208.Външен и вътрешен живот - 27 юни 1937 г.

[Розалина]

Молитвен наряд за начало:

Бог е любов – песен
Малката Молитва
Псалом 25

 

Беседа:. Външен и вътрешен живот - 27 юни 1937 г.

 

Молитвен наряд за край :

Господнята молитва
Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула 

 

Ще прочета 21-а гл. от Евангелието на Йоан, от 1-ви до 16-и стих.

 

Животът има външна и вътрешна страна, която сега се изучава. Днес всички живеят във външната страна, която се отличава с неудобства. Следователно, кажеш ли, че животът ти е пълен с неудобства, ти си във външната му страна. Всеки човек се стреми да се освободи от неудобствата, т.е. да мине от външната във вътрешната страна на живота. Тя може да се познае само по вътрешен път, т.е. по пътя на любовта. Вие изучавате тоя път сега. Преди вас са го изучавали светиите. Обикновеният човек иска да живее като светия, но не може. Той често си въобразява, че е талантлив, гениален, но си остава с въображението. Някой от напредналите същества иска да живее като обикновен човек. Не е лошо това, но той ще разбере само външната страна на живота, а не и вътрешната.

 

Какво представя външният живот? Той е подобен на светска мома, която мисли само за дрехи, за обувки, за украшения. Тя се облича модерно; всеки ден променя дрехите и обувките си. На главата си туря различни украшения. Дето мине, всички се обръщат да я гледат и говорят за нея. Тя е млада, красива, задоволена от живота, но външно. Дохожда ден, когато дрехите й овехтяват, обувките се скъсват, и тя се чувства нещастна. Здравето постепенно я напуска. Тя казва: Всичко опитах, но едно нещо не познах — любовта. Тя е получила много неща от живота, но не и любов. Значи, външният живот е светският, временният, преходният, а вътрешният — духовният, вечният — животът на любовта.

 

Човек трябва да има само една основна идея. Ако има две или три основни идеи, той има три глави едновременно, а това е невъзможно. Казваш: Аз вървя по пътя на любовта, на мъдростта и на истината. — Това е невъзможно. Ще вървиш или по пътя на любовта, или по пътя на мъдростта, или по пътя на истината. Любовта крепи живота, мъдростта крепи светлината и знанието, а истината крепи свободата. Основният елемент в живота е любовта, а светлината, знанието и свободата са условия за проява на любовта. Те представят външната страна на живота. — Искам да вървя в пътя на мъдростта. — Тоя път изисква големи знания. Най-лесният път е на любовта. Ако в тоя път нищо не постигнеш, в пътя на мъдростта вероятността е още по-малка. Искаш ли да влезеш в пътя на истината, там вероятността за постижения е още по-малка. — Обичам истината. — Как я обичаш: както детето обича плода, или по друг начин?

 

Казвам; Ако Христос не беше дошъл на земята и не беше проповядвал в Галилея, нямаше да имаме културата, за която днес се говори. Ако слънцето не огряваше земята, щяхме ли да имаме сегашната култура? Било е време, когато слънцето не е гряло, както сега. Тогавашните жители на земята не са имали тия условия за живот, каквито днес имаме. Сегашните условия са много по-добри от предишните. В бъдеще ще има много по-благоприятни условия от сегашните. Обаче, условията, удобствата не идат отвън, но отвътре. Те се крият във вътрешния живот на човека.

 

Има нещо съществено в живота, към което всеки се стреми. Тъй както днес се изявява животът, има нещо неестествено. Животът на сегашните хора не е такъв, какъвто трябва да бъде. Кога човек прави това, което трябва? Има ли човек на земята, който да е постъпвал така. че да не е обидил никого? Аз не говоря за светските хора, но за ония, които търсят вътрешния живот. Светските хора се стремят към външния живот, дето слабият слугува на силния, а глупавият на умния. Във вътрешния живот законът е точно обратен: силният слугува на слабия, умният на глупавия, любящият— на оня, който няма любов. Във външния живот, ако те обичат, и ти ще обичаш; във вътрешния живот, и да не те обичат, ти ще обичаш.

 

Казвате, че имате основа на живота. Не отричам това, но казвам: Вие работите с два вида методи — с методите на външния живот, както и с методите на вътрешния живот. Първо започвате с методите на външния живот, оставяте тях и работите с методите на вътрешния живот. После пак започвате отново. Като променяте ту едните, ту другите методи, не дохождате до никакви постижения. — Трябва ли да се прераждаме? — Ако искате да се развивате, ще се прераждате. То е условие за развитие.

— Колко пъти трябва да се прераждаме? — Това зависи от условията. Колко пъти ще драснеш кибритената клечка, за да я запалиш? Това зависи от кутията и от самия кибрит. Ако главичката на кибритената клечица е добре направена, достатъчно е един път да драснеш, за да се запали. Ако съставът на кибритената главичка не е добър, ще драскаш много пъти, докато я запалиш. Някога употребяваш много клечици, докато си запалиш огъня.

 

 

 

[Рассвет]

Благодаря за беседата!
 

Спасението на света е във ония Божествени мисли, които проникват в човешкия дух; в Божествените чувства, които се изразяват чрез волята на човека. За да подържа живота си, човек не трябва да яде само един път през деня. В който свят и да живееш, постоянно ще се храниш. Любовта трябва постоянно да се втича в човешката душа. Тя е храната на живота. Като знаете това, всяка дума, всяко чувство и всяка постъпка трябва да са проникнати от любов. Помнете, че зад всяка ваша дума или мисъл стои Бог и ви наблюдава.

…

Аз не искам изведнъж да станете светии. Светията е ученик, който се учил през вечността с голямо постоянство и любов. Той падал, ставал, но за любовта всичко преодолявал. Светията е бил гонен, преследван, бит, но всичко понасял с търпение и радост. Той вярвал, че светът ще се оправи, че животът е вечен.

 

Външен и вътрешен живот