Страх от дефекация

[M.SImpsons]

Здравейте!Преди време имах обсесивно компулсивно разтройство.Справих се с него,но беше голям зор.Без посещение при психиатър не ставаха работите.Мъчих се с ОКРто около 7 години.Започнах да получавам сърцебиене и накрая тръгнах по лекари.Изключиха проблем със сърцето и щитовидната жлеза и стигнаха до извода че съм за психиатър.Насочиха ме към лекар от същата болница.Той се отнесе много добре,постоянно държахме контакт,как съм,как ми действат лекарствата и др.Много ми помогна човека,но вече не живее в БГи не мога да се обръщам към него.Смених няколко лекарства докато нацеля точните.Тези които ми подействаха се казваха Ббифлокс или заместител на известният и скъп в БГ Прозак.Купувах си Прозак от чужбина евтинко.Прозака ми даде криле.Станах уверена в действията си,дори започнах да шофирам в града,нещо което за мен беше твърде страшно преди.Всичко се подреждаше.ОКР-то изчезваше и живота ставаше хубав и за мен.След около 1,5 година лечение спрях лекарствата.Продължих да се чувствам добре.Намерих си харесваща ми на мен и добре платена работа.Започнах с голямо желание и се посветих на работата.Шефа постоянно беше на главата ми,но на мен това не ми пречеше даже се чувствах все едно сме екип.Работата беше продавач консултант в рибен магазин.Собствениците имаха друг магазин залепен до този в който работех аз.Делеше ни едно стъкло и дъщерята на шефа и другите им работници постоянно ме наблюдаваха докато шефа го няма.Това не ми пречеше.Тоалетната беше в тяхният магазин и минавах през тях за да отида.Ако отида повече от 1път преди обяд започваха подмятания като ти пак ли до тоалетната.Започнах да пия по малко вода за да не ходя често.Вършех си работата много добре,шефа беше възхитен от мен,оборота беше висок,даваше ми бонуси.Всички бяхме супер.Наближи Никулден.Работа работа,радвам се че ще взема хубави пари.В деня на Никулден беше ужасно натоварено до мен имаше една жена която му беше роднина тя само отваряше торбите,едно момче пак от фирмата пълнеше шараните и ми ги хвърляха на кантара.Аз тегля,чукам касов бон връщам пари.И когато и да погледна кантара там все има торба с риба.Бях работила 4 часа без да мръдна поглед в страни като робот.Бараката беше около 10 квадрата и постоянно беше натъпкана с хора.По едно време ми стана много тежко имах чувството че се задушавам.Отпред пред щанда 20човека натъпкани като в градски автобус,от едната страна шефа и дъщеря му ме гледат през стъклото,от другата страна момчето и жената които пълнят рибата.Почувсвах се много зле, имах чувствоно че ще се свлека на земята.Корема ме сви и бързо истичах до другия магазин до тоалетна.Шефа ме изгледа лощо и отиде да ме замести.В тоалетната установих,че имам разтройство.Между другото точно като се издрънчах и водана спря.Изпаднах в още по голяма паника.Върнах се зад щанда,но след малко пак ми се доходи до тоалетна.Шефа дойде и се развика пред всички хора "Вечер като седнете да ядете се забравяте"и аз потънах в още по голям срам и ужас че вече всички знаят,че продавачката се е посрала.Валериани,неуролакс натъпках се и някак си с още куп ходения до тоалетна мина деня.Вечерта като броихме оборота бях направила 6000лв.От този ден всичко в мен се преобърна.Започнах да стоя гладна по цяла седмица само на вода,ядях само събота,неделята я прекарвах в правене на клизми,вечерта пиех 2 лопедиума,в сряда вечерта още 2.Няма храна няма лайно,няма проблем.Така издържах 1месец и напуснах.Всички останаха втрештени,разпитваха ме защо така съм решила,няма ли начин да размисля,още една жена ще вземем само остани,добър работник си ми викаше шефа.След напускането проблемите си останаха.Когато съм далече от тоалетна и има хора,веднага ме свива корема.Наскоро аз и мъжа ми тръгнахме с колата до един магазин на около 3 километра от дома ни и в последния момент един негов приятел се качи отзад в колата и каза и аз ще дойда с вас без тва отивате.Като знам,че има чужд човек ми стана супер зле.Сви ме корема,по челото ми изби пот,имах чувство че ще припадна.Измислих си веднага причина да се върна в къщи.Сега съм като затворник,не се отдалечавам от вкъщи.Пробвах многократно да се преборя с това чувство,но винаги стигам до "карай бързо до вкъщи защото ще се насера,по бързо,бързо!"Мъжа ми вече си мисли,че си правя майтап с него.Вика ми стискай.Пия лопедиум,твърдо е и като изпадна в това състояние тръгва да излиза.Ужасно е да се живее така.Ако можете ме посъветвайте нещо,защото имам чувството че ще живея така докато не построят пред блока в който живея медицински център,и евентуално ако има на първия етаж психиатър да отида на лекар.

[Диляна Колева]

Ситуацията на стрес и преумора е активирало тревожността ти, която не е повлияна от терапията. Ако е била само медикаментозна, разбираемо е защо, тук из форумите го пишем във всяка тема.

 

Страхът от дефекация и провокирането на процеса ги предизвикваш ти. По същия начин, можеш и да обърнеш ситуацията. Ако искаш да стигнеш до специалист, ще ти се наложи да се мобилизираш и да промениш мисълта, която стимулира състоянието.

Всъщност всичко, което ти се случва е следствие на една мисъл, ти най - добре знаеш коя е, вероятно нещо от сорта - страх ме е, че ще ми се приходи до тоалетна и ще се изложа. 

В основата на страха ти стои "излагането". 

Ако успееш да повярваш, че си по - силна от мисълта ще успееш да я игнорираш или да я опровергаеш - всъщност на теб не ти се ходи до тоалетна, това го казва страха ти. Или ще приемеш, че ще се изложиш, но ще отидеш до кабинета на терапевта.

 

Каквото и да направиш да си помогнеш в началото, без психотерапия няма да има трайни промени.

[M.SImpsons]

Още от малка имам срам да ходя до тоалетна.Цял живот съм така.Имам чувството,че когато изляза от тоалетната на някое обществено място,всички ме сочат с поглед и знаят какво съм правила вътре.Дори нося малък парфюм в чантата си,да залича следите след мен.Незнам защо правя така,след като това е нормална физиологична нужда.Всъщост се досещам каква може да е причината.От известно време започнах да анализирам детството си.Към анализ ме подтикнаха хомеопатичните книги които четях.Дадох си сметка как една погрешна стъпка на родителите ти или обществото,може да ти доведе психичен проблем за по нататък.И особено ако родителите ти смятат,че който ходи на психолог,психиатър или психоаналитик е непременно луд.Другото което ме дразни много е когато някой ми каже"ти сама трябва да си си лекар"!А вие за какво сте учили като всеки ще се лекува сам?Харесвам Американците в това отношение-за най малкото ходят на терапевт.Примерно когато бях малка помня как баща ми(той ми е втори баща)тормозеше сестра ми,когато стана жена(гърди цикал и др.)На кака не и пукаше(макар че вече силно се съмнявам в това сега),но на мен това ми даде отражение в пуберитета и изпитвах огромен срам,че имах гърди.Прегърбвах се за да се крия.Със срама от ходене до тоалетна мисля че е същото.Помня като малка как пътувахме за някъде,на мен ми се доходи до тоалетна,спряха на полето,аз изтичах зад една могила,свърших работата,кучето ни ми донесе вестник и след това тази история се повтаряше пред всичките им познати с неговото хихикане и подиграване.Ужас!Сега се замислих,в какво семейство съм живяла и как до края на живота си може да проява всички психични болести съществуващи в учебниците.Незнам защо повечето хора си мислят че са родени със знанието,как се възпитават деца.Не четат книги за да се научат ако не знаят,а предпочитат да пият ракия и да си гледат кефа,а то детето само си се възпитава.Незнам навремето как са излизали стойностни хора от семействата,но сега излизат големи боклуци с психични проблеми.Работата е много сложна и ако трябва да ходя на терапевт за да преживея последиците от травмите в детството ми,първо трябва да спечеля от тотото.Давам си сметка,че съм дрислата,която не може да работи за да не се изложи като се изтърве.С ОКР-то ми помогна една книга "Обсебен мозък",предавания по ТЛС и моите самоанализи.Забелязвам,че като напишеш нещо и го осъзнаеш,чувствата които изпитваш намаляват с 20%.Хубаво щеше да е листът да можеше да ми отговори или посъветва.Ако знаех че ще стана толкова луда,щях да уча психология

[Guest Кермит]

 

ако трябва да ходя на терапевт за да преживея последиците от травмите в детството ми,

 

Здравей,

травмите и детството така или иначе са преживени - всичко е приключило. Това че там са се объркали нещата не означава, че трябва да се върнеш там, за да ги "оправиш". Това е невъзможно, поне в смисъла, в който повечето хора си го представят. Виж - това да имаш щастливо детство е друго и наистина никога не е късно да го имаш.

Психотерапия се предприема не заради нещо минало, а заради това, че искаш да имаш по-различно бъдеще в сравнение със ситуацията, в която се намираш в момента.

 

 

Давам си сметка,че съм дрислата,която не може да работи за да не се изложи като се изтърве.

 

Ако смяташ себе си за "дрислата" ще е крайно невъзможно другите да имат различно от твоето отношение към теб.

Погледни го от другата страна този проблем - обикновено хората, които се мислят за "велики" наистина преуспяват, макар да срещат тук там оценки от типа "абе този за много велик се мисли". С две думи - превръщаш се в това, в което мислиш, че си.

 

 

 

всички ме сочат с поглед и знаят какво съм правила вътре

 

Има си хас да мислят, че вътре пишеш труд по атомна физика...

[Орлин Баев]

Да наистина, както казва колегата, всичко е сега. Дори и миналото и бъдещето, защото от нас сега зависи как пречупваме света през познавателните си призми, заложени в миналото, но живеещи в нас сега, а така гадим и бъдещето си - пак сега. Тук чисто аналитичната работа би била полезна, но уводна. Когнитивната, която Диди споменава, макар и една стъпка по-действена, също е само старт. И анализът и когнитивния досег до съществуващите базисни вярвания (комплекси, интроекти, програми), са подготовка, познавателен фон на същинската работа, която тук може да промени нещата. А именно, разобуславящите поведенчески принципи и техники, присъстващи в хипнотерапията, нлп, пренареждане на матрицата, тес, краткосрочните подходи, психотелесната, през тялото работа... Друг подходящ контекст, за който пишем често, е добрата двигателна активност. Но разковничето тук е именно в поведенческото де-кондициониране, емоционалният неутрален до позитивен отговор на започващите телесни симптоми. Това нормализира и самите симптоми! Казано с други думи, да се научите да обичате задействането на червата си - такова отношение, колкото и вероятно да ви се струва парадоксално на пръв прочит, освен че директно разобуславя ставащото и нормализира положението, е старт за по-цялостна работа. Защото червата са както метафоричен, така и както сама преживявате, доста буквален символ и изразител на подсъзнанието. Съответно, поведенческата, примерно чрез хипнотерапия работа по разобуславяне на битката ви със симптома и страха от него и изграждане на отношение на приемане, е старт на работата с комплексите, за които сама споменавате, заложени през детството и живеещи във вас и сега!