Помогнете, вманиачена съм и влудявам приятеля си!

[sun_flower]

Здравейте! Никога не съм си и помисляла, че ще пиша на някой специалист за съвет. Наистина имам нужда от помощ ..Досега мислех, че сама мога да се справя, но напоследък съм притеснена от тъгата, която ме обсебва постоянно. На 20 години съм и имам сериозна връзка вече от 4 години и половина. Преди две години нещата бяха прекрасни, бях безкрайно щастлива, той беше много влюбен и отдаден, но първата година направих една ужасна грешка, прекратих отношенията ни, защото беше твърде влюбен в мен и ме задушаваше, като ми засичаше колко време съм с приятелите си, къде ходя, защо ходя без него и т.н.. и аз срещнах по-голям човек, с подобни на моите интереси, човек, който ме разбираше и ме привличаше.. Разделих се с моя приятел, но той така и не се отказа от мен и аз разбрах каква глупава грешка съм направила, защото второто момче не ме уважаваше изобщо.. (разказвам на кратко, за да добиете представа за началото на връзката ни) От тогава аз се промених, той беше пак много влюбен в мен, но започна да учи в друг град, стана по-студен, по-самостоятелен и лека полека в мен се появяваше едно притеснение, аз започвах да хлътвам много сериозно ( не, че преди не съм била, просто нещо в мен започна много силно да се променя, а не знам точната дума) и така след  година и мен ме приеха в университет, само че в съвсем друг град. Започнахме връзка от разстояние. Всичко стана много трудно.. аз се промених тотално , станах затворена, вманиачена, замислена, тъжна... а аз съм наистина слънчево и усмихнато момиче или поне бях. Той стана по-отворен, с желание за живот и повече свобода, но твърди , че никога не е преставал да ме обича. За мен неговата свобода означава, че той би срещнал много по-добра от мен и ще ме замени. Две години моят свят се върти около него. Аз ставам с мисълта за него, заспивам с мисълта за него, постоянно съм в очакване дали ще ми пише, къде е , с кого е, защо се забавлява докато аз страдам?!?Когато му говоря много мили и любовни неща той не спира да мрънка, че му е писнало само това да слуша. Миналата година той ме заряза, защото беше объркан..“ как да знае, че аз съм единствената, при положение, че никога не е бил с друга?“ Не мога да ви опиша колко бях наранена след тези думи. От тогава аз не съм слънчевото момиче и очаквам всеки момент да ме остави.. А аз много много го обичам. Знам, че ревността не е любов, и че задушаването пък е още по-малко любов, но наистина обожавам този човек или поне това, което беше преди, когато неговият свят се въртеше около мен. Много съм тъжна, осъзнавам, че имам проблем, говорила съм с него, той сменя темата, почти всеки път.. въпреки това ме подкрепя, защото не търпи да не му вярвам. Разбирате ли.. той ми казва, че е отишъл на кафе и аз се задушавам, усещам как тялото ми пулсира и сякаш студена пот ме облива. Не искам да съм такава, искам да мога да му дам свободата, и да го обичам по нормалния начин. Аз наистина го обичам много, но не чувствам неговата обич като моята, това ме наранява, но аз съм виновна за това. Наранява ме, че докато аз го мисля и страдам, той е някъде щастлив с приятели. Усещам, че не мога да се справя сама и имам нужда от помощ, но съм студентка, не съм от заможно семейство, работя колкото да се издържам малко в големия град и не мога да си позволя терапия.. Бихте ли ми препоръчали някакво четиво или да ми дадете някакъв съвет , защото се задушавам и много вредя на себе си с всички тези мисли, усещам как животът си минава покрай мен, а аз стоя и чакам някой да си покаже любовта, която е показвал преди години.. L съжалявам ако е написано много хаотично, но това са 4 години, които са изпълнени с ужасно много нюанси и няма как да опиша какво точно чувствам,само знам, че се страхувам ужасно много да не ме замени, страхувам се от желанието му да опознава хора, да е сред момичета дори, ревнувам от всичко и много ме е страх L Освен това почти всяка вечер сънувам кошмари, как разговаря и се смее с някакви много красиви момичета, или си пише с тях, и чувството, което изпитвам и в съня ..и след това цял ден е много гадно, задушаващо. Надявам се да ми отговорите, искам да запазя връзката си и да подобря себе си..

[д-р Тодор Първанов]

За мен неговата свобода означава, че той би срещнал много по-добра от мен и ще ме замени. 

 

Проблема е ясен-ниско самочувствие.За съжаление, не знам какво да направиш, освен да започнеш психотерапия.

Може някой да ти даде идея, но аз не наистина не знам.

[sun_flower]

Извинявам се, че пак съм аз.. ама исках да попитам още нещо. Нормално ли е той да не иска да ходи с мен никъде (визирам дискотеки, клубове..) най-вече на караоке, при положение, че аз мога да пея и той ми казва, че там няма какво да прави, защото аз съм само на сцената и на него му е скучно. Грешно ли е, че тези думи ме нараняват?? И приятелките ми прави ли са като казват, че ако той прави някои от тези неща с мен, няма да ми е толкова гадно като ги прави и без мен? Онзи ден гледахме едно клипче, където аз пея и той е до мен.. и той си цъка на телефона. Моята приятелка каза "леле, някой друг на неговото място би се разтопил".. Когато сме заедно, той единствено иска да гледаме филми, да си почиваме, пък като не сме, все иска да ходи някъде.. И винаги се караме, той ми крещи.. аз изпадам в ужасна истерия, не мога да се съвзема, плача ужасно много и хълцам и не мога да си поема дъх, това много ме притеснява..Той в такива моменти почва да ме напада, че съм луда и му е писнало да рева..но след време се усеща и ме прегръща. Сигурно наистина имам нужда от терапевт, но не мога да си позволя да давам толкова пари, наистина първо прочетох почти всички статии за ревност, вманиачаване, стигнах до някои отговори, но не знам как да ги преодолея, как да променя всичко това. До момента разбрах, че не толкова обичам, колкото имам нуждата от обичта на някого, тъй като в детството ми и до днес никой от родителите ми не ми е казвал, че ме обича, майка ми и баща ми са разделени, винаги са ме критикували, и са ме подценявали. Не ми се вярва да не го обичам, но определено откакто започна да се променя (преди беше срамежлив, несигурен в себе си, и на мен това много ми харесваше и се чувствах спокойна и толкова на място) се промених тотално и вече се плаша от човека, в когото съм се превърнала.. Искам си обратно хубавия живот, да съм смела, сигурна жена, която знае как да постигне това, което иска и да не се оставя някакъв човек да управлява щастието й. Много съжалявам ако съм досадна.. Ще опитам да намеря пари и да се срещна с някого, защото все пак здравето ми е много по-важно от парите..

[д-р Тодор Първанов]

Прочети пак това, което си написала и си отговори на въпроса, това поведение, което има твоя приятел, може ли да се нарече грижа към теб?

Обичам, за мен означава -,, грижа ме е,,.Не виждам, него да го е грижа за теб.

Редактирано Април 2, 2015 от д-р Тодор Първанов

[Орлин Баев]

Здравей, мила слънчогледке! 

 

Колегата е прав за ниското самочувствие. А по-конкретно в него стои зависимо вкопчване, страхове от изоставяне и самота, "не ставам", "слаба съм, никоя съм, ако обекта, за когото съм се вкопчила, ме изостави!"... , "ще се унижа по всякакъв начин, само да не бъда изоставена" и т.н. А неадаптивната ти компенсация на тези страхове (програми, комплекси, интроекти) е самото ти вкопчване, мрънкането и поведението ти като жертва... 

 

Разбирам те и не те виня за нищо - сама споменаваш някои фактори от възпитаниео си... Но, родителите ти са правили най-доброто, на което те самите са били способни и каквото било, било.Сега ти самата си родител на самата себе си. Имаш въпиюща нужда от любов, просто чувствам тази нужда в редовете ти много силно. Хубавото е, че в емоционалните си преживявания, които описваш, имаш най-добрата възможност да придобиеш това, от което истински имаш нужда - относителна самостойност и независимост в преживяването си на любовта. Започва с това ти самата да се обичаш. Първо ти самата, себе си! Да се обичаш и си вярваш, да знаеш, че си хубава, достойна, че струваш, че ставаш за всичко и че си чудесна млада жена! За да стигнеш до там обаче, е нужо да се научиш да поставяш ясни граници, да се заявяваш, да казваш не, когато е нужно и да приемаш някои житейски факти такива, каквито са. Приятелят ти отдавна не живее с теб, отдавна иска да преживее други сексуални отношения и връзки, а твоето хленчене не само, че няма да го спре, а несъзнавано го поощрява. Той си е прав за себе си, живее му се... Това не значи, че не те уважава, ти си му първата любов! Но ти, държейки се като зависима жертва, нито обичаш, нито уважаваш нито себе си, нито него. Това е невротично поведение и ти знаеш, че това е така! Та, за да стигнеш до въпросното доверие в себе си и любов преди всичко към себе си, е нужно да видиш ясно ситуацията и да я приемеш, такава каквато е. Да, тръгнали сте по различни пътища. Да приемеш ситуацията и да се заявиш, преди всичко пред самата себе си. ВИж, че той, макар и да се виждате отвреме на време, иска други жени, иска да преживява. Позволи му го, пожелай му "на добър път!". Така заявявайки се, в теб експлоадират страховете ти от изоставяне и безлюбна празнота. Но именно тогава можеш сама да се обикнеш, да осъзнаеш, че струваш безкрайно много, че заслужаваш собствената си любов и себеуважение. Тогава си готова и за пълноценна връзка, с човек, който истински те уважава и обича - защото ти се уважаваш и обичаш! Иначе искаш слаб и залепен за теб мъж, както ти самата се залепваш за него, за да подхранвате взаимно невротичните си неуверености. Ситуацията ти сега обаче ти дава прекрасен шанс да пораснеш! Да се ядосаш дори, да се заявиш, да си здраво твърда в решенията си, към себе си и него. Тогава можеш и да прегърнеш страховете си, вместо да ги подхранваш, както правиш сега, като се държиш като вкопчена жертва. Разбираш ли?

[sun_flower]

Нещо ми подсказваше, че само да чета отговорите ви на останалите проблеми няма да ми помогне, не знам защо след като прочетох всички тези неща, които ми написахте..безкрайно много ми олекна! Усмихнах се и се заредих със някаква сила, надявам се да не е временно, промяната към по-високо самочувствие ще е много трудна, но ще се справя, препоръчаха ми да прочета книгата "Бягащата с вълци". Честно казано се замислих за поведението на приятеля ми..той като цяло си е студен към всичко, не е емоционален и широкоскроен, пък аз съм точно обратното, може би там се получава разминаването. Въпреки всичко засега няма да прекратявам отношението си с него, но кой знае като променя себе си.. 

Благодаря ви за всичко, с удоволствие ще посещавам този форум по-често, защото зареждате с много сила! Бъдете много щастливи!

[sun_flower]

Здравейте отново! Извинявам се, че пак ви занимавам с моите проблеми, но нещата станаха ужасно зле.. В момента сме разделени, аз не съм на себе си..не знам какво да правя, не разбирам защо все бъркам, имам чувството, че някой друг прави глупостите пък аз съм просто в това мое тяло...
Както и да е.. молих се през сълзи да се случи нещо, което да ми върне усмивката и желанието за живот. И се появи едно момче, което много ме хареса и само ми казваше как моят приятел не ме заслужава, правеше ми много комплименти и аз глупавата започнах лека полека да се усмихвам, да се радвам на вниманието(като едно типично момиче) и да го харесвам.. Бях си писала с неговият най-добър приятел, че много ме кефи и така няколко вечери прекарвахме заедно в една компания и заспивах там..и това го описвах в чата. Още нещо да вмъкна, от което много ме е срам.. Но преди, когато се чувствах адски зле и ревнива, започнах да пия повече,защото си мислех, че ще забравям за момент, а положението ставаше по-зле. Напивах се и ходих при тези момчета, за да се чувствам по-добре..и се чувствах. А на рождения ми ден ги поканих и моят приятел беше там.. Но предпочете по едно време да си легне,а аз останах с другото момче. Не съм правила нищо, не съм изневерявала. На другият ден приятелят ми ми е ровил в телефона и е прочел всичко.. и просто ме заряза. Каза, че никога не може да ми има вяра, обиди ме, че със сигурност съм преспала с него и с кого ли още не.. Не ме изслуша как съм се чувствала самотна.. не е и оправдание де.  Ох знам,че съм ужасна и няма как да искам да ми прости.. Каза ми, че иска да сме приятели,за да не изгубим силната връзка,която сме имали,защото ме е чувствал толкова близка като сестра. Наистина имахме много силна връзка, обясни ми ,че аз съм била виновна за поведението му студеното,заради първата година,когато съм го зарязала. Отнело му е 3 години да позабрави и да се отпусне и сега пак съм си показала рогата,този път няма да допусне грешката и да ми прости. Трети шанс не се давало. Проблемът е ясен, че е в мен, че аз съм си заслужила всичко това и няма как да ми повярва, но аз всеки ден се моля и просто не знам как да живея по този начин. Искам го наистина, не си представям живота без него......Много ми е трудно. Наистина опитах всичко, но винаги се връщам към състоянието на рев,страх, адската депресия.. Нищо не помага..Писах, пях..какво ли не правех. Искам да ми повярва, никога не съм искала да го нараня, не иска и да чува, не може да ми вярва. Аз знам, че можем да имаме хубава връзка и няма да правя такива глупости просто ако се вслуша в думите ми и чувствата ми и си вземе някаква поука. Никого не съм искала друг.. Да, може да съм си мислила,че искам, но накрая разбирам ,че съм искала проста вниманието и желанието на другите за мен. Много е грозна постъпката ми, не искам да се случва отново, но искам да бъда с него.. Как да се измъкна от тази депресия, омръзна ми да плача, да ме боли, а той да се радва на свободата си и да продължава напред( макар,че казва как му липсвам и иска да е с мен и изобщо не продължавал напред,но не може да се върне при мен). Действията му точно това показват... Как да се измъкна??  Не издържам наистина имам нужда от помощ, не знаете какви ли не мисли ми се въртят в главата..