In memoriam Руси Стоянов - ловецът на чудесa

Inatari · Март 9, 2015

Р у с и С т о я н о в – Ловецът на чудеса

Като се изкачил на един хълм, той забил кръст и казал на намиращите се с него ученици: „На това място ще възсияе Божията благодат, ще се издигнат църкви на Христа и истинската светлина ще излезне оттук по цялата страна”...
Из „Eвангелие на Йоан”

текст :Румяна ЕМАНУИЛИДУ

Изкачвам се към най-високата кота на Бургас – връх Шилото. Пътят, който води до кръста, е стръмен. На най-високата точка пред очите ми се открива целият Бургаски залив. Гледката към любимата „троица” – Бургас, залива и морето, е неописуемо красива. Такъв красавец е и 15-метровият кръст, построен и издигнат тук на върха от Руси Стоянов!

Притаявам емоцията си, заради две момичета, които също са имали нуждата да изкачат върха. Те присядат в нозете на кръста. Споделят си нещо за любов, отправят поглед към висините, постояват известно време и продължават пътя си. Идва след тях влюбена двойка, снима се за спомен на фона на кръста и на Бургас и след споделената емоция развълнувана се отправя по своя път...

Аз междувременно чета надписите, които други са оставили преди нас по тялото на кръста. Виждам, че е боядисван в основата, за да бъдат заличени стари, но после нови надписи са се появили на тяхно място: ”Без значение е това, че не си съвършен! Някой ще те обича точно такъв, какъвто си!...”; „Сиси, обичам те!”; „Тя: Ура, най-вече съм щастлива! Животът: Ха-ха, почакай секунда!”...

Докосвам с ръка кръста, за да получа и аз от Него сила и... разрешение от Руси, за да го разкажа...
Метална мрежа олекотява крилата му и създава усещането за полет... Като че ще полети всеки момент и ще се зарее над Бургас, морето и залива.
Политаме и ние с него...

* * *
„...Направи този кръст за една седмица, на един дъх просто. Въпреки мащабните му размери. Сякаш Господ му помагаше. Искаше да събира тук хора...”, разказва ми Галя.
През това време Руси отказвал да отиде на лекар, въпреки че от доста време имал сърдечни смущения. „Нямам време за лекар”, казвал на жена си Галя и на приятелите, докато се държал за сърцето.
За издигането и освещаването на кръста се стичат над хиляда души от града. Автобуси докарват до върха желаещи да присъстват на събитието. Други изкачват пешком височината – млади и стари пъплят нагоре като в индианска нишка, а кръстът блести в очите им на фона на слънцето. Часове минават неусетно. Певци извисяват гласове. Художник прави огнено шоу като „рисува” лика на св. Никола със 7 300 малки свещички. Вълнението достига своята кулминация, когато по жарава от разпалените огньове тръгват нестинари. Заливът наблюдава тръпнещ от вълнение огнения връх.
Само шест месеца след като кръстът-символ се извисява над Шилото, Руси напуска този свят. Покосен е от инфаркт в девет часа сутринта на Велика събота. И отива скулпторът на среща с „Първоначалния Дизайнер”. Само те знаят какво са си казали, а вероятно още си говорят...

Минали са близо 12 години оттогава
Отивам на Шилото, придружена от Галя. Ваните с прожектори, които трябва да осветяват кръста всяка нощ така, че да се вижда от града, ги няма. Не искам да кажа, че са откраднати... Парково пространство и пейки за отмора също липсват. Пътят е кален и неравен. Неприбрани боклуци, осеяли върха и подножието на кръста, се прегрупират от вятъра. Въпреки идеите за подстъпи към хълма и паркова среда, където да се организират творчески пленери за деца, нищо подобно не е осъществено. Местни хора се тревожат, че каменна кариера наблизо подкопава и върха, и кръста.
На времето е оставен и манастирът „Света Богородица” в съседство – едно от любимите места за Руси приживе, докъдето е трябвало да бъде изграден път като връзка между кръста и духовната обител. През 2014 година храмът бе връхлетян от буря – 2,5-метрова вълна като торнадо срути стени и врати, отнесе асфалт и животни, нахлу в манастира и остави кал и тиня след себе си. Доброволци помогнаха, но и дъждовете продължиха да нанасят своите поражения. Дни преди Великден на 2015 година и месеци след водните стихии, манастирът още тъне в кал. Красивото и свято място прилича на забравено от Господ, а по-скоро на изоставено от миряните бойно поле.
Дни преди да си отиде от този свят, Руси е измайсторил топилен апарат за леене на благородни метали. За целта му послужили… кухненска печка и тенджерата под налягане. Мечтаел е да отлива пластиките си от сребро и злато и намира начина. Създава сам машина, която свързва в едно тенджерата и печката, а по форма
приборът наподобява космически апарат.
Три дни преди сърцето му да откаже, Алхимикът прави първата си проба. Сполучлива е. И той е неописуемо щастлив. В своята алхимическа лаборатория Руси Стоянов е направил поредното си гениално творение. Открил е своето злато...
„Щом откриеш злато, спри да копаеш!”, е записал в дневника си Руси на 28 април 1995 г., петък.

Галя е убедена, че той е бил подготвен за Големия скок в отвъдното. Пък и не е човек, който ще се залежи от болест. „Знаеше, че млад ще си отиде от този свят. Не искаше да посещава лекар. Просто той си беше подготвен. Жалко, че толкова рано… За успокоение си мисля, че отиде в едно друго измерение, по-добро за него. И че той е свършил това, което се е искало от него и е отишъл при по-извисените, където развитието му продължава”, вярва тя.

Приживе Руси Стоянов е успял да измайстори и ефектен кръст на параклиса в местността Божура, като в ствола и крилата му е вградил цветно стъкло. А в края на земните си дни се е подготвял да направи параклис и метална скулптура на свети Георги Победоносец. Времето замалко не му е стигнало, за да може да даде още малко духовна мощ на хората...

Голяма част от проектите на Руси Стоянов, очертани до един в неговия дневник, остават неосъществени. Както и проектът за мемориален кръст в памет на св. апостол Андрей Първозвани и 2 000 години от проповядване на християнството по тези земи от него.
От една страна времето се оказва недостатъчно. От друга – твърде голям е, като че ли, мащабът на мислене, умения и възможности, за да бъдат продължени от други негови последователи. Кой знае...

Свети Апостол Първозвани и неговият мемориал
Големият проект за мемориален кръст трябваше да бъде осъществен на остров Света Анастасия срещу Бургас. Той щеше да осветява залива и града и да напомня на хората за величието на делото на Спасителя, за всеотдайността на неговите апостоли и духовната мощ на проповядваното от тях, за силата на любовта. Доколкото всяко свято дело е Божие творение, този кръст трябваше да напомня и за безграничните възможности на твореца.

Художникът Руси Стоянов печели поръчката на община Бургас след национален конкурс, преборвайки се с други столични екипи. Идеята за мемориалния кръст-паметник на острова е породена от честванията за 2000 години от установяване на християнството и е приета от Светия Синод. Кръстът трябва да е част от пътя, който ще трасира от най-южната точка на България местата, където апостол Андрей Първозвани е проповядвал християнството. Идеята е на острова да бъде издигнат кръст със символа на Христос, неговата кочина и възкресение, а други два по-малки кръста да бъдат издигнати в Царево и Несебър.

Руси Стоянов впечатлява комисията с широк размах и оригинални идеи. Според неговия проект кръстът трябва да е висок 33 метра, изработен от стомана и цветно стъкло в междукръстието. Художникът е убеден, че кръстът трябва да е нещо величествено, но не самотно и застинало, а „обитаемо”. Затова в основата му трябва да има параклис с костница и мощи на Андрей Първозвани, а до върха да се стига с прозрачен асансьор, като хората да могат да се разхождат по крилата на кръста и да се наслаждават отвисоко на неописуема гледка. Уникално е и решението от костницата да идва диодно осветление, което да се излъчва по кръста нагоре до цветното междукръстие, което ще е допълнително осветено и така кръстът да свети и да се вижда от целия залив.
Руси се заема с организацията по построяването на символа. Нужни са много прецизни изчисления на тази агресивна среда. Той намира специалисти – архитект, конструктор, геодезисти, минни геолози, които проучват основата.

На 19 април 2001 г. внушително множество от хора се отправя с катери на Военноморска база-Бургас към позабравения през онези години остров, за да присъства на освещаване на основите на мемориалния паметник. Официалната група се води от председателя на инициативния комитет по изграждането на паметника и кмет на Бургас Йоан Костадинов. В нея са генералният консул на Русия във Варна Леонид Баснин, изпълнителният директор на „ЛУКойл Нефтохим” Владимир Ракивет, Троянският епископ Иларион – викарий на Светия Синод на Българската православна църква, който е участвал в пренасянето на част от светите мощи на Андрей Първозвани, както и Сливенският митрополит Йоаникий и свещеници от епархията. Идват представители на местната власт от региона, архитекти, скулптори, художници и журналисти. Представители на държавната власт липсват, вероятно защото моментът не е предизборен и защото освещаването на монумента съвпада с прощалната сбирка в българския парламент.

„Нека помнят сегашните и бъдни поколения, че този остров, този бряг са осветени от славните стъпки на първозвания апостол свети Андрей. Кръстът ще свидетелства за православната вяра, която сме приели и пазим още от апостолите. В това е нашето всеобщо тържество...”, казва Негово преосвещенство митрополит Йоаникий на присъстващите на церемонията.

Тогава е обявено набирането на средства. Големите фирми като „ЛУКойл Нефтохим” трябва да поставят началото, а към благородната идея да се включат и гражданите на Бургас. Кой с колкото може. Създадена е фондация и е организирана дарителска кампания, която обаче се проточва много във времето. Когато кръстът вече трябва да извисява снага, по градските автобусни спирки светват табла с информация за набиране на средства, което допълнително изнервя скулптора. Има подписан договор, а времето изтича... Годишнината – също.

„Той гледаше мащабно на този проект и мислеше за всичко – подходите, основата, осветяването. Атракцията щеше да е голяма за всички гости на Бургас. Обаче няма средства, няма средства, няма средства… Той едва успя да си вземе авторския хонорар и да плати на конструкторите. Бившият кмет Йоан Костадинов беше казал, че може да не е 33 метра, може да бъде намален като размер, но че ще стане. Обеща, когато за 24 май – Деня на славянската писменост и култура, Руси бе обявен за художник на годината, има го и на записа, но не го изпълни. А Руси говореше постоянно за Бургас и смяташе, че с този кръст той ще стане по-популярен и посещаван, ще бъде място, където специално ще идват туристи – нещо като Рио де Жанейро”, разказва Галя.
Руси отказва всякакви други поръчки. В това време той живее само с тази мисъл – да осъществи грандиозния проект. Впоследствие скулпторът разбира, че фондация не е била регистрирана, а парите изчезват някъде…
Когато искат проекта, за да го изпълнят на друго място, Руси отказва. А той е изпълним. Въпреки че и сега има хора, които не го приемат – от страх, че ще потопи острова, може би. Отдолу е скала и няма да има проблем, уверяват специалисти. Както и че подобен кръст са виждали на Босфора.

„С кръста никой не може да спори”, казвал Руси. Той е вярвал безпрекословно, че морето ще отстъпи, че първата копка няма да е последна и че рано или късно кръстът ще се извисява над острова.

Руси Стоянов

е роден на 12 юни 1955 година в Бургас. Учи в Художествената гимназия в Казанлък, през 1980 г. завършва Университета „Св. св. Кирил и Методий” във Велико Търново, специалност „Графика и естетика”. Участва в много общи експозиции у нас, в международни изложби и бианалета. Неговите творби са притежание на много наши галерии и колекционери в страната и чужбина. Приживе няма своя самостоятелна изложба. Има реализирани или останали в проект грандиозни планове. Създава творби и ги оставя да живеят самостоятелно.
Определят го единодушно като художник от ренесансов тип, който може всичко; като артист с голям творчески заряд и оригинално творческо мислене, реализирал много идеи в областта на графиката, живописта, приложното монументалното изкуство, пластиката и архитектурата. Два от съвременните символи на Бургас – „Грамофона” в центъра на града и кръста в местността „Шилото”, са негово творение. Избран е за художник на Бургас през 2003 година.

текст :Румяна ЕМАНУИЛИДУ

изт.http://faragency.bg/bg/r-u-s-i-s-t-o-ya-n-o-v-lovetsat-na-chudesa/#.VP2v-vmUfFW

home~7kk0EL~LnMa15_1_b.jpg home~7kk0EL~LnMa15_2_b.jpg