До др. Тодор Първанов - За обсесията в любовта

[Ава]

Здравейте!

Ще се опитам да формулирам проблема си възможно най-кратко.

От 3 години поддържам извънбрачна връзка, която буквално съсипва мен и живота ми, а в същото време съм се вкопчила в тази връзка с цялото си същество, Его, Душа, Съзнание, Подсъзнание - с всяка една фибра.

Този човек е способен с една дума или действие да ме направи както най-щастливата жена, така и да ме изравни със земята. Да кажа, че е като наркотик за мен е твърде слабо (макар че всъщност не съм употребявала никога). Цялата ми мисловна дейност е фокусирана изцяло върху него, отношенията с него и силната болка, която изпитвам. Съвсем естествено, това оказва влияние във всички други аспекти в живота ми, прави ме неконцентрирана, нервна, отвеяна и т.н. А дори и да слагам маска и физически да присъствам някъде, то мислите ми са обременени единствено с него.

В тази връзка се намирам в подчинена позиция - за разлика от основната ми роля в "истинския" ми живот.

Има елементи, както на физическо, така и на ментално подчинение.

Връзката е безсперспективна - мъжът няма намерения да бъде с мен в бъдеще, в момента дори сме разделени ( за стотен път).

Абсолютно наясно съм, че това е една нездравословна връзка, и ако до конкретен момент го наричах невъзможна и болезнена любов, то на този етап го наричам лудост, зависимост, обсесия, ад за душата и живота ми. 

Абсолютно наясно съм, че трябва да го изтласкам от мислите си, да променя навиците си - а именно да проверявам профила му в социалните мрежи по десет пъти на ден, да посещавам местата, които и той посещава и тн. Знам, че трябва. Но до момента не съм намерила волята да го направя и не знам ще я намеря ли изобщо. Още повече, че макар доминантен и нараняващ, до този момент той също даваше достатъчно в тази връзка, за да я има. (което засилва моето желание към него)

Загубила съм всякакъв интерес към останалите аспекти на живота си - не че не живея, напротив, имам добър социален живот, но той е просто проформа - защото така трябва - в себе си усещам всичко като непълноценно. Депресивна съм, на моменти отчаяна, гневна и на него и на себе си, че не мога да се взема в ръце и да приключа с това унижение.

А толкова искам да съм щастлива и да умея да се радвам и наслаждавам на всичко прекрасно, което имам в живота си. Защо не мога??

Посещавам редовно психиатър от дълго време, имаме добра терапевтична връзка, антидепресанти на този етап не взимам, изговорили сме с него всичко..Но някак не успявам да се откъсна от тези отношения, напротив, затъвам повече, и болката става все по-силна.

Моля за съвет - какво да правя, знам, че едва ли има вълшебни думи и рецепта, но не знам какво да правя. 

Обръщам се специално към др. Тодор Първанов - като отправям адмирации и към всички други терапевти, които отговарят тук - искам да ви помоля не само за евентуален он лайн съвет, а и да попитам работите ли с пациенти на този етап (тъй като получих информация, че е възможно в момента да не практикувате), в кой град приемате пациенти и бихте ли поели моя случай - с най-прости думички, можете ли да изкорените от мен това хахо, в което се превърнах и да стана нормалната (или почти ) жена, която бях. Искам да имам деца, да се отдам на прекрасния си съпруг, на работата си, на приятелите си. Искам да изтръгна лудата зависимост по този мъж.

Извинявам се, че не спазих обещанието си да формулирам кратко проблема! Благодаря, ако сте имали търпението да го прочетете!

Желая ви мир и любов!

[д-р Тодор Първанов]

Писмото ви ме трогна, но в момента аз не приемам пациенти, като планът ми е, това да не стане скоро.

Не виждам как мога да ви помогна.В поста си вие употребявате думата -терапевтична връзка.Тя е в основата на работата ми и аз не вярвам,че без нея в случая нещо би свършило работа. 

 

Това мое мнение, не винаги е било правилно, има теми в които не съм се включвал, защото съм мислил, че без реални срещи, на човека няма как да му се помогне, но практиката е показвала друго-благодарение на съветите на колегите човека се е справял са. За това, прочетете внимателно отговорите които те ще ви дадат и се опитайте да помислите върху тях.Не казвам да ги следвате, а да помислите върху техните гледни точки-когато човек започне да мисли, решението ще дойде.

В краен случай, ще се опитам да намеря колега, с когото да работите, но и това никак не е лесно.

Редактирано Февруари 26, 2015 от д-р Тодор Първанов

[Ава]

Благодаря ви много за обърнатото внимание, др. Първанов!

Ще се радвам на всякакви насоки и върху всички ще помисля добре. Макар че най-трудна е борбата между разума и сърцето, не разбирам как е възможно принципно рационален човек като мен да се превърне в такова безволево обсебено същество, на което уж на практика всичко му е ясно, а де факто не мога да се измъкна от тази унищожителна емоция.

Ще се радвам и друг да се включи, а в краен случай наистина ще помоля и за препоръки за терапевт, с който бих могла да поработя по случая си.

Хубав ден на всички!

[Диляна Колева]

Здравей, състоянието, което описваш е много неприятно. Когато човек се "закачи" за подобно настроение, "откачането" често е твърде болезнено.

Не искам да разглеждам положението от неговата СЕРИОЗНА страна, тъй като това само ще му навреди, ще му придаде тежест и ще го захрани, а в момента на теб това ти е най - малко нужно.

Ще ти предложа една техника, за да не се получи като играта "развален телефон" ще я цитирам дословно, с нейната сериозна и несериозна страна, така както я е написал, този, който я е написал / за теб това в момента не е важно/.

Има нещо друго много важно, обаче. Ако погледнеш на тази техника несериозно и си кажеш " О, глупости, няма да я правя" само ще изгубиш вариант за нова опитност. Ако пък решиш, да я направиш просто ей така, да пробваш, също нищо няма да се получи. За да се получи нещото, което сме решили да пробваме, то има нужда от цялото ни внимание, пълната ни вяра и концентрация. Ето я:

 

"Повечето хора, които не познават себе си, сами си правят мръсен номер, а после се чудят защо еди - кое си не стана и не се получи.

Ами защото тук се нанизва цял затворен кръг "искам" се закача за "не искам", "не искам" се закача за "искам" - и така до безкрайност. По - точно до пълно превъртане, безсилие и нежелание за действие.

А как да заобиколите това препятствие? Как да промените това състояние? Как да разкъсате кръга на несполуките?

Ето как.

Днес приключвате тренировката, а вдругиден ви предстои нова.

 

Изкуствено - ВНИМАНИЕ! - изкуствено си създайте такова настроение, сякаш вдругиден ви предстои огромна радост, огромна наслада, огромно удоволствие,...... но за съжаление, чак вдругиден.

 

Ще трябва да потърпите, ще трябва да изчакате ех, че жалко.

А как да го създадете изкуствено?

Представете си, ако обичате, как нищо не ви засяга, нищо не ви интересува. Отпуснато състояние. Просто си седите и гледате тавана.Представихте ли си? Получи ли се? Добре.

А сега си създайте отчуждение.Никакви емоции. Нито радост, нито мъка. Няма нищо. Пустота.

 

Ходили ли сте някога да ловите риба? Щом заметнете въдицата, точно след половин час изпадате точно в това интересно състояние. Ето това усещане трябва да си създадете. Ясно ли е?

 

А сега, ако обичате, си създайте усещане за омерзение. От нещо изведнъж ви става гадно, отвратително. Добавете фантазия. 

Представете си, обличате си новия костюм, бръквате си в джоба, а там нещо студено, лепкаво, хлъзгаво.

Вдигате го - къс развалено, червясало месо....

Как е? Получи ли се?

Сега пак си създайте състояние на отчуждение, ако обичате.

Обърнете внимание, че всичко се получава. Можете изкуствено да си създадете всяко състояние. Вие можете да си създадете цялата гама емоционални състояния.

Когато се упражнявате, следователно ще трябва съзнателно да добавяте усещане за наслада, предчувствие за нещо прекрасно, предвкусване на радост, блаженство, завладяващо щастие, и тогава ще видите, как мързелът от само себе си ще започне да чезне. 

Когато се стремите към някое удоволствие, обажда ли се мързелът? Не!

Това беше пример, как желанието страдание, може да се замести с желанието радост. За да разкъсаме веригата желание страдание, трябва изкуствено да си създадем удоволствие. За да задържим това удоволствие, трябва да го пренесем къде? В мускулите. Да го запишем в мускулната памет.

Сега приложете всичко това към своята цел. Вие имате цел. Искате да постигнете нещо в живота. А защо не сте го постигнали? Пак по същата причина: постигането на целта за вас е свързано със страдание.

Какво ви говори жизнения опит? Нещо сте опитали-  не е станало. Нещо сте опитали - не се е получило. За нещо сте мечтали - пълно фиаско. В резултат на което ви е останал навикът за болезненост, за страдание, за поражение. И повече не ви се опитва. При всяко желание изпитвате вялост, страх, така че се ограничавате с мечти, без действия.

Значи вашата цел, също здраво е свързана със страданието. И това се е превърнало вече за вас в навик, в черта от характера ви. Значи със съвместни усилия, трябва да дадем на характера ви нов навик, нова наклонност.

Тоест изводът е: всяко упражнение се прави в създадено с усилие на волята състояние на удоволствие, на радост, на щастливо очакване.

Нека още веднъж избръмча, та да отекне ехо. Настроението се създава изкуствено, изкуствено, иииизкууууственоооо."

 

 

Когато давам тази техника, първо говорим доста, правим подготовка, разчитам, че ще успееш да я направиш със самоподготовка. Ако успееш и ти се получи и имаш интерес към подобен подход за справяне с негативни мисли, емоции и усещания, ще дам и следващата стъпка.

Успех!

[Ава]

Здравейте,

благодаря много за предложената техника, ще осмисля добре написаното от вас и ще опитам да я приложа, не знам дали ще се справя, ще пробвам и ще ви дам обратна връзка. Благодаря ви!

Поздрави!

[Ава]

Привет отново!

Шест месеца по-късно моята агония продължава - болката е още по-силна, чувствата ми към този мъж са още по-силни, по-силно е и разочарованието ми от самата мен, че все още стоя фиксирана в това ужасно положение и не мога да се откъсна.

Отново сме разделени - вече от 10 дни - като този път той явно наистина е решил да прекъсне връзката, защото ме игнорира изцяло. Много ме боли, но осъзнавам, че всъщност това е най-доброто; че всъщност това е услуга и за двама ни - може би безконтакността ще ни помогне да се откъснем един от друг. Досега винаги след като решим, че се разделяме, оставахме "приятели". Приятелството беше проформата - която ни гарантираше, че след седмица пак ще бъдем любовници. Явно не можем да сме приятели, явно не можем да сме над нещата. Вероятно пълната дистанция е по-добрият вариант.

Душата ми се разкъсва - да, знам, че звучи мелодраматично. Но така го усещам - болка в гърдите при всяко вдишване без него, и при всяка мисъл, че вече няма да го имам.

От 10 дни започнах прием на антидепресант - към момента не мисля, че има ефект. Далеч съм от мисълта, че хапчето е правилната техника за справяне. Но тъгата ми е твърда голяма, не изпитвам радост от нищо, чувствам се все едно вегетирам, а не живея. Това няма как да остане незабелязано от съпруга ми и близките ми. Съответно се надявам антидепресантът да повдигне малко духа ми.

Та така - моят ад - избран, осъзнат и все така пържещ душата ми - продължава. Баста! Времето минава, а аз се въртя в кръг. Тревожа се, че биологичният ми часовник тиктака - трябва и искам да имам дете. Искам обаче да го посрещна със здрава душа, със здрава психика, за да му се отдам и да бъда прекрасната майка, която винаги съм мечтала да бъда. Искам да бъда прекрасната съпруга, която съм мечтала да бъда, и която мъжът ми заслужава да има.

И най-вече искам да бъда щастлива. Спокойна. Нормална. Искам си другото себе си.

Моля ви за помощ! Дайте ми техниката за справяне! Знам колко глупаво звучи. Но се чувствам безсилна.

И сърдечно ви моля за препоръка за специалист от Пловдив, който би могъл да ми помогне !

Хубав и усмихнат ден!

[д-р Тодор Първанов]

Търси в София.

[Ава]

Благодаря Ви, др. Първанов!

Бих посещавала специалист и в София, разбира се, за душевния си комфорт човек не бива да пести време и усилие.

Но моля ви да ми препоръчате конкретен специалист, който би могъл да ми помогне в моя случай! Ще съм ви наистина безкрайно благодарна!