Лиула Добавено Февруари 15, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2015 (edited) Публикувах подобна тема в психотерапия, с очакване да се определи "заболяването" на Сенека - защо е решил да сложи край на живота си - това приумица ли или е осъзнат акт, което би се отнесло и до Стефан Цвайг, до Хемингуей, до много други. Т.е., когато определяме нещо като болестно състояние и депресия, не е ли просто личен избор, личен изход от съдбата, лично решение? И кой може да каже дали това е правилно или не е, се пита в задачата? Кой е онзи жив човек, наш съвременен жив човек, който ще даде оценка на Сенека и ще му вмени някакви чувства, които, той не е изживял, не е видял, не е усетил, не се е докоснал? Кой съвременен терапевт би могъл да отсъди границата между поносимостта на битието и поносимото битие? Не мисля, че има такъв. Т.е. връщаме се в изходна точка - за разликата между хората и хората и за разликата между терапиите. Едно е да имаш за пациент Сенека (което реално е невъзможно) и друго е да имаш човек с невроза и с ПА. Разликата между двамата е като между Небето и Земята - първият търси смисъла, вторият няма да го намери никога, но обвинява друг, че не може да намери ... Единият казва - смъртта е изход, вторият - искам да живея, но не зная как. И в двата случая, говорим за емоционална смърт, но в първия - тя е осъзната, във втория - архетипното несъзнавано яко работи затова да властват персоните и сенките, с които всички компенсират и проецират. И все пак, защо човеци като Сенека, се самоубиват, а други страхливци, предпочитат да живеят жалък живот, надявайки се на чужда воля? Необяснимо? Надежда ли? Хората били равни ли? Тогава защо не са всички митични образи като Иисус или като Ванга, ако се принизим на локално ниво? Защо Сенека трябваше да умре? *"Смъртта - опасност за неблагоразумния и благо за мъдреца. Отношението към времето е лично "мое" и към себенадзорната грижа към себе си." П.С. *От латински, преводът мой. Редактирано Февруари 15, 2015 от Лиула tanya84 и Ashtoning 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 15, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2015 Твърде млад, образованият и блестящ оратор Сенека бързо добива популярност и по време на управлението на император Калигула влиза в сената. Една от речите му предизвиква такава завист у императора, че последният заповядва да го ликвидират. Спасява го една от императорските наложници, която убеждава императора, че Сенека е тежко болен и скоро ще умре. През 41 г. по подозрения на Месалина, съпруга на Клавдий, Сенека е обвинен в прелюбодеяние с една от племенниците на императора и едва спасил се от най-тежото наказание, е въдворен на о. Корсика. Там написва „Утешение към Хелвия“ – послание към майка си и „За краткостта на живота“ – написано в последните години от заточението му. През 48 г. Месалина е убита и съпруга на Клавдий става Агрипина, благодарение на която се завръща в Рим, получава висша държавна длъжност и става наставник на сина ѝ Нерон. В хода на дворцовите интриги Клавдий е отровен и скиптърът поема 16-годишният Нерон. Сенека е негов съветник и автор на речите му. Започват жестокостите на Нерон, които философът оправдава; първо поддържа тезата за самоубийството на майка му, но колкото повече се множат престъпленията, толкова повече подозренията към Сенека се увеличават. Това хвърля черна сянка върху името му. Вроденото му чувство за самосъхранение го подтиква да се оттегли от двора. Прави го под предлог, че желае да се посвети на литературно-философската си дейност. Ала все по-редките му появи в двореца засилват подозренията на Нерон. Наклеветен за участие в заговор срещу императора Нерон нарежда на бившия си наставник да се самоубие; така Сенека прерязва вените си през 65 г. Уикипедия Мисля си, че ако Сенека трябваше да се самоубие с мотивите, изложени в първия пост по темата, то той би следвало да го направи в друг момент от живота си: -"обвинен в прелюбодеяние с една от племенниците на императора " - за един "образован и блестящ оратор" и сенатор това безчестие сигурно е трудно поносимо. Но не - той не само приема заточението, но и пише "„Утешение към Хелвия“ – послание към майка си и „За краткостта на живота“ . The space you have, which reason can prolong, although it naturally hurries away, of necessity escapes from you quickly; for you do not seize it, you neither hold it back, nor impose delay upon the swiftest thing in the world, but you allow it to slip away as if it were something superfluous and that could be replaced. On the shortness of life/Chapter VI (приблизителен превод): А вашият живот – честна дума! – дори ако продължи хиляда и повече години, той пак ще се свие в съвсем тесни граници; пороци като вашите могат да опропастят и най-дългия период от време. А няма как да не ви се изплъзне този отрязък, при който обаче разумът може да наложи забавяне в противовес на естествената скорост: та вие не улавяте и не забавяте най-бързото на този свят, времето, а му позволявате да отмине като нещо излишно и възстановимо. източник - 16-годишният Нерон. Сенека е негов съветник и автор на речите му. Започват жестокостите на Нерон, които философът оправдава; първо поддържа тезата за самоубийството на майка му, но колкото повече се множат престъпленията, толкова повече подозренията към Сенека се увеличават. Това хвърля черна сянка върху името му. Вроденото му чувство за самосъхранение го подтиква да се оттегли от двора. Но не и да се самоубие, за което си е имал напълно основание.... а да се самосъхрани - "да се посвети на литературно-философската си дейност" - напълно в съгласие с философията, която той гради от самото начало на Пътя си. Колкото до нарежданията на Нерон и дали е имал шанс да го избегне изобщо.... там има думата историята. Все пак Сенека е достигнал възраст, която е била преклонна за времето му и ако беше оставен той да реши, сигурна съм би живял и творил до деня, в който му е от Вселената отредено да замине в друг свят... 3. Не е малко времето, с което разполагаме, а много го губим. Животът е достатъчно дълъг, предлага ни широки възможности за изпълнение на най-велики замисли, но при условие че целия сме го организирали добре.Но ако го разпиляваме от разпуснатост и нехайство, ако не го харчим за нещо ценно, едва когато ни притисне неумолимата последна минута разбираме, че без да сме усетили как върви, той вече е отминал.4. Тъй е: не е кратък животът, който получаваме, ние самите го съкращаваме, не бедняци сме, а прахосници на живот. Както най-големите царски съкровища хвръкват за един миг, ако попаднат в ръцете на лош стопанин, ала дори един неголям имот под грижите на добър пазач се увеличава със самото използуване, тъй и нашият живот предлага широки възможности за всеки, който добре го разпредели. II.1. Защо се оплакваме от природата? Благосклонна е била тя, дълъг е животът, ако знаеш как да го използуваш. източник Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 19, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 19, 2015 Изключително съм благодарна за тази тема - Сенека съм чела, когато бях студентка и то благодарение на руските книжарници. Сега си давам сметка, че той е оказал съществено влияние върху оформянето на моята ценностна система. Полезно беше да си върна онова време вътре в мен - доста неща си обясних... Желая ви приятно пътешествие! Звучи съвсем съвременно... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Февруари 19, 2015 Автор Доклад Share Добавено Февруари 19, 2015 Само да вметна, че книгата я има и на български език. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 19, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 19, 2015 Ако всеки можеше да има пред очите си броя на останалите му години, тъй както има броя на изминалите, о, как щеше да трепере при вида на малкото, което му остава, как щеше да го пести! Лесно е да стопанисваш едно малко, но сигурно имане, по-грижливо си длъжен да пазиш това, което не знаеш кога ще ти се изплъзне. източник Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Февруари 19, 2015 Автор Доклад Share Добавено Февруари 19, 2015 Книгата на български се казва Нравствената философия на Сенека в писмата му до Луцилий. Автор Красимир Делчев, издателство ЛИК. 2009 година. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.