близък на тийнейджър с ОКР

[gerimg]

Здравейте,

Регистрирах се в "Порталът" преди всичко, за да мога да чета и излагам мнения и питане във форума "Психология и психотерапия". Аз съм една много притеснена за племенника си леля, която много иска да му помогне. Племенникът ми е едно прекрасно момче, което скоро ще навърши 18 години, учи в езикова гимназия, справя се отлично и без много усилия с учебния материал, тренира тенис на корт от 5-годишен, при което също се справя много добре. Има множество медали, купи и е печелил вътрешни шампионати. Но.....Ех, ако го нямаше това " но" всичко би било идеално. Ще направя малко въведение за личността му, такава , каквато аз я познавам.  От малък той предпочита да си играе сам и е странял от съучениците си без видимо да е е давал вид, че това го притеснява. По-скоро той не е инициирал контакти и не се естремил към детската общност. Когато се е случвало да контактува с връстници или други млади хора обикновено е поставял теми от учебния материал - география, езици и др. подобни. Явно тези теми му дават увереност да разговаря , защото по тях се чувства най-подготвен. Но, представете си колко "забавен" събеседник е един младеж, който говори на научни теми. Така той сам се изолира от младежката общност и се ограничи в контактите си като ги сведе до разговори вътре в семейството и тесен кръг от приятели на семейството, които са все доста по-възрастни от него хора. А с мен контактува за почти всичко, което го вълнува. Това е накратко въведението ми за личността на племенника ми /т.е. това , което смятам , че е важно и има отношение към диагнозата му/. Преди около две години се появиха натрапливите мисли за страх от заразяване с болест, съпроводени с многократно миене на ръцете с препарати и ползване на ръкавици, които той сам купуваше от аптеката. Опитваше се да се крие, но нямаше как да остане скрито моменталното свършване на шампоаните и препаратите /вкл. Доместос/, с които той се миеше непрекъснато до повява на рани. Сестра ми намираше ръкавици по цялата къща. Тогава не знаехме нищо за диагнозата ОКР. Естествено семейството се обърнаха към психотерапевт, която постави диагнозата ОКР и започнаха терапия. Терапевтката работи с психиатър и така, след половингодишна съвместна работа племенника ми успя да се освободи от обсесиите и съпровождащите ги компулсии. Престанаха да посещават психотерапевта и поради финансовото бреме. Но...., както каза и терапевтката /д-р Гергана Кехайова - от гр. Пазарджик, но работи и в гр. Пловдив/, ако не са ръкавиците, ще е нещо друго. И другото не закъсня много. Отскоро започнаха обсесии с образи, най различни - дяволи, ангели, джихадисти, бивши диктатори / Кадафи, Хитлер, Осама бен Ладен/ , еротични мисли, свързани с починали хора и съпроводени с чувство за вина. Изобщо напоследък обсесиите са изключително агресивни и аз си мисля, че вероятно са отключени от стрес. Предполагам, че изживява стрес, свързан със скорошна смърт на близък на семейството и/ или стрес , свързан с приближаване на дипломирането му и страха от бъдещето /не знае по какъв път да поеме - какво и къде да учи, какъв иска да стане, няма си доверие , че може да се справи/. Във връзка със споменатите обсесии не можем да разпознаем кои са съпровождащите ги компулсии, защото той, или мислено прави някакви ритуали - молитви или др., или се крие и прави нещо, за което не знаем, или пък се обажда по телефона на мен, на майка си или на баба си, за да сподели образите и да поиска от нас потвърждение , че това което си мисли е невъзможно да се случи.  Не се обръща към баща си, може би защото се страхува, че той няма да го разбере или пък си мисли, че ще му се подиграва.

Цялото това дълго изложение го направих, за да поискам съвет. Племенникът ми вече има записан час при психотерапевтката, при която ходеше и ние всички знаем, че няма друг път за справяне със ситуацията /въпреки че той не иска да ходи, под предлог, че е скъпо, а сега му трябват пари за частни уроци/. Искам съвет за това как, ние - най-близките му хора , можем да му помогнем. Прочетох много материали за добрия ефект от когнитивно - поведенческата терапия и стъпките за борба с ОКР. Разбрах, че пътя за преодоляването на обсесиите е като не се подава на компулсиите. Аз много искам във всеки момент в който стана свидетел на компулсия, да му обърна внимание, че това е именно компулсия  и да не участвам в подкрепата на тези компулсии. Какво имам предвид: напр. напоследък много често ми се обажда по телефона и ми споделя някква негова абсурдна мисъл, като иска от мен да потвърдя, че това , което си мисли е невъзможно да се случи. Аз заподозрях, че това е проява на компулсия и му го казах. Казах, че не бива да го прави, той се притесни и каза, че повече няма да ме безпокои. И съм обепокоена: дали разпознах компулсията, как трябва да реагирам. Мислех си, че ставам съучастник , като му давам непрекъснато потвърждение на това, което той иска от мен. Всъщност и направо да попитам - възможно ли е споделянето от негова страна и търсенето на потвърждение за абсурдността на мислите му да е всъщност вид компулсия? Удачно ли е да го запознаем със сериозността на това заболяване и с материалите от международната ОКР фондация /имам такива от интернет/, за да може да се убеди, че трябва самият той да поведе сериозна борба със заболяването? Трябва ли да говорим с него за заболяването често, или това би го стресирало още повече. Добре ли би било да има повече ангажименти, за да няма много време за размисли върху образите, които го спохождат? Всякакъв съвет по отношение на нашата помощ и действия ще бъде от голяма полза за нас...Необходимо ли е и друг специалист да потвърди диагнозата, или е излишно губене на време? 

Предварително Ви благодаря!

[Диляна Колева]

Здравейте, всъщност първото, което е важно да се направи при ОКР е пациентът да е наясно какво се случва с него. Той трябва да знае, че това е заболяване и преодоляването е доста дълъг и труден процес съпроводен с  много усилия и воля. Това не се представя стресиращо и като вид диагноза, а информативно, спокойно, едновременно със стъпките за справяне. Предвид това, че е провеждал психотерапия, би трябвало там да му е обяснено, какво се случва точно с него. Какво са обсесиите и каква е ролята на компулсиите. 

Вие не трябва да участвате в тази "игра" на неговия мозък. Но как да разпознавате какво се случва ще ви насочи най - добре неговия терапевт, който е най - запознат със състоянието му.

[gerimg]

Сърдечно Ви благодаря за мнението. Междувременно племенникът ми тръгна на психотерапия и съм малко по-спокойна. Моята молба за съвет е продиктувана от усещането ми, че под някаква форма ме включва в компулсиите, а аз не искам да съучаствам. Но...Бедата е в това , че не съм професионалист и не винаги мога да ги разпозная. Въпреки всичко терапевтката е казала, че съм постъпила правилно, като не съм разрешила да ми споделя и да давам мнения относно обсесиите му. Така че, май сме на правилния път. Дано да се справи момчето. Много е интелигентен и би могъл да постигне много, ако успее да бъде СВОБОДЕН. Благодаря на всички, които по някакъв начин са били съпричастни към изложения проблем.