Жертва

[victim]

Здравейте, 

От известно време преглеждам темите във форума и "събирах" смелост да опиша проблема си.

Трудно ми е да разкажа какво ми се наложи да преживея...

Винаги съм смятала, че злите и отмъстителни хора са само филмови персонажи, но уви...присъстват  и в реалния живот.

Дълги години "съществувах" в една токсична връзка, от която не можех да се измъкна. Винаги, когато аз си тръгвах, той намираше начин да ме "завърне", защото просто ЕГО-то му беше наранявано. През всички тези години този човек се държеше така, сякаш съм му задължена с нещо, контролираше живота ми, финансите ми, приятелствата ми... 

В един момент се оказах сама /за негово огромно щастие/ и това го устройваше, защото ми втълпяваше, че сме си самодостатъчни. Аз, обаче, съм контактна личност и това ограничение за мен беше равностойно на бавна смърт. През всичките години искаше  да ме убеди, че трябва да го "слушам", защото било за мое добро. Нараняваше ме ,държейки се зле с мен пред хората - целта му беше да покаже кой командва. Никога не искаше да говорим и да разрешаваме проблеми - бягаше, криеше се, лъжеше...

Това вече ми идваше в повече и започнах отрито да се противопоставям на всичките му действия. Стремях се да стоя по-далеч от него, защото така се чувствах по-спокойна. 

В един прекрасен ден реши, че било време да ме "изгони", защото не можел да диша свободно!

Причината ми беше ясна: от 4-5 години той имаше връзка с друга жена и подготвяше моето "жигосване" пред обществото, за това, че не му се подчинявах и не оправдах очакванията му.

Не знам какво е говорил пред всичките ни познати, но направи така, че да настрои хората срещу мен, да се почувствам виновна и да напусна дома си, града. Всъщност, той така постъпи и с жена си и тя се самоуби.

На 2 пъти и аз бях стигала до това решение,но с подкрепата на децата си временно се позакрепвах.

Оставих дома си, смених града с надеждата, че ще намеря покой... Изпаднах в пълна нелегалност, защото изпитвам страх.

Въпреки че има друга жена в живота му, той продължава да ме тормози психически и да напомня за себе си, за да не мога да започна живота си начисто.

И без това ми е невъзможно да продължа напред, защото всичко, което преживях ме "смачка", станах некомуникативна,не работя...

Много ми се иска да се избавя от това грозно минало, но не знам как.

[Диляна Колева]

Здравей, ние хората имаме уникалното умение да се самосаботираме, чрез вредни мисли, оценки и етикети на които робуваме, често до гроб.

Ти си тръгнала точно по този път.

Колко "грозно" може да е едно минало? Точно толкова, колкото може да е и "хубаво".  Това са оценки, които ние сами поставяме, сами по себе си те не съществуват. Ти и само ти си решила да определиш миналото си като нещо не красиво и си го окачила като товар на гърба си. Всъщност тежи само онова, на което решим да сложим тежест, ако я махнем то спира да тежи. Но.. ние и само ние сме тези, които можем да го направим.

Да избягаш, да забравиш или да скриеш преживяване...... това е невъзможно. Можеш единствено да го приемеш. А да го приемеш означава да му махнеш всички етикети. Докато ти го определяш като грозно и страшно, някой ще има коз в ръцете си, с който да те плаши и тормози. Когато събереш смелост и поемеш отговорност за всичко, което си направила и се изправиш с високо вдигната глава, никой няма да има нито силата, нито инструмента, с който да вреди на психиката ти.

Страхът е бил сила от време оно, най - мощното средство за подчинение. Негов най - голям враг е смелостта. Тогава става ясно, че онзи, който използва страха на другите като инструмент за подчинение, всъщност го използва, като щит, за да скрие собствения си огромен страх.

Редактирано Март 13, 2015 от didi_ts - Диляна Колева