Страх

[dunno]

Здравейте. Имам ужасен страх от развиване на тежки психични болести. Всеки ден виждам такива хора около мен и започвам да си мисля "ами ако и аз бъда така?" . Стигам дори до въпроса "ами ако и аз в момента имам такава болест и не го осъзнавам?", което от време на време ме довежда дори до паника. Може би всички тези страхове се отключиха в следствие на селен стрес, който преживях много тежко и започнах да чувствам постоянна дереализация и деперсонализация. Станах объркана, забравям много и просто не се чувствам на себе си. Понякога дори си мисля, че не се държа адекватно. Бях веднъж на психолог, който напълно отрече да имам някакво психично заболяване и каза, че всичко е от страх и стрес. Повярвах му, но сега пак започвам да си мисля, че ми има нещо и че ще полудея или вече съм луда. Има ли такава възможност? И мога ли да се справя с тези страхове сама, тъй като нямам възможност в момента да посетя специалист? А какво мога да направя за излизане от дереализацията и деперсонализацията или те ще си отидат заедно със страха?

[Guest Кермит]

 

започвам да си мисля, че ми има нещо и че ще полудея или вече съм луда. Има ли такава възможност?

 

Няма!

Тук пише д-р Първанов, който е психиатър - ще потвърди и той.

 

"Лудите", или по-хуманно реченно  - хората с психотични разстройства не осъзнават, че са болни, нито изпитват тревожност от този факт, или поне не такава, каквато изпитваш ти.

 

Паниката ти, която те връхлита от време на време по този повод е свързана именно със стреса от това, което мислиш за себе си. Това е реакцията, която се опитва да те "извади" от този начин на мислене, защото нито е верен, нито с нещо полезен за теб. Това е познатата реакция "бий се или бягай" - реакция на стрес, в който се намираш ти. Паниката е изразът, който намира твоето тяло, или да се "пребори", или да "избяга" със/от представата, която имаш за себе си, а именно, че полудяваш или си вече "луда".

 

 

И мога ли да се справя с тези страхове сама

 

Можеш, мнозина успяват. Само че отнема време. Предимството на психотерапията е, че става бързо и резултата е стабилен във времето. Започвайки сама, трябва да имаш търпението за поне няколко "провала". Справянето започва оттам да знаеш точно какво се случва в тялото ти и защо. По-горе ти загатнах, останалото можеж да намериш в подобни теми във форума.

 

 

А какво мога да направя за излизане от дереализацията и деперсонализацията или те ще си отидат заедно със страха?

 

Спорт.

Когато започнеш да "харчиш" хормона на стреса - адреналин, ще ти остава значително по-малко в кръвообращението, който да образува симптомите на дереализация. Когато пък страхът си "отиде" (макар тук да има известни нюанси), то поради факта, че няма да се налага да си непрекъснато в режим "бий се или бягай", то и дереализацията ще изчезне.

 

Съветът ми е да следиш за най-малкият признак на успех в стратегията ти за справяне със страха. После ще ти остане само да го разработиш и пренесеш във всеки момент в ежедневието си, докато почувстваш, че контролираш страха си.

 

Успех!

[schoo]

Благодаря Ви много за изчерпателния отговор. Наистина ме успокоихте много. Ще опитам да се справя със страха си, и силно вярвам, че ще успея. Просто трябва да си наложа, че нищо ми няма и да спра да мисля за това.Със спорта ще имам малък проблем, защото нямам никакво време, но ще го измисля някак. Благодаря ви още веднъж!

[Орлин Баев]

Има и други варианти за справяне с хипохондрията, която винаги, без изключение, извън личната психодинамика, се явява откъсване от Любовта, от Живота, от Бога. Ето някои варианти:

 

- Пренесете се като постпянен резидънс в болница. Много добра идея е, кардиограмата, енцефалограмата, холтера и поне десетина други уреда, да са постоянно,денонощно закачени за вас. Но, вие знаете, че екипът точно на тази болница някакси недовижда и не долавя сериозността на положението ви, въпреки че уредите показват,че всичко е о'к. Просто лекарите в тази болница не са добри, нещо във вас го знае. Затова потърсете 111111000000088899999333333366666607 - мо мнение. В онази болница в Сидни дори можете постоянно да живеете в подвижен fMRI (ядрено магнитен резонанс), а през нощта да спите в PET. Не е зле, нали? Но и тези машини пак не показват нищо, а и тези доктори, както и тези от Швейцария, Турция, Израел, Щатите, Канада и всички останали клиники, в които вече сте ходила, не виждат, не откриват ужасното, тежко, дегенеративно, бавно или бързо или мигновено или пък ужасно бавно и с години повалящо ви и убиващо ви заболяване! Обаче каква клиника има на Марс - там чрез манипулациите си с антенките си, тамошните доктори веднага виждат, на биохиично, на квантово ниво вече знаят и резонират със страховата, откъснала се от Любовта его програма във вас. Ето, ето - намират нещо дребничко - ураааа, действително съм болна, ето на, казах ли ви? Обаче е безобидно ... жалко, вика подсъзнанието ви, нямащо за какво да се хване. И тези зелени доктори не стават...

 

- Не пускайте контрола - той едничък ви е останал милият. Контролирайте контролирането на свръхконтрола на метаконтролиращите неконтролирани, но вече почти контролирани импулси на най-малкото телесно потрепване. Ако няма такива, за Бога, създайте ги с втренченото си, нагаждащо хипотезата си внимание. Все някаква сетивност ще успеете да предизвикате фантомно - я пристягане тук там, я проприоцептивно усещане във вътрешностите, я някои от свързаните с тревожността симпатикови симптомчета. Не забравяйте да ги преувеличите. Нищо, че сама си създавате и въртите и стоите в собствения си филм. Не забравяйте - не се вадете от него - в никакъв случай! Този филм е, който ви дава някакво подобие на смисъла, който липсва в живота ви, лишен от сигурността на доверието, любовта и вдъхновения полет. Не губете филма, не забравяйте да го подхранвате с ярки образи, самопредизвикани чрез нащрек наблюдението усещания. В никакъв случай не променяйте мисленето и отношението си към тези фантомно - симпатикови симптоми - недейте, моля ви. Какво би ви останало, ако се лишите от свръхконтрола на страха си?! Тогава, ако пуснете невротичното напрягане и контрол, страхът се топи, но неееее, недейтеееее - тогава ще ви се наложи да се изпълните със смисъла на любовта, да осъзнаете, че освобождавайки невротичния свръхконтрол се ражда самообладанието на духа ви. Но не, не, това са глупости и вие знаете, че са глупости, нали?! Разбира се - в любовта и щастието се губи всичко, отвратително е. В тях няма контрол, опасно е. Обичайки и вярвайки в Бога и себе си, се налага смирено да се доверите - но тогава се губи този прекрасен защитен контрол... Е, как без него сега, за някаква си льобоф... Затова, знаете, че трябва да се напрегнете, да внимавате много, постоянно, да се абонирате към кравефермата за по-евтина и постоянна доставка на телета, които с невротично удоволствие да поставяе под воловте на страховте си. Не забравяйте - страхът е тук да ви защити - много важно е да наливате когнитивни изкривявания в невротичния му огън. Ако така я карате, на всички толкова ще им писне от вас, а и на вас от себе си, че само той - страшилището, ще ви остане. Чудесно е, нали?! Затова, карайте я по-леко - така ще можете да си го поддържате с години и години. Че закъде без него - първи дружки сте. Свикнали сте си като гащи и кафява диря по тях, пропили сте се един в друг. Не, не перете невротичните си гащи във водата на смиреното доверие - може да намирисва, но нещо във вас знае, че само така ще оцелеете. Е да, така много много не живеете, освен външно и механично, губите всяка радост и вече сте полумъртва, но какво пък... Както скунксът гони с миризмата си гадните натрапници, така и вие, с негативното си, страхово мислене пораждате миризмичката на страха си. Смърди, но предполагаемо пази... от истински допир до сянката ви и прегръщане на малката хлапачка там, зъзнеща и изолирана в мазето на подсъзнанието, изолирана там от надзирателя на фантомния страх...В тази връзка...

 

- Прочетете "Дон Кихот де ла Манча" още веднъж. Екипирайте се с подходящ леген за главата, тенекия за тялото. Е, вие вече си ги имате като невротични мускулни брони, но все пак... Намерете си съвременен Росинант - трабант и с него започнете да обикаляте из пустините на страховото безлюбие, белким някой доктор Дулсинео ви се върже... Не забравяйте, че умирате, само да спрете за миг невротичната въртележка и оооо, оооо кошмар - тогава идват доверието и обичта. Но, те са много, много опасни, помнете го и стойте настрани от тях ... Дааа, не забравяйте да четете рицарските книги - да ровите из интернет за болести. Това не е кокошо чоплене и човъркане за невротично червейче, неее - така ще знаете къде са вятърните мелници! Тогава спокойно ще можете да се свръх-фокусирате в тях и да се повъртите във въртележката на гигантската битка с чудовищата на гадните и постоянно дишащи във врата ви болести! Точно така! 

 

- Един междинен вариант, в който вероятно вече сте - но, винаги може още и вие знаете това! Работете! Не вдигайте глава от работа! Всяко удоволствие, всеки намек за щастие, веднага затрупайте с претекста, че ТРЯБВА да се работи - много, постоянно, още повече, повече, можете, да можете, сега, още, сега, работааа! Работата може да ви е гард против гадното отпускане, против отвратителната релаксация телесна и ментална. Знаете, че в тези противни почивни дни положението става напечено, налага се да се докоснете до почивката и спокойствието... Но те са ужасни, нали?! Дори за малко застанала в тях, изпълзяват кошмарните дълбоко - океански чудовища на сигурната увереност. че се случва нещо ужасно!!! Никакво доверие в тялото, в живота, в Бога, никакво - точно така! Работа - избягайте в нея, вие сте воин на труда! Така можете да държите тези подводни чудовища далеч от погледа си - темпо, още, темпо, още! Само едно нещо помнете - в никакъв случай не се отпускайте, не релаксирайте - знаете какво се случва тогава, нали?! Затова - работа, още работа! 

 

- Всъщност може би най-оптималният вариант е да си купите гроб. Сега може - като си платите, всичко може. Поискайте да ви го изкопаят - препоръчвам ви да не е зидан, много изстива на кръста от бетона... Тогава не пропускайте и ден, без да го пробвате - защото знаете, че умирате, нали?! Легнете, скръстете ръце, поръчайте си поп за опело, потренирайте - хубаво е да се погрижи, да протренира човек смъртта си, пък и да не товарите близките си. Знаете, че е трудно намирането на свободен гроб в тези дни. Всъщност, понеже някои дни е прохладничко, снежец или пък дъждец, това онова, можете да го правите и у дома. Пък и толкова години и десетилетия вече лягате в този гроб, можете понякога да си позволите да пропускате и примерно да сядате и да медитирате. То е почти същото - един позитивен допир до смъртта си е, а на изток казват, че най-силната медитация, е тази върху преходността и смъртта... Умът спрян, няма контрол, страховете изплуват, десензитизират се, сама слизате до психичното си мазе, отваряте вратата му за светлината на любовта и мира... Нооо, не знам, пак тази съмнителна любов, не знам... 

 

Та, варианти има... Само нещо да ви предупредя, Има едни гадни копелета - казват им психотерапевти, В никакъв случай не преминавайте терапевтичен курс при такова животно. Може да ви провокира, да ви накара да загубите страха си, това спасително фенерче в тъмната нощ на невежеството, където драките на кошмарните болести постоянно се впиват в тялото, а хищниците на неочакваните болести дебнат, дебнат, дебнат - чувствате ги, нали?!... Е, те терапевтите все разправят за някакво слънце на сигурност и сила, ама вие си знаете, че това са пълни глупости,нали?! 

 

п.п: току що написах горното, адресирано към преживяващите психомеханизмите на хипохондрията като цяло, макар че за това ме вдъхнови конкретната тема. Просто "ми текна". Та, незадължително и не само до конкретната питаща се отнася текста... 

Редактирано Март 10, 2015 от Орлин Баев

[Guest Кермит]

Ах Орлине, гадно.... такова!

 

Страхотно!

[dunno]

Искам да пусна страха и на моменти успявам, но после пак ме обзема. Страх ме е, че имам шизофрения и това е. Може би голяма грешка беше това, че четох какви са признаците и си открих поне половината. Знам, че отстрани изглежда глупаво, но много ме е страх. Страхът ми се усилва, защото на моменти не се чувствам себе си и ме обхваща чувство на обърканост.

Какво да правя? Може ли страхът да предизвика болестта? И болните осъзнават ли,че са болни?

[д-р Тодор Първанов]

И болните осъзнават ли,че са болни? 

 

Как ще го знаят? То в това е проблема, те не осъзнават, че са болни.