Полудявам ли?

[Deyannanwm]

Здравейте.От известно време имам проблем близо 3 години. Стана ми така откакто навлязох в пубертета (на 15г. съм). Точно преди да тръгна за училище ми прималя появи се едно бяло петно пред очите ми. От тогава живота ми се обърна станах много притеснителна и нервна. Не исках да излизам,защото си мислех,че ще припадна и ще умра и всякакви глупави мисли. Затворих се,като излизах сама почвах да се изпотявам ,задъхвах се,виеше ми се свят ,едно такова неспокойство. Излизах не защото искам а защото трябваше..правех го насила. При най-малкото нещо почвах да се дразня , всичко изглеждаше нереално,мислех,че ще се побъркам. Един ден излизах дланите ми се изпотиха и почна едно ацки силно сърцебиене всее едно ще умра не можех да дишам. Беше ад.. всяка нощ плачех.. Толкова зле бях..Мъчех се ацки много. Това беше много болезнено за мен. Кръвното ми беше доста високо. Ходихме на лекар в Пловдив,правиха ми кардиограма,кръвни изследвания,щитовидната жлеза и ЕЕГ,абсолютно всичко беше добре,освен в ЕЕГ-то имах нарушен алфаритъм,но невроложката каза,че това изобщо не пречи на нищо. Всеки ден ми мериха кръвното,и винаги беше около 140 на 100. Преписаха ми невролакс казаха ми,че всичко е от пубертета да бъда по-спокойна,но уви. Пиех го един месец и постоянно ми се спеше.Лятото бях на море,през цялото време бях като пияна,виеше ми се свят не исках да излизам,ужасявах се когато оставах сама,не исках да ходя с нашите никъде. Винаги исках да се пребирам.Никой не ме разбираше..Даже ме упрекваха,че си измислям и провалям всичко.. Съсипвах се,както си седях изведнъж през мен минаваше някаква вълна и имах чувството,че ще падна ..последната вечер нещо ми стана спеше ми се а не можех,изпотих се,започнах да се въртя.. стана ми лошо, имах чувството,че нещо ме люлее,повдигаше ми се..Изтичах в тоалетната да се наплискам..Молих се,да не умра. При пътуването за вкъщи си мислех,че ще умра,че полудявам,че въм болна от нещо и така нататък. От тогава започнаха тези натрапчиви мисли от който не мога да се отърва. Вдигала съм и 180 кръвно-моментно. Не знам какво да правя вече и какво ми има. Искам всичко това да спре уморих се.. Само да допълня като малка съм се натровила била съм алергична от лекарство и не сме знаели припаднала съм (10-15мин продължителност) и са ми открили огнище.Лекуваха ме 3 години от Епилепсия с Депакин,и огнището се махна нямаше ми нищо.Единственото притеснително беше,че след припадъка започнах да се свивам в себе си все пак съм била на 3-4 години,говорех си сама,взимах си пръчки или хартийки и си представях,че съм някъде където всички са около мен ,обръщат ми внимание и ме обичат..Ходих на психолог заради това и те казаха,че това е нормално и ще го преодолея. на 9 години спрях..но все пак от време на време се овкубвах от света в мислите си,което е напълно нормално,всеки мечтае.Имах прекрасно детство,не знам какво ми стана в един момент. Всичко уж е от пубертета а аз не го вярвам ,имам чуввтвото,че съм в омагьосан кръг..

[Диляна Колева]

"Всичко е от пубертета" е изключително общ отговор, който не носи в себе си информация. Ако на разтревожен родител или дете, се каже подобно нещо, тревожността не спада, а се покачва. Нужна ти е информация.

По време на пубертета, заради хормоналния дисбаланс, следствие на развиващия се млад организъм състоянието на нервност и превъзбуденост се смятат за нормални. Дори и те, обаче , си имат някаква норма. Когато тревожното състояние започне да създава физически дискомфорт и психично напрежение е добре да се обърне внимание и да се разбере какво го провокира.

Онзи момент, който наричаш "началото на всичко" е моментът , в който си се уплашила. Този уплах, тъй като е бил необясним за теб, се е превърнал в страх, който е задвижил процес в мозъка, целящ да те държи постоянно нащрек. Така започват тревожните състояния. Свързани са с хормона адреналин. Не умението и не знанието да се овладеят тези първи прояви води до хронифициране и задълбочаване на състоянието.

В основата на тревожността стоят няколко основни страха, от където идват проблемите с увереността, изразяването на някои емоции. Липсата на вяра и смелост пречат да се продължи напред.

За да се появят те, най - напред е нужно да знаеш какво точно се случва с теб, как да го овладяваш чисто "технически", чрез упражнения и техники и едновременно с това да се работи по създаването на нови мисли и  емоции. Това се случва на психотерапевтичните сетинги. 

Погледни темите тук за тревожностите има много препоръки. Консултирай се с психолог, психотерапевт.