Паническо разстройство-на прав път ли съм?

[KatiKoleva]

Здравейте, аз съм на 18 и преди 2 години след  грип  и прекаран астматичен пристъп , влязох в болница ..излекуваха ме, можеше да се прибирам...прибирайки се почувствах ,че не можех да дишам- айде пак в спешното,където ми казват, че спазъм на белите дробове НЯМА и ме пратиха в нас... това се повтори 7 пъти за 1 седмица и накрая ме пратиха в психятрията с диагноза паническо разстройство (на 16). Прекарах 1 месец там на стимулотон и ривотрил и ме изписаха. 

 

 

Срещах се с психолог, пих си хапчетата и малко по малко се оправях..беше ми много трудно(както на всеки с тази диагноза) и след няколко месеца ми казаха, че мога да намаля хапчетата малко по малко и до 1 година ги спрях! 

По време на паническите атаки имах описаните във всеки сайт симптоми,но освен това и се задавях често докато ям ...страх ме беше да съм сама в  стая...да изляза навън.. най-много ме беше страх да пътувам. 

Е, след като се оправих можех да правя всичко, понякога имаше безпокойство но отминаваше- паник атаки нямаше! Даже поработих..пътувах сама по 3 часа на  ден за работа дори забравих.

Завърших 12ти клас и  влязох в университет..мина първата сесия..не можех да спя,бях много тревожна, много натоварена ..май и това ми навреди... 

Сега 1 месец след изпитите  (преди 4 дена)в автобуса получих паник атака, но си помислих че е астматичен пристъп и предозирах с инхалатора- сърцето започна да бие силно и започнах да треперя много. Хората викнаха бърза помощ. Много бях уплашена,лекарите дойдоха, спазъм НЯМАШЕ, биха ми успокоително и ме пратиха да се прибирам.

 

Да..но след това паник атаките се появиха отново, същите симптоми, същата сила, не можех да спя сама- отидох на психятър  (същия който ме лекуваше преди) каза че съм се уплашила  и че няма смисъл пак да ми изписва тежки лекарства и ме прати при личния, който ми изписа атаракс и ми каза да пия мента, глог и валериан.

Ето и същинската част :

Знам вече от опит, че само с лекарства НЯМА да стане и реших сама да се опитам да си помогна- няма смисъл да се свия в ъгъла и да чакам да умра (както бях преди 2 години).

Съставих си нещо като план с елементарни  цели:

1.Да спя сама  без да разчитам, че има човек до мен, който ще реагира ако стане нещо, защото нищо няма да стане - аз съм здраво момиче!

2. Да изляза да разходя кучето, да напазарувам..

и т,н.

 

Другото, което мисля че започва да действа е  това-  чета статии за страховата невроза, чета ги толкова често и ще продължавам докато не ми се набие в главата че първо - не съм сама и второ- няма да се случи нищо лошо!!  (и докато не ми омръзне до такава степен, че вече да не е на дневен ред дали ще получа атака или не)

Винаги имам чувството, че ще умра и никога не се случва  а има и хора които  15 години живеят така!

 

Скоро прочетох  на няколко места като съвет да изчакам търпеливо атаката да отмине..трудно , но съм си наумила и това да стане. 

 

Никога не съм писала по форум за проблема си - това също  е в списъка ми.

 

Искам и аз да помогна на хора с този проблем и да си взема идеи от тях, за да се справя отново! 

Осъзнавам механизма на паническата атака..изчетох много публикации на специалисти...и пак..трябва ми време а и най-много ме е страх да не остана така за винаги . Колкото и положително да мисля понякога и такива мисли ми минават , но ги гоня с метлата

 

За край искам да цитирам (преведени) няколко изречения от някакъв английски сайт който прегледах вчера  и в момент на паник атака или напрежение си ги чета:

По време на ПА тялото ти се държи така все едно  лъв ще скочи върху теб и да те изяде. - нормална реакция, но не когато трябва

 Тялото на човек страдащ от ПР е като кола, чиято аларма се включва от вятъра.

 

Споделете (особено ако и специалист чете темата ми) дали съм на прав път според вас?

Какво бихте добавили?

Какво бихте ме посъветвали? 

 

 

Благодаря за вниманието! И успех на всички! 

 

 

 

[Диляна Колева]

На прав път си, добави и малко спорт, активен. Включи вечер медитация, прави съня ти добър и ти дава положително настроение на сутринта. 

Когато усетиш, че атаката идва включи дишане, стани потичай или пък тичай докато не ти остане дъх. Все пак тялото ти задава команда - "идва лъв" и не случайно състоянието е било известно като "бойна невроза"

Всичко идва от начина по който са се подредили невроните в мозъка ти и пътя, който са изградили на страха, чрез мисълта. Ти ще ги промениш, със смелост - друга мисъл. Възможно е, описано е, случва се на много хора всеки ден.

Давам ти линк, към един хубав филм, за това как се случва промяната на мисълта, насочен е към изграждането на Убеждения. Много ме впечатли трансформацията на мислене на един младеж във филма: " Вече не ме интересува от какво ще умра, а защо живея." Надявам се да ти бъде от полза, това е един от важните аспекти по преодоляването на състоянието.

 

https://www.youtube.com/watch?v=hjOOjMR5FnA&t=43