Паник атаки или нещо друго

[Gugi]

Здравейте, скоро открих Вашият сайт и съм Ви благодарна как помагате на хората. Поради тази причина, реших да пиша и аз за своят проблем и ако може да ми кажете дали е сериозен или са просто паник атаки, с които трябва да се справя. Преди 3 години след голямото земетресение в София започнах да изпитвам непоносим страх, в продължение на няколко месеца не бях спала нормално. За съжаление тогавашният ми приятел не ме взимаше на сериозно и нямах кой знае каква подкрепа от него. След, което започнаха и първите паник атаки и така в продължение на няколко месеца. Разбира се, отидох при личния си лекар, тя ми направи изследвания и каза, че е стрес. Но това не реши проблема ми. Започнах да ходя при един терапевт, при който ходих няколко пъти и сега се опитвам да се сетя защо спрях и как се справих с паник атаките тогава и не мога да се сетя. Тогава тя ми обясни, че паник атаките искат да ни кажат, че има нещо в живота ни, което ние не приемаме и трябва да го променим, но на мен всичко ми изглеждаше наред. Няколко месеца по-късно се разделих с това момче и като чели от тази корена промяна в живота ми нещата се оправиха. Не се бях сещала за това ми състояние година. Тази година беше прекрасна срещнах човек, който ме подкрепя и ме накара да мисля за бъдещето си и реших, какво точно искам да уча. Но той от една година почти живее на другият край на света, а аз тук се готвя за изпити, които ще ми помогнат да отида при него и да уча това, което искам и да бъдем заедно. Чуваме се всеки ден и е най-голямата ми подкрепа. Но преди няколко месеца пак започнаха паник атаките и сега виждам как пропускам уроци, забравям си целта, не съм така мотивирана, и тн, а единственото което се промени са паник атаките. Започвам да си мисля, как ще се проваля и как живота ми не е наред. Най-често получавам атаки на работа, и вече не искам да ходя там опитвам се по всякакъв начин да я избягвам. Работя вечер и когато съм на работа цял ден мисля, как ако отида ще ми стане лошо или ако не отида няма как да отида на урок на следващият ден, тъй като от това което изкарам зависи дали ще мога да си позволя скъпите уроци на които ходя. И така се получава един кръг, в който постоянно се обвинявам, ако отида ще ми е лошо, ако не отида също, защото не съм се справила. Не знам какво да правя, тъй като това, което правя е много важно за мен и не искам да се проваля, а ако продължа така точно това ще стане.

Благодаря предварително, за отделеното време

Редактирано Март 12, 2015 от Gugi

[Guest Кермит]

 

Започвам да си мисля, как ще се проваля

 

Здравей,

 

горната мисъл е абсолютно равнозначна за тялото ти на мисълта на антилопата пред погледа на лъва - "ей сега ще бъда изядена". Осъзнала наближаващия край пред антилопата има 2 възможности - да смачка физиономията на лъва или да избяга от него. Еволюцията е решила да бяга - това е нейната стратегия. Други животни биха се били, за да се спасят. Общото между 2-та типа реакции е техния "провокатор", а именно хормона адреналин. Той дава сили и мобилизира или да се провежда битка, или да се бяга. С други думи - тялото се привежда в стрес, който има за цел да спаси кожата.

 

Човешката физиология по отношение на реакцията към опасности е абосютно аналогична с животинската, само с тази разлика, че в момента тя се проявява в цивилизовано общество, където боя и бегома не са първи алтернативи. Да, но адреналина все таки се отделя и мобилизацията е налице - това е енергия. Когато няма къде да отиде енергията - на човек му става лошо, има симптоми.

 

Какво е решението?

Нарича се психотерапия - процес, в който човек се учи да не си мобилизира бойните системи от мисли, подобни на цитираната. Т.е. променя се мисленето. Но не просто механично заместване на едни мисли с други, а придобиването на нови искрени мисловни навици, които са по-адаптивни и които не биха предразположили тялото да реагира остро.

 

 

това, което правя е много важно за мен и не искам да се проваля, а ако продължа така точно това ще стане.

 

Трябва да работиш в посока излизане на порочния мисловен цикъл.

 

И да вметна само - в провала няма нищо лошо. Понякога дори е прекрасен. Достигането до тази идея обаче отнема време, което може да бъде скъсено многократно ако довериш решаването на проблема си на специалист.

 

Всичко добро!

[Gugi]

Благодаря за съветите, но аз все пак не разбирам как мога да се справя с това положение на постоянен стрес, че ще се случи нещо лошо

[Guest Кермит]

Привет,

понеже започна с ето този въпрос -

 

реших да пиша и аз за своят проблем и ако може да ми кажете дали е сериозен или са просто паник атаки, с които трябва да се справя.

избрах да те запозная с проблема ти отблизо, обяснявайки ти го. Вече би трябвало да имаш идея, че проблема не е сериозен, но да, проблем е.

Отчитайки че изказваш благодарност за съветите на терапевтите тук очаквам, че си запозната с теми, дискутиращи проблеми на твоя. Там са дадени основните подходи за самостоятелно справяне, при това добре аргументирани. Като основния, първия и най-важният от тях е спортът.

 

Обикновено хората, които съветват тук изказват препоръка към някои питащи за започване на психотерапия. Понякога звучи кратко, но зад тази препоръка, която дадох към теб и аз по-горе, стои опита, който показва, че самостоятелно справяне в някои ситуации е огромно предизвикателство. За да се случи трайна промяна трябва активна и понякога продължителна работа. Иначе, досега би намерила начина, по който да решиш проблема си.

 

По отношение на това какво точно трябва да промениш - прочети поне 20-ина поста на Орлин тук във форума като обърнеш специално внимание на онези, които третират проблема със свръхконтрола, приемането на себе си и случващото се около теб, начините за трансформация на тревожността. След това мисля, че ще имаш ясна представа какво трябва да предприемеш, за да се справиш.

 

Поздрави!

[Gugi]

Много благодаря, започвам да чета и от утре да спортувам

[Gugi]

Много благодаря, започвам да чета и от утре да спортувам