смяна на ssri антидепресант

[Новака]

Здравейте,от близо 2 месеца приемам Esobele -есциталопрам от 10 mg дневно,за тревожно разстройство.Повлиях се добре,но имам проблем със страничен ефект-силни и чести позиви за уриниране,което не отшумя,а се засили.

Пробвал съм преди това с Феварин,а сега ми бе изписан Золофт,но всички те предизвикват този ефект.

Бих отишъл лично на лекар за консултация,но дори с личното МПС това ми е почти невъзможно..

Моля кажете дали има медикамент от тази група,непредизвикващ такъв страничен ефект

Предварително благодаря!

[Guest Кермит]

Здравей,

 

подробен отговор можеш да получиш от психиатър, но ми се иска да споделя с теб една подробност, която въвежда в заблуда мнозина в твоето състояние - странични ефекти при лекарствата няма. Има само ефекти - търсени ефекти и нежелани ефекти. Удобното извинение "странични" е измислено от фармацевтичните гиганти, за да оправдаят безсилието си в създаването на точно действащ спрямо проблема медикамент.

 

Като цяло нежеланото действие на медикаментите при теб, а и при всички останали, страдащи от тревожни разстройства се дължи на факта, че ssri антидепресантите нямат нищо общо с повлияването на тревожностите. Ефекта при тях, когато го има, идва от това, че човек е доволен от "делегирането" на права от сферата на проблемиту му на лекарството, прехвърляне на отговорност или най-достъпно казано - ползването им като патерица.

 

Да, тези медикаменти са полезни точно толкова при тревожностите, колкото патериците са ефективни при човек, в обувката на когото се е вмъкнало камъче и му убива. Във форума е писано достатъчно по тази тема - можеш да видиш защо това е така. Тревожностите се "лекуват" само с психотерапия.

[Безнадеждна]

Няма как да не се съглася (а и не само аз) с коментара на Георги Балджиев.

 

В момента психиатрите (в по-голямата си част, особено работещите в психиатрични заведения и не занимаващи се с психотерапия) са на мнение, че тревожните разстройства са резултат от ниски нива на серотонина и се лекуват успешно с антидепресанти. За мен това е пълен абсурд и няма никаква логика, причинно-следствена връзка или каквото и да е друго. "Изследванията", които са прочели, са поръчани от фармацевтичните компании от сорта на Pfizer, за които е абсолютно изгодно всеки малко по-тревожен или нервен човек (сиреч всеки втори) да пие антидепресанти.

 

Чувала съм изказвания от рода на "Няма нищо срамно да пиете антидепресанти, както всеки хипертоник си пие редовно хапчетата за артериална хипертония, така и хората с тревожни разстройства трябва да си пият редовно антидепресантите". Да, ама хората с хипертония имат реална опасност за живота си (изключвам факта, че чрез поправяне на начина си на живот, те могат значително да подобрят състоянието си), а вие нямате.

 

Приемно-консултативните кабинети в психиатриите са се превърнали в легални дилърски кабинети, в които се раздават рецепти на килограм за Ксанакс, Лексотан, Диазепам, Ривотрил (който сега ще заместят с друг клоназепам) и най-различни антидепресанти (зависи кои фармацевтични представители посещават по-често въпросните кабинети). Самите психиатри доста често не изслушват до края проблема - те класифицират от вратата още, подават рецептата и казват - след 2 месеца елате на контролен преглед. Вие съгласни ли сте да бъдете лекувани така?

Още по-абсурдни са ми антидепресантите, "повишаващи серотонина". Защо хората са склонни да пият хапче, което да им повиши серотонина и което да е последвано от 50 "нежелани лекарствени реакции", които тотално да му прецакат организма, вместо да си го повишат по естествен начин? Как ли? Ми много просто - с физическа активност, спорт, секс, с прием на храни, съдържащи 5-хидрокситриптофан, който е прекурсор на серотонина, като например фурми, банани, ядки, със социални дейности и разбира се с положителни емоции. 

Някой някога чувал ли е човек да се излекува напълно, без рецидиви, от тревожно разстройство, само с прием на медикаменти? Аз лично - не съм! А повярвайте ми, интересувала съм се много. Някои коментари на "лекуващи се" са ми се запечатали в съзнанието и сега ще ги споделя с вас. 

"Ами аз пих 2 години АД, пробвах да го спра, обаче симптомите ми се върнаха и продължих да си го пия и така вече 4-та година. Да, напълнях с 20 килограма, ама поне симптомите ми ги няма..."
"Аз от 6 години си пия АД и се чувствам добре. От време на време ми се връщат симптомите, ама то няма как..."
"Аз от 12 години пия АД и не смея да го спра - с него зле, без него - още по-зле!"
"Аз от 20 години пия АД и не мисля да го спирам..." 

Осъзнавате ли колко е абсурдна цялата ситуация? Всичките хора са проявили някои от "нежеланите лекарствени реакции" на антидепресантите, масово са напълнели с по 10-20 килограма и се предполага, че са щастливи заради повишения серотонин в мозъка, а реално не са? Как може да си дебел, с аноргазмия, еректилна дисфункция, липса на либидо, зависим от някакво мижаво хапче и да си щастлив?! Хапчета би следвало да се предписват единствено, ако ползите надвишават рисковете. Кажете ми това така ли е при антидепресантите? Вие реално, преди приема, сте били много по-добре, отколкото сте след него. А проблемът, заради който сте го започнали, си стои нерешен...

В конкретното питане по темата - Новак, прегледах фармакотерапевтичния справочник и за трите лекарства, които си посочил и никъде не е споменат точно такъв "страничен ефект". Ако си напълно убеден, че причината е в тези лекарства, може би трябва да съобщиш за това на изпълнителната агенция по лекарствата, като попълниш онлайн формуляра, който съм посочила в линка. Но първо се убеди, че не е някоя инфекция. 

Не разбирам защо си пробвал преди това с Феварин, при положение, че показанията му са психози и реактивни състояния, протичащи с депресивна симптоматика? Ти психоза нямаш. 

А на така хваления от психиатрите есциталопрам, който се понасял много по-добре от циталопрама, много държа да му напиша "нежеланите реакции", за да прецените сами до колко би бил полезен при лечение на тревожни разстройства:
ортостатична хипотензия (ей това, от което ви причернява при рязко ставане и изправяне), хипонатриемия (понижено количество натрий в кръвта, което повлиява натриево-калиевата помпа, която повлиява кажи-речи всички биохимични процеси в организма), неадекватна секреция на антидиуретичен хормон, зрителни смущения, гадене, повръщане, сухота в устата, диария, анорексия, безсъние, замаяност, умора, сънливост, анафилактични реакции, абнормни тестове на чернодробните функции, артралгия (болка в ставите), миалгия (болка в мускулите), припадъци (това, от което най-много се страхувате при тревожни разстройства), тремор (треперене на крайниците), двигателни разстройства, серотонинов синдром, халюционации (то не стига, че си мислите, че полудявате, ами сега и това...), мания, обърканост, ажитация (силна емоционална възбуда, съпроводена с чувство на тревога и страх), тревожност, деперсонализация, панически пристъпи (ай сиктир), нервност, задръжка на урина, галакторея (отделяне на млекоподобен секрет от гърдите), сексуални дисфункции, включително импотентност, еякулационни нарушения, аноргазмия, обриви, екхимози (кръвоизливи в подкожието), пруритус (сърбеж), ангиоедема (отоци на кожата, лигавиците и подкожната тъкан) и потене. 
Това са нежеланите реакции, посочени във фармакотерапевтичния справочник на Ламбев и Крушков от 2010 година, сега може да са добавени и още... 

Още ли има хора, които да вярват, че тези реакции "отшумяват с времето". Демек организма ви свиква да бъде прецакан? И още ли има хора, които са убедени, че антидепресант може да помогне при тревожни разстройства, при положение, че чрез "нежеланите си реакции" ги предизвиква? Това е все едно лекарство, понижаващо кръвното налягане, да ви го вдигне, ей така, като "странична реакция", или пък лекарство, понижаващо температурата, да я вдигне още повече.

Новак, ако тези три лекарства са ти изписани от един и същ психиатър, мисля, че е време да го смениш. Също така е добре да започнеш психотерапия или просто ДА ПОЖЕЛАЕШ да си разрешиш проблема, който те мъчи. Аз лекарствата не мога да ги нарека патерици, за мен те са бягство, замазване на ситуацията и още по-дълбоко вкореняване на проблема. Много хора отказват да посетят психолог/психотерапевт, защото "нямат време", "много е скъпо", "няма къде", "няма кога", "аз нямам нужда", а най-вече нямат желание. Разбирам ги напълно! Защо да си решиш проблема с 5-6 сеанса и приблизително 300 лева, като можеш да не го решиш с години и да даваш на месец по 20 лева за антидепресант? "Здравеопазване" на лизинг... 

[Новака]

Привет.

Първо,благодаря за отговора.

Но оставам с впечатление,че не сте чели детайлно публикацията ми-психическите ми симптоми се повлияха добре.
Предполагам не сте минал лично през подобен вид преживяване,затова опита ви е на чисто теоретична основа,докато моя  за съжаление е на практична такава.
Аз междувремменно успях да мина през психиатър,но пак бих се радвал на по-конкретен и полезен отговор.
Относно качествената психотерапия и нейната достъпност не бих желал да дискутирам

[Guest Кермит]

Чудесен пост, Безнадеждна - благодаря ти!

 

Самият аз мога да продължа в същата линия, но ми се струва, че е достатъчно човек да бъде информиран, дори по-скоро алармиран и да потърси сам аргументите на различното мнение. Но не и навиван.

 

Някъде из форумите някой беше сметнал, че средствата за антидепресанти, които дава човек с проблем в течение на живота си се равняват на чисто нов автомобил среден към висок клас. Същевременно, психотерапията възлиза на цената на смартфон нисък до среден клас. Разликата е повече от забележима.

[Диляна Колева]

-психическите ми симптоми се повлияха добре.

.

Аз междувремменно успях да мина през психиатър,но пак бих се радвал на по-конкретен и полезен отговор.

 

Повлияването на симптомите е временно. Медикаментозната терапия на тревожни разстройства хронифицира състоянието, а не води до справяне с него.

Ако сте избрали този тип терапия, въпреки, че имате странични реакции от медикаментите е важно да съобщите това на психиатъра, който води терапията. Той е специалиста, който може да прецени, с какъв медикамент да замени настоящия. За да получите тази информация, не е нужно да ходите до психиатъра на личен преглед, ако той е лекуващия ви лекар и е запознат със състоянието и разговор по тел, може да е достатъчен.

Редактирано Февруари 28, 2015 от didi_ts - Диляна Колева