тях.Гледах страха и се чувствах смела. Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 23, 2015 Доклад Share Добавено Юли 23, 2015 Продължавай. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bubolechka Добавено Юли 31, 2015 Автор Доклад Share Добавено Юли 31, 2015 Здравейте искам да споделя какво ми се случва. По принцип медитирам редовно сега от една седмица бях по нередовна и вчера преди да легна пуснах една медитация и стигнах до много дълбоко ниво беше уникално.Но нещо ми прекъсна интернета и се наложи да пусна друга, но след като се размърдах за да пусна след това неможах да се отпусна както отна4ало.Издържах още 10,15 мин видях ,че няма да стане и заспах.Цяла вечер съм сънувала възможно най-лошите сценарий на моите страхове.Беше наситено с много чувства.Провалях се по всички критерий.Беше много дълъг сън и мисля ,че до някъде беше осъзнат.Мислех си това неможе да се случи всички тези страхове да ми се сбъднат до един и то последователно бях толкова разтроена и исках всичко да свърши.Каззах си на ум ,че сънувам това не е истина ,но искам да се събудя немога да го издържа болката беше много силна.И сякаш бях в капан неможеш да се събудя и все повече лоши неща ми се случваха.Те не че са толкова лоши ,но в моята идея за провал са най-лошите.И си повтарях искам да се събудя ,искам дасе събудя ако е сън да се събудя ,но не можех да избягам.И започнах да си мисля за самоубийство и как няма смисъл да живея и няма да мога да понеса всичко това на веднъж да ми се случи просто беше прекалено много след което се събудих и ми трябваха няколко мига да се осъзная къде съм и се успокойх.....Та мисля си ... дали това е добре ,че ги сънувам тези страхове.Щом става след медитация значи се случва някакво действие там в подсъзнанието.Страховете ги събуждам и ги приканвам да излизат на вън.Но много се изплаших ,щом мислих и са самоубийство,но ме беше стрх и от това ида беше продължил съня пак нямаше да се самоубия ,защото съм си страхливка Та да ви споделя и че от няколко месеца ми се случва доста често да имам осъзнати сънища.Да този не беше такъв ,но съм имала много осъзнати.Сънувам ,но знам че сънувам и съм напълно наясно на 100% че е сън.И с пълното си съзнание , няма нищо автоматично него гледам острани , а аз контролирам съня.Става ми много интересно ,защото знам че каквото и да направя в съня той не е реалност и искам да правя много неща за които примерно нямам смелост.Там е проблема ,че като имам осъзнати сънища много лесно се събуждам.Явно съм точнона границата на съня и като започна много да мисля какво да правя сега в съна или да се стремя да не се събудя и така сънищата са кратки.Но все пак правя някакви неща и чувството е уникално.Може би след повече практика на медитацията ще успея да стоя повече време в осъзнатия сън. Какво мислите за тези сънища ,говорила съм с приятели повечето казаха ,че не им се е случвало а на мен не един път или два. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 31, 2015 Доклад Share Добавено Юли 31, 2015 Медитацията премахва външните характерови брони и защити, а тишината на потенциала, на свръхсъзнанието, слиза до подсъзнателните наличности и ги лекува. Самият естествен сън, се явява своего рода невро психичен програмист, който лекува. Принципно не се препоръчва медитация директно преди сън при начинаещи, тъй като повлиява съня. При хора практикували медитация дълго време обаче, целият им живот се превръща в медитативно, осъзнато живеене от позицията на потенциала, на вътрешната божественост.Това, което ти се е случило е, че в медитацията си извадила подсъзнателни наличности, но не се е получило свързване с потенциала на безкрая. Затова сънят е поел естествената си функция на лечител. Това, че проникваш в него осъзнато, е добре, когато можеш да ползваш това си умение. Според мен, добра идея е да се запознаеш с основни принципи и техники за визуална работа (автохипноза, нлп, будистки медитации и др.). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bubolechka Добавено Август 1, 2015 Автор Доклад Share Добавено Август 1, 2015 Аз нямам против да ги сънувам тези страхове , неискам да бягам от тях нека да идват винаги искам да ги приемам ,достатъчно ги отхвърлях ,че те станаха по-големи и по-страшни ! Все по-често се изправям пред тях и съм много мотивирана за промяната. Тя вече започна преди няколко месеца ,като върна лентата назад ми става кеф ИСкам да споделя нещо ,малко е глупаво но имам нужда. Та преди като незнаех какво ми е а съм имала натрапливи мисли , тъй като не спирах да се забавлявам , да контактувам с хората , да ходя по барове и т.н. имах мисли ,че аз немога да го правя не съм контактна ,немога да се забавлявам всичко обратното на това което бях.Но въпреки това с мислите си ходех ,но се борех с тях.Помня не малко случай в които... тъи като умея да танцувам много добре (да се похваля малко) и почнех ли да танцувам даже преди да почна и идваха тези мисли.Немога да танцувам ,аз съм като дърво и т.н и аз се вцепенявах и със зъби и нокти водех вътрешна борба .... само да знаех как да се справя тогава с тези мисли много усилия и лоши моменти щях да си спестя .. Имала съм случай след като почнах терапията и бях по-добре да ходя да се забавлявам ,но пак незнаех как да се справя с тези мисли и толкова силно се борех ,че съм стигала до такава степен ,че се бях вцепенила вътре в дискотеката и бях облещила очи сякаш са ми опряли пистолет на врата ,но аз исках да си докажа ,че мога но то стана точо обратното.Имаше мако хора вече помня и почти всички ме гледаха а аз бях изпаднала в едно състояние на гордост , исках да се докажа на мен и на хората ,че не съм това че мога ,а се изложих още повече стоейки така 1 час като дърво сякаш ще умря всеки момент.Питаха ме какво ти е и то не приятели а хора идваха при мен да ме питат добре ли съм и защо стоя така.Даже ми се смяха ....Доста ми е мъчно като го казвам боли ме. Кои да ми каже тогава ,че колкото повече се боря толкова по-зле става.Та във връзка с тази случка ( тя не е единичен случай ) мъчно ми е да кажа ,че избягвам да ходя по купони, дискотеки ,събирания . защото идват тези мисли и аз знам ,че пак така ще стане ще започна да се боря и ще изпадна в някакво състояние извънземно ... Все пак неискам да го избягвам това искам да си живея нормално и да не се ограничавам.Как да действам като попадна в такава ситуация и мислите ме връхлетят.Разбрах ,че немога да ги боря ,но ккак да се справя с това желание да си докажа ,че не е така ? ей това ми пречи това доказване гордост ли е ,его ли е какво е незнам ,но сякаш неискам да преглътна ,че това е истина.Да знам ще кажете то не е истина не го приемай и т.н но когато се боря с него то става истина ... тогава на момента го приемам за истина защото вече толкова пъти немога да се справя и то става истина .. Моля ви за съвет ... отивам на бар или каквото е там забавление и как постъпвам с каква нагласа да действам ???Много ми се живее ама ужасно много нямате си на идея колко много а се ограничавам.Това ми влияе на самочуствието като си ограничавам точно любимите забавления ...... И ще помоля Орлин , за тези изброени техники горе в интернет има много информация ,но незнам кое точно да чета.Може ли да ми изпратите нещо определено или книга да си закупя или каквото е . Благодаря ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 1, 2015 Доклад Share Добавено Август 1, 2015 Ако питаш за осъзнатото сънуване, има много книги, както съвременни, така и от древността. Една добра книга на тази тема, която може да те насочи към други, е на Ивайло Станев: "Изкуството на осъзнатото сънуване". Като НЛП технологии, ти препоръчвам:- "Изгради живота на мечтите си" - Р. Бандлър- "Транс-формации" - Р. Бандлър- "Трансформиращо НЛП" - С. УилямсИма и много други НЛП книги, включително и в интернет, на различни езици. Един добър пътеводител в архетипната символика на личното и колективно несъзнавано, което се превръща в съзнавано, когато сънуваш осъзнато, са и книгите на Карл Юнг: "Психология на кундалини йога", "Психология на златното цвете", "Психология и алхимия", "Психология на източната религия". Това, че сънуваш осъзнато, е ценен инструмент в "ръцете" на свободната ти воля! Ползвай го внимателно, но и умело и смело! Кошмарите са нещо чудесно - с тях психофизиологията ти сама прилага поведенческите и нлп техники на излагане на стимули и погасяване на страховата реакция, дисоацияция и асоциация, преобразуване чрез автоматична, а когато сънуваш осъзнато и интенционална намеса в съдържанията на психиката си. Относно страховете ти - споменаваш, че ходиш на психотерапия. Би трябвало терапевтът ти да ти е дал набор от инструменти, с които сама да работиш с мисленето си, да изисква от теб активно себепредизвикване и излагане на страхови стимули и пр. Слушай човека на когото си се доверила и успехи! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bubolechka Добавено Август 2, 2015 Автор Доклад Share Добавено Август 2, 2015 (edited) Да Орлин , би трябвало ! Може би аз не влагам достатъчно усилия щом не се получава макар ,4е мисля че не е така.. Нека кажа с 2,3 изречения какво ми е казвал и все още ми казва.Казва ми задължително да намирам точно за какво примерно ме е страх или се тревожа.Да открия точните мисли.Да ги изследвам до колко са реални с доказателства.Да не се ограничавам да излизам ,а да се излагам на страха ,че с времето ще става все по-леко.Тези неща и аз си ги знам ... Аз не казвам че, не ми помага помага ми ама не ми е дал нито една техника ... Казах му ,че понякога като е мн силна тревожноста и страха и имам симптомите на паниката ,замайва ми се и т.н той пак ми каза да видя кой са мислите... Мен ми е пределно ясно от какво ме е страх ,но само като знам не ми помага това Помолих ви да ми препоръчате някои читав терапевт по скайп, но никой не ме отрази. Имам нужда от малко насоки по подробно аз знам ,че мога да се справя. Диди не работи ли по скайп ? Редактирано Август 2, 2015 от bubolechka Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Август 2, 2015 Доклад Share Добавено Август 2, 2015 Писах ти на лични. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bubolechka Добавено Август 2, 2015 Автор Доклад Share Добавено Август 2, 2015 НЯмам съобщения ..? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Август 3, 2015 Доклад Share Добавено Август 3, 2015 (edited) ,,Казва ми задължително да намирам точно за какво примерно ме е страх или се тревожа.Да открия точните мисли.Да ги изследвам до колко са реални с доказателства.,,Това е много правилна насока, но ще ти помогне само ако го правиш писмено.Започни да го правиш с лист и химикал и ще получиш много хубав резултат.Също-не се прави еднократно, колкото песимистични мисли имаш, толкова пъти го правиш. ,,Да не се ограничавам да излизам ,а да се излагам на страха ,че с времето ще става все по-леко.Тези неща и аз си ги знам ..,, Въпроса не е в знанието , а в правенето.Вземаш една тетрадка и си записваш ежедневните победи над страха.Например - страх те е от возене в метрото.Първият ден стигаш до горният вход и седиш 5 мин.. Записваш го.Вторият слизаш до касата-записваш го и така ЕЖЕДНЕВНО. Аз не казвам че, не ми помага помага ми ама не ми е дал нито една техника ...Ами, то горните препоръки, ако ги правиш писмено, са едни от най-мощните техники. Редактирано Август 3, 2015 от д-р Тодор Първанов Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bubolechka Добавено Август 15, 2015 Автор Доклад Share Добавено Август 15, 2015 ДА ! Наистина е така ,че писмено като се правят са много мощни. Аз лично се убедих в това.Преди като ги правих действаха като спрях ,не ,, логично нали За мислите ок,знам как да ги разглеждам отстрани, знам как да търся доказателства това го правя когато има мисли ,нооо от няколко дена съм много добре спокойна съм и наблюдавам какво се случва с мен и мисля ,че осъзнах каква грешка правя. Ще ви споделя а вие да кажете какво мислите.Аз нямам точно натрапливи мисли ... може би са подсъзнателни но примерно както си стоя и всичко е ок и хоп едно усещане изведнъж от нищото и цялото ми внимание е в него в това усещане.НАли терапевта ми казваше да намеря точно коя мисъл е , ами нестава незнам как немога.Явно не трябва да го правя.Колкото повече се съсредоточавам на това усещане или подсъзнателна мисъл толкова повече внимание иска.И сякаш немога да усещам друга емоция .. то ме обвзема.Не е чак толкова зле,да се треса от тревога и паника или да ми е прекалено тъпо ,но не усещам други емоций защото вниманието ми е там в него.Е добре това не е ли натрапливост !? Май си е ... Има ли смисъл да мисля каква е точно ,защото често си мисля "добре знам че е натраплива мисъл ,но защо не откривам точно каква е .." и по усещането мисля ,че е нещо лошо ще се случи,че не ме очакват хубави работи ,че не ставам за нищо и такива.Но немога както "обикновенните" мисли да им отговоря ,пробвала съм нестава.Примерно да отговоря ,не е верно ,че неставам за нищо аз знам че не е така и да си припомням качествата и т.н и за бъдещето ,че защо да не ме очаква добро няма причина да е само лошо и т.н както ми беше казал терапвта.Ето че аз знам ,че ставам за нещо но и да си отговарям сякаш не отговарям на мисли а на нищото.Стигам ддо извода ,че каквото и да си обеснявам няма смисъл , но си признавам ,че ме гризе точно какво е това усещане и от къде е дошло, макар че знам че е от преди от многото стрес и кофти случки от тогава започнаха.Казахте ми преди ,че като има натрапливост да не я мисля а да чакам да мине .Е чаках чаках ама нестава По моите наблюдения ми помага да се разсея.Тъй като вече не съм като преди години и имам и много хубави моменти,дни и периоди и забелязвам кое се е променило и кое не та виждам ,че сега като се разсея и не съм съсрдоточена в това усещане изпитвам емоцийй а иначе само една и съъщо досадно чувство.Но искам да кажа ,че е толкова трудно да се разсее човек , който 3,4 ,5 години се е съсредоточавал върху тия негативни мисли и усещания и сега чак незнам как да се разсея .. Като се получи да не мисля аз се учудвам какво е това състояние .. забравила съм го.Е в моя случай,как да се науча,,, чак ми се струва невъзможно .. така ми са се вградили в самия характер в самото ежедневие ,че цял ден може да се мъча да се разсея ,разсейвам се за няколко мин виждам през едни нови очи (по скоро мойте стари истински) и след това хоп аиде пак се поддам и после се депресирам защото си мисля как може да влагам усилия а само за миг два да се получи и просто незнам как ще свикна да го правя постояноо.. Има ли някакви техники с какво мога д аси помогна ,да се разсейвам ... и това ли е пътя .. тези които се почнали и са се справили с натрапливите мисли от тук като мен л иса почнали и справяли ли са се ?? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bubolechka Добавено Август 15, 2015 Автор Доклад Share Добавено Август 15, 2015 И друго щях да питам забравих. Чета тука на хората с натрапливи мисли казвате ,че трябва да видят какво стой зад тях, да се оставят да има мисли и да ги предизвикват и да видят страха зад тях.. Е при мен същото ли е Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 16, 2015 Доклад Share Добавено Август 16, 2015 (edited) Същото е. Едва, когато видиш, че натрапливите мисли всъщност са добри, проява на обич са, но проявена през естествени, еволюционно обусловени защитни механизми на подсъзнанието ти, когато видиш страховете си, от какво именно те е страх и се научиш да ги виждаш просто като страхове, да ги префръщаш и обичаш, не да ги бориш, като една малка буболечинка, детенце в теб, което си ти, да го прегръщаш и успокояваш... Едва тогава работи медитативното отношение просто да пропускаш мислите, знаейки, че са само едни мисли. Защото вече знаеш с цялото си тяло, че са добри мисли, но проявени през защитния език на подсъзнанието ти.С горното не ти казвам обаче, че има нужда от безкрайно анализиране - в никакъв случай. Има нужда просто от поглеждане в подсъзнанието. Сама казваш в първото си писмо - "...направих нещо, от което ме е срам и започнах да потискам страха, а външно да се държа като много силна и нахакана...". Това се вижда в първата среща с психотерапевта и още от нея, най-много от втората, започва да се работи, дали чрез класическа хипноза или чрез разговорна и поведенчески методи като десензитизация и излагане на стимули с превенция на отговор и прерамкиране на възприятието и отношението - да се работи с вече смело извадените и виждани право в очите страхове. Тогава те се стапят. Тогава и отношението към мислите като "просто към моите натрапливи мисли", чрез медитативното им пропускане, става лесно и напълно приложимо. Опитът ми показва, че да - медитативният току що споменат подход е най-правилният, но изисква и известна подготвителна работа. Тя също може да се върши чрез медитативен/ хипнотичен подход (чрез споменатите поведенчески/ краткосрочни прийоми), в зависимост как прецени терапевта ти. А в дългосрочен план, именно медитацията/ майндфулнес/ дзен/ махамудра/ дзогчен/ исихия..., са това, което променя нещата устойчиво постоянно. Споменавам различни думички за медитацията, тъй като през различни школи, се нарича различно, но е еднаква зад привидните външни разлики. Редактирано Август 16, 2015 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bubolechka Добавено Август 17, 2015 Автор Доклад Share Добавено Август 17, 2015 Благодаря мн за насоките !!Иска се подготовка разбрах така си е ... аз лично се убедих в силата на нидрата и медитацията ,само след 1 седмица редовно практикуване усещах как кога да се изправя пред страховете и то само от една седмица,Ако го правя редовно ,ще го затвърдя в подсъзнанието си.Слушам най-често сесий за страха , увереност и доверие.ПРеди неможех да стоя мирна даже ,все шавах нещо все нещо ме засърбяваше и се изнервях а сега пускам контрола.Просто не го пеаря редовно ,но започвам вече знам ,че без подготовка нестава както казвате и вие.Много ми помагате много.. Сега имам още няколко платени сесий при моя терапевт и след това ще се свържа с Диди. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 17, 2015 Доклад Share Добавено Август 17, 2015 Наистина се радвам, че помагаме! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Август 17, 2015 Доклад Share Добавено Август 17, 2015 ,,Просто не го пеаря редовно ,но започвам вече знам ,че без подготовка нестава както казвате и вие.,, В това е разковничето-ПОСТОЯНСТВО. А, не като се почувстваш малко по-спокойна да спреш да правиш нещата.Тогава страхът се връща и ти си мислиш, че от нещата които си правила няма резултат и търсиш нови.Не е така, просто промените стават бавно и се иска много воля и постоянство. v.kolev и Орлин Баев 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bubolechka Добавено Септември 19, 2015 Автор Доклад Share Добавено Септември 19, 2015 Здравейте. От известно време чуствам много неща. Тези провали и грешки които правих преди започнах да ги приемам. Помня си като се случи един провал преди години аз неисках да го приема ,че се е случило толкова време.Отричах го.КАто ми дойдеше мисъл за случката аз директно я отпращах на другад.Тогава подтиснах всички чувства ,но сега се усещам как мисля за тези провали и даже си изживявам емоцийте.Толкова години ли ми трябваха на съзнанието или на тялото ли какво да допусна тези случки и да ги приема, да ги изживея емоционално.Сякаш съм била задръстена и сега се отпушвам.Исках да попитам нещо. НАли като търся коя мисъл ме кара да ми е зле примерно ,но главата ми прелитат милион мисли една след друга и то различни как да намеря коя е главната мисъл ,настройка . Правилно ли е питам вас , да се доверя на тялото си какво изпитва то ?? Миналия ден се съсредоточих на емоцията в тялото и товага осъзнах,какво мисля в момента коя е мисълта истинската причина за тази емоция.А то беше тъга.Много дълго подтисках тъгата ,а сега разбрах ,че тя не е лоша.Даже обратното.Сякаш ме учи на нещо и ми казва нещо.И се оставих на чувството да ме обвземе.Получих много силно освобожнение физически и психически. Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bubolechka Добавено Октомври 12, 2015 Автор Доклад Share Добавено Октомври 12, 2015 Сега като прочетох предишния ми пост ми стана смешно.. като го чета сякаш не съм го писала аз а са били поредните размишления на моето ОКР.Осъзнавам как се въртя в кръг от няколко години и се заблуждавам ,че вървя напред.Сега в момента съм в състояние ,което преди няколко години изпитвах явно е ,че не съм постигнала много.Сега се чувствам отчаяна и не виждам край на цялата тази история.Минах през терапия ,много мислене ,много говорене ,ровихме,правихме ,струвахме и накрая пак на същото дередже.Поне знам главната причина дето ме спира да се оправя след толкова наблюдения е ясно ,че немога да се справя с мислите.Мамят ме и правя разни неща без да се замисля.Да , не клякам 30 пъти или не докосвам нещо за да ми е по-добре а мисловно се успокоявам.Опитах се тези дни като ми дойде импулса да си казвам нещо или да мисля за нещо за да отмине страха и тревогата ,но напразно.Бях точно като изкарана от лудницата ,неадекватна.Сякаш ако не започнех да мисля ,всеки момент ще лудна или ще направя някоя глупост и хората ще ме видят ,,,и затова приемам си тъпите мисли,мисля за "каквото ми казват отгоре" и се самосъжалявам и се депресирам и само си мечтая за истински живот.Не виждам смисъл да живея така.. като мишка.Аз не съм себе си ,мислите ми пречат да бъда себе си.Поведението във всяка една секунда не е моето истинско.Даже се чудя има ли грам останало истинско от мен,маи е останало само ОКР-то.То ме държи като кукла на конци.А на мен ми се живее истински ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Октомври 12, 2015 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2015 (edited) ОКР - в началния етап не се преодолява с мислене и анализ на мислите или говорене. За да си наясно с какво си имаш работа първо трябва да се запознаеш с неговата специфика и след това да прилагаш каквото и да е. Докато това не ти е ясно само обикаляш около проблема.Също трябва да е ясно как се справяш с тревожността като цяло. Какъв е ресурса ти за работа със симптомите и как се е проявявал до сега.Това е проблем, който се третира по специфичен начин и не се повлиява от класическите терапии. Потърси терапевт, който работи точно с ОКР или тревожни състояния. Редактирано Октомври 12, 2015 от Диляна Колева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bubolechka Добавено Януари 7, 2016 Автор Доклад Share Добавено Януари 7, 2016 Здравейте.Бих искала да споделя какво се случва с мен тъй като нямам вече личен терапевт да споделям на него.Та от няколко месеца се записах на доста натоварващи тренировки.Ходя три пъти седмично. На първо място там съм сред хора малко или много контактувам с момичетата и с трениора.Отначало ми беше по-напрегнато сега се отпуснах и нямам търпение за всяка тренировка.Някъде след 2 месец започнах да усещам как съм станала по-уверена,по-баландсирана , не мислих толкова много какво мислят сега хората за мен ,дали някой ме гледа и т.н.На няколко пъти когато е била много интензивна тренировката ми се замайваше главата ,причерняваше ми , прималяваше ми , но си приемах всичко.По принципно нямам такива симптоми вече както преди години да ме плаши паниката ,замайването и другите екстри ,но явно с спорта съм си ги припомнила и те изкочиха както преди.Много добре се чувствах и даже исках да ми става зле за да минавам тази бариера на страха.Хубавото е ,че всеки път правим по-трудни и по-трудни тренировки и се предизвиквам.Като предизвикването ми е повече в ума , настройката отколкото физическото.Защото ума ми контролира и тялото, като се наглася че немога повече и тялото се отказва ама това е друга тема.Просто усещам как минавам разни бариери в ума ,егото , контрола каквото е там когато съм в залата.Започнах да усещам тялото си повече сякаш преди съм нямала връзка с него.Това пък от друга страна ми помогна да бъда повече тук и сега.Започнах да се смея повече , да се радвам повече на живота усещах хъс за живот ,който одавна липсваше.Обаче се разболях жестоко и един месец спрях тренировки и всичко се върна.Мислите ,симптомите,депресия и другите и приятелки.Но сега съм добре и започнах пак.Даже си намерих още една група ,но този път аеробика която даже е по-продължителна и реших когато немога да ходя на другата тренировка да ходя на тази.Просто за да не пропускам и да ми се събират поне по 3 на седмица.Периода малко преди да се разболея беше уникален.С натрупаните трудни тренировки започнах да осъзнавам страховете и бариерите.Исках да идват страховете , канех ги вътрешно и ги наблюдавах.Тогава усетих ,че всъщност е толкова просто всичко а аз си го правя сложно. По мое усещане спорта е моето спасение за промяна.Е не е само той Х фактора ( ) ,но от всичко което изпробвах това ми действа най -добре. ИИИИ да кажа на всички дето не спортуваттттт и се чудят да започват веднагаа !!! Ааа забравих да кажа,че и по принцип слушам почти всеки ден медитаций ,нидри. И заедно със спорта ми се получават.Иначе немога да се отпусна.Та още един плюс. Съжалявам за правописните грешки знам ,че има много нека да ми е простено Иван Стаматов, Орлин Баев и д-р Тодор Първанов 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 7, 2016 Доклад Share Добавено Януари 7, 2016 Ехаааа, радваш ми сърцето! Пея просто! Бравооо! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bubolechka Добавено Януари 7, 2016 Автор Доклад Share Добавено Януари 7, 2016 Благодаря Орлинн ,вече ми е време и аз да пееяя !! Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bubolechka Добавено Февруари 8, 2016 Автор Доклад Share Добавено Февруари 8, 2016 Здравейте отново. Пак се обръщам към вас за съвет. Онзи ден се замислих и останових ,че много съм ограничила излизанията си.Ходя на работа , на фитнес и аеробика ,да плащам някакви сметки и до магазина ,но не излизам по кафета ,барове и т.н .. отбягвам ги.Реших ,че ще започна да излизам за да претръпна и да приемам тревожноста и страха и да спра да стоя като мишка у нас.Стоя си в зоната на комфорт , създала съм си една среда където ми е горе долу добре ,но като стане въпрос за някъде където изпитвам тревожност и си измислям причини. В нормални условия се справям с натрапливостите , наблюдавам тялото както ми казахте - има ли напрягане чакам да отмине и се уча да не се хващам за мислите.Но когато последния два дни реших да излезна от зоната на комфорт не се получи никак добре.Всички симптоми на тревожноста и едно ужасно предъвкване на мисли , едно и също и едно и също форсирах на едно място.И двато дни неуспях да се наслаждавам на разходките. Мисля ,че когато тревожноста е в нормалка степен мога да наблюдавам мислите,но като се тревожа повече се захващам за тях и те ме въвличат в едно скачане от една към друга и даже немога да стигна до страха ,че да се изправя пред него.Уж ме защитават а не е така. Искам да ми дадете съвет , да продължавам ли да излизам от зоната на комфорта по този начин ? Има шанс с времето като излизам излизам излизам да привикна на тревожноста и т.н и да приема страха или първо трябва да се науча да се справям с натрапливостите ? Искам да стигна до страха но самите мисли не ми дават да стигна до него.Има ли смисъл да се пробвам така с излагане или трябва да се обърна към терапевт.Ясно ми е ,че натрапливостите са най-трудни за справяне наистина е така.Има ли страх и виждам ли го усещам ли го аз мога да се изправя пред негго ,но тия мисли ми замъгляват мозъка и без да искам правя неща и казвам неща когато съм под голямо напрежение. Губя ли си времето като се опитвам сама ? Иначе си спортувам редовно, медитирам ,слушам нидри , релаксирам ,правя ТЕС от скоро действа ми много добре. И последно питане.КАзвате ,че справянето на мислите отнема година , две , три ... Това значи ли ,че 1,2 години трябва да съм на терапия и всяка седмица се виждам със специалиста ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Февруари 8, 2016 Доклад Share Добавено Февруари 8, 2016 Най-голямата лъжа на ОКР-то е, че може да се справиш напълно с него сама.То, това иска, да не потърсиш помощ от специалист и си те лъже както си иска. Срока за справяне сама е .....цял живот.Така,че си губиш времето. Колко често са сесиите, зависи от школата в която практикува съответният терапевт и от напредъка.Естествено, че когато нещата потръгнат да се виждате всяка седмица е излишно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.