До Орлин Баев

[teq]

Здравейте аз съм жена на 41 години,преди 6 години след аборт се разболях от депресия,не оставах сама,не излизах сама защото ме беше страх че ще умра и няма да има кой да ми помогне.Отидох на психитър изписа ми Пароксат +Ривотрил,пих ги три месеца и станах нов човек.Да кажа че и досега пия Пароксат от 20мг на ден.Но през тези години много преживявах и отнова влизах в дупки изписваха ми ривотрил и ме вадиха че какво ми се случваше през тези године накратко.Мъжа ми злоупотребяваше с алкохола,с детето ми което е на 11 г в момента търпяхме всекидневни психически тормози от рода на обиди -че не ставаме за нищо ,че сме боклуци и т.н.Веднъж като беще пиян ме уцели с чаша и ми отряза сухожилието на крака,претърпях тежка операция изпаднах в дупка.След това ги хванах с голямата ми сестра да се целуват,пак в дупка.след това по малката ми сестра близначката ми точно на нова година 2012 преспа с мъжа ми.Тоива направо ме срина полвин година не можжжах да дойда на себе си.И като сложим постояния пиянския психичен тормоз ме вкарваше постояянно в депресий.Както и да е успях да ги преодолея аз си знам колко особено преспиването с сестра ми близначката мисля че все още не мога при условие че живеем в една къща.Тука от 2 месеца мъжа ми е спрял да ни закача и да налага психичен тормоз.Но въпроса ми е друг просто преразказах какво ми се е случило последните години.И ТАКА ПРЕДИ 6 МЕСЕЦА дочух една песен която ми напомни за друга,и реших да е потърся и не е намерих и ме обхвана паника и мисли като "ами сега ако не е намеря какво ще стане" "ами ако не спре да звучи в главата ми" и страх да не полудея от това че ми звучи в главата,И от там започна всичка като чуя някоя позната песен,защото непознатите не ми правят впечетление и не мога да се сетя на кого е и ме обхваща едно напрежение и топли вълни и сядам дае тъйрся докато не е намеря.Ходих на психотерапевт там ми казаха така -"какво става като намериш песента" и аз казвам че се успокоявам,след това ме попитаха "какво става като не е намериш" и аз казах че се чуствам напрегната няколко дни докато е забравя.И те ми отговориха че значи съм намерила решението и да е намеря,и да не е намеря пак се успокоявам,така че нямало за какво да се трревожа,И го свързаха с това че като бяхме деца баща ми искаше всяко нещо което се вземе от някъде да се връща на мястото му,защото ако не станеше така многа се караше,И го свързаха с травма от детството ми от това което е искал баща ми защото аз като намеря дадена песен и ее слагам в специална папка.Но тук от 1 седмица взех да се питам защо ми е нужно това и какво ми носи и отговора ми беше НИЩО,САМО НАПРЕЖЕНИЕ,което си причинявам сама с мислите си.Защото понякога като не мога да се сетя за някоя песен или филм,и почвам-ами сега ако не се сетя какво ще стане,ами дали ще е намеря песента или филма,Аз разбирам че сама си гоо причинявам с мойте мисли но заща ми се случва това,да изпадам в някакъв страх че не мога да се сетя за нещо което ми влезе в главата,както казах може да е песен,някой филм да не се сещам за името му,и почвам да си мъча главата даа се сетя,и ако не мога ме хваща някакво напрежение страх.Тука от 1 седмица гледам да се овладявам и да си казвам това не е важно за моя живот,и има други по важни неща за да обръщам внимание на това.Понякога се получава да се овладея и да разбера че това е напълно безмислено,но понякога не успявам.Дали подсъзнателно нее се връщам преди 6 месеца когато бях изпаднала в криза за една глупава песен и бях се оставила на паниката и страха,и сега като ми влезе нещо в главата и не мога да се сетяподсъзнателно да се връщам там и за това да изпитвам този страх.Искам да кажа че напълно осъзнавам че това са глупости и сама си го приченявам с мойте мисли .-че дадено нещо трябва да го намеря което ми е влязло в главата.Знам че това не ми носи нищо само напрежение и само трябва да премахна тези мисли от главата си.Нож защо не успявам понякога,защо понякога ме обхващо този страх че като примерно ми зазвучи някоя песничкаа в главата и не е знам на кого е да трябва да е търся да е намеря че даяа се успокоя.Предполагам че това са мой внушения.Вече понякога ме е страх от самия страх да не ми влезе нещо в главата.Зная че трябва да приема страха си като нещо от мен,и тогава ще спра да се страхувам.Но въпроса ми е защо понякога като не мога да се сетя за някоя песен която ми се е затананикала в главата,или като не мога да се сетя за името на някой филм и започна да се мъча да се сетя ме обхваща страха че не мога да се сетя.Защото започвам да се мъча да се сетя?Или защото почвам с негативните мисли? Щ е се радвам ако ми отговорите

[Орлин Баев]

Здравейте! Имате пет отворени теми, едната от които преместена, тоест в края на краищата остават четири... Докато ви четях и следвах потока на объркването ви, в същото време ви чувствах - вас като личност, между редовете, като емоционален пълнеж и характеровва структура. Разбирам огромната ви нужда от внимание, грижа, сигурност, подкрепа, стабилност. Нормално е да ги искате. Моята теза обаче е, че човек сам случва живота си и външните събития и факти отразяват вътрешните. Не говоря за някаква мистика. Просто както човек възприема света, себе си и хората, автоматично се държи така, че възприятията му да станат реалност, на принципа на самоизпълняващата се прогноза (вид когнитивен механизъм). Това, което залива и вас самата като сраснала се с вас психодинамика, но и другите наоколо ви, е: аз съм зависима; аз не мога; не се справям; аз съм жертва; лошият друг ме тъпче; животът ме мачка; аз съм неразбрана; не съм обичана; лошият друг ме наранява; длъжен си ми, но не ми даваш и ме онеправдаваш... Тези са някои от програмите, които долавям във вас. В тях живее много страх, неувереност, нерешителност, вкопчена прилепналост към сигурния друг, сигурното място, сигурното знание... Като реакция и компенсация поставяте уж защитното многомислено предъвкване, негативизъм, невротични и безплодни опити за напрегнат свръхконтрол... Ако бъдете честна със себе си и имате капацитет да го осъзнаете, можете да видите, че самото ви поведение предизвиква, валидизира и увековечава поддържането на изброените програми. Сякаш сте като вакуум, който дърпа, иска, мрънка, вечно иска още и колкото и да му наливаш внимание и разбиране, никога не е достатъчно. След време, при общуването си с вас, партньорът ви, колкото и устойчив да е, започва да се дразни и да променя отначало добронамереното си поведение към вас, превръща се във все по-агресивен, неглижиращ ви, все по-малко се опитва да разбира, става все по-нараняващ и груб. С характеровите наличности, които носите, е вероятно да привличате партньори, които да задоволяват програмите ви. Но истината е, че докато не ги промените в самостойна самоувереност, вътрешна пълнота от обич, зряла радост и висока самооценка - и с ангел да се съберете, въпросните програми, които носите и които ви носят невротичната печалба на едно полудетско и без истинска отговорност за смисъла, щастието, реализацията и живота си съществуване - същите тези програми се проектират в партньора ви и го моделират. Превръщат го в насилника, в грубияна, в неразбиращия агресор. Не животът, не партньорът случват живота ви така както се случва. Вие самата несъзнавано така пречупвате реалността и се държите, че въпросната зависима неувереност и ситуация на жертва да стане факт. Разбира се, освен че съзнанието (и подсъзнанието) определя случването на живота, битието също му влияе. Външните промени, рестарти, нови посоки са важни. Но, ако не променим вътрешните си установки, ситуациите в живота се преповтарят! 

 

С написаното искам да ви кажа, че тревожните ви състояния и натрапливостите, които споделяте, са връхчето на айсберга на психичната ви вселена. Хубавото е, че животът е изключително мъдър и самата работа по симптомите, в случая по релаксирано, медитативно стоене в незнаенето, в неотговарянето на натрапливите питанки, вече сблъсква с характеровите програми и страхове и ги променя, неутрализира! Как се прави това? Има цяла дисциплина - психотерапията, в която се ползват поведенчески, когнитивни, психотелесни, медитативни/ хипнотични и трансперсонални методи, ролеви игри, поведенчески експерименти в реална среда и т.н. и т.н. Тук можем да ви дадем някои общи насоки, но това, което би ви помогнало истински, е няколко месеца терапия при резултатен психотерапевт! Вътрешните промени водят и до външни. Никога не е късно човек да се преквалифицира, да се до-квалифицира и реализира. ВЪпросът е обаче, че доколкото вътрешно намирате собствената си сила, смелост, самоувереност, вяра в Бога и себе си като част от него, дотолкова можете истински и здраво да се реализирате и външно, професионално и социално! Никога и на никого не сте била жертва - не! Несъзнавано сама си причинявате състоянието си на жертва. Подсъзнанието ви си е свикнало - така отговорността за живота се изнася навън, в лошия друг. Всичко тръгва от деството, да. Но след кратък анализ, в рамките дори на една само сесия, дори и без директен разговор за миналото, всичките ви заложби вече са виждани от добрия психотерапевт. Оттам насетне работата е напред, в посока промяна!

 

Още малко за жертвата. Дори човек да е лъган, мамен, реално да се случват в живота му трудни неща - не това го прави жертва. Психичното възприятие, наситено с разбиране, готовност за учене, връзка с една по-голяма мъдрост, определят човека като съ-творец на Твореца, като съзнателен човек. Такъв човек може да възприеме дори и трудните ситуации с благодарност и да се учи от тях, съзнавайки, че човек сам е творец на съдбата си, а понякога се налага чистене и растеж чрез неслучайните външни и вътрешни трудности. Дори обаче човек да е поставен в идеални външни условия, заобиколен от добри и любящи хора, ако в него живее вярването "аз съм безпомощна и зависима жертва", възприятието несъзнавано се пречупва така, че човекът се вижда като жертва. Ако иска да се учи, променя психиката си. Ако ли не, просто бяга от такава благоприятна среда и сам си намира такава, която да задоволява "любимите" му програми, както прасенце иска да се върне в локвичката си, бягайки от морето от възможности! 

 

Успехи!

Редактирано Февруари 17, 2015 от Орлин Баев

[teq]

Блатодаря ви Орлин Баев,но за съжеление нямам възможност да посещавам психотерапевт,а искам и знам че ми е нужен

[Орлин Баев]

О, колко изчерпателна обратна връзка давате само... 

[teq]

Здравейте отново г-н Баев извинявайте че отговорих с едно изречение само,просто бях много напрегната и не ми се пишеше.Извинете ме за което.До колкото разбирам от мнението ви,аз сама си причинявам всичко това.Така ли е ?С това че са ми се случили много неприятни неща и аз се оставям те да ми водят живота и все аз да съм неоправданата.А не да си взема живота в ръце и да си го направя какъвто искам,все намирам причини за симптомите ми в другите,а не в самата себе си.Да ви кажа аз преди 6 месеца бях друг човек -надсмивах се над неудачите в живота ми,да при тези преживелици изпадах в някаква дупка но се вдигах.Посрещах неприятностите с усмивка на уста,казвах си и това ще мине,не обръщах внимание толково какво ми ссе случва и защо ми се случва,казвах си това е животът,ще има спадове и върхове.Макар че съм преживяла всичко това което писах,аз бях много слънчев човек,на който не пука от спънките в живота,а ме амбицираха да се изправям и да продължавам с още по голяма сила да се боря.Станах такава от 6 месеца насам,когато не намерих една песен и ме обхвана страх и паника,и от там вече като ми зазвучи нещо в главата и сякаш вътрешно нещо ме кара да сядам да е търся.Даже аз самата не мога да се позная,кактоо казах аз предимно съм майтапчийка,обичам да се присмивам на лошите неща от живота и да гледам позитивно напред.Но найстина незнам защо се случи това с мен,да бъйда напрегната всеки ден,,да се страхувам.Както вие казвате да превърнала съм се на жертва на собствените си мисли.Така ли е? Не искам даа си погледна живото отстрани и да с го оправя,защото докато обвинявам този и онзи,и не се вземая живота в собствените ръце и да го подредя,ще се въртя в този цикличен път.Да разбирам ви напълно че аз съм се оставила винаги да ми е виновен някой,а не да се погледна острани и да видя какво да променя за да си оправя живота,да видя че не съм жертва на някой,а сама си се изкарвам жертва и си живея с тази мисъл и не променям нищо.Знам че трябва да се стегна да си взема живота в ръце и да осъзная какво искам от живота,да бъда жертва на някой или на собствените си мисли,или да се боря да си кажа че съм силен човек и да почна да се справям с ситуацийте а не да чакам някой да ми ги реши,и да "лежа"на стари преживявания,и те да ми служат за оправдания.Така ли е г-н Баев,правилно ли съм ви разбрала.Ще се радвам ако ми отговорите.И ще ви помоля ако знаете някой добър психотерапевт от Варна,да ми препоръчате,когато имам възможност да отида.И може ли психотерапия да се извършва 2 месечно,защото мисля че толкова ще ми позволят възможностите.И какво мислите за вашия колега психотерапевта Тодор Тодоров,защото него открих в гугал.Ще очаквам отговора ви.Поздрави от Варна

[Ari]

Блатодаря ви Орлин Баев,но за съжеление нямам възможност да посещавам психотерапевт,а искам и знам че ми е нужен

Ако наистина искаше и ти трябваше, финансите нямаше да са проблем.

[teq]

Здравей Ari,да имам нужда от психотерапевт и знам че той много ще ми помогне да се справя с тази ситуация.Но незнам дали разбираш,какво е да си финансово зависима от мъж,който смята че всичко това са глупости и ще ти го цитирам какво казва той -"Пий си хапчетата и млъквай аз пари за глупости не давам",това срещам като поискам да поговоря с него за психотерапия.А защо съм финансово зависима от него,защото трудно си намирам работа и ще ти кажа защо.От стреса или незнам какво зъбите ми се разрушихи разклатиха и паднаха имам два зъба горе и два долу,и малко назад.Ей това ми представлява голяма трудност да се намеря работа.Не че ме мързи,даже много искам да се намеря работа и да стана независима от него.Но знам че един ден и това ще стане.А за психотерапевта да имам нужда и знам че ще ми е от помощ.

[Орлин Баев]

Сигурен съм, че натрапливостите са, както писах, връхчето на айсберга. Останалото, зад каквато и маска да е прикривано, по описваната лична история е много вероятно да присъства. Разбира се, може да бъркам за всичко... Но, всичко се променя! Пиша на л.с. за терапевт от Варна!  

[Ari]

Здравей Ari,да имам нужда от психотерапевт и знам че той много ще ми помогне да се справя с тази ситуация.Но незнам дали разбираш,какво е да си финансово зависима от мъж,който смята че всичко това са глупости и ще ти го цитирам какво казва той -"Пий си хапчетата и млъквай аз пари за глупости не давам",това срещам като поискам да поговоря с него за психотерапия.А защо съм финансово зависима от него,защото трудно си намирам работа и ще ти кажа защо.От стреса или незнам какво зъбите ми се разрушихи разклатиха и паднаха имам два зъба горе и два долу,и малко назад.Ей това ми представлява голяма трудност да се намеря работа.Не че ме мързи,даже много искам да се намеря работа и да стана независима от него.Но знам че един ден и това ще стане.А за психотерапевта да имам нужда и знам че ще ми е от помощ.

...

 

Извинявай, но не ми звучи като "уважителна" причина.

Не можеш да си намериш работа, защото нямаш зъби? Външният вид е важен единствено за професии, свързани с контакти и обслужване на хора.

Но ако например раздаваш вестници на някоя от големите вериги супермаркети, няма да има значение как изглеждаш. Работи се 2 пъти седмично. , а заплащането е повече от добро (около минималната заплата). За няколко месеца ще събереш достатъчно средства, за да започнеш психотерапия. 

Самото естество на работа е такова, че си постоянно заета да се движиш и да вършиш нещо и няма да имаш време на мислиш, пък и ще тонизираш тялото си. През тези няколко месеца, докато набавяш необходимите финанси, ще можеш да следваш антистрес програма (писано е много за това в този форум, потърси) и ще се чувстваш в пъти по-добре, а пък и в хода на терапията ще трябва да я започнеш, така че колкото по-рано, толкова по-добре.

 

(А и не само за това - намери контакт със студенти-зъботехници, те имат изпитни работи всяка сесия и трябва да правят протези и импланти, приготвят ги за доброволци с нисък доход, взимат пари само за необходимия материал.)

 

И всичко това беше само пример. Имаш и други варианти - можеш да събираш хартия, кашони, пластмаса, продай нещо ненужно. Ако говориш езици, в Интернет търсят хора за преводи. Научи се как се попълват данъчни декларации, можеш да работиш от вкъщи за някоя счетоводна къща...

И още, и още възможности. Разбери - нямаш оправдание. Разбира се, ако наистина искаш промяната.  

[teq]

Здравей ARI .ПРАВА СЕ ДА напълно си права да работих към такава фирма за разнасяне на брошури за мгазините,но излязоха много некоректни и не плащаха заплатите който бяха обещали,и да знам за студентите и смятам да г посетя,и знам че мога да се намеря и работа като миячка,чистачка там няма да ми гледат зъбитеи смятам и това и да направя.И ИСКАМ ДА ТИ КАЖА ЧЕ СИ НАМЕРИХ СТРАХОТЕН ПСИХОТЕРАПЕВТ,с който тепърва смятам да работим и знам че тя ще ми помогне да се справя с този мой проблем,засего докато не работя съм се разбрала с мъжа с който живея ще ми дава пари да ходя,докато си намеря работа и мога сама да си посрещам нуждите.Така че разбрах че сама няма да се справя и както казах намерих си страхотен терапевт с който вярвям че ще вървим в вярнята посока,и вярвям че скоро ще пища тук че всичко това моето е вече минало.Благодаря на всички за съветите