Да мисли - Беседа от МОК, 22.3.1935 г.

[Донка]

Молитвена програма за начало:

 

Отче Наш

Молитва на Царството

Евангелие от Матея 12:1-9

Евангелие от Марк 9:1-9

Евангелие от Лука 9:1-20

Евангелие от Йоан 3: 1-15

Песен “Духът Божий”

 

Беседа “Да мисли”, държана на 22.03.1935 г., в 5 ч. сутринта, София, Изгрев

 

Молитвена програма за край:

 

Добрата Молитва

Песен “Бог е Любов”

Пролетна песен  - “Ето пристига чудната пролет...”

Песен “Писмото”

Песен “Поздрав на Учителя”

Формулата на Братството

 

 

Кои са първоначалните работи, които човек трябва да знае, най-елементарните, най-съществените работи в живота? Най-елементарното нещо за човека е да се научи да мисли. Но човек никога не може да се научи да мисли, ако няма някакъв идеал. Детето, като го пратят в училището, има за какво да мисли, но онова дете, което не е в училището, няма за какво да мисли. Следователно идеята за Бога е вече влязла в човешкия ум. Човек трябва да има идея за Бога, за да мисли. Не да мисли за Бога и да се страхува. Страхът има съвсем друг произход. Човек започва да се страхува, когато е нарушил някакъв закон, който Бог е създал. Щом човек го наруши, страхът естествено ще се проявява в него. Да мисли човек не когато се страхува. Някои хора казват: "След като се намери човек в трудно положение, мисли". Не, без да се намира човек в трудно положение да мисли.

Една ябълка ражда. Когато е здрава ли ражда или когато е болна? – Когато е здрава. Кога тече изворът? Когато има вода или когато е пресъхнал? Когато има вода. Мисълта трябва да бъде свободна да констатира фактите, да не бъде наложена. Най-приятната мисъл е тази, която освобождава човека. Сега ви трябва и работа при изучаването на растителното царство, на органическото царство, за да видите, че човешкото тяло е много добре построено физически, но няма равновесие. Човек трябва да мисли, за да пази равновесие. Някой път вървите по пътя, спъвате се, падате. Туй показва, че не мислите. Сполети ви нещастие, туй показва, че не мислите. Туй, което казвате, че е съдба в света, показва, че вие не мислите. Човек, който мисли, нещастие не идва при него. Понеже хората не искат да обяснят нещата, те казват: "Нещастие има, съдба". Нещастие и съдба идат всякога за онзи, който не мисли. Човек някога го наричат, че е ленив, че е богат. Щом не мислите, ще дойдат всичките противоречия в живота. Сега когато ви говоря, аз не искам да разрешите изведнъж сегашните си противоречия. Всичките ви противоречия се дължат на това, че не мислите. 

 

 

“Да мисли”,

[Донка]

А някой път аз имам един специален памук, запушвам си ушите. За пример той седи близо до мене, понеже е енергичен, като говори ме плюе. Аз не го чувам, но щом престане да вали на лицето ми, тогава взема малко вода, измивам се, изваждам памука от ушите и тогава дойде върху него друго едно състояние. Казва: "Извини ме моля ти се, прекалих". И като започне да говори сладко, аз слушам и казвам: "Колко хубаво говориш"! Та, като дойде дяволът вътре във вас, турете памук в ушите си, а като дойде Господ да ви говори, извадете памука от ушите си. 

 

“Да мисли”

[Рассвет]

Аз бих искал да бъдете щастливи. Щастието е закон за Божествената мисъл. Божествената мисъл, която Бог е вложил в нас, сега може би тази мисъл е ценна за вас. – Да мислиш. Ние мислим само за последствията. Не, в мисълта е великото благо, което съществува. Да съзнаваш, че преди тебе едно Същество е мислило и направило света съвършен и всичките блага, които ти очакваш, се намират в този свят. Но ти, за да намериш твоето благо, трябва да мислиш. Ти трябва да се учиш много, докато намериш благото. Туй същество казва: "Ти сам ще намериш благото си"!

 

“Да мисли”