Чудовищна вина

[holyvalentine]

Четейки тука други постове, понякога ми се иска и моите страхове и вини да са малко по-определени, малко по-дефинирани, защото  моя свят от сенки, където те изобилстват, сякаш е в друго измерение, а не тук на земята. Понякога се ядосвам и недоумявам защо се терзая за тъпотии, но нямам отговор. 

 

Най-голямата вина за мен е тази от изневярата, срам ме е да си го кажа, но е така. Навремето точно това ме подтикна да се набутам в онази безобразна секта. Спрях да мисля, чувствах товар, тежест, от които исках да се освободя и лесно се превърнах в жертва на безумци. Пътят беше дълъг и труден, но с ужас откивам , че 15 години по-късно аз пак изпитвам такава вина, а това директно отговоря на върпоса ми защо не мога да създавам , дълготрайни, малотрайни и всякакви други връзки.... и какво ще се стоя все сама, защото разбирате ли човешките взимоотношения са бели и черни, и аз не мога да видя или възприема нито един от тези 50 нюанса на сиво....

 

Говоря за това, че в момента аз съм събудена и виждам живота в истинските му измерения,които за мен са свързани с божествената любов, която  дълго време ми беше достатъчно трудна тема заради сектата. Сега имам малко повече контрол над мислите и емоциите си,но разбира се аз никога не съм убедена дали съм на правилния път, от което произлиза и голям мой страх и съотвено,  и съответно търсенето да се прилепиш към нещо сигурно, човек, Бог, и т.н.

 

За пръв път в момента изучавайки повече себе си аз искам да открия какъв човек искам да себе си, защото до сега в повечето случай , аз приемах ролята на харесвана или обожавана жена, която се поддава  на чувствата на тези мъже или на техните намерения, захранена от емоциите им, чувствайки се желана и за мен това бе достатъчно да се нахраня с това, което ми е липсвало в живота, само за да октрия в един момент, че някак си съм била пасивната страна във връзката и че тя се е развивала извън моя контрол, т.е каквото стане, аз нямам дума да кажа какво искам да стане, докато си получавам обичта и грижата, аз като малко дете съм се наместила там , давайки възможност на мъжа да контролира парада, както се казва. И в един момент.... обсебване. А аз съм и доминираща и обичам да командвам във връзката.

 

Този път реших да е различно. Колкото и да искам връзка, открих, че много ме е страх да се обвържа, защото винаги може да излезе някой по-добър и реших да експреиментирам, като просто си позволявам близки отношения с мъже, и се пускам по течението да видя какво ще стане. Това разбира се ми е много трудно. Постоянно ме терзае гласа 'Това не си ти, това не е за теб'. Открих, че напоследък обаче се появяват мъже, малко по-различни от предишните, мъже, които търсят нещо самите те, търсят някакъв вид спасение от нещо , с което те самите на могат да се справят и в мен виждат нещо, което ги зарежда. А тази роля мен ме ужасява, защото аз не се чувствам уверена да движа парада, както се казва. Да, виждам, че по този начин конторлът е у мен, но това ми създава още по-големи проблеми. 

 

Виждам, че човекът е привързан към мен, но понеже не съм сигурна дали това е Той, дали мога да се влюбя, аз отчаяно започвам да търся и да драпам за алтернативи, за да се уверя. Често тези алтернативи са свързани с изневяра, или поне аз го наричам изневяра, защото когато сте се срещанли с един човек 4-5 пъти, и сте си прекарали добре, това не значи, че аз буквално трябва да му се отдам, и да забравя да съществувам за себе си, и да започна да съществувам само за другия човек, защото той видиш ли е вложил малко време и усилия. С този партньор, с когото се познаваме от няколко седмици си наложих, че няма да се впускам в нищо, а ще го изучавам - качества/слабости.  До тук обаче си позволих да имам интимни отношения с друг човек, с който става въпрос само за сексуални отношения. В деня, в който си позволих да го направя се чувствах много еуфорично, радвах се ,ч е съм надскочила един ужасен мой лимит, че аз принадлежа на себе си, не съм ничия и мога да правя с живота си каквото си поискам, и да се уча от грешките си. 

 

Добре, но резонансът на цялото това нещо беше една вина,която се заглождва между ребрата и гръбнака ми и която започва да ме изтезава малко по малко. Хубавото чувство си е отишло, големите планове за живота проба-грешка също, и оставам едно нищожество, изтерзано от вина, която е толкова чудовищна, че тялото ми се стяга като бетон и спира да функционира. Само дишането и въртенето на очите е възможно, докато не си взема Ривотрилчето. Тази соматика, така ми пречи, и толкова моного ме изотщава и разболява, че в един момент, вариантът е да скъсам с този човек, просто ей така от нищото, без да дам шанс на нещо да се развие, да започна да търся следващия, където ще се получи общо взето същото. Даже бях откровена с него и му казах, да не очаква нещо сериозно за момента, защото все още търся себе си и освен това съм привърженик на отворените връзки и разнообразието на партньори. Той ми каза, че ще помисли по въпроса и ще прецени какво ще е нговото решение. Но въпреки всичко и това не помогна да отстраня вината. Става ми много мъчно за отсрещния човек, въпреки, че той нищо не знае и си е щастлив. Гледам го, сякаш съм го направила на глупак, защото той е добър с мен, и изпитвам голямо съжаление към него. Сякаш целият му живот зависи от мен и моята изневяра. Сякаш разочарованието ако разбере ще го убие, унищожи, разгроми и аз предателката ще съм виновна за това.

 

Тук откривам нещо от деството. Беше ми по-лесно да правя на инат на моите строги родители, защото те ми ограничаваха свободата, а аз исках да бъда тази, която исках да бъда, и правех каквото си поискам, за себе си с цената да  послъжеш, да не се прибереш на време и да отнесеш някой друг скандал, но те бяха узурпаторите, а аз бях в отбрана. Сега е друго, тук добрият човек, който ми дава внимание и грижа, не е като моите родители, и винаги такива хора е било най-лесно да ме манипулират, или аз да се привържа към тях лесно, защото в къщи не съм  получавала това внимание и ласки към малкото момиченце, но това отключва такава лоялност от моя страна, че аз буквално се изтривам като личност. Започвам да служа в името на този човек да му е добре, за да ми дава това от което се нуждая. Ставам зависима. Затова тук за мен изневярата има едно доста по-символично значение, отколкото просто физическа нужда. Аз се откъсвам от тази зависимост чрез нея. Аз мога да покажа , че аз притежавам себе си, и това, което давам на един човек, в един момент мога да го дам и на друг, и те трябва да се научат да го оценяват, защото аз тепърва се уча да го оценявам

 

 

 

Нооо тази вина, която ме е сковала днес (и не само днес) и  съм цял ден на легло, к ато болна, не мога да мръдна. Това не е просто мисъл, която ме терзае, това е чувство, което ме поваля физически. Аз просто незнам как да се справя с него. Незнам кое ме кара да се чувствам толкова виновна. Ако се откажа и се разделя с този човек или пък се му се отдам просто отговаряйки на неговите чувства, това за мен е равно на разгром, примирение. Аз няма да следвам пътят, който искам да следвам. Но от друга страна си казвам, може би това не е човека за теб и ти сега вървиш срещу течението и мъчиш нещата да станат на твоето на всяка цена. Незнам кой е моят истински вътрешен глас, и двата са равносилни. Ако си наложа да направя нещо напук на тази вътрешна вина, то тогава аз няма да изпитвам удоволствие, а ако се предам, уж да направя правилното нещо, за да съм коректна с човека и себе си, то също поражението няма да ми донесе удовлетворение. Къде съм? Защо е тази вина? Някой може ли да ми каже от къде идва? Животът ми спира когато се сблъскам с нещо толкова чудовищно и не мога да го преодолея. Как да се справя?

 

 

[Alexander Mitev]

Сама казваш "Живея с тази вина от 15 години". Според мен си свикнала да си с нея и ужасно много те е страх да я захвърлиш, затова я търсиш чрез постъпките си. Ако я хвърлиш ще трябва да поемеш отговорност за по-дълго от седмица, пък може и след година отдаване да те отхвърлят и тогава накъде. 

Ако почна да излизам с някого, когото харесвам, и всичко върви ок, защо да ходя да си търся "белята", още повече, че тя ще ми донесе тази страшна вина.

 

Това си е лично мое мнение, изобщо не съм специалист.

[Диляна Колева]

Вината не е твоя, тя ти е вменена. Най - често това се случва в детските години.

Откриването на вътрешния център или на твоята същност, на това, което си, не става чрез други хора. Ако го правиш по този начин, не само че не стигаш до себе си, но и предоставяш правото на някой друг да определя каква си, коя си и какво правиш.

Имаш огромна нужда от увереност. Онази вътрешна силна увереност, която те прави личност. 

Докато нея я няма и теб те няма. Има един човек, който оценява и чака да бъде оценен, съди и чака да бъде осъден, има очаквания и следи за очакванията към себе си. Завърта се един омагьосан кръг от който няма излизане. 

 

"Сега имам малко повече контрол над мислите и емоциите си,но разбира се аз никога не съм убедена дали съм на правилния път, от което произлиза и голям мой страх и съотвено,  и съответно търсенето да се прилепиш към нещо сигурно, човек, Бог, и т.н."

 

Търсенето на сигурност е вторият  основни източник на вина и безпокойство, след родителската намеса.

Бог  ти е нужен, за да укрепва вярата, че ти си Човек, който има всичко, само трябва да се научи да го използва, а не като източник на сигурност.

За връзка може да мислиш, само след като си наясно коя си, каква си и каква е твоята мечта/цел. Преди това поддържаш "болни" взаимоотношения.

 

За да разбереш малко повече за връзката между поведението, чувствата, които то поражда и убежденията, които обслужва, поработи върху трите въпросника в тази глава на книгата и ако видиш полза прочети я цялата.

http://chitanka.info/text/26986/14#textstart

Редактирано Март 4, 2015 от didi_ts - Диляна Колева

[holyvalentine]

Благодаря за мненията и особено на Диляна Колева. Книгата изглежда интересна. Ще поработя над нея.

[Орлин Баев]

Снощи на групата ми говорихме за раздиращата "игра" между комплексите в сянката и моралната цензура. Ето, в случая твоите орално - мазохистични динамики... Страх от самота, типичната орална липса, плюс мазохистична вина, компенсирани с обсебващото и доминиращо поведение, с актинг аут-а на ината, понякога със съблазняване, понякога с "аз съм права!"... Как се преодолява това? Първо, с осъзнаване автоматизираните мисли и базисните вярвания зад тях и преработката им - това е няколко месечна работа, но правенето и води до пекрасни резултати. Помощни методи тук са и психотелесните опити за себезаявяване и доверие в себе си, подходящите утвърждения, визуализации. Специално място имат поведенческите експерименти, дизайнирани в същите две посоки: доверие и себезаявяване. Те може да са всякакви, но работят изключително силно - час такава работа се равнява на десетина сесии в кабинета! Та, път има, не си уникален случай - започни да се виждаш с терапевт!

 

За вината - тя е просто страх. Страх от непокриване изиксванията на важния интернализиран друг и автоагресия, самобичуване, тъй като ме е страх, че той ме отхвърля... Като работиш по страха си от отхвърляне в кабинета с ролеви игри, в житейска среда със споменатите поведенчески експерименти и т.н., се топи !

 

Та, в твоя град има терапевт, насочил съм те към него. В София Дора може да те приема, или Мадлен...