331.Ще хвърля мрежата - Неделна беседа,8 април, 1928 г.

[Донка]

Молитвена програма за начало:

Химн на Великата Душа

Няма Любов като Божията Любов

Псалм 91


Беседа - Ще хвърля мрежата - Беседа от Учителя, държана на 8 април, 1928 г., София – Изгрев.

Молитвена програма за край: 

Добрата молитва

Формула: Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на Небето и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти, за да Ти служат с радост и веселие. (3 пъти)

Господнята молитва

 

 

 

Щастието и несполуките са две фази в живота на човека. Щастието е постижимо, и затова всеки се стреми към него. То представя един от великите импулси на човешката душа. Щастлив може да бъде само онзи, който има истинско знание. ...

Съвременните хора спорят върху въпроса, постижимо ли е щастието, или не. Щастието съществува в света. Има хора, които постоянно живеят в щастие; има хора, които постоянно живеят в несполуки. Ако питате, защо е така, ще ви отговоря по следния начин: Причината, поради която едни хора живеят постоянно в щастие, е тяхната безсмъртност. Те са придобили безсмъртието. Другите, които живеят в постоянни несполуки, са смъртни. Първите се раждат, за да не умират. Вторите се раждат, за да умират. Който се е родил, за да умре, каквото и да прави, несполуките ще вървят след него като сенки. Колкото и да уважават хората такъв човек, щом умре, той губи вече всичкото им уважение. Ние виждаме, как Симон – Петър, с изкуството си на рибар, цяла нощ е хвърлял мрежата си да лови риба, но нищо не уловил . Рибите представят щастието, което Петър искал да улови, но не могъл. Цяла нощ хвърлял мрежата си да го улови, но не успял.

 

Ще хвърля мрежата

[Рассвет]

Благодаря за беседата!

Истинското щастие подразбира онова състояние, при което умът, сърцето и волята на човека са в пълна хармония. При това положение, човек е напълно доволен, както от своя живот, така и от окръжаващата среда. Това е Специфично Състояние. Щастливият човек не е в разрез с живота. Той не се смущава от противоречията в живота, или по-право, противоречия за него не съществуват. Всички хора се стремят към това щастие. Този път на щастието се намира най-мъчно. Защо? По единствената причина, че хората искат да придобият своето щастие по физически начин. Например, слушате някой да казва: Да съм богат човек! – Богатството, обаче, не е щастие, то е условие за придобиване на щастието. – Да съм силен човек! – Щастието не седи и в силата. Силата е само условие за придобиване на щастието. Силата е външен процес. – Да съм учен човек! – Щастието не седи и в учеността на човека. Учеността е външен процес, едно от условията за придобиване на щастието. Щастието е велик закон, за постигането на който човешката душа трябва да се съедини с Първичната Причина, от Която е излязла.

 

Ще хвърля мрежата

[Розалина]

Питам: коя сила е в състояние да запази човека от външното зло и да осигури щастието му? Добродетелта е първият елемент, първата сила в човека, която му помага да добие щастието. Като не разбират тази сила, мнозина казват, че не струва човек да бъде добър. Те имат криво, изопачено понятие за добродетелта. Те мислят, че добрият човек е малодушен, неразумен, неинтелигентен и т. н. Не, човешкото щастие трябва да започне с доброто, в широк смисъл на думата, а не с външното положение на човека да се представя добър. Крайъгълният камък на живота е доброто, добродетелта. Човек трябва да вярва в доброто и да не се страхува от хората. Вяра се изисква от всички хора. 

 

Всички хора търсят щастието, но те трябва да знаят, че щастието е извън времето и пространството. За да се домогне до него, човек постоянно трябва да се тонира. Това е наука, изучаването на която ще отнеме цял живот. Каквото и да мисли, каквито науки и да изучава, човек трябва да знае, че науката за щастието е една от великите науки, с която могат да се разрешат всички въпроси в живота. 

 

Всички дарби, които природата е дала на хората, представят благословение за тях. 

 

 

 

[АлександърТ.А.]

Там е нещастието на хората, че като сиромаси говорят едно, а като богати вършат друго. Сиромасите пишат история, как трябва да живеят хората, а богатите не работят, не живеят според тази история. И ако светът днес не задоволява хората, това се дължи на богатите, които не живеят тъй както са говорили едно време, като сиромаси, и не работят. Спорът между богати и сиромаси се заключава в това, че и едните, и другите не знаят, какво е тяхното предназначение като същества, дошли на земята. Всеки човек трябва да знае своето предназначение.

Ще хвърля мрежата