Незнам какво ми е

[Елица555]

Здравейте,реших и аз да напиша за моя проблем.От 3-4 години не се чувствам добре.Първо ходих на невролог,който ме изпрати на ендокринолог.Ендокриноложката  извика в кабинета си 5 човека(включително и мен) и на всички започна да обяснява как не са добре,колко им се е влошило здравето и т.н.Дойде и моят ред ,тя започна да ме преглежда и каза,че имам симптоми на заболяване,което не назова.Назначи ми изследвания,направих ги ,погледнах резултатите и видях,че са в нормите,но когато и ги показах на нея тя сякаш остана разочарована ,погледна ме и каза''Не си добре,да знаеш.''Отидох на друг ендокринолог-тя ме прегледа и каза,че ми няма нищо.Попитах дали да направя изследвания-каза не било нужно.И така тръгнах по психиатри.Няма да навлизам в подробности,защото всички сме наясно как ти задават 5-6 въпроса и изписват антидепресанти.3 години пих Анафранил и Ривотрил ,с прекъсване,защото се чувствах добре,после пак се повтаряше.Диагнозата ми беше депресия.Сега отново не се чувствам добре-на първо място ми е замаяно постоянно,напрегнато ми е,нервно,плача,сърцебиене,на моменти имам чувството,че ще полудея и ще нараня децата си,нищо не ме радва,страх ме е да изляза от къщи,за да не ми стане лошо...   Доста неща изчетох  в нета и тук във форума и според мен симптомите са ми за паническо разстройство.Преди 3 седмици ходих вече от чудо на хомеопат и в момента пия хомеопатични лекарства,от които понякога се чувствам по-добре,но някои дни (като днес)  изобщо не съм добре .Моля ви посъветвайте ме какво да правя!Много бих искала да поговоря с човек със същите симптоми.

 

 

[Guest Кермит]

Здравей,

може би ще е полезно да поговориш наистина с човек с твоите симптоми, но за да е истински полезна комуникацията ти ще е хубаво да намериш човек, който е имал тези симптоми и вече се е справил.

Ползвай успешния опит.

Често той включва психотерапия, така че може би няма да е съвсем лишено от смисъл за се запознаеш и с този метод на лечение и може би да го избереш някой ден.

Всичко добро!

[д-р Тодор Първанов]

Не сте в депресия.Това са симптоми на тревожност- страх. Като се замислите, ще видите, че основното което ти безпокои е страхът.

 

Чувството, което е по-силно от страха и може да ви помогне се нарича смелост.С две думи, трябва да станете смела.Не виждам, как това може да стане с хапчета.Няма хапче, което да направи страхливият човек смел-изключвам наркотиците.

 

Скромният ми съвет е- започнете психотерапия.

[Лина Коцева]

Здравей Ели,

Аз съм човек справил се с тревожността (Паническото Разтройство). Както пише Георги хубаво е да комуникираш с хора преодолели това състояние, а не в него. Преди 5 години в един друг форум аз съветвах "новодошлите" да пият ципралекс, тъй като той ме е "излекувал". Разбира се година по-късно това се оказа съвсем не така. После ги съветвах и хомеопатия да пият. Пила съм и разни чайове, та и някакви камъни си поръчвах, които се слагат във водата (хубаво, че бях спряла със съветите вече). Както вече се досещаш нито едно от тези неща не ми помогна да се справя с проблема. 

 

Е, накрая успях - с ПСИХОТЕРАПИЯ!

Та скромния съвет на д-р Първанов е разковничето на успеха ти. 

[Елица555]

Благодаря на всички,които ми писаха,имах нужда някой да ми обърне внимание и да ми даде съвет какво да правя.Както споменах ,никой не ми е поставил диагноза Паническо разстройство,просто аз наблюдавайки симптомите си ,реших,че страдам от това.МНОГО МИ Е ТРУДНО!Имам чувството,че никога няма да се оправя.Изчетох доста неща и теми и някои от симптомите ми почти изчезнаха или най-малкото се появяват по-рядко.Остана само това,че постоянно ме е страх,че ще ми стане лошо,не смея да излизам от къщи и всяка сутрин се събуждам към 6:00 часа с ужасно напрежение и нервност.Опитвам се,наистина се опитвам да мисля за хубави неща,но сякаш не ми се получава...   Чувствам се самотна,въпреки,че имам съпруг и 2 големи деца.Отдавна спрях да говоря за проблемите си с близки и приятели,защото на тях им омръзна от моите оплаквания и вече не ми обръщат внимание,а аз не искам  да им досаждам. Имам нужда да споделям,имам нужда някой да ме окуражава..За психотерапията-ходих веднъж в Пловдив на психотерапия и ми стана още по-напрегнато.На кратко ще опиша как протече -вкараха ме в една тъмна стаичка ,легнах,сложиха ми някакви неща на главата,загасиха всички лампи и ми пуснаха на слушалки някакви птички и поточета и някакъв глас ми говореше нещо,което не си спомням,а психотерапевката ми каза да лежа и да слушам и ако ми се доспи да заспивам.Стана ми страшно и напрегнато,почувствах се още по -зле,едва изтърпях всичко да свърши и си тръгнах.Върнах се при психиатъра,който ме изпрати на тази психотерапия и му казах,че повече не искам да ходя(между другото психотерапевката,при която ме изпрати беше неговата съпруга).Така,че ако това е психотерапия-силно се съмнявам,че ще ми помогне .

[Диляна Колева]

Здравей, състоянието, в което се намираш е провокирано от страх.

Страхът, за който толкова много говорим е всъщност простичко състояние на неизвестност. Когато човек попадне в ситуация, в която не са му познати решения / т.е. намира се в неизвестност/ той се "паникьосва". 

Погледни постовете си назад и ще видиш, колко пъти си попаднала в това положение и как след всеки следващ път ти се чувстваш още по - зле.

Всяка терапия или лечение на това състояние, в която стои елемента на неизвестност, го засилва.

 

Преди всичко, на теб ти е необходимо да знаеш КАКВО СЕ СЛУЧВА. 

Случва се реакция на тялото ти, поставено в ситуация на стрес, страх. Не разбирането на тази реакция се възприема от мозъка като заплаха и той реагира както при заплашитена ситуация, с което засилва тази реакция, а не я прекратява.

 

Спри да се страхуваш от състоянието, приеми го като сигнална лампа, че не в теб, а в твоята действителност нещо не е наред. Какво? Не знаем, това го разбира терапевта на психотерапията.

Но като за начало, важно е да промениш своя ден, основните неща в него - движение, работа, занимания. Това може да се случи, чрез спорт, хоби, медитации, нови занимания.

 

Стресът има нужда от освобождаване, как се разтоварваш, как почиваш, как общуваш, как възприемаш света около себе си? Всичко това вероятно е необходимо да се промени. 

Това са основните стъпки в психотерапията.

[Елица555]

Здравейте,искам отново да благодрая на всички,които ми писаха и ми дадоха съвети за това какво да правя,за да се справя със състоянието,в което се намирам.Искам също така да споделя как се чувствам от вчера-ИЗПИТВАМ СТРАХ.Тази нощ спах много неспокойно,нервно и напрегнато ми е.Вчера една приятелка ми беше на гости и говорихме много,разказах и как се чувствам и до известна степен ми олекна.По време на разговора ни тя ме попита  дали пък не ми е направена магия.Аз казах,че не вярвам в такива неща,тя също,обаче ми разказа за нейна приятелка,която имала голям син,който бил много зле и майката казала,че му е направена магия.Казала:''В синът ми сякаш се е вселил дявола,погледът му гори и очите му стават тъмни''.ТЕЗИ ДУМИ МИ СЕ НАБИХА В ГЛАВАТА И НЕ МИ ДАВАТ МИРА .Знам,че звучи глупаво,осъзнавам,че това са просто думи,разказ,обаче незнам защо много ме е страх.   Незнам какво да правя.Потърсих в интернет преди малко  добър психотерапевт в Пазарджик-излезе само един.Мисля да отида още днес и дано да ми помогне,защото вече нямам сили .

[Guest Кермит]

 

Изчетох доста неща и теми и някои от симптомите ми почти изчезнаха или най-малкото се появяват по-рядко.

 

Да, знанието за това какво се случва в тялото ти е половината, ако не и повече от една успешна терапия.

За момента е останало "изворчето" на "самороден" страх - в момента просто е обезсилен да ти дава каквито и да е симптоми, затова успява само да те държи в "напрегнато, неспокойно и нервно" състояние.

 

 

осъзнавам,че това са просто думи,разказ,обаче незнам защо много ме е страх.

 

Не е толкова просто - думите имат могъщо въздействие върху представите и нагласите ни. Тъй като състоянието ти на страх в момента е малко по-голямо от обичайното е нормално неприятните думи, новини и идеи да "подклаждат" огъня на страха.

 

Успех с терапията!

[Елица555]

Благодаря Ви,че ми писахте.Психотерапевта,който намерих в интернет не работи вече и незнам към кого да се обърна.Знам само,че имам нужда от помощ.