Жената и как да намерим свястната

[black eyes]

Интелигентните жени търсят интелигентни мъже. Обаче има един проблем - интелигентните мъже не винаги имат нужда от интелигентни жени. За какво са им?

Аз от жени не разбирам, признавам си на момента. Затова и не давам акъл. 

[Lavie Enrose]

Животът сам ще те срещне с жената на твоя живот, като много преди теб. От биологична гледна точка няма празно - жените ще забременеят и ще родят. Ние, хората, слагаме декорация на този свещен акт на интимност, на приемане на копието на Марс в храма на Венера : )

 

[holyvalentine]

Здравейте, влязх в сайта с намерението да започна своя тема, но попадйки на тази, просто ще поставя мислите си тук, защото резонира с това, което исках да напиша, а то беше колкото същото , толкова и противопложно на здадената тук тема, а именно: как да намерим свестен мъж?? И при жените го има това. 

 

Вчера много се разочаорвах от едно момче. Мисля, че и двамата натиснахме болни струни, първо аз неговата, без да искам, разбира се, после той моята , и в крайна сметка нищо не се получи. Не знам вече към какви мъже да се насоча. Прав беше един приятел, който беше писал статия за мъжете, ще цитирам тук негово изказване, извън статията, написано на прост език, но много вярно: " Аз виждам два основни архитипа на бг пазара. Единия е интелигентен, но мега сдухан, неопитен и притеснителен. Чеп за зеле не става от него. Другия е мега див селянин, който е интересен, обаче е адски тъп и несигурен в себе си, криейки се зад маската на надутата си натура. И двата архитипа са мега увредени.''

 

Аз вчера се разочоаровах от първия тип мъж. Обикновено съм привлечена от по-самоуверени мъже, не диви селяни, с доста по-висок коефициент на интеигентност, но мъже с високо самочувствие, които се ласкаят от присъствието на повече от една жена в живота им. И напоследък взех да експериментриам с другия тип, по - затворените, току виж те станалии за семейство и деца. Но явно и този тип е толкова опасен колкото и другия. 

 

Тези много се раздават в началото когато са мотивирани и впечатлени, но си идеализират някакъв си техен образ, нереален и когато се сблъскат с някаква черта на човека, която не им харесва, не я приемат просто като нещо негативно , на фона на доброто, ами свиват на 180 градуса, прибират си рогцата в черупката и прекъсват всякаква връзка, защото се чувстват наранени, защото се е задйествала някаква тяхна болка или комплекс и им е виновен другия човек, който не направил нищо срещу тях, но бива осъждан. 

 

Точно това се получи с този, всичко беше прекрасно, аз бях жената на живота му едва ли не, засипана от внимание и рози, и боготворене, когато след първата среща на живо (до тогава комуникация по нета), която среща мина изключително добре, ние се прибрахме всеки по къщите си и продължихме да говорим по нета. Стигна се до разговори за бивши партньори и кой кога за последно е правил секс. Вече ми е обица на ухото да не говоря на такива теми, поне след пъвра среща  но кой колкото може да носи. Той ми разказваш за някаква шефка, която бил изчукал за една вечер, но не бил горд от това, даже бил тъжен, защото искал да запълни самотата в сърцето си. Той  държал на любовта. На мен това ми харесва като концепция, но не харесвам вманиачаването в това. По принцип изслушах историята му, беше ми интересно и я следях с леко слдострастно напрежение. След това и аз реших да бъда откорвена и да му разкажа за моето последно преживяване, с един чужденец. Той слуша, слуша и реши да си ляга. Усетих, че не му стана нещо приятно и реших, че не е било правилното нещо може би. Реших на другия ден да оправя нещата като поговря с него. Но на другия ден той беше тотално дистанцииран, въобще не му се говореше с мен, правеше се на уморен. Попитах го директно. Каза ми , че да, разчоровал се е как съм можела да съм намерила мъж в интернета само за секс, това за него не било допустимо.  Ако искал и той можел да прави секс така, но не го правел. Казах, му, че не виждам нищо лошо, когато двама човека се привличат и са в консенсус с това, което правят. Ако човек има силен нагон, какво, да седи и да чака въображемия си годеник ли? Казах му, че сигурно има някакви вътрешни задръжки. Той ме осъди, че вероятно затова си нямам любим човек, защото правя секс с непознати.  Ако до сега аз бях натиснала неговата болна стр уна, не егото му или самочувсвието му, то тук той натисна моята.

От известно време имам една такава дилема, и не знам с кого да я споделя. Хора като Наталия Кобилкина, гурутата в секса и т.нар. любовен живот и връзки взимат по 200лв на час за консултация, и не съм намериля подходящия човек да я споделя,  та ето реших да споделя тук. Когато човек е сам и необвързан е нормално да прави секс, да за съжаление трябва да е с полу-непознати партньори, което често води до неудовлетворение и разочарование, но все пак не мога да приема, че човек може да стои сам до безкрай. Една жена повяхва така. Някъде бях чула, че когато човек  е с различни партньори някак си разпилява енергията, която иска да даде на единствения, но когато той с години не идва... не, това е противоестествено за мен, да седиш и да чакаш един човек, че тогава да правиш секс. Все едно  не разполагаш с тялото си. Като жертва на секта преди много години,достатъчно се борих с подобни гадории и вярвания като това, че сексът е лошо нещо, че не може да се прави преди брак, че е пошлост. Омръзнало ми е от такива фалшиви морали. И сега идва някой си, и ме осъжда, все едно че съм наказана, че нямам любим човек до себе си заради това. Натисна болната струна, а той съди от собствените си комплекси и задръжки, като и самия той ме наказва, взимайки си вниманието към мен и обожанието, слагайки си го в куфачето на неговата си душа , и заминавайки си от мен. Почвуствах се  хем наказана, хем разочарована, хем върната към тази дилема, в която не знам кое е вярно и кое не, но най-вече супер раздразнена и гневна, че и този другият тип мъж не е повече цвете за мирисане от 'лошите момчета', а онези поне са красиви и забавни.  Тези се надяваш, че са грижовни, но са особено жестоки и егоистични по свой си начин,  когато решат да отнемат, това което са инверстирали в теб, защото в тях се е задействала някаква си тяхна болка или комплекс. Чувстваш се особено предаден, защото си отворил по-нежната част от душата си, а не тази по-сексапилната, там поне си имаш защити.

 

И така , моята дилема, било духовна, било психолгическа е тази. Вреден или полезен е сескът когато нямаш връзка? Необходим ли е? Опитът показва, че някои семейства, които познавам и са добре функциониращи дълги години са започнали връзките си точно и само на сексуална основа, други обратно. И всъщност най-добре човек е да чуе собствения си глас. Кое го удвелетворява. Аз много се вълнувам от романтични истории и романи. Дълбоко в себе си чувствам , че съм някоя героиня от романите на сестрите Бронте, в епохата където двама човека отдават сърцата си един на друг и макар и да не могат, или не бива да консумират любовта си физически, те изгарят от чувства, от страсти, те са отдадени на този друг човек и си принадлежат, макар и да са надалеч един от друг. Сега чета книгата на Ниадал Алгафари ' Боже, защо Господ лъже?' Написана е в старовремски стил, и се разказва за житейските страсти и любови, осъждани от Господа, който са измислили хората и техните канони, но не и Бог, любящият Създател. В книгата също млади моми и момци се обричат на любов, тръпнат да видят любимия си на селското хоро, да му дадат китката си и той да я вземе, заявявайки пред всички, че това е неговото момиче. Това е супер романтично, но... в епоха като нашата? Забързани, стресирани хора. Общуване преди всичко в интернет, маски, криеници, претендиране на бъдеш някой друг. Не мисля, че това от книгата може да се получи. Човек трябва да може да се адаптира, променяйки вътрешната си нагласа , или не? Да , мисля, че мога да се влюбя в даден човек, и да не мисля повече за други мъже, даже от сърце го желая, но като че ли  и аз имам страх от разочарование и като че ли и аз имам нужда винаги от еди план Б. 

 

И така, отговорих на темата тук с един риторичен въпрос, как да намерим подходящия мъж? Със секс пости ли, или просто да се отпуснем по вълната и да експериментираме, защото и аз си имам своите задръжки, които се опитвам да разчупя. Въобще има ли рецепта?

 

Ще се радвам да науча вашите мнения. Не съм тук да осъждам, нито да бъда съдена. Всеки има лична история, лични обстоятелства в живота, лични виждания, лична съдба. Просто се учим един от друг, във взаимоотношенията си с другите.  Блгодаря.

 

P.s. Исках само да добавя, че част от това да се чувствам раздразнена и гневна е, че сега изпитвам вина когато ми се доправи секс, и когато си помисля да го правя просто с някой мъж. Аз и без това изпитвам трудност да си поискам секс от мъжете, за мен това е срамно, така са ме възпитали. Но в психологията казват, че ти трябва да се задвижиш към света, когато имаш нуда, а не да чакаш той сам да се сети за теб. Дали  ще флиртуваш, дали ще се наконтиш и ще излгеждаш секси, излъчвайки феромони, подходите на мъжа и жената са различни, но Ти заслужаваш да си дадеш това, което три трябва. Работих доста над това, и не искам да се връщам там , където се чувствах зле, самотна и в капан на вини, страхове и лъжливи морали.

Редактирано Февруари 20, 2016 от holyvalentine
допълнение

[АлександърТ.А.]

Цитат

И така, отговорих на темата тук с един риторичен въпрос, как да намерим подходящия мъж? Със секс пости ли, или просто да се отпуснем по вълната и да експериментираме, защото и аз си имам своите задръжки, които се опитвам да разчупя. Въобще има ли рецепта?

Мисля , може да се каже , че има рецепта . В смисъл на едно неизменно поведение, наблюдавано при всеки вид .      То е в основата и може да служи само за база , върху която надграждаме , всеки по своему . Втория по важност фактор е разликата между мъжа и жената .В половото поведение и мислене има разлика , наследена  от прародителите ни .Също е важно да се спомене , че човек се движи тласкан от две сили или посоки .Едната е себеутвърждаването , завоюването на света . Другата е по спокойна и разумна--съобразавянето или приемането . И всеки един от нас е отделен резултат на преплитането им ...Факта на безсилието пред природата , е повод за поставяне на секса като водеща мотивация , в по ранна възраст . Нужно ли е обаче , да минат години за осмисляне на анекдотите от рода на : ,,3 мин. щастие, цял живот баща " . ...За отношенията мъж/жена ми харесва съпоставянето с храната . Приготвянето на храната е изкуство . А , ако не правиш изкуство и при самото хранене ,процеса се свежда  до напълване на стомаха  . Така че секса си е секс . Вреден или полезен , става от нашето отношение към него .

Цитат

Аз виждам два основни архитипа на бг пазара. Единия е интелигентен, но мега сдухан, неопитен и притеснителен. Чеп за зеле не става от него. Другия е мега див селянин, който е интересен, обаче е адски тъп и несигурен в себе си, криейки се зад маската на надутата си натура. И двата архитипа са мега увредени.''

Хубавото в този цитат е термина ,,пазар" .И аз така възприемам действието на природата . Поставила ни е пазарни условия и се класираме различно .На пръв поглед .В същност всеки напредва в познанието , независимо от резултата .

Я направо ... За да намериш нещо ,трябва да знаеш какво искаш .Да познаваш желанията и нуждите си .Да търсиш тяхната реализация на пазара .Значи търсиш нещо определено .Природата ни е осигурила само голия секс .А преживяванията и отношенията в романите не само на Шарлот Бронте са човешко постижение .Това си е духовна работа , да съобразяваш собственото его с чуждото . Например защо :

Цитат

След това и аз реших да бъда откорвена и да му разкажа за моето последно преживяване, с един чужденец.

Перченето е мъжка черта . И се е оказало че той не е готов за това ..

Отношенията мъж/жена са отношения на личноста към света . Те се развиват цял живот и секса може да бъде добро начало .